Лайза Клейпас
Докато свят светува (21)

Глава 21

Следващият ден бе обхванат от стихията на опаковането; прислугата трескаво пълнеше сандъци, куфари, пътни чанти и кутии за шапки за всеки член от семейството, с изключение на Уест. Оказа се, че Катлийн, Девън, Сътън, неговият камериер и Клара, камериерката на дамата, трябваше да отпътуват с влака за Бристол още същата вечер. Щяха да прекарат нощта в пристанищен хотел и да хванат парахода за Уотърфорд на следващата сутрин. По нареждане на Рис транспортната кантора на „Уинтърборн“ беше планирала пътуването им изключително внимателно.

Няколко минути, преди да отпътуват за гарата в Олтън, Катлийн намери Хелън в спалнята й да приготвя малка ръчна пътна чанта.

— Скъпа, защо се занимаваш с това? — попита я задъхано тя. — Клара трябва да се погрижи за нея.

— Предложих да помогна — отвърна Хелън. — На Клара й трябва още малко време, за да прибере собствените си вещи.

— Благодаря ти. Господи, тук е същинска лудница. А ти и близначките приготвихте ли нещата си за Лондон?

— Да, тръгваме сутринта заедно с господин Уинтърборн и лейди Бъруик. — Хелън отвори чантата, която лежеше на леглото, и показа съдържанието й. — Ела да надникнеш — надявам се, че съм се сетила за всичко.

Беше прибрала любимия пъстър вълнен шал на Катлийн, буркан солени бадеми, тетрадка и молив, комплект за шиене с малки ножичка и пинсети, четка за коса, комплект фуркети. Освен това беше включила допълнителен чифт носни кърпички и ръкавици, бурканче с крем за почистване на кожата, шише с розова вода, водна чаша, кутийка с бонбони за смучене, допълнителен чифт ленени гащички, малко портмоне, в което подрънкваха монети, и три книги.

— Близначките се опитаха да ме убедят да сложа и два револвера, в случай че параходът бъде нападнат от пирати — каза Хелън. — Отбелязах, че пирати не са били забелязвани в Ирландско море от два века и половина.

— Колко разочароващо. Сигурна съм, че щяха да ми свършат работа. Какво да се прави — вместо приключение, поне ще имам какво да чета. — Тя взе едно от томчетата, прочете заглавието и се разсмя. — „Война и мир“?

— Дълга е и много добра — обясни Хелън. — Освен това знам, че още не си я чела, тъй като я държахме на шестия рафт в библиотеката. И макар Толстой да се отнася с озлобление към брака, както твърди лейди Бъруик, ти си вече омъжена, така че е твърде късно.

Без да спира да се смее, Катлийн прибра книгата в чантата.

— Нищо не може да ме озлоби срещу брака след начина, по който Девън се отнася с мен. Винаги е до мен и е толкова нежен. Открих, че се нуждая от него повече, отколкото си мислех.

— Той също се нуждае от теб.

Катлийн затвори чантата и погледна снаха си с привързаност.

— Толкова ще ми липсваш, Хелън. Но ме успокоява мисълта, че ти и близначките ще се забавлявате много в Лондон. Очаквам, че господин Уинтърборн ще посещава често Рейвънел Хаус и ще е готов да направи дори задно салто, за да те види щастлива. — Тя се поколеба, преди да добави тихо: — Нали знаеш, че те обича. Очевидно е.

Хелън не знаеше как да отговори на това. Копнееше да излее пред нея сърцето си и да й довери, че независимо колко я обича Рис, това няма да е достатъчно, за да го накара да забрави ужасния факт на произхода й. Когато го узнаеше, щеше да е съсипан.

Тя се насили да се усмихне и извърна лице, като се престори на смутена.

След миг ръцете на Катлийн я обгърнаха.

— Това ще са едни много щастливи мигове за теб, скъпа. Няма да имаш проблеми с лейди Бъруик. Тя е най-почтената жена, която познавам, и най-мъдрата. С момичетата трябва да й се доверявате и да разчитате на нея.

