Джоди Елън Малпас
До този мъж (5)

Пета глава

Цял час по-късно, след като отново спечели благоразположението на майка ми и озари всички с присъствието си на дансинга, най-после Джеси ме отнася от празненството. Изритала съм обувките си и Джеси държи и тях, докато ме качва по стълбите. Главата ми тежи като олово върху рамото му, а очите ми не искат да се задържат отворени. Чувам как обувките ми тупват на пода и няколко мига по-късно съм поставена на крака.

Подпирам чело върху гърдите му.

— Трябва да консумираме клетвите си — мърморя в гърдите му. Извъртам глава и вдишвам аромата му. Това е най-успокояващият аромат на света.

Джеси се смее тихо.

— Бебче, твърде си уморена. Ще ги консумираме на сутринта. — Хваща тила ми и ме дръпва от гърдите си, за да ме погледне. Опитвам се с всички сили да отворя напълно очите си, но това е прекалено голямо усилие.

— Знам. — Опитвам се отново да се подпра на гърдите му, но той ме задържа здраво на място и оглежда всеки сантиметър от лицето ми. — Какво? — питам тихо.

— Кажи ми, че ме обичаш! — настоява.

Не се поколебавам изобщо.

— Обичам те.

— Кажи ми…

— Нуждая се от теб — прекъсвам го. Знам упражнението.

Усмихва се замислено.

— Никога няма да разбереш колко щастлив ме прави това.

— Знам — поправям го. Знам много добре, защото изпитвам съвсем същото. И той го знае.

Навежда се и ме целува леко.

— Искам те гола и просната върху мен. Нека сваля тази рокля! — Обръща ме и започва да разкопчава десетките перлени копченца по целия ми гръбнак. — Какво става с брат ти и Кейт? — пита.

Отварям очи моментално. Това е адски добър въпрос.

— Не знам — отговарям честно. Наистина не знам. Няма да кажа на Джеси на какво станах свидетел в тоалетните.

— Или си се научила да овладяваш лошия си навик, или ми казваш истината. — Дръпва роклята от раменете ми и я сваля в краката ми, за да мога да изляза от нея.

— Казвам истината — обръщам се към него. Той се изправя и отива до вратата, за да я закачи. — Мисля, че след като се видяха, спомените се събудиха, това е.

— Спомени? — пита той и се връща при мен.

Обръща ме, за да стигне до корсета ми.

— Не бяха един за друг — казвам. — Познаваш Кейт, а Дан не е най-търпеливият мъж на планетата. Скараха се ужасно. И за двамата беше най-добре, че той замина.

— Но сега се е върнал.

— Да, но скоро ще замине пак. Ами Кейт и Сам? — Това е още едно бедствие, което предстои да се случи.

— Казах ти, не е наша работа.

— Но тя е член на Имението — в гласа ми прозвучава обвинение. — Защо го позволи?

— Не е моя работа да питам потенциалните членове защо искат да се присъединят.

Проверявам за криминално досие, медицински проблеми и финансова стабилност.

Ако могат да платят, чисти са и нямат сериозни престъпления, влизат. Не провеждам терапевтични сесии, за да търся подбудите им, Ава.

Мръщя се.

— Членовете могат да чукат какво ли не между посещенията си в Имението и да хванат нещо или да бъдат арестувани за насилие. Как ще разбереш?

— От тях се изисква да провеждат месечни изследвания и аз получавам редовни доклади. Това не са проблеми, които могат напълно да бъдат избегнати, но ги контролираме по възможно най-добрия начин. Не допускаме секс без презерватив, а откровеността е част от споразумението. — Джеси стига до последното копче и сваля корсета ми. — Тези хора са уважавани членове на обществото, Ава.

— Които обичат да правят извратен секс с непознати и ползват странни приспособления? — мърморя.

— Не е моя работа.

Това е. Негова работа е, а е било и негово удоволствие. Посоката на мислите ми ме кара да потръпна и се опитвам да се съсредоточа върху усещането, което Джеси ми причинява, докато събира косата ми и я отмества настрани. Горещите му устните върху тила ми ги прогонват напълно. Потрепервам и той се засмива.

— Тя ще бъде наранена — казвам тихо.

Ръката му трепери около голия ми корем, докато ме придърпва към себе си. Вече съм повече от будна.

— Какво те кара да мислиш така?

Раменете ми се напрягат.

— Знам, че го харесва.

Хълбоците му се придвижват напред и той се потрива в мен лениво и целеустремено.

— А аз знам, че Сам я харесва.

Стена, когато се навежда и се притиска към мен, приближавайки уста до ухото ми.

Дори няма да си давам труда да звуча незасегната.

— Тогава защо не могат да се срещат като обикновена двойка? — вдишвам.

— Не е наша работа — прошепва.

Това е. Този глас, тези проклети хълбоци и ясните очертания на гърдите му през костюма ме довършват напълно. Обръщам се и пристъпвам срещу него, като го бутам към леглото.

