Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Лонгли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep six, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Д. П. Лайл
Заглавие: Зад борда
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Абагар АД
Излязла от печат: 29.03.2018
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Вяра Николчева
Художник: Дима Дамянова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-448-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8073
История
- — Добавяне
42
Никол стигна носа на яхтата, преди Грейс да я настигне.
— Добре ли си? — попита Грейс.
— Не.
Никол се обърна към нея и изтри сълзите си с длан.
Винаги бе знаела, че някой ден актьорските курсове ще й помогнат. И това се бе случило. Макар и не по начина, по който се бе надявала. Мечтаеше да се нареди сред най-големите звезди, но същата цел си поставяше всяка млада актриса в Холивуд. В този момент тя оцени ползата от всички курсове, които бе посетила.
— Джейк може да бъде такъв задник понякога — продължи Никол.
— Всички мъже са такива.
Никол въздъхна и впери поглед във водата.
— Май си права.
— Защо не го зарежеш? Ако още е влюбен в бившата, имам предвид. Трудно е да се бориш с подобна привързаност.
— Опитах се. Но все се връщах при него.
— Май си влюбена.
— Той е болен. Болестта му се нарича „Тами“. Бившата. А моята болест се нарича „Джейк“. Обичам този мръсник.
Грейс я погледна.
— Ти си красива. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Защо точно него?
— Той е забавен. Кара ме да се смея — сви рамене Никол. — Не звучи като достатъчно сериозна причина, нали?
— Подобно качество може да бъде много привлекателно. — Грейс погледна към кърмата. — Иска ми се и Виктор да имаше малко чувство за хумор.
— Изглежда свестен.
— Не ме разбирай неправилно. Виктор е много добър с мен.
— Откога сте заедно?
— От година. Бях сервитьорка. Запознахме се в ресторанта, в който работех. Веднага си паднах по него.
— Мога да си представя — каза Никол и махна с ръка наоколо. — И ако това не е достатъчно, той изглежда чаровен.
— О, така е.
Никол забеляза, че в очите на Грейс заблестяха сълзи. Пресегна се и я докосна по ръката.
— Добре ли си?
— Добре съм. — Грейс подсмръкна и погледна над водата. — Поне бях.
— Случило ли се е нещо? Да не би Виктор да ти е изневерил?
— Де да беше толкова лесно.
— Какво има? — настоя Никол.
— Не мога да говоря сега.
Никол се поколеба, не знаеше дали да рискува или не. Можеше да се получи обратният ефект. И това да струва живота им. Тя обаче видя в изражението на Грейс нещо повече от тъга или ревност. Видя страх. Затова реши да поеме риска.
— Мога ли да те попитам нещо? — Никол се огледа, за да се увери, че са сами. — Даръл и Дарнел Уилбанкс?
Грейс ахна изумено. Огледа се притеснено, на лицето й се изписа страх.
— Не познавам хора с такава фамилия.
— Напротив. Мисля, че си се запознала с тях на борда на тази яхта.
— Кои сте вие? — попита Грейс.
— Джейк излъга. Работим за баща му. Опитваме се да открием братята. Знаем, че са се качили на „Морска вещица“ посред нощ, след което са изчезнали безследно.
— Не мога да говоря сега.
Грейс понечи да се обърне, но Никол я хвана за ръката. Опита се да се измъкне, но Никол я стисна по-здраво.
— Не след дълго двамата с Джейк ще слезем от тази яхта, но ти ще останеш. Ако Борков е направил нещо с братята, ти също си в опасност. Не смяташ ли?
Грейс се поколеба, после въздъхна.
— Виктор ще ме убие.
— Не и ако зависи от нас.
— Не можете да ми помогнете.
— Може да ти прозвучи странно, но Рей, бащата на Джейк, е много печен. Може да се справи с всекиго. Само че първо трябва да те отведем на безопасно място. Кажи ми какво знаеш.
Грейс поклати глава.
— Не мога.
— Не можеш да не ми кажеш. Това е единственият ти шанс да се измъкнеш от тази каша. Не се ли възползваш от него, ще затънеш до гуша в престъпленията на Борков.
— Наистина ли можете да го направите? Да ме отървете от него?
— Обещавам.
— Откъде да знам, че мога да ти имам доверие?
— Не знаеш. Но трябва да ми се довериш.
Грейс отново поклати глава.
— Така е. Не знам.
— Виж какво — каза Никол, — аз ти се доверих. Разкрих ти кои сме и какво правим. Животът и на двама ни е в ръцете ти. От теб зависи дали Борков ще ни убие или не.
Грейс я погледна.
— Затова ми се довери. Става ли?
Грейс изтри сълзите си.
— Добре. Но не тук. Когато отидем да пазаруваме, мога ли просто да изчезна с теб?
— Щях да ти предложа същото.