— Така ще бъде. — Хелън я прегърна силно. — Не се притеснявай за нищо. Ще прекараме спокойно и приятно времето, докато чакаме завръщането ви.

Всички, които бяха станали свидетели на продължителното сбогуване на семейство Рейвънел, можеха да си помислят, че те се разделят за много години, вместо само за няколко седмици. За щастие лейди Бъруик, която би възнегодувала срещу подобна проява на чувства, по това време се намираше в стаята си. Рис, от своя страна, тактично бе избрал да се оттегли в библиотеката, за да остави семейството насаме.

Пандора и Касандра се опитаха да се държат весело и забавно, но когато дойде време да се сбогуват, и двете се разплакаха и прегърнаха едновременно Катлийн, така че дребничката й фигура почти не се различаваше между тях. Вече почти година тя се бе отнасяла към тях с привързаност, която граничеше с майчинска. Щеше ужасно да им липсва.

— Ще ми се да бяхме дошли с теб — каза Пандора с треперливо гласче.

Касандра тихо въздъхна.

— Хайде, спокойно — разнесе се гласът на Катлийн някъде измежду тях. — Скоро пак ще бъдем заедно, скъпи мои. Междувременно си прекарайте прекрасно в Лондон. Освен това ще се върна с по един прекрасен кон за всяка една от вас — само си помислете!

— Ами ако моят кон не понася добре плаването? — попита Касандра.

Катлийн се опита да отговори, но тъй като все още бе затисната между близначките, гласът й трудно се чуваше.

Развеселен, Девън пристъпи напред и измъкна съпругата си от ентусиазираните им ръце.

— Конете ще пътуват в уплътнени отделения на борда — обясни той. — Освен това под коремите им ще бъдат опънати широки брезентови колани, като хамаци, които да не им позволяват да залитат или да падат. Аз ще остана на долната палуба при тях, за да ги успокоявам.

— Аз също — додаде Катлийн.

Девън я стрелна с предупредителен поглед.

— Вече обсъдихме, че моята работа по време на пътуването ще бъде да се грижа за конете, докато твоята ще е да се грижиш за бъдещия ми син или дъщеря.

— Не съм инвалид — възрази Катлийн.

— Не си — рече той, — но си най-важното нещо на света за мен и аз няма да рискувам безопасността ти.

Катлийн скръсти ръце и се опита да изглежда възмутена.

— И как бих могла да споря с това?

Девън се усмихна и звучно я целуна.

— Не можеш. — После се обърна към близначките, прегърна ги едновременно и ги целуна по главите. — Довиждане, дяволчета. Опитайте се да не създавате много притеснения на лейди Бъруик и се грижете за Хелън.

— Време е да тръгвате — обади се Уест от прага. — Сигурни ли сте, че не искате да ви придружа до гарата?

Девън се ухили на брат си.

— Благодаря, но каретата и без това ще е претъпкана. Освен това не искам да те отвличам от задълженията ти на домакин на лейди Бъруик.

— Точно така — отвърна равнодушно Уест, но когато се обърна, направи дискретен неприличен жест, който беше предназначен единствено за Девън.

— Катлийн — каза Пандора. — Братовчедът Уест пак направи онова нещо с пръста.

— Това е мускулна крампа — отвърна бързо Уест и я погледна с присвити очи.

Катлийн се ухили и отиде да го прегърне.

— Уест — рече му нежно тя, — какво ли ще правиш, когато най-после те оставим на мира?

Уест въздъхна и я целуна по челото.

— Ще ми липсвате, по дяволите.

Преди останалата част от семейството да напусне имението на следващата сутрин, Уест отведе Хелън настрани, за да проведе с нея личен разговор. Двамата тръгнаха бавно към построената от стъкло и камък оранжерия, която беше препълнена със засадени в саксии палми и папрати. През прозорците се виждаха група плачещи букове, чиито клони висяха почти до земята, сякаш бяха изтощени от продължителната зима. Ято закръглени оранжево-сиви птици се спуснаха от пепелявосивото небе, за да се нахранят с нападалите около чворестите им стволове жълъди.

