Д. П. Лайл
Зад борда (11)

11

Разбрах, че ме очакват неприятности, веднага щом Никол излезе от свръхзвукова скорост и спря на паркинга пред Рей. На тази мисъл ме наведе цивилният полицейски автомобил. Предположих, че с него е пристигнал Боб Морган. Знаех, че рано или късно ще се наложи двамата с Рей да поговорим с него, но се надявах първо да обсъдим нещата помежду си. Да съставим някакъв план. Да решим какво да правим с видеото, на което бяхме записали похожденията на Уолтър.

Зачудих се дали да не кажа на Никол да обърне и да подкара към дома й, където Морган нямаше да ме намери. Постъпка на страхливец, признавам, но Рей можеше да се справи и без мен. От друга страна обаче, за какво друго можеха да си говорят двамата, освен за мен? Затова реших, че е най-добре да приключим час по-скоро с това. Тук поне щях да разполагам с подкрепата на Рей.

Офисът бе празен, кухнята също. Тогава чух гласове. Идваха през отворените плъзгащи се врати, които водеха към верандата. Хванах Никол за ръката и тя спря на място.

Разпознах гласа на Морган. После разбрах, че тема на разговора наистина съм аз.

Морган: Един от нашите хора го е видял предишната вечер. Близо до местопрестъплението.

Рей: Не, видял го е пред дома на Тами Хортън.

Морган: Който се намира близо до местопрестъплението.

Рей: Е, и?

Намеси се друг глас. Мъжки, дрезгав и леко носов. Джереми Старкс, партньорът на Морган. Бяхме се срещали няколко пъти, затова познах гласа му.

Старкс: Тази сутрин отново се е появил там.

Рей: Е, и?

Старкс: Защо е бил там?

Рей: Работи по случай.

Старкс: Какъв случай?

Рей: Не мога да кажа.

Морган: Знаем за поверителността на информацията, свързана с клиентите…

Рей: Не ми звучи така.

Морган: Рей, не смяташ ли да проявиш малко колегиалност? Или ще се държиш както обикновено? Като задник.

Рей: Като задник ме устройва идеално.

Време бе да се покажа. Пристъпих на верандата. Никол ме последва. Рей бе заел обичайното си място, разположил на масата пред себе си лаптоп, някакви документи и неизменната бутилка „Дю“. Морган бе седнал срещу него, а Старкс стоеше прав, облегнат на парапета с гръб към залива и с ръце, скръстени на гърдите. Висок, слаб, с издължено лице и голям нос, някога беше една от звездите на футболния отбор в гимназията във Фоли. Районът, от който бяха излезли звезди като Кени Стаблър и Ди Джей Флъкър. Беше гадняр, но не колкото Морган.

Старкс вдигна поглед и очите му светнаха.

— Ето го и него!

Представих Никол. Тримата кимнаха, включително Рей, който я огледа от главата до петите.

— Какво става? — попитах аз абсолютно невинно и леко изненадано.

— Искаме да ти зададем няколко въпроса — каза Морган.

Рей се изправи и бутна стола си назад. Погледна ме.

— Трябва първо да си поговорим — каза той и кимна към кухнята.

— Не е добра идея, Рей. Не искаме да ти повдигнем обвинения във възпрепятстване на правосъдието.

— Няма да повдигнете никакви обвинения.

Морган присви очи и стисна зъби.

Рей отвърна на погледа му. Явно бе решил да не отстъпва и милиметър.

— Не можеш да ми попречиш да разменя няколко думи със сина си, освен, разбира се, ако не разполагаш със заповед за арест на някой от двама ни.

Морган сви рамене и махна с ръка.

Когато влязохме в кухнята, Рей попита:

— Двамата заедно ли прекарахте нощта?

— Цялата нощ — усмихна се Никол.

Рей завъртя театрално очи.

— Морган ще ви зададе този въпрос. Затова искам да сме наясно от самото начало.

— Не сме го заснели на видео или нещо подобно — уточни Никол. — Всъщност снимахме видео, но не с наше участие.

