Мелиса де ла Круз
Маскарад (45)

Глава 38

Оливър откара Скайлър у дома. И двамата бяха разтърсени от случилото се. Катастрофалното събитие ги накара да забравят неловкото чувство, което се бе промъкнало между тях след случката в хотела. Нещата помежду им бяха както преди и Скайлър беше доволна, че отново може да разчита на приятеля си.

Щом пристигнаха, Хати се засуети около тях и превърза главата на Скайлър и брадичката на Оливър. Вярната помощница им направи горещ шоколад и ги зави с кашмирени одеяла до камината.

— Къде е Лорънс? — попита Скайлър и си взе бисквитка от подноса, който Хати им донесе.

— Хукна нанякъде преди броени минути. Имал някаква спешна среща. Каза да се погрижа за теб, щом се прибереш. Да извадя аптечката. Май е разбрал, че нещо се е случило.

Щом Хати излезе стаята, Оливър попита:

— Мислиш ли, че е бил среброкръвен? — вдигна рамене.

— Сигурно — сви рамене Скайлър. — Това е единственото обяснение. Но има нещо, което не се връзва. Лорънс каза, че среброкръвните ловуват сами. Издебват жертвите си, докато са сами, без кучетата си. А това нападение стана на публично място с много свидетели.

— Мислиш ли, че е мъртва?

— Кой, Блис ли? Не. Чарлс Форс каза, че е жива.

Все още не можеше да повярва. Момичето имаше две прободни рани на врата си, подът около нея беше облян в кръв.

— Не… Имах предвид г-жа Дюпон.

— Не знам — потръпна Скайлър.

Сторило й се беше, че е мъртва, а и беше дочула членове на Конклава да обсъждат ситуацията, събрани около тялото.

Пълна консумация… Не е възможно… Но цялата й кръв е източена… което означава… мъртва… Душата й… Точно Присила!… Потресаващо е наистина…

Бе дошла линейката на д-р Пат и лекарите бяха отнесли Блис с кислородна маска на лицето. Баща й не се отделяше от нея. Но втората носилка, на която лежеше Присила Дюпон, беше покрита с бял чаршаф. А това можеше да значи само едно…

Скайлър се примъкна до Оливър и двамата се облегнаха на краката на канапето. Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи, а той я прегърна и я придърпа към себе си. Поне можеха да се утешат един друг.

Лорънс се прибра малко преди зори и завари Скайлър и Оливър сгушени на килима до канапето.

— И двамата трябваше да сте в леглата по това време. Особено ти, Скайлър. Да оцелееш след нападение на среброкръвен не е малко.

Скайлър разтърка очи, а Оливър се прозя.

— Не, още не. Трябва да разберем какво се е случило — настоя тя. — Двамата бяхме там.

Лорънс седна на кожения стол пред тях и сви краката си.

— Да, мога само да се радвам, че не сте пострадали повече.

— То не преследваше нас — каза Скайлър.

— И слава богу — отвърна Лорънс.

Извади една пура и отряза върха й, което подсказа на Скайлър, че се кани да им разкаже всичко, или поне толкова, колкото сам знаеше.

— Какво ти е разправяла Корделия за Кроатан? — попита Лорънс, след като дръпна от пурата си.

— Че това е някаква древна опасност, която се е превърнала в мит. Последната известна атака била преди четиристотин години — отвърна Скайлър. — В Плимут.

— Да. Роноук беше най-кървавата им и съкрушителна победа. Завладяха цялото селище. Значи не ти е разказала за Венеция, Барселона или Кьолн.

Скайлър вдигна въпросително вежди.

— Това, което не се споменава или най-малкото се прикрива, е, че след така наречения им разгром в Рим среброкръвните се завръщат в началото на всеки век, за да се хранят с млади синьокръвни. Опитвахме се да покажем на Конклава тази последователност. Но годините след Роноук бяха твърде спокойни и в Новия свят имаше само един случай на нападение.

— Тук, в Америка ли? — възкликна Скайлър. Корделия не беше споменавала нищо подобно.

— Да.

Лорънс извади една дебела папка, обгорена по краищата, и я подаде на Скайлър.

— Това са документите, над които работеше Присила Дюпон. Канеше се да представи пред Комитета някои доказателства, които ние с Корделия им изложихме преди много време.

Скайлър отвори папката и отвътре изпаднаха няколко изрезки от вестници. Двамата с Оливър ги разгледаха.

— Коя е Маги Станфорд?

— Синьокръвна, която изчезна. Нямахме представа, че е била затворена в лудница. Червенокръвните доктори си мислели, че страда от психическо разстройство, но нейният случай всъщност е доказателство за среброкръвна поквара. Тя беше тяхна жертва. Понеже така и не я откриха, ние с Корделия разбрахме, че зад това стоят среброкръвни, но не можахме да го докажем. Тогава решихме да се разделим, за да продължа разследването без знанието на Комитета. Присила ми каза, че е намерила нещо в архивите, което може да хвърли светлина върху случая, но аз вече съм виждал тези документи. В тях няма нищо ново.

На Скайлър й направи впечатление колко хубаво е момичето от изрезките.

— Какво стана след изчезването на Маги? — попита тя.

— Нищо. Среброкръвните отново потънаха в сенките. И така до миналата година, когато умря Аги Карондолет. След нея бяха убити още четирима синьокръвни, които бяха в началото на своята трансформация. От Роноук не е имало толкова жертви. Това значи, че те стават все по-силни, по-уверени. Но най-притеснителна е смъртта на Присила. Тя показва, че могат да победят и вампир в разцвета на силите му. Тяхната мощ расте и те стават все по-агресивни.

Комитетът трябва да осъзнае опасността. Не можем да стоим и да чакаме, докато Принцът на среброкръвните ни унищожава един по един.

— Наистина ли мислиш, че Луцифер се е върнал? — попита Скайлър.

Лорънс не отговори. Пурата му малко по малко изгаряше, пепелта в края растеше и накрая падна и прогори малка дупка в старинния килим.

— О, по дяволите — възкликна той, като я видя. — Корделия никога няма да ми го прости. Никога не ми позволява да пуша в дневната.

— Дядо, не отговори на въпроса ми — каза Скайлър остро.

— Може би няма нужда — заяви Оливър нервно.

От тези приказки за Луцифер и среброкръвните му призляваше. Взе да съжалява за горещия шоколад и последната пета бисквитка.

— Само най-могъщият от среброкръвните може да причини подобно разрушение на такова защитено място — каза най-после Лорънс.

— Защитено?

— Хранилището на историята е една от най-сигурните ни крепости. Навсякъде има стражи, както и заклинания, които да го пазят от нашествие, да държат Покварата далеч. Това е зловещ знак за всички нас. Показва, че защитата ни не е устояла.

— Какво мислиш да правиш? — попита Скайлър.

— Единственото, което мога. Ще призова за бял вот. Време е Михаил да бъде предизвикан.