— Този брак ще бъде консумиран. — Бутвам го на матрака и се покатервам, за да възседна хълбоците му. Той ме гледа напълно развеселен. — Господин Уорд, поемам командването. Възражения?

Ухилва се.

— Разполагай се, бебче! Но, моля те, внимавай с езика!

— Езика — прошепвам. Протягам ръка и сграбчвам вратовръзката му. Дръпвам я към себе си и той е принуден да седне, за да не бъде задушен. Очите му се разширяват тревожно, когато доближавам нос до неговия. — Кой командва? — питам тихо.

— Изглежда, че ти, засега. — Потиска усмивката си. — Недей да свикваш!

Аз също се усмихвам и притискам устни към неговите. Стенем едновременно.

Притискам тяло към неговото и го връщам обратно на леглото, докато се целуваме в пълна хармония. Свързани сме по такъв невероятен начин. Аз знам какво иска той и как го иска, въпреки че се бори със себе си. Напоследък получавам прекалено много от нежния Джеси, но сега ще оправя това. Откъсвам се от устните му и си проправям път към врата му. Наслаждавам се на големите му ръце, които се плъзгат по голия ми гръб, но не и на металните белезници, които висят от едната.

— Проклета да си, жено! — стене.

— Не ме ли искаш? — дразня го. Гризвам ухото му и правя влажни кръгове с език в трапчинката под меката част. Ароматът му е опияняващ.

— Не задавай глупави въпроси! — Повдига се към мен и знам, че ще ме превърти, ще поеме контрола и после вероятно ще се наложи да правим сънлив секс, затова го притискам с тялото си.

— О, не, Уорд. — Гледам как гърдите му се повдигат. Зашеметяващото му лице е изопнато. Очевидно се бори с инстинкта да поеме контрола, но аз не отстъпвам.

Знам, че може да ме обърне по гръб за част от секундата, и то с много малко усилие, но няма да го направи. Освен че е прекалено нежен с мен, се опитва да докаже, че може да отстъпва властта и да е разумен. Опитва се прекалено силно… но се проваля.

Пресягам се и хващам ръката му. Той гледа внимателно как я вдигам, белезниците подрънкват от китката му. Поглеждам го в очите, за да преценя реакцията му, и откривам в тях съгласие и разбирателство. После ръката му се напряга. Дръпвам нежно, но той не ми дава да я насоча натам, накъдето искам. Това е истинската проверка. Знам как се чувства, когато не е в състояние да ме достигне, но този страх е неразумен и неоправдан и трябва да го преодолеем. Дръпвам отново с леко вдигнати вежди и той неохотно ме оставя да преместя ръката му до таблата на леглото.

— Няма да ме оставиш този път — пъшка той. — Обещай, че няма да ме оставиш!

— Ако обещаеш, че няма да побеснееш. — Щраквам белезниците върху дървената пръчка и поглеждам към него. — Не се вбесявай на мен!

Поклаща глава едва и поема дълбоко въздух. Знам колко е трудно за него.

— Целуни ме! — заповядва рязко.

— Но аз командвам — напомням му.

— Боже, бебче, не прави това по-трудно, отколкото вече е! — Пресяга се със свободната си ръка и хваща рамото ми. Дръпва ме надолу, така че отново съм върху гърдите му. Устните ми притискат неговите и прекрасната му уста ме поглъща. Прав е. Не трябва да го правя по-трудно. Ще караме полека.

Оставям го да прави каквото иска с устата ми. Заравям пръсти в косата му и подръпвам тъмнорусите рошави кичури. Езиците ни се движат в пълен ритъм.

Решена съм да се справя с тази негова тревога, но след краткото ми посещение в болницата това ще отнеме време. Започвам да разхлабвам вратовръзката му, докато ме целува, и я изтръгвам от врата му, а после се заемам с копчетата на ризата му и накрая прекрасните му твърди гърди се озовават под дланите ми.

Целувам го бавно и се отдръпвам, а той изръмжава. Джеси стиска очи, но аз пренебрегвам очевидното му недоволство и започвам да прокарвам пътека с устни надолу по врата му, по гърдите и по твърдия корем, докато накрая стигам до ципа на панталоните му. Прокарвам нос по дължината на члена му през панталоните и тазът му подскача нагоре. От устата му се откъсва приглушен рев. Планът ми действа. Ще го докарам до безумие и когато го пусна, ще бъде необуздан и ще ме чука до безсъзнание, надявам се. Имаме да наваксваме прекалено много здраво чукане.

Ръката му се озовава на главата ми и дръпва леко косата ми. Усмихвам се на себе си самодоволно, после откопчавам копчето на панталона и бавно дръпвам ципа надолу. Плъзвам ръка в боксерките му и стисвам здраво твърдия му като камък член.

Тазът му отлита нагоре и металът на белезниците издрънчава шумно.

— Мамка му, Ава! По дяволите! — Повдига главата си нагоре и ме пронизва с отчаян, жаден поглед. — Устата, сега!

Изпълзявам обратно нагоре по тялото му и сграбчвам бузите му в дланите си.

