Мелиса де ла Круз
Маскарад (41)

Глава 34

— Има някаква промяна в теб — каза Кингсли един следобед, докато уж пишеха домашните си в стаята на Блис.

„Уж“, защото Блис това си мислеше, че ще правят, но Кингсли винаги имаше други идеи. Боби-Ан настояваше вратата на стаята й да стои отворена, когато е вътре с момче. Такива бяха правилата. Но този следобед Боби-Ан я нямаше. Имаше час за спа процедури и оставаше много време, докато се върне. Джордан беше на балетна репетиция, която щеше да се проточи до посред нощ. Блис беше съвсем сама в апартамента, ако не броим прислугата на най-долния етаж в отдалеченото крило.

— Имам нова прическа — заяви Блис и вдигна поглед от съчинението по немски.

Знаеше, че Кингсли няма това предвид. Откакто тя получи два букета на св. Валентин, той се беше вманиачил да разбере кой е „мистериозният“ друг мъж.

— Не, не е това — усмихна се Кингсли.

Беше се изтегнал на леглото й като котка. Черната му коса бе толкова дълга, че се подвиваше край яката на ризата. Тетрадките и папките му бяха разпилени около него, както и онази тъмна книга с кожена подвързия, която винаги носеше. През последните няколко часа обаче не бе написал и ред от домашното си, а само я тормозеше.

— Не знам за какво говориш — заяви Блис упорито.

— Мисля, че знаеш. Достатъчно е да те погледне човек.

— Какво?

— Направила си го. Докопала си някой човек по време на онази твоя малка ваканция или фотосесия, наречи го както искаш. Пила си кръъв — каза той с провлачен трансилвански акцент. Който и да им бе подшушнал идеята, че са някакви селяндури от Източна Европа, беше гениален.

— И какво, ако е така?

— А така. Ето че се разбрахме. Хареса ли ти?

— Ти да не ревнуваш?

— Да ревнувам? Че защо да ревнувам? — попита изненадано той. — Ти май не разбираш. Това е все едно да ревнувам от фризьора ти. Донорите ти вършат определена услуга и толкова. Ние не се обвързваме емоционално с тях.

— Ние?

— Знаеш какво имам предвид.

Кингсли се доближи до Блис и започна да масажира гърба й.

— Хайде, отпусни се… Още ли имаш бели петна и кошмари?

Блис кимна.

— А направи ли каквото ти казах?

Тя поклати глава. Беше я страх.

— А, трябва. При мен свърши работа.

Пръстите му масажираха стегнатите й мускули така умело, че тя се унесе. Беше като хипнотизирана.

Червени очи със сребърни зеници и съскащ глас…

Скоро…

Скоро…

Скоро…

Чудовището отново беше тук и я преследваше из някакъв лабиринт. Тя усети топлия му отвратителен дъх по лицето си. Беше притисната в ъгъла и не можеше да се събуди. Погледна го в очите. Направи го, направи го, помисли си тя. Давай, направи го. Направи каквото ти каза Кингсли.

Говори му.

Какво искаш? — попита Блис. — Настоявам да поговорим.

Червените очи примигнаха.

Когато се събуди, Блис забеляза, че се е издраскала до кръв по ръцете.

Но Кингсли беше прав. Свърши работа. Чудовището си бе отишло.

Шизофрения: от гръцки — „раздробено съзнание“.

Умствено разстройство, което се характеризира с изкривяване на представата за реалност. Хората, които страдат от шизофрения, имат слухови и визуални халюцинации, несвързана реч, непредсказуемо поведение (чест плач).

Симптомите трябва да продължават повече от шест месеца, за да може да се постави диагноза „Шизофрения“.

из Речник на умствените заболявания

Американска академия по ментално здраве