Мелиса де ла Круз
Маскарад (53)

Глава 46

Официалното прочитане на присъдата се състоя в Двореца на дожите. Накараха Мими Форс да застане отпред с белезници на ръцете. Раменете й бяха покрити с черна роба, а русата й коса бе прибрана под широката качулка.

Старейшините застанаха в полукръг около нея. Когато председателят приключи с описанието на процеса, Лорънс прекъсна процедурата.

— Като регис призовавам за кръвна проверка, която да потвърди или да отхвърли подозренията.

— Кръвна проверка? — възкликна Едмънд Олрич, председателят на Старейшините. — Но това няма как да стане. Алегра е все още в кома, нали?

Чарлс Форс, който седеше на първия ред заедно със сина си, бързо се изправи.

— Подкрепям предложението за кръвна проверка — заяви той.

— Лорънс, сигурен ли си? За какво точно говориш? — попита Нан Кътлър.

— Скайлър ван Алън, дъщерята на Алегра, се съгласи да изпълни ритуала.

Лорънс направи знак на Скайлър да дойде.

— Нечистокръвната? — възкликна Форсайт Люелин. — Възразявам. Как можем да сте сигурни, че е достойна?

— Дъщерята на Алегра? — зачуди се друг Старейшина.

— Тя е надарена с необичайни сили и аз съм убеден, че ще се справи със задачата.

Сред членовете на Конклава се разнесе шепот. Екзекуцията беше отложена, докато членовете на Конклава обсъдят новото развитие в друга зала. След няколко часа отново заеха местата си.

— Ритуалът кръвна проверка ще бъде изпълнен — заяви председателят.

Мими и Скайлър бяха заведени в малка килия в съседство със съдебната зала. Лорънс потупа Скайлър по рамото.

— Пази се и не забравяй какво ти казах.

Щом останаха сами, Мими свали качулката си и изгледа Скайлър с отвращение.

— Ти.

— Аз.

— Не си ми нужна. По-добре да умра.

— Така ли? Защото точно това е алтернативата — тросна й се Скайлър.

Лицето на Мими пламна.

— Брат ми те накара, нали?

— Да. На него трябва да благодариш за живота си, ако разбира се, се докаже, че си невинна.

Мими скръсти ръце и взе да изучава ноктите си. После направи кисела физиономия.

— Добре, давай да приключваме.

Вдигна гордо брадичка и затвори очи. Скайлър се изправи на пръсти и доближи глава до врата й. Заби зъбите си и… точно както с Оливър, се върна в миналото. Започна да наблюдава всичко случило се през очите на Мими. Върна се към нощта на нападението.

Тъмното подземие на Хранилището. Мими и Кингсли се смееха над някаква книга. Стояха в рамката на нарисувания петоъгълник. Пламъкът на свещта трептеше, сенките им играеха по каменните стени.

Мими поряза китката си, кръвта й закапа върху свещта, тя произнесе заклинанието. Но… нищо не се случи.

Главата на Мими се замая, но заклинанието не беше подействало. Тя не успя да събере в себе си онази омраза, необходима за извикването на среброкръвния.

Но Мими не беше в безсъзнание. Тя видя събитията, които последваха, но споменът за тях остана в подсъзнанието й, затова и не успя да докаже невинността си. Но сега чрез кръвната проверка Скайлър успя да види какво се бе случило.

Кингсли изруга, взе ножа и поряза китката си. После изрече заклинанието с дълбок, плътен глас.

Подът се разцепи и стана земетресение. Пламъкът на свещта избухна и всичко потъна в пушек. Внезапно се появи черна маса, която се нахвърли върху Блис Люелин, а после уби Присила Дюпон.

В последвалата бъркотия Кингсли помогна на Мими да се изправи и сложи ръка на рамото й.

Скайлър усети как нещо студено се притисна към врата й, точно както бе станало и при Мими.

След това Кингсли избута Мими от нишата и се затича към Хранилището, където се престори, че е затиснат от лавица с книги.

Бил е Кингсли.

Скайлър преглътна, докато пиеше кръвта на Мими. Знаеше, че трябва да спре, но не можеше. Искаше да види още, да погълне всички спомени на Мими. Зърна още нещо: нощта на Бала на Четиристотинте. Афтърпартито. Джак Форс си сложи онази черна маска, която носеше момчето, което я целуна.

Значи все пак е бил Джак.

Този факт я развълнува толкова много, че изпусна Мими. Отстъпи назад и прибра вампирските си зъби. Зовът на кръвта беше силен, тя се бе изкушила да погълне Мими, да се превърне в нея самата, да изпие спомените и същността й. Но сепването при вида на Джак с маската я спаси от Покварата.

Скайлър залитна и се облегна на стената. Чувстваше се слаба и замаяна. Мими загуби съзнание и се свлече на близкия стол.

* * *

Щом дойде на себе си, Скайлър се върна в залата, при Конклава.

— Мими е невинна — заяви тя.

Точно както Лорънс й беше показал, Скайлър прожектира в умовете им онова, което беше видяла, картината как Кингсли Мартин призова среброкръвния.