— Хрумна ми — каза Уест, като леко наведе глава, за да избегне сблъсъка с висящата кошница, пълна с различни растения, — че това е първият път, когато ти и близначките ще останете в Лондон повече от една нощ, без никой от семейството да ви наглежда.

— С нас ще е лейди Бъруик — отбеляза Хелън.

— Тя не е от семейството.

— Катлийн я уважава.

— Само защото лейди Бъруик е приела да се грижи за нея, след като родителите й се опитали да я зарежат на някой уличен ъгъл с табелка „Свободно дете“, увесена на шията й. О, знам, че Катлийн я смята за извор на мъдрост и великодушие, но и двамата с теб сме наясно, че няма да ви е лесно. Графинята и Пандора през цялото време ще бъдат на нокти.

Хелън му се усмихна, щом съзря загрижеността в тъмносините му очи.

— Само за един месец е. Ще се научим как да се справяме с нея. А и господин Уинтърборн ще е наблизо.

Уест се намръщи още повече.

— Това не ме кара да се чувствам по-добре.

Изненадана, Хелън попита:

— Какво те притеснява?

— Че ще бъдеш манипулирана и ще се възползват от теб, докато не се почувстваш така, сякаш си била прекарана през барабаните на перална машина.

— Господин Уинтърборн няма да се възползва от мен.

Уест изсумтя.

— Казваш го само защото вече го е направил. — Уест я хвана за раменете и се взря в лицето й. — Малка приятелко, искам да бъдеш предпазлива и не забравяй, че Лондон не е вълшебната земя на щастието и сладкарските магазини, и всеки непознат не е предрешен герой.

Хелън го погледна укорително.

— Не съм чак толкова наивна.

Той повдигна едната си вежда.

— Сигурни ли сме в това? Защото последния път, когато беше там, ти реши да отидеш в „Уинтърборн“ без придружител и — я виж ти! — да се прибереш у дома тотално обезчестена.

Бузите й пламнаха.

— Двамата сключихме сделка.

— Нямаше нужда от нея. Така или иначе щеше да се омъжи за теб.

— Няма как да си сигурен.

— Скъпа, всички го знаят, освен теб, очевидно. Не, не си прави труда да спориш, нямаме време. Просто искам да знаеш, че ако имаш някакви проблеми, ако случайно нещо се случи с теб или близначките, трябва веднага да ме извикаш. Някой лакей да пусне телеграма от най-близката телеграфна кантора и аз незабавно ще се появя. Обещай ми, че ще го направиш.

— Обещавам. — Хелън се повдигна на пръсти, целуна го по бузата и каза: — Мисля, че ти си един предрешен герой.

— Нима? — Уест поклати печално глава. — В такъв случай значи е хубаво, че не ме познаваш чак толкова добре. — Той й предложи ръката си. — Хайде, време е да се присъединим към останалите във фоайето. Случайно да имаш джобно огледалце?

— Боя се, че не. Защо?

— Забавих те, което означава, че змиите на главата на лейди Бъруик вече са плъпнали на всички страни и няма да мога да я гледам право в лицето.

За никого не беше изненада, когато лейди Бъруик настоя Рис да седи до нея по време на пътуването до Лондон. Той се подчини, разбира се, но от време на време хвърляше по някой изпълнен с копнеж поглед към Хелън, която седеше на седалката зад тях с бродерия в скута.

Докато Хелън работеше върху една цветна апликация и пришиваше листо с деликатна рибена кост, тя се заслуша в разговора им. Рис се отнасяше с уважение към лейди Бъруик, но като че ли изобщо не беше възхитен от нея. Задаваше й въпроси по любимата й тема, конете и тяхната дресировка, като си призна, че не знае почти нищо за тях и е посредствен ездач. Признанието му доведе до ентусиазирана реакция от страна на графинята, която обожаваше да дава информация и съвети.

Вниманието на Хелън беше привлечено от близначките, които разговаряха на седалката зад нея.

— … онази дума от „Отело“, която не би трябвало да знаем — казваше Пандора.

— Бомбастичен? — предположи Касандра.