— Не ме разбирай погрешно — продължи Рей и кимна към Никол, преди да впери поглед мен, — но не мисля, че е добра идея да вземаш гаджето си, когато работиш по някой случай.

— Тя много ми помогна — отвърнах аз.

Рей поклати глава.

— Винаги си бил прекалено доверчив.

— Записахме всичко на видео — продължих аз.

— И наруши всички клаузи за конфиденциалност. Откъде знаеш, че можеш да й имаш доверие?

— Ей — обади се Никол. В гласа й прокрадна остра нотка, която привлече вниманието на Рей. — Не говорете, все едно ме няма.

— Добре, откъде да знам, че мога да ти имам доверие?

Никол изправи рамене, вирна брадичка и каза:

— Не знаете.

— И аз това казвам.

— Аз също не знам дали мога да ви имам доверие — отвърна Никол. — Всъщност не е точно така. — Погледна ме и уточни: — Мисля, че мога да имам доверие на Джейк. Макар да не съм сигурна защо.

— Защото е толкова очарователен — изсумтя Рей. — Особено за такива като теб.

— Такива като мен? — попита Никол и сбърчи чело.

— Млади и красиви момичета.

— Това комплимент ли е?

Рей сви рамене.

— Вижте какво — каза Никол, — Джейк ме въвлече в цялата тази история, затова съм тук. Трябва да го приемете.

Рей се поколеба, после се засмя.

— Джейк, това момиче ми харесва. Не прилича на обичайните празноглави кукли, които сваляш.

— Празноглави кукли? — попита Никол.

— Може би не подбрах най-точния израз — каза Рей. — Ще кажа само едно. Бива си те.

Никол се усмихна очарователно.

— Имам чувството, че се къпя в любов. В мен напира едно приятно, топло чувство…

— Това беше снощи — казах аз.

Тя погледна Рей.

— Не сте ли го научили да бъде по-дискретен?

— Бог ми е свидетел, че съм се опитал да го науча на много неща. Джейк обаче рядко слуша.

— Забелязах вече.

Как изведнъж се превърнах в обект на жлъчните им подмятания? Беше време да сменя темата.

— Как ще процедираме с онези двамата?

— Мислих върху това — отвърна Рей. — Не виждам причина да крием видеото от тях. Не че не бих искал да хвана Морган за топките и да стисна здраво. — Той се обърна към Никол и каза: — Извинявай.

— Ау! Никога не бях чувала този израз.

Рей й хвърли усмивка, която мигом се стопи, когато той се обърна към мен.

— Укриването на видеозаписа би било възпрепятстване на правосъдието и би могло да ми струва разрешителното. Не си заслужава риска. Особено когато става въпрос за влечуго като Уолтър.

Антипатията на Рей към Тами отдавна се бе прехвърлила върху Уолтър. Излишно е да споменавам, че двамата с Уолтър често бяха кръстосвали шпаги в съдебната зала. Определено не хранеха топли чувства един към друг.

— Няма съмнение, че мъжът от записа е Уолтър, нали?

— Никакво. Сам ще се убедиш. Освен това той си призна.

Рей повдигна вежда.

— Но отрече да има нещо общо със смъртта на Барбара Плъмър — побързах да добавя.

— Вярваш ли му?

— Честно казано, да. Изглеждаше шокиран от новината.

Никол кимна в знак на съгласие.

— Освен ако не е отличен актьор.

— Адвокатите обикновено са — обади се Рей.

— Но не и Уолтър — възразих аз. — Той е ужасен играч на покер. По дяволите, та той не може да излъже петгодишно хлапе на „Гледай си работата“.

Рей се поколеба.

— Добре, да приключваме с това.

Докато свързвах лаптопа с шестдесетинчовия телевизор, окачен на стената в дневната, Рей покани Морган и Старкс да влязат вътре. Двете ченгета се настаниха на канапето с лице към екрана.

— Записът е направен снощи — обясних аз. — Намирахме се на плажа, на около сто и петдесет метра от дома на семейство Плъмър.

— Тя ли е била обектът на вашето разследване? — попита Морган.

— Да — отвърна Рей.

— Кой е клиентът? Съпругът? Хенри?

