Д. П. Лайл
Зад борда (40)

40

Пенкейк прерови килера на Рей за оборудването, от което се нуждаеше, след което отиде да подготви корабчето на своя приятел за нашето посещение. Рей заяви, че трябва да поработи на компютъра по друг случай, но ще се срещнем по-късно в Пенсакола. Затова двамата с Никол последвахме Морган към мястото, където ченгетата бяха открили колата на Даръл. Тя наистина бе паркирана близо до дома на Раул, точно зад ъгъла, на не повече от половин пряка. Вратите и багажникът бяха отворени и двама криминалисти ръсеха прашец за снемане на отпечатъци. Наблизо стоеше Джереми Старкс.

— С какво разполагаме? — попита Морган, когато пристигнахме на мястото.

Старкс поклати глава.

— Колата е чиста. Всички повърхности са избърсани. Момчетата провериха навсякъде и не откриха нищо.

— Кой я намери? — попитах аз.

— Един от патрулните — отвърна Старкс, — но заслугата е на Морган — добави той и кимна към партньора си.

— Беше догадка — обясни Морган. — След като Рей ми звънна сутринта и ми каза, че братята Уилбанкс са дали колата си на човек от яхтата, а описанията на Хедър и онова момиче, Рейчъл, съвпаднаха — сива хонда с кит по калника — реших да се доверя на инстинкта си. Изпратих един патрул да огледа квартала на Раул.

— Добро хрумване — отвърнах аз.

— Знам как да си върша работата.

Вдигнах ръце.

— Никога не съм казвал обратното.

— Предположих, че убиецът е използвал колата, за да ликвидира Раул, след което я е зарязал наблизо. По този начин насочва разследването към братята Уилбанкс. И тъй като те са изчезнали, а аз — подобно на Рей — смятам, че никога няма да ги намерим, изглежда, че Борков отново е замел следите.

— Не знаем със сигурност дали братята са мъртви — възразих аз.

— Можем да се обзаложим. Ето какво се е случило според мен — Борков ги е подмамил на яхтата си под претекст, че им предлага някаква сделка. Парите са безпогрешен мотив в подобни случаи. Излезли са в морето. Прострелял ги е в главите и ги е хвърлил зад борда. Така са се превърнали в храна за рибите.

— Звучи ужасно — възкликна Никол.

— Разбира се, че е ужасно — съгласи се Морган. — Но точно така бих постъпил на мястото на Борков.

Никол обви ръце около тялото си.

— Този тип започва да ме плаши.

Морган се усмихна.

— Той е от най-опасните. Богат, влиятелен, безскрупулен, с много връзки.

— Още нещо — обади се Старкс. — Получих доклада на експерта по балистика. При убийствата на Раул и Барбара Плъмър са използвани различни оръжия.

Морган кимна.

— Предполагам, че Раул и двамата Уилбанкс са убили Барбара, изхвърлили са оръжието, после Борков се е отървал от братята и е изпратил някой друг да очисти Раул.

— Пъзелът се нарежда — отбелязах аз.

— Все повече и повече. — Морган разтри врата си. — Време е да се поровим по-дълбоко в света на господин Борков.

— Пенкейк работи по въпроса. Корабчето на приятеля му ще е готово до час, а това означава, че ще можем да следим какво става на яхтата.

Никол се протегна.

— В такъв случай, предполагам, че е време да се погрижа за тоалета си.

Морган я погледна. Тя се засмя.

— Ще поровя в гардероба и ще потърся дреха, която да гарантира, че ще ме поканят на яхтата.

— Не мисля, че е безопасно — каза Морган.

— Няма проблем. Нали Рей и Пенкейк ще бъдат там — отвърна Никол. — Въоръжени и опасни.

Морган кимна.

— Освен това Джейк ще бъде с мен, нали така?

— Той какво ще направи? Ще мята топки по тях? — попита Старкс.

— Само ако се налага. Скоростта, с която хвърлям, спадна до сто и петдесет километра в час, така че може да не се получи.