— Не, глупаче. И тази не е от „Отело“, а от Хенритата. Става дума за онази, с която Отело нарича Бианка, когато си мисли, че тя обича друг мъж. — Когато видя озадаченото изражение на сестра си, Пандора прошепна забранената дума.

— Тази не я знам — каза Касандра.

— Защото четеш съкратената версия. Аз прочетох оригинала и потърсих думата в речника. Означава „жена, която спи с мъж за пари“.

— Защо мъжът ще плаща на жена да спи с него? — попита озадачено Касандра. — Освен ако не е много студено и няма достатъчно одеяла. Но ще е много по-просто да си купи повече одеяла, нали?

— Аз бих предпочела да спя с кучета. Те са много по-топли от хората.

Смутената Хелън си помисли, че не е редно да държат близначките в такова неведение. Преди години тя се беше нагърбила със задачата да им обясни предварително за месечните им цикли, за да не се стреснат и ужасят, когато този период настъпи, както се беше случило с нея. Защо да не са осведомени и за останалото? Все пак, ако си предупреден, си по-малко уязвим. Тя взе решение да им обясни при първа възможност основните факти, вместо да ги остави сами да стигнат до неправилните заключения.

Влакът пристигна на станция Ватерло с пълните й депа и царящата суматоха. Още щом Рейвънелови и свитата им се озоваха на перона, бяха посрещнати от четирима служители в „Уинтърборн“, облечени в сини униформи, които взеха багажа им, подредиха го в колички и разчистиха пътя с впечатляваща бързина. Хелън тайно се забавляваше с опитите на лейди Бъруик да не изглежда впечатлена, докато ги отвеждаха до две частни карета — една за семейството, една за прислугата — и каруца за багажа.

Каретата на Рис представляваше великолепно превозно средство с модерен дизайн, боядисано с лъскав черен лак и с познатия монограм „У“ от едната страна. Застанал до вратичката на каретата, Рис лично помагаше на всички да се качат вътре, като се започна с лейди Бъруик, а след нея Хелън. Спря се, когато едната от близначките подръпна умолително ръкава му. Той стрелна с поглед седналите жени и рече печално:

— Моля да ме извините за момент.

Вратата се затвори, оставяйки Хелън и лейди Бъруик вътре сами.

Графинята се намръщи.

— Какво става?

Хелън поклати леко глава, озадачена.

Вратата се отвори с тихо изщракване, открехна се няколко сантиметра и се затвори отново. Щрак. После отново се отвори и се затвори.

Хелън прикри усмивката си, щом осъзна, че близначките си играеха със свръхмодерната нова външна брава, която се отваряше с леко натискане на дръжката надолу, вместо частично завъртане настрани, както при обикновените модели.

— Момичета! — възкликна раздразнено лейди Бъруик следващия път, когато вратата се отвори. — Веднага влизайте вътре.

Пандора и Касандра се вмъкнаха със засрамени лица и се настаниха до Хелън.

Графинята ги изгледа с леден поглед.

— Ние не си играем с дръжките на вратите.

— Господин Уинтърборн каза, че може — промърмори Пандора.

Когато Рис се качи в каретата и седна до графинята, той рече със сериозен глас, макар че ъгълчетата на очите му се бяха набръчкали развеселено:

— Простете ми, милейди. Когато видях интереса им си помислих, че мога да им покажа как работи механизмът.

Умилостивена, графинята отвърна с по-спокоен тон:

— Човек трябва да се опитва да въздържа любопитните млади умове. Твърде много мислене може да възбуди проблясъци на поквара.

Хелън смушка с лакът Пандора, предупреждавайки я да мълчи.

— Родителите ми бяха на същото мнение — отвърна спокойно Рис. — Твърде активният ум, казваше баща ми, ще те направи арогантен и недоволен. Знай си мястото, казваше ми той, и се придържай към него.

— Послушахте ли го? — попита лейди Бъруик.

Той тихо се засмя.

— Ако го бях послушал, милейди, сега щях да продавам в магазинчето на Хай Стрийт, а нямаше да седя в каретата до графиня.