Рей сви рамене. Жест, който не можеше да се определи като признание, но Морган схвана посланието.

— Пуснете видеото — нареди той.

Видяхме как Уолтър влиза в къщата. Двамата с Барбара се прегърнаха. Пиха вино в кухнята. Спрях за секунда на кадър, който ясно показваше лицето на Уолтър над рамото на Барбара. Гледаше право в обектива. После двамата се качиха на горния етаж. Последваха движения на сенки зад завесите, след което спалнята потъна в мрак.

Вторият запис показваше как Уолтър си тръгва по плажа.

— Разполагам и с аудиофайл, който също мога да ви предоставя — казах аз.

Морган се приведе напред и потри основата на носа си, сякаш се опасяваше да не го заболи глава.

— Надявах се да е някоя отрепка, влязла да открадне нещо. Обир с взлом, при който нещо се е объркало. Уолтър Хортън е съвсем друга работа.

Така си е. Уолтър беше важна клечка. Ползваше се с уважение. Имаше приятели от тук чак до Монтгомъри. Беше работил по всеки по-важен случай в окръга.

— Медиите ще полудеят — отбеляза Старкс.

— Поговорихме си с Уолтър — обадих се аз. — Малко преди да дойдем тук.

— И?

— Призна, че е имал връзка с Барбара. Заяви дори, че я е обичал.

— Тами ще го накълца на парчета — отбеляза Рей.

— Много я бива и със стик за голф — каза Никол.

— Изневярата е добър мотив за убийство — заяви Морган.

— Отрече да я е убил. Каза, че не знае нищо за смъртта й — продължих аз.

Старкс ме изгледа унищожително.

— А ти какво очакваше да каже?

— Истината. Но му вярвам.

— Дано Уолтър разполага със собствено видео. Което да показва Барбара Плъмър жива и здрава, след като си е тръгнал. — Морган се изправи. — Най-добре да отидем и да си поговорим с него.

— Още нещо — обадих се аз. — Каква е причината за смъртта?

— Защо те интересува? — отвърна Морган.

— Защото не чухме нищо. Нито борба, нито вик, нито изстрел или нещо подобно.

Морган се поколеба и заяви:

— Това не бива да излиза от тази стая, ясно ли е?

— Ясно — съгласи се Рей. Погледна Никол и добави: — Това се отнася и за теб, млада госпожице.

Никол изигра пантомима, в която закопча устните си с цип. Тези прекрасни, съвършени устни.

— Не познавам никого от замесените в случая. Освен бившата съпруга, която е чисто луда.

Морган за малко да се усмихне. Ъгълчето на устата му се разтегли на повече от милиметър.

— Барбара Плъмър е била убита в леглото си. Изстрел в челото. Така и не е разбрала какво я е сполетяло.

— Смяташ ли, че е бил професионалист? — попита Рей.

Морган сви рамене.

— Или това, или — въпреки мнението на Джейк — Уолтър.

— Което означава, че е преспал с жената, в която се предполага, че е влюбен, след което я е прострелял в главата. Струва ли ви се логично? — попитах аз.

— Всички убийства са нелогични — отвърна Морган. — Освен това съм разследвал точно такъв случай.

— Но Уолтър? На него не му стиска да направи подобно нещо. Говорим за Уолтър Мекотелото!

— Често пъти подобни загубеняци прибягват до домашно насилие — отбеляза Старкс.

Поклатих глава.

— Не и Уолтър.

— Няма значение — каза Рей. — От твоето описание съдя, че става въпрос за наемен убиец.

Морган се почеса по ухото.

— Възможно е. Изглежда, че куршумът е малък калибър. Изстрелът е попаднал право в целта. Убиецът не е докоснал нищо в къщата. Влязъл, застрелял я е и си е излязъл. Затова, да, бих казал, че май е работа на професионалист. Не е битова история. Няма скандал или побой, а хладнокръвно убийство.

— Ако не е Уолтър, кой тогава? — учудих се аз.

— Може би някой от вас двамата?

Усмихнах се възможно най-лъчезарно.

— Бяхме прекалено заети с камерата.

