Д. П. Лайл
Зад борда (8)

8

— Какво искаш, Джейк? — попита милата и любезна Тами, когато отвори вратата.

Никол бе успяла да държи под контрол буйния си крак достатъчно дълго, за да се върне по улицата и да завие по алеята пред Тами. Тя спря близо до вратата на гаража, където гъсти храсти скриваха колата. Не беше никак лесно, тъй като определено се изживяваше като клонинг на Даника Патрик, единствената жена, печелила някога състезание от „Индикар 500“. Направих й комплимент. Получих ново изплезване.

Когато предложих да остане в колата, Никол отвърна:

— Няма проблем. Виждала съм на какво е способна тази жена със стик за голф в ръка.

Умен ход. Тами нямаше да остане очарована да ме види на прага на дома си, а Никол вероятно щеше да накара кръвта й да кипне. Тами стоеше с юмруци на кръста, наклонила глава на една страна и метнала бяла кърпа на врата си. Отвътре се носеше тиха музика. Беше облякла сив клин и розово бюстие, целите покрити с петна от пот, а лицето й бе зачервено и влажно. Домашен пилатес без съмнение. Тами е голяма почитателка на упражненията на Джоузеф Пилатес. И на всеки друг моден вирус, който прихване. Какво друго да прави, когато е омъжена за човек с толкова пари, колкото не може да похарчи?

— Уолтър тук ли е? — попитах аз.

— Защо?

— Трябва да говоря с него.

Тя присви очи.

— За какво?

— Ще му го кажа на него.

Тами погледна към колата.

— Кой е това?

— Приятелка.

Тя вдигна длан и заслони очите си от следобедното слънце.

— Да не би да е тази, за която си мисля?

— Зависи за кого си мислиш.

Възможно ли бе Тами да познава Никол? В края на краищата живееха на една улица.

— Знаеш за кого говоря. Слаба блондинка с големи цици.

През ума ми минаха няколко възможности.

— Ще трябва да бъдеш по-конкретна.

Тя ме удари по рамото. Обичаше да го прави. Или да ме мушка в ребрата. Там боли повече. Понякога дори ми изкарва въздуха.

— Задник — каза тя.

— Вече не сме женени. Не можеш да ме удряш.

Тами сви юмрук.

— Не ме предизвиквай!

— Добре, разбрах. Само се опитвам да ти помогна.

Тя поклати глава.

— Аз пък разбрах, че си голяма свиня.

— Казвала си го и преди.

— Момичето. Обичаше да играе в кънтри клуба. И да се чука на тревата до седмата дупка.

— Сара Джейн. Обичаше и други дупки, но, да, мисля, че седмата й беше любима.

— Радвам се за теб.

— Не е тя.

Тами отново надзърна през рамото ми.

— Коя е новата Барби?

— Не е Барби.

— Щом е с теб, значи е Барби.

— Всъщност тя е монахиня… Или супермодел… Или неврохирург… Забравих кое точно.

— Джейк, много съм заета.

Покрай нас мина патрулна кола. Тами излезе на верандата и я проследи с поглед. Едва тогава видя и останалите полицейски автомобили.

— Какво става?

— Нямам представа. Сигурно някоя охранителна система се е задействала.

— И са дошли толкова патрулки? Не ми се вярва.

— Може да е обир с взлом.

— В този квартал?

— Уолтър тук ли е или не? — попитах аз.

— Не. Ще снема показания под клетва и е в кантората, за да се подготви.

— Ще го открия там.

Обърнах се и тръгнах към алеята.

— Джейк, трябва да имаш уговорена среща!

Махнах й с ръка и се качих в колата. Тами слезе от верандата, прекоси двора и огледа дома на семейство Плъмър. Не се съмнявах, че ще отиде да провери какво става. Такава й е природата, вре си носа навсякъде, а случващото се бе прекалено зрелищно, за да го пропусне. След което щеше да позвъни на Уолтър. А това не беше добре. Исках да говоря с него, преди тя да му е казала какво става. Разбира се, ако Уолтър беше убил Барбара, вече знаеше. Доказателствата, с които разполагах, предполагаха, че той е последният човек, който я е видял жива.

Затова ли Барбара не го изпрати до вратата снощи? И не заключи след него? Снощи предположих, че е прекалено уморена, за да стане в резултат на двата часа хоризонтални танци с „Жребеца“, както се изрази Никол. Старият Уолтър бе загазил здравата.

— Накъде? — попита Никол, когато седнах в мерцедеса.

— Към офиса на Уолтър.

— Къде се намира?

— Ориндж Бийч. „Пристан“.

— Ясно.

— И настъпи педала — помолих я аз.

— Музика за ушите ми.

Никол превъртя гуми и полетя. Би трябвало да стигнем за петнадесет минути. Стигнахме за седем.