Мелиса де ла Круз
Маскарад (39)

Глава 32

След като усвои първия принцип на проникването, Скайлър се зае с втория — внушението. Това беше способността да посееш семето на дадена идея в нечий ум.

— По този начин караме хората да се стремят към съвършенство, съзидателност и красота — обясни Лорънс. — Внушението е много полезен инструмент. Хората не обичат, когато идеите им не са техни, затова просто им ги внушаваме. Иначе никога нямаше да има Нов курс на Рузвелт^[1], социално осигуряване или дори център „Линкълн“.

Внушението беше още по-сложно от телепатията. Лорънс й обясни, че трябва да се действа деликатно, така че човекът изобщо да не усети намесата.

— Естествено, скритата реклама е измислена от нашия вид, но когато хората я откриват, веднага я забраняват. Много жалко.

Предната вечер Лорънс бе поискал от нея да внуши нещо на Андерсън. Скайлър се мъчи няколко часа да намери сигнала на целта, а после и да изпрати послание към него. В един момент Андерсън изненадващо се изправи, каза, че иска чаша чай и попита дали да донесе и за някой друг.

Щом излезе, Лорънс погледна Скайлър многозначително.

— Ти го направи, нали?

Тя кимна. Това просто послание й бе коствало почти цялата сила.

— Добре. Утре ще минем от следобедни напитки към по-сериозна материя.

На другия ден в училище усилията, които бе вложила във внушението, си казаха думата. Докато вървеше по коридора след третия час, изведнъж се почувства замаяна. Залитна и за малко да падне по стълбите, ако в този момент Джак не беше зад нея да я хване.

— Добре ли си? — попита той.

Скайлър отвори очи и видя Джак да я гледа загрижено.

— Подкосиха ми се краката… Загубих съзнание.

Момичетата около нея си размениха многозначителни усмивки. Припадъците бяха разпространено явление в училището и признак на анорексия. Много ясно, че Скайлър ван Алън страдаше от хранително разстройство. Личеше си по това, колко е кльощава проклетницата.

— Ще те закарам у вас — каза Джак и я изправи на крака.

— Не… Оливър… помощникът ми… той ще… няма проблем, наистина. Просто прекалих с упражненията по проникване — обясни тя.

— Мисля, че Оливър сега прави презентация по английски, но ако искаш, мога да го извикам.

Скайлър поклати глава. Не, нямаше да е честно Оли да получи лоша оценка само защото й е станало зле.

— Хайде, ще те кача на едно такси и ще те заведа у вас.

Лорънс работеше в кабинета си, когато Хети почука на вратата, за да му съобщи, че се е прибрала.

— Сър, мис Скайлър се прибра. Станало й е зле в училище — каза тя.

Той слезе по стълбите и завари Джак Форс, който държеше Скайлър на ръце. Момчето му обясни, че е заспала по пътя в таксито.

— Между другото, аз съм Джак Форс.

— Да, да. Знам кой си. Бъди добро момче и я постави тук, на канапето — каза Лорънс и го поведе към дневната.

Джак я положи нежно върху кадифения диван, а Лорънс я зави с вълнено одеяло.

Кожата на Скайлър беше толкова бледа, че почти прозираше, а тъмните мигли на спуснатите й клепачи бяха влажни. Дишаше неравномерно и мъчително. Лорънс сложи ръка на челото й и веднага извика на Хати да донесе термометър.

— Тя гори.

— Припадна в училище — обясни Джак. — Изглеждаше добре в таксито, но после изведнъж й се доспа и… виждате.

Лорънс се намръщи.

— Каза, че е упражнявала проникването — продължи Джак и изгледа остро Лорънс с крайчеца на окото.

— Да, занимаваме се — кимна той.

Седна до внучката си и нежно постави термометъра между пресъхналите й устни.

— Това е против правилата на Комитета — отбеляза Джак.

— Не съм забелязал да те е грижа толкова за правилата, Абадон — отвърна Лорънс. Дотук никой от двамата не бе показал, че някога са били приятели. — Ти, който застана рамо до рамо с нас в Плимут с цената на репутацията си.

— Времената се промениха — промърмори Джак. — Ако това, което казваш, е вярно, значи тя е пострадала от собствената ти ръка.

Лорънс извади термометъра.

— 44 градуса — каза той делово.

Тази температура щеше да е фатална или най-малкото да причини необратими увреждания на всеки смъртен. Но Скайлър беше вампир, а за нейния вид това не беше толкова опасно.

— Малко е висока, но ще си почине и ще се оправи — заяви Лорънс.

Няколко минути по-късно Скайлър се събуди и видя Джак и дядо й да я гледат напрегнато. Тя потрепери и се зави плътно с одеялото.

— Скъпа, случвало ли ти се е и преди?

— Понякога — призна си тя.

— След уроците ли?

Скайлър кимна. Досега не му беше казала, защото искаше да продължат с обучението.

— Трябваше да забележа. Първият път, когато изпадна в хибернация, беше няколко дни след като се върна от Венеция, нали?

Тя кимна. Спомни си думите на д-р Пат, че понякога реакцията се проявява по-късно.

— Разбрах защо си толкова слаба — каза Лорънс. — Трябваше да се сетя много по-рано. Всъщност е много просто. Като упражняваш вампирските си способности, синьокръвните ти клетки работят извънредно. И понеже червените ти кръвни телца не са достатъчно заради смесените ти гени, енергията ти отслабва. Има само един начин да ги поддържаме в нормални граници. Трябва да си намериш извор.

— Но аз дори нямам осемнайсет — възпротиви се Скайлър, която знаеше, че това е минималната възраст. — Мислех да изчакам.

— Положението е сериозно, Скайлър. Вече загубих майка ти, като изпадна в кома, не искам да загубя и теб. От една страна, притежаваш сили, за които вампирите на твоята възраст не са и сънували, но пък в някои отношения си доста по-слаба от средностатистическия синьокръвен. Не можеш да избягаш от промяната, но можеш да контролираш някои от по-неприятните й ефекти. Трябва да си намериш донор, преди да станеш на осемнайсет. Някое червенокръвно момче. За твое добро е.

Джак се прокашля и Скайлър с изненада го забеляза. Досега бе мълчал.

— Мисля, че е време да си тръгвам. Лорънс, Скайлър — кимна им той.

Вратата се отвори точно когато Джак се канеше да излезе.

На прага стоеше Оливър Хазард-Пери и го гледаше объркано.

— Чух, че се е наложило Скайлър да се прибере вкъщи. Притесних се и дойдох веднага.

И тримата го погледнаха, мислейки за едно и също. Оливър беше човек. Червенокръвен. А Скайлър се нуждаеше от донор.

— Какво? — попита Оливър, понеже никой не продумваше. — Защо ме зяпате така?