Лайза Клейпас
Докато свят светува (33)

Глава 33

След като размени няколко думи с Рансъм, който чакаше пред каретата, Рис влезе в нея и удари по тавана, за да даде знак на кочияша. После седна на седалката до Хелън, която се беше облегнала в ъгъла с детето в скута си. Изглеждаше в необичаен за нея безпорядък, с разрошена коса, замаяна и напрегната.

— Добре ли мина срещата ти? — попита неуверено тя.

— Аха. — Рис я погали по бузата и се взря в очите й. — Сега се отпусни — промърмори той. — С мен си в безопасност. Той повече няма да те притеснява.

Когато погледът й срещна неговия, челото й се изглади и тя въздъхна. Тревогата й като че ли премина в тиха увереност.

— Къде ни водиш? — попита тя, когато каретата потегли по Ватерло Роуд.

— Къде искаш да отидеш?

— Където и да е — отвърна без колебание тя, — стига да съм с теб.

Доволен от отговора й, той я възнагради с целувка и усети как малкото момиче се свива между тях.

Тогава за пръв път погледна детето, което бе обещал да отгледа като свое. То приличаше ужасно много на Хелън със своите невинни кръгли очи и златисто сребърна коса. Стана му смешно, когато детето се обърна и прегърна собственически Хелън, поглеждайки го с крайчеца на окото си. Без да иска бутна шапката си. Показа се къса коса, която изглеждаше така, сякаш е кълцана с градинарска ножица.

— Ще отидем у дома на Корк Стрийт, където ще останем до края на деня — каза Рис, като насочи отново вниманието си към Хелън. — Ще уредя довечера да тръгнем със специален влак за Северен Уелс.

— Бягаме ли?

— Аха, вече съм се заел с целодневната задача да те пазя. Мога или да се оженя за теб и да го правя лично, или да наема дузина мъже, които да те следват навсякъде. — Той отпусна ръката си върху облегалката на седалката и се заигра с кичур коса, който висеше над ухото й. — Можеш да напишеш бележка на лейди Бъруик и близначките, за да им разкажеш какво се случи. — Устните му трепнаха в мрачна усмивка. — Може да пратиш писмо и на Триниър и Рейвънел — опитай се да представиш нещата така, че да не ги накарат да ме връхлетят като Божи гняв.

— Те ще разберат — отвърна тихо Хелън и притисна буза към дланта му.

Рис щеше да я целуне отново, но детето се извъртя в скута й и го погледна с открито любопитство.

— Кой е този?

— Той… скоро ще ми стане съпруг.

Рис бръкна в палтото си и извади кутийка с ментови бонбони. Лапна един и протегна отворената кутийка към нея.

— Искаш ли бонбонче, bychan?

Тя протегна предпазливо ръка и си взе едно. Щом отхапа от него, на лицето й се изписа доволна изненада.

Рис забеляза мръсотията под ноктите й и във вътрешността на ухото и попита Хелън:

— Защо никой не я е изкъпал както трябва?

Хелън отговори тихо със загрижен поглед:

— Наказанията в сиропиталището я карат да приема банята с известна… неохота.

Рис се намръщи, чудейки се какво ли са причинили на това малко създание, та да се страхува от къпането.

— Wfft.

Секунди по-късно чу отговора.

— Wfft.

Погледна към детето, което беше изимитирало перфектно звука. Устните му потръпнаха.

— Опитахте ли с мехурчета? — попита той Хелън.

— Мехурчета?

— Ами да, вана, покрита със сапунени мехурчета, с които да си играе.

Чарити му заговори за пръв път:

— Не обичам ваните.

Рис я погледна въпросително:

— Дори приятните топли вани?

— Да.

— На цветя ли искаш да миришеш или на овца?

— На овца — бе незабавният отговор.

Рис потисна усмивката си. Реши да опита с подкуп и попита:

— Искаш ли тръбичка, за да издухваш балончета във въздуха?

Чарити кимна, докато гризеше последните остатъци от бонбона.

— Добре. Ще ти дам, ако седнеш във вана с вода и сапунени мехури.

Тя изяде остатъка от бонбона, преди да каже:

— Без вода.

— Само малко вода, bychan — започна да я уговаря той. — Не можеш да получиш балончета без нея. Само толкова — показа й с пръсти той.

Детето го изгледа преценяващо. После бавно протегна ръка и събра пръстите му.

Рис се засмя.

— Ти си родена за преговори.

Хелън ги наблюдаваше съсредоточено.

За негова изненада Чарити слезе от скута на Хелън и започна предпазливо да се намества в неговия. Рис стоеше спокойно и отпуснато.

— Нали не си джебчийка? — попита той с лека загриженост, когато тя посегна към джоба му. Реши, че никой няма да я спре, затова започна да рови в него. Намери кутийката с бонбони и я извади. — Само още едно — предупреди я той. — Твърде много сладко води до зъбобол. — Тя взе още едно бяло бонбонче, затвори кутията и му я върна с изящно движение.

Той гледаше изучаващо тази малка личност, която щеше да донесе толкова големи промени в живота му. Чарити. Името не звучеше привично за езика на един уелсец. Освен това имената на добродетели — Чарити, Пейшънс и така нататък — напоследък се даваха толкова често в приютите и сиропиталищата, че бяха започнали да намекват за принадлежност към тези институции. Момиче от уважавано семейство можеше да избегне стигмата, но за истинско сираче щеше да представлява доживотно напомняне за произхода му.

Никоя дъщеря на Уинтърборн нямаше да носи име, което да я унижава.

— Чарити не е име, което обикновено даваме на момичетата в Уелс — каза той. — Бих искал да те нарека с нещо познато.

Тя го погледна очаквателно.

— Карис — рече той. — Означава „малка любима“. Харесва ли ти?

Тя кимна и го изненада, като се настани в скута му. Не тежеше повече от коте. Смаян и объркан от готовността й да го приеме, Рис я настани удобно върху коленете си.

— Карис Уинтърборн. Хубаво име, а? — Той погледна Хелън и видя, че очите й блестят. — Можем да я наречем както на теб…

— Прекрасно е — каза тя и се усмихна през сълзи. — Прекрасно. — Пресегна се, за да го погали по лицето и се сгуши до него.

През остатъка от пътуването до вкъщи и двете се бяха облегнали на него… и той усещаше, че така е правилно.