— Искаш да те поема в устата си. — Притискам устни към неговите… здраво.

— Направи го!

— Кой командва, Джеси? — Захапвам устната му и той стене.

— Ти, бебче. Устата!

Усмихвам се и се спускам обратно надолу. Освобождавам члена му и прокарвам дразнеща мокра следа нагоре по цялата му дължина.

— О, мамка му! — пъшка той. — Боже, Ава! Устата ти е възхитителна.

— Добре ли е? — питам и го поемам до половината, преди да се отдръпна.

— Твърде добре. Знаех, че има причина да се оженя за теб.

Впивам зъби в плътта му предупредително.

— До края?

— Направи го!

Обвивам устни около него и го поемам чак до края, докато не се опира в дъното на гърлото ми. Той стене шумно и слабините му се повдигат. Опитвам се да отпусна устата си, да приема нашествието, но рефлексът ми ме проваля и внезапно започва да ми се повръща.

Какво, по дяволите?

Пускам го бързо и скачам от леглото. Стомахът ми се свива в конвулсии, по челото ми избива пот. Ще повърна. Отлитам в банята и се сривам пред тоалетната чиния, после изпразвам съдържанието на стомаха си, като се опитвам да държа косата си назад, докато повръщам.

— Ава! — крещи той. Белезниците започват да дрънчат силно. — Ава!

— Аз съм… — отново повръщам. Давя се, когато се опитвам да говоря, да го уверя, че съм добре. Мамка му, трябва да го освободя.

— Боже, Ава! — упоритото дрънчене на метал в дърво отеква из апартамента, придружено от паникьосаните викове на Джеси. — По дяволите, АВА!

Не мога да говоря. Гърлото ми е блокирало, очите ми се пълнят със сълзи, а стомахът ме боли от напъните. Какво ми става, по дяволите? Едва бях започнала.

Поемала съм го безброй пъти по този начин и никога не се е получавало така. Мамка му, чувствам се слаба. Откъсвам тоалетна хартия и попивам челото си. Наистина трябва да се стегна и да отнеса задника си там, за да го освободя, преди да получи сърдечен срив.

— Ава! — чува се още дрънчене, последвано от силен трясък, и Джеси нахлува в банята с разтворена риза, сако и разкопчани панталони. На лицето му е изписан ужас. Отново го направих. В опита си да го накарам да види колко нелепо прекалено и ненужно покровителствен е той направих нещата още по-лоши. Добре съм. Просто не мога да спра да повръщам. Главата ми увисва отново над тоалетната. Поредните болезнени спазми ме правят неспособна да говоря.

Опитвам се да махна с ръка към него, за да го успокоя, че съм добре, но бързо хващам отново тоалетната чиния и стискам, докато продължавам да се давя и задушавам.

— Исусе, бебче! — Разтревожен е, невротичният глупак. Само ми е прилошало.

Усещам го близо зад себе си. Събира къдриците ми, държи ги назад и разтрива гърба ми. Не мога да се контролирам. Сигурно съм отровена, няма какво друго да е.

— Добре съм. — Избърсвам лице и разтривам с длани бузите си, когато усещам, че няма какво повече да повърна.

— Очевидно — мърмори сухо. — Дай да те погледна!

Обръщам се с въздишка и виждам, че е седнал зад мен.

— Още ли искаш да ме чукаш? — питам в опит да успокоя явната му тревога. Повече няма да се опитвам да го успокоявам заради загрижеността му и за добруването ми.

Провалям се ужасно всеки път.

Извърта очи.

— Ава, моля те!

— Съжалявам.

— Ти ще ме убиеш, кълна се. — Избутва косата от лицето ми. — Добре ли си?

— Не. Гади ми се. — Сривам се напред и бузата ми се сблъсква с голите му гърди там, където ризата е разтворена.

— На какво мислиш, че се дължи това? — пита той тихо.

Сковавам се. Наистина още не съм готова да се справя. Не съм готова да го разкъсам на парчета за това, че криеше хапчетата ми. Нямам енергията точно сега, затова държа устата си затворена. Но трябва да извадя глава от пясъка и да се изправя срещу реалността — реалност, в която най-вероятно съм бременна. Животът ми ще бъде ад следващите около осем месеца — чист, мъчителен, непоносим ад.

— Заведи ме в леглото, моля те!

Чувам как въздъхва дълбоко. Очевидно демонстрира безсилие. Няма да ми позволи да живея още дълго в отрицание, но нуждата му да се грижи за мен ме отървава.

Джеси става и ме дръпва нагоре.

— Ти си най-вбесяващата жена на шибаната планета. Искаш ли да си измиеш зъбите?

— Да, моля!

Усмихва ми се и прокарва пръсти по бузата ми.

— Всичко ще бъде наред.

Дали? Наред за него. Той получава каквото иска, въпреки че защо го иска е мистерия, но ще ровя в тази територия, когато не се чувствам безнадеждна и слаба.

— Добре — съгласявам се немощно и зървам висящите от китката му белезници… и огромна червена плюска. — Джеси! Какво си направил? — