Лайза Клейпас
Докато свят светува (30)

Глава 30

Хелън се събуди, когато в стаята й с поднос в ръцете влезе Агата, камериерката, която се грижеше за нея и близначките.

— Добро утро, милейди.

— Добро утро — отвърна сънено Хелън, протегна се и се извърна настрани. За миг е сепна, когато видя лицето на спящо дете.

Значи не беше сън.

Чарити спеше толкова дълбоко, че дори лекото подрънкване на чашите с чай върху приближаващия поднос не я накара да се размърда. Хелън я гледаше с леко изумление. Макар да беше ужасно слаба, бузките й бяха по бебешки закръглени. Клепачите на огромните й очи приличаха на хартиени, по повърхността им криволичеха деликатни сини венички, по-тънки от човешки косъм. Пулсирането им се виждаше под абсолютно гладката й, някак прозрачна кожа. Хелън осъзна със страх колко уязвимо е това малко същество, крехка конструкция от деликатно свързани кости, плът и вени.

Тя седна внимателно в леглото и остави Агата да положи подноса в скута й. Имаше една димяща чаша чай и сребърна купа с шоколад до друга празна чаша.

— Добре ли спа малката, милейди?

— Да. Мисля, че цяла нощ не помръдна. Агата… Не съм поискала да ми носиш чай в леглото, нали? — Тя обикновено закусваше и пиеше чая си долу, в стаята за закуска.

— Не, милейди. Графинята ми нареди да го донеса за вас, а шоколада за момичето.

— Колко мило от нейна страна. — В първия момент Хелън си помисли, че това е предложение за мир след неловката сцена от предишната вечер.

Скоро щеше да разбере, че не е така.

Забеляза подпъхнатия под чинийката малък правоъгълник, извади го и го разгърна.

Хелън,

след като помислих, съзрях очевидното решение на бъркотията, в която си се забъркала. Детето и отговорността за него падат върху племенника ми. Време е да разреши един от проблемите, които е създал. Вече му изпратих послание да прибере незабавно дъщеря си и да прави с нея каквото намери за добре.

Проблемът вече не е твой, както е и редно.

Очаквам господин Ванс да се появи до един час. Погрижи се детето да бъде облечено и готово. Нека се опитаме да не правим сцени, когато дойде моментът на заминаването му.

Така е най-добре. Ако не го осъзнаваш сега, скоро ще го разбереш.

Хелън остави бележката на подноса, като дишаше учестено. Стаята като че ли бавно се въртеше около нея. Ванс щеше да дойде, защото искаше Хелън да се омъжи за господин Уинтърборн, а Чарити пречеше на плановете му. А ако вземеше детето със себе си, то щеше да умре. Нямаше да я убие, но щеше да я остави при условия, при които Чарити нямаше да оцелее. Както беше постъпил и предишния път.

Ще я вземеш само през трупа ми. Хелън вдигна чашата и се опита да отпие от чая, но установи, че заради треперещите си ръце трудно може да улучи устата си. Топлата течност оплиска нощницата й.

— Нещо не е както трябва ли, милейди?

— Не — отвърна Хелън и остави чашата на подноса, — но лейди Бъруик моли по най-бързия начин да облека и подготвя Чарити. Трябват ни дрехите, които носеше снощи. Ще помолиш ли госпожа Абът да ги донесе веднага в стаята ми? Трябва да поговоря с нея.

— Да, милейди.

— Вземи подноса, моля те, и го остави на масата.

След като Агата излезе от стаята, Хелън се измъкна от леглото и изтича до гардероба. Измъкна една плетена чанта, отнесе я до скрина и започна да хвърля разни неща в нея: четка за коса, носни кърпички, ръкавици, чорапи и бурканче с мехлем. Сложи и кутията с невралгични прахчета — макар че нямаше да ги пие, докато пътуваше, може би щеше да има нужда от тях, щом пристигнеше до крайната си цел.

— Хелън? — Чарити седна в леглото и я погледна с големите си ясни очи. Кичур коса стърчеше над главата й като птича перушина.

Хелън се усмихна въпреки задушаващата паника и отиде при нея.

— Добро утро, мое малко пиленце. — Прегърна я, а мъничките ръце я обгърнаха през кръста.

— Хубаво миришеш.

Хелън я пусна и я погали по главата, след което отиде до подноса със закуска и наля шоколад в празната чаша. Опита го с върха на кутрето си и установи, че е топъл, но не твърде горещ.

— Обичаш ли шоколад, Чарити?

Въпросът й бе посрещнат с озадачено мълчание.

— Опитай и ще разбереш. — Хелън внимателно й подаде чашата, като притисна малките пръстчета около топлия китайски порцелан.

Момичето опита, премлясна с устни и погледна Хелън с изумена усмивка. Продължи да пие на малки глътки, като се опитваше да удължи удоволствието.

— Ей сега се връщам, скъпа — промърмори Хелън. — Отивам да събудя сънливите си сестри.

Тя отиде спокойно до вратата. Щом се озова в коридора, хукна като полудяла към стаята на Касандра. Сестра й спеше дълбоко.

— Касандра — прошепна Хелън, като я тупаше по рамото и я разтърсваше. — Моля те, събуди се. Помощ, нуждая се от помощ.

— Много е рано — промърмори Касандра.

— Господин Ванс идва до час. Ще отведе Чарити. Моля те, трябва да ми помогнеш, искам бързо да напусна Рейвънел Хаус.

Касандра внезапно се надигна и я погледна изумено.

— Какво?

— Вземи Пандора и елате в стаята ми. Опитайте се да пазите тишина.

След пет минути близначките бяха в спалнята на Хелън. Тя им подаде бележката и двете се изредиха да я четат.

Пандора изглеждаше изпълнена с гняв.

— Проблемът вече не е твой — прочете тя на глас и бузите й се покриха с червенина. — Мразя я.

— Не, не трябва да я мразиш — отвърна тихо Хелън. — Тя постъпва погрешно, но причините й са добри.

— Не ме интересуват причините, резултатът е отвратителен.

Някой почука тихо по вратата.

— Лейди Хелън? — чу се гласът на домакинката.

— Да, влез.

Домакинката влезе с купчина сгънати дрехи в ръце.

— Всичките са изпрани и закърпени — каза тя. — От чорапите не е останало много, но ги заших, доколкото можах.

— Благодаря ви, госпожо Абът. На Чарити ще й хареса да носи чисти дрехи. — Хелън посочи с жест детето в леглото, напомняйки им, че то чува всяка тяхна дума. Подаде бележката на домакинката и изчака жената да я прочете, преди да промърмори извинително: — Ще ми се да можех да ви обясня по-подробно, но…

— Вие сте Рейвънел, милейди — отвърна непоколебимо госпожа Абът. — Това ми е достатъчно. Какво планирате?

— Да отида на гара Ватерло и да хвана следващия влак за Хемпшър.

— Ще кажа на кочияша да приготви каретата.

— Не, ще отнеме много време, а и те ще забележат и никога няма да ми позволят да тръгна. Ще трябва да отида до главната улица през вратата за прислугата и да си хвана файтон до гарата.

Госпожа Абът изглеждаше разтревожена.

— Милейди, файтон…

— Не се притеснявай за това. Проблемът е, че щом господин Ванс осъзнае, че ме няма тук, той ще ме последва към гарата. Очевидно е, че приоратът Евърсби е единственото място, където бих могла да отведа Чарити.

— Ние ще те прикрием — каза Пандора. — Ще заключим вратата на спалнята ти и ще се престорим, че ти помагаме с Чарити.

— Аз ще поговоря с един от лакеите — каза тихо домакинката. — Ще се окаже, че когато господин Ванс се опита да потегли, на каретата му ще липсва основният болт.

Хелън импулсивно сграбчи ръцете й и ги целуна.

Госпожа Абът изглеждаше леко притеснена от жеста й.

— Моля ви, милейди. Ще пратя отново Агата да ви помогне с обличането.

— Ние ще се погрижим за останалото — каза Касандра.

Следващите няколко минути бяха изпълнени с трескава дейност и тихи реплики. Когато Агата се върна в стаята, Хелън вече беше облякла ризата и гащичките си и се бореше с корсета. В бързината си не можеше да закачи правилно кукичките.

Агата се приближи до нея, хвана най-горната и сръчно я закачи.

— Мама винаги казваше: „Бързото е бавно, а бавното е бързо“.

— Ще се опитам да го запомня — рече печално Хелън.

След като приключиха с корсета, камериерката отиде до гардероба.

— Не, недей — каза Хелън, щом осъзна какво търси жената. — Няма да нося турнюр.

— Милейди? — попита сепнато камериерката.

— Просто забоди отзад полите на полата ми за пътуване — настоя Хелън. — Днес не е нужно да пристъпвам с малки стъпки, трябва да бързам.

Агата бързо се върна с черната пола и бяла блуза.

В другия край на стаята Касандра обличаше Чарити с впечатляваща скорост, като й обясняваше с усмивка, че отива на разходка с Хелън.

— Пандора, тя няма боне или палто. Ще й донесеш ли някой шал?

Пандора изхвърча от стаята и се върна с един шал и малка, поръбена с кант шапчица. Той като нямаше особена разлика в стиловете на женските и момичешките шапки, тя щеше да свърши добра работа.

След като помогна на Хелън да си облече черния пътнически жакет, Агата попита:

— Да изтичам ли до кухнята да ви донеса нещо за из път, милейди?

Касандра се обади от прозореца, до който се бе приближила, след като бе чула шумове отвън.

— Няма време — рече напрегнато тя. — Каретата на господин Ванс пристигна.

Агата събра разпуснатите коси на Хелън, усука ги набързо, измъкна няколко фуркета от собствената си прическа и оформи обикновен кок. Пандора грабна една шапка от гардероба и я подхвърли на камериерката, която я улови във въздуха и я закрепи точно над кока.

— Имаш ли пари? — попита Касандра.

— Да. — Хелън отиде до плетената чанта, измъкна от нея чифт ръкавици и стегна връзките й. — Чарити — каза тя, като разтегна устни в усмивка, — готова ли си за излизане?

Детето кимна. С шапката, която прикриваше орязаната й коса, и шала, който покриваше по-голямата част от униформеното й облекло, тя изглеждаше чиста и спретната.

Касандра прогледна към Хелън.

— Изглеждаш толкова спокойна.

— Сърцето ми ще се пръсне — каза Хелън. — Да се сбогуваме бързо.

Касандра я целуна по бузата.

— Обичам те — прошепна тя и се наведе да прегърне Чарити.

Пандора я последва, като целуна Хелън и се наведе, като взе личицето на Чарити в шепите си. Детето помисли, че иска отново да прегледа зъбите му, както предишната вечер, и отвори уста, за да покаже долните си резци.

Пандора се ухили. Затвори малката уста с пръст и целуна Чарити по носа. После се изправи и погледна делово Хелън.

— Ще се опитаме да ти спечелим колкото се може повече време.

Хелън грабна чантата, улови Чарити за ръката и излезе след Агата от стаята. Щом прекрачи прага, вратата се затвори и ключът се завъртя решително в ключалката.