Лайза Клейпас
Докато свят светува (15)

Глава 15

— Братовчеде Девън, няма ли да играеш? — рече умолително Пандора. — Трябват ни повече хора, иначе играта няма да продължи дълго. — Тя седеше заедно с Касандра до масата за игра в приемната на горния етаж, където всички си почиваха след вечеря.

Близначките бяха извадили единствената настолна игра, която притежаваха, наречена „Домът на щастието“. Старомодната игра, дъска с отпечатан спираловиден път, който преминаваше през различни сектори, представляващи добродетелите и пороците, чиято цел беше да обучава децата на ценности.

Девън поклати глава с мързелива усмивка, седна до Катлийн на дивана, прегърна я през рамо и я привлече към себе си.

— Играх последния път — отвърна той. — Сега е ред на Уест.

Хелън наблюдаваше развеселено как Уест стрелва Девън със смъртоносен поглед. И двамата братя Рейвънел ненавиждаха морализаторската и принципна игра, която близначките често ги подмамваха да играят.

— Загубата ми е предначертана — възрази Уест. — Накрая винаги се оказвам в Поправителната къща.

— Това е още една причина да играеш — каза му Хелън.

— Ще те научи на морално поведение.

Уест завъртя очи.

— Никой не смята, че неговото поведение е неморално, само това на другите. — Той си взе чашата с коняк и отиде да седне на масата.

— Трябва ни четвърти — рече Пандора. — Хелън, ако спреш да кърпиш…

— Не, недей да я караш — възрази Касандра. — Тя винаги печели.

— Аз ще играя с вас — предложи Рис, глътна наведнъж остатъка от коняка си и отиде да седне на последния стол. Ухили се съучастнически на Уест.

Хелън беше доволна от новооткритата лекота, с която Рис се разбираше със семейството й. Когато беше посетил Рейвънелови в Лондон, той се беше държал резервирано и предпазливо. Но сега беше отпуснат и очарователен, участваше свободно в разговора.

— Току-що стана „Пияница“ — уведоми го строго Пандора, когато зарчето му се спря върху един от пороците. — Отиваш на позорния стълб и ще останеш там следващите два кръга.

Хелън се усмихна на Рис, който се опитваше да изглежда подходящо разкаян.

Касандра хвърли малкото дървено зарче и триумфално премести пула си на мястото, отбелязано с „Искреност“.

Беше ред на Уест. Пулът му се озова на място, носещо зловещия надпис „Нарушава Шабат“.

— Три кръга на позорния стълб — каза му Касандра.

— Три кръга заради това, че съм работил в неделя? — попита раздразнено Уест.

— Това е сурова игра — каза Касандра. — Измислена е в началото на века, а тогава е можело да те сложат на позорния стълб или дори да те обесят заради това, че си откраднал парче бекон.

— Ти откъде знаеш? — попита Рис.

— В библиотеката имаме книга за това — отвърна Пандора. — „Престъпленията на падналото човечество“. Разказва за всички ужасни престъпници и още по-ужасяващи наказания.

— Чели сме я поне три пъти — додаде Касандра.

Уест изгледа намръщено близначките, преди да се обърне към дивана и да попита:

— Трябва ли да четат такива книги?

— Не, не трябва — отвърна Катлийн с равен глас. — Ако знаех, че е там, щях да я махна.

Пандора се наведе към Рис и му каза със заговорнически тон:

— Твърде е ниска, за да може да види книгите над шестия рафт. Там държим неприличните.

Уест се закашля в опит да прикрие смеха си, а Рис се вторачи в игралната дъска с внезапен интерес.

— Хелън също знае за това — додаде Пандора.

Касандра я погледна намръщено.

— Браво на теб. Сега ще отнесат всички интересни книги.

Пандора сви рамене.

— И без това вече сме ги прочели.

Рис умело смени темата.

— Тази игра има нова версия — отбеляза той, докато гледаше дъската. — Американска компания купила правата и я е променила така, че наказанията да не са толкова сурови. Има я в магазина ми.

— О, трябва непременно да купим по-малко кръвожадната версия — каза Уест. — Или още по-добре, хайде да научим близначките да играят покер.

— Уест — обади се Девън с присвити очи.

— Покерът е определено по-здравословен в сравнение с игра, която съдържа повече бичуване и от роман на Дьо Сад.

— Уест — казаха в един глас Девън и Катлийн.

— Господин Уинтърборн, откъде идват тези настолни игри? — попита Пандора с интерес в грейналите си очи. — Кой ги измисля?

— Всеки, който е проектирал някоя, може да се свърже с печатар, за да направи няколко копия.

— Ами ако двете с Касандра направим една? — попита тя. — Можем ли да я продаваме в магазина ви?

— Не искам да правя игри — възрази Касандра. — Искам само да ги играя.

Пандора не й обърна внимание и продължи да гледа напрегнато Рис.

— Ела с прототипа — отвърна той, — и аз ще го разгледам. Ако реша, че е продаваема, ще те подкрепя и ще платя за първия печат. В замяна на процент от печалбата, разбира се.

— Какъв е обичайният процент? — попита Пандора. — Какъвто и да е, ще ви дам половината.

— Защо само половината? — повдигна едната си вежда Рис.

— Не заслужавам ли роднинска отстъпка? — попита простодушно Пандора.

Рис се разсмя с такъв младежки вид, че пулсът на Хелън се ускори.

— То се знае, че заслужаваш.

— Как да разбера какви игри са правени досега? — С всяка изминала минута ентусиазмът на Пандора се засилваше. — Искам моята да е различна от всички останали.

— Ще ти изпратя по един брой от всяка настолна игра, която продаваме, така че ще можеш да разгледаш всичките.

— Благодаря ви, много ми помагате. Междувременно… — Пръстите на Пандора забарабаниха по масата. — Тази вечер повече не мога да играя — обяви тя и бързо стана, принуждавайки Уест и Рис също да се изправят. — Чака ме работа. Ела с мен, Касандра.

— Но аз печелех — изръмжа Касандра, като погледна надолу към дъската. — Не е ли твърде късно, за да се залавяме с нещо такова?

— Не и когато човек страда от тежък случай на образосомния. — Пандора издърпа сестра си от стола.

След като близначките излязоха, Рис погледна към Хелън с лека усмивка.

— Винаги ли си е измисляла така думи?

— Откакто се помня — отвърна тя. — Харесва й да се опитва да изразява неща като „тъга в дъждовен следобед“ или „раздразнението при откриването на поредната дупка на чорапа“. Но сега се опитва да се откаже от този навик, защото се страхува, че може да стане за смях при дебюта си в Лондон.

— Ще стане — рече със съжаление Катлийн. — Злобните езици никога не спират, а енергични момичета като Пандора и Касандра рядко намират спокойствие по време на Сезона. Лейди Бъруик винаги ме е мъмрила за това, че се смея твърде силно на обществени места.

Девън погледна нежно съпругата си.

— На мен би ми се сторило очарователно.

Тя му се усмихна.

— Да, но ти така и не присъства на дебюта ми. Двамата с Уест сте били някъде из Лондон и сте се занимавали с обичайните за развратниците неща.

Рис отиде до скрина, за да си налее коняк. После се обърна към Девън и попита:

— Лейди Хелън и близначките ще останат ли в имението, докато двамата с лейди Триниър сте в Ирландия?

— Така ще е най-добре — отвърна Девън. — Помолихме лейди Бъруик да ги наглежда по време на отсъствието ни.

— Иначе ще предизвикаме неодобрителни погледи — обясни Катлийн. — Въпреки че Уест е като брат за Хелън и близначките, той все пак е ерген с порочна репутация.

— За постигането, на която положих огромни усилия, за Бога. — Уест отиде да седне в един от столовете пред камината. — Всъщност настоявам да има придружителка: не мога да си позволя лошото ми име да бъде опетнено от предположението, че могат да ми бъдат поверени три невинни момичета.

— Лейди Бъруик ще повлияе добре на близначките — каза Катлийн. — Тя научи мен и двете си дъщери, Доли и Бетина, как да се държим в обществото, а това изобщо не е лесно.

— Тръгваме за Ирландия вдругиден — каза леко намръщен Девън. — Ако Бог го пожелае, ще се върнем скоро.

Уест протегна крака пред камината и сплете пръсти на корема си.

— Предполагам, че ще трябва да отложа посещението на Том Северин. Поканих го в Хемпшър след два дни, за да провери напредъка в работата по мината и железницата.

— Най-добре дръж Северин по-далеч от мен — каза Рис с вледеняващ тон.

Всички го погледнаха напрегнато. Рис стоеше до скрина, а дългите му пръсти бяха обхванали чашата с коняк така, сякаш искаше да стопли кехлибарената течност. Той леко разклати коняка и се взря в него с толкова студени очи, каквито Хелън никога не беше виждала.

Пръв заговори Девън.

— Какво е направил пък сега?

— Опитва се да ме убеди да купя един имот до Кингс Крос. Но в никой от документите не е споменато името на собственика. Дори в ипотеките.

— Как е възможно? — попита Девън.

— Частна инвеститорска компания е събрала всичко в един тръст. Наех детектив да открие кой стои зад претрупаната правна документация. Той откри споразумение за прехвърляне, вече подписано и заверено при нотариус, което влиза в сила след финализиране на покупката. Цялата сума ще отиде при последния човек на земята, с когото бих искал да си имам работа. И Северин го знае.

Девън отдръпна ръката си от раменете на Катлийн и се наведе напред с изпълнен с интерес поглед.

— Господин Ванс? — предположи той.

Рис кимна утвърдително.

— По дяволите — рече тихо Девън.

Хелън местеше озадачения си поглед от единия мъж към другия.

— Знаеш какъв е Северин — обади се Уест в напрегнатата тишина. — Прави го без капчица злоба. Сигурно е решил, че ако разбереш за това по-късно, нещата вече ще са се успокоили.

Погледът на Рис проблесна опасно.

— Ако сделката беше сключена, преди да съм разбрал, че парите отиват у Ванс, щях да се погрижа безжизненото тяло на Северин да бъде открито под моста. С приятелството ни е свършено.

— Кой е господин Ванс? — попита Хелън.

Никой не отговори.

Мълчанието беше нарушено от Катлийн.

— Той е племенник на лорд Бъруик, всъщност. Тъй като семейство Бъруик нямат син, господин Ванс е предполагаемият наследник на имението. Когато лорд Бъруик почине, всичко ще отиде при господин Ванс и лейди Бъруик и дъщерите й ще зависят от неговата добра воля. Затова винаги са се опитвали да се държат гостоприемно с него. Срещала съм се с господин Ванс няколко пъти.

— Какво мислиш за него? — попита Девън.

Катлийн направи гримаса.

— Противен мъж. Жалък, жесток и самовлюбен. Винаги е потънал в дългове, но се смята за финансовия магьосник на епохата. В миналото неведнъж се е опитвал да вземе заем срещу бъдещото си наследство. Лорд Бъруик беше бесен.

Хелън погледна към Рис, притеснена от каменното му лице. Постъпката на приятеля му очевидно го беше наранила дълбоко.

— Сигурен ли си — попита тя, — че господин Северин знае колко дълбока е ненавистта ти към господин Ванс?

— Знае — отвърна кратко Рис и отпи от коняка.

— Тогава защо го е направил?

Рис мълчаливо поклати глава.

Миг по-късно Девън й отговори замислено:

— Северин може да е много коравосърдечен, когато преследва някаква цел. Той има изключителен ум, няма да е преувеличение, ако го нарека гений. Но подобно качество често идва за сметка на… — Той се поколеба в търсене на подходящата дума.

— Благоприличието? — подсказа сухо Уест.

Девън кимна унило.

— Когато си има работа със Северин, човек не трябва никога да забравя, че той е преди всичко опортюнист. Умът му е толкова зает с опитите да осигури желания резултат, че той не зачита ничии чувства, включително собствените си. Макар че ми се е случвало да виждам как Северин прави много, за да помогне на други хора. Не е чак толкова лош. — Той сви рамене. — Жалко ще е да прекъснете изцяло приятелството си.

— Бих се отказал от всеки и от всичко — отвърна Рис, — само за да съм сигурен, че няма да имам никаква връзка с Албион Ванс.