— Размишлявам на глас — отвърна Морган. — Предполагам, че не сте видели никой друг да влиза или излиза?

Поклатих глава.

— Никой.

— Колко дълго стояхте на плажа?

Погледнах Никол.

— Три часа, не повече. Заехме позиция малко преди десет. Уолтър си тръгна веднага след полунощ. Бяхме изпълнили задачата, затова си събрахме багажа и се изнесохме след него.

— Някаква представа за часа на смъртта? — попита Рей.

— Ако се съди по температурата, измерена от експертите от „Съдебна медицина“, някъде между десет и два. За момента не могат да стеснят интервала.

— Кой я е открил? — продължи да пита Рей.

— Чистачката.

— Това означава, че някой е дошъл след Уолтър — отбелязах аз. — И след като ние сме си тръгнали.

— Възможно е — изправи се Морган, пъхна ръце в джобовете и се заклати на пети. — И открива безброй възможности.

— Включително наемен убиец? — попита Рей.

Изражението на Морган остана напълно невъзмутимо.

— Хенри знаеше ли, че жена му си има любовник?

Рей го изгледа безмълвно.

— Не е необходимо да ми казваш — отвърна Морган. — Той ти е клиент. Но ми се струва логично. Обикновено единият от съпрузите се обръща към частен детектив, в случай че подозира нещо.

— Така е.

— Хенри е наел някого. Убиецът е дошъл, когато Хенри е бил извън града. На хиляда и шестстотин километра от тук. Жена му е ликвидирана, а той не може да бъде свързан с убийството. Прав съм, нали? Случвало се е и преди.

— В такъв случай — възрази Рей — защо му е на Хенри да ме наема да следя жена му? Това е все едно да осигури свидетел на собственото си престъпление.

Когато Морган не отговори, Рей продължи:

— Ако вашите хора открият стрелеца и го притиснат достатъчно силно, той може да издаде Хенри. Затова наемането на частен детектив ми се струва глупав ход. А доколкото познавам Хенри Плъмър, той е всичко друго, но не и глупав.

— В такъв случай се връщаме на обир, при който нещо се е объркало — каза Старкс.

— Задната врата не беше заключена — обадих се аз.

— Откъде знаеш? — попита той.

— Уолтър излезе през нея. Барбара не слезе на долния етаж, за да го изпрати, и не го видях да заключва или нещо подобно.

Морган кимна.

— Така е. Задната врата беше отключена. Няма следи от проникване с взлом. И алармата беше изключена.

Рей кръстоса ръце на гърдите.

— Какво ще кажете за Тами?

Изгледах го удивен.

— Тами да убие Барбара? Абсурд.

— Не е задължително да го е направила сама. Може да е наела някого — заяви Старк.

— Тя знае ли за изневярата? — попита Морган.

Никой не отговори, затова реших да взема думата.

— Съмнявам се.

— На какво основание? — поинтересува се Морган.

— Щях да разбера.

— Защо? Ти си бившият съпруг.

— Тами има навика да ми звъни непрекъснато и да ме засипва с всичките си проблеми. Нямам представа защо го прави, но явно изпитва нужда да сподели с някого, а мен… мен намира за… как беше думата… безопасен?

— Безопасен?

— Знам, че звучи странно. Според мен причината е, че знам колко е луда. Когато откачи, това не ми прави впечатление. Виждал съм го и преди. Така няма чувството, че се е изложила.

— Наистина звучи странно — съгласи се Морган.

— Странна е най-благозвучната дума, която описва характера й — усмихнах се аз.

— И все пак…

Поклатих глава.

— Тами не би го направила сама и не би наела другиго. Истината е, че тя обича Уолтър. Би му простила дори изневяра.

Морган кимна.

— От личен опит ли го казваш?

Свих рамене.

— Може да се каже.

Всички замълчаха, сякаш обмисляха възможностите и се опитваха да определят коя звучи най-логично.

— Ами ако Уолтър е бил мишената? — попита Никол.

Всички я погледнаха.

— Имам предвид, непряко. Може някой да е искал да го натопи за убийството. Някой, който му има зъб. И който знае за връзката на жена си с него. Някой, който знае, че Уолтър ще бъде там тази вечер. Който познава графика му и знае кога идва и кога си отива. Уолтър е адвокат, а адвокатите имат врагове. И много от тях са престъпници. Хора, които не биха се поколебали да убият или да натопят някого за убийство. Освен това Уолтър е богат. А богатите хора имат богати врагове, които лесно могат да си наемат професионален убиец.

Морган сбърчи чело и сведе поглед, сякаш обмисляше думите й.

— Хенри не работеше ли в софтуерния бизнес? — попита Никол.

Морган кимна.

— Направил е първото си състояние именно в този бранш. Сега трупа второ, но в недвижимите имоти.

— Тогава е възможно Хенри да е мишената — продължи Никол. — Убиецът не го е заварил у дома съвсем случайно. А може някой да се е опитал да го натопи. Някои хора в софтуерния бизнес приличат на изпълнителите на гангстерски рап. Много пари, малко здрав разум. Или някой конкурент е наел убиец да ликвидира Хенри или да го натопи за убийство, но не е знаел, че Хенри ще бъде извън града. Трудно е да убиеш човек, който е заминал някъде, и също толкова трудно е да му припишеш убийство, когато се намира на хиляда и шестстотин километра от местопрестъплението.

Гледах я с възхищение. Колкото по-добре я опознавах, толкова по-силно впечатление ми правеше. Хем красива, хем умна. Определено не заслужавах такова момиче.

— Сама ли го измисли? — попита Морган.

Никол изправи рамене и го удостои с поглед, който можеше да разтопи стомана.

— Не всички блондинки са глупави.

Морган вдигна ръце в знак на капитулация.

— Извинявай. Всъщност съм впечатлен. Добра логика.

— Не се сетих сама за всичко — обясни Никол. — Преди две години в Калифорния се случи нещо подобно. Компютърен маниак гръмна жената на свой конкурент и се опита да го натопи. Двамата водеха съдебна битка по обвинение в неправомерно използване на някакъв патент. Ставаше въпрос за много пари. Към двеста милиона долара, ако си спомням правилно. Така че идеята не е оригинална.

— Но въпреки това ми харесва — отвърна Старкс.

— Тя е сценаристка — обадих се аз, сякаш този факт обясняваше нейната прозорливост.

А може би наистина я обясняваше.

— Какво общо има това? — попита Морган.

— Съчинява разни истории. Пише сценарии.

Никол присви очи.

— Този обаче няма да мине в Холивуд. Прекалено банален е. Конкурент наема убиец. Гледали сме го хиляди пъти. — Тя поклати глава. — Виж, ако ставаше въпрос за извънземни нашественици или растения убийци…

— Не мисля, че си имаме работа с кръвожадни зеленчуци — усмихна се Морган и изгледа последователно всички ни. — Други идеи?

Никой не отговори, затова той се обърна към двама ни с Никол и каза:

— Ще трябва да дадете показания.

— Няма проблем — отвърнах аз.

— Ще ни трябва и лаптопът.

— Само със съдебна заповед — намеси се Рей. — Но ще запишем видео — и аудиофайловете на диск и ще ви го дадем.

— Това ще свърши работа. Засега.

Докато копирах файловете, мислите ми се насочиха към Тами. От една страна, й съчувствах. Съпругът й й изневеряваше, нищо чудно да се сдобиеше с обвинение в убийство, ченгетата щяха да цъфнат на прага й със заповед за обиск, да претършуват дома й… светът й щеше да се обърне с главата надолу. Тами, която изпитваше маниакално желание да контролира всичко около себе си, нямаше да го понесе добре. Разбира се, че беше чисто луда, но дали заслужаваше подобно наказание?

От друга страна, изпитвах съжаление към самия себе си. Щом арестуваха Уолтър или полицията обявеше името му като заподозрян, медийните хиени щяха да обсадят дома им. Тами щеше да откачи напълно. А разбереше ли, че моето видео е причината за всички несполуки, сполетели Уолтър, щеше да насочи гнева си към мен. Същински китайски синдром.

Главата започваше да ме цепи. Дали беше само главоболие? Или тумор? А може би аневризъм?