Мелиса де ла Круз
Маскарад (26)

Глава 22

Оливър й пазеше място до себе си в кабинета по химия. Щом тя влезе, й подаде предпазните очила, които тя си сложи заедно със защитния елек.

— Какво ще правим днес? — попита тя.

Оливър вече беше сложил своите. Целият клас изглеждаше като група оксиженисти. От другия край на стаята Мими се оплакваше на висок глас, че от тези очила й оставал червен белег на носа, но никой не й обърна внимание.

— Пак ли ще правим бонбони?

Оливър бавно включи дюзата, от която се появи малък червен пламък.

— Аха.

В миналото в „Дюшен“ работеха най-изобретателните и очарователни учители по химия. Всъщност предметът беше толкова популярен, че всички класове имаха право да го запишат като избираем. Но смелият и ентусиазиран учител г-н Антъни, наскоро завършил „Йейл“, напусна в края на миналия срок заради неудачната си връзка с ученичка, която бе забременяла от него. Г-н Антъни беше уволнен, а момичето — изключено. Все пак това не беше кое да е училище, а „Дюшен“.

Добре, ама докато експериментите на г-н Антъни бяха интересни и вълнуващи (миналия срок превръщаха мед в злато, или поне в позлатен мед), сега учениците бяха насадени на скучния г-н Корган, чиито лабораторни упражнения бяха от тъпи по-тъпи. Измерване на плътност. Определяне състава на водата. Определяне на разтвор като киселинен, основен или неутрален. Уфффф. Г-н Корган беше толкова муден, че вече две седмици класът се занимаваше с химичната реакция между водород и фруктоза — с други думи смесване на вода и захар, за да се получи бонбон.

Скайлър тъкмо се канеше да сложи стъкленицата върху дюзата, когато г-н Корган обяви, че този път ще бъде различно.

— Бих искал да… — покашляне — … да се размествате всяка седмица. Дисциплината напоследък не е много добра, затова се налага да… — покашляне — … да ви разделя от приятелите ви. Нека всички отляво да се преместят на чина от другата редица. Ще правим това разместване всяка седмица.

— Ще се видим след часа — каза Оливър, докато Скайлър си събираше нещата, за да се премести до Кингсли Мартин.

Големите пластмасови очила само подчертаваха красотата му и показваха, че нищо не може да помрачи привлекателността му. Дори с шушлякови панталони и изкуствени мустаци пак щеше да изглежда секси. Скайлър почти не го беше виждала, откакто се появи за пръв път, но пък беше чула как го превъзнасят до небесата, а и беше станала свидетел на арогантната му постъпка в двора тази сутрин.

— Много гадно стана с дядо ти — каза й той вместо поздрав.

Скайлър се постара да не покаже изненадата си. Но все пак Кингсли беше синьокръвен и сигурно родителите му бяха високо в йерархията на общността.

— Не бери грижа за него — отвърна лаконично тя, докато чакаше водата да заври.

— О, изобщо не се притеснявам. Просто съжалявам, че не можах да присъствам, за да видя как ще свърши схватката между Лорънс и Чарлс. Точно като едно време.

— Мда — съгласи се Скайлър, за да приключи въпроса.

От суеверие дори не беше казала на Оливър за завръщането на Лорънс. Ами ако Комитетът го прати обратно в Италия? Тогава просто нямаше да има нищо за казване.

— Я ми кажи, още ли си падаш по онова момче?

— Моля?

— Нищо — сви той невинно рамене. — Щом уж не разбираш — добави дяволито.

Когато се обърна на другата страна, Скайлър се възползва от възможността да го разгледа, без да я забележи. Говореше се, че е бил на бала. Възможно ли бе… възможно ли бе той да е момчето с маската, което я целуна на афтърпартито? Без да иска, Скайлър сложи ръка на устните си. Ако бе той, това не значеше ли, че макар да го смята за отблъскващ, намира в него и нещо привлекателно? Оливър винаги цитираше Фуко, според когото страстта се зараждала от отвращението.

Изведнъж й хрумна една мисъл. Ами ако момчето с маската е било Оливър? На партито имаше червенокръвни… А и Оливър не обичаше да пропуска забавленията. Сигурно е имало начин да разбере за партито. Дали не бе почувствала привличане към момчето с маската, защото е бил най-добрият й приятел? Него ли беше целувала? Затова ли се държеше толкова мило с нея напоследък, с такава нежност?

Погледна крадешком към мястото, където стоеше Оливър. В момента той се мръщеше на Мими Форс, която прегори фруктозата и от разтопеното се разнесе сладка миризма.

Ако се беше целувала с Оливър, значеше ли това, че вече са повече от приятели? Трябваше ли да започнат да излизат? Привличаше ли я наистина? Погледна кестенявата му коса и се замисли как във Венеция така й се искаше да вкуси кръвта му. Това броеше ли се за привличане? А какво ли мислеше той за нея?

Скайлър остави идеално отлятата захар на масата и срещна погледа на едно друго момче.

Джак Форс. Стомахът й моментално се сви на топка.

Скайлър разбра, че се самозалъгва. Разсейваше се с мисълта, че може би си пада по Кингсли или Оливър, но в себе си без всякакво съмнение таеше надежда момчето, с което се е целувала, да е едно конкретно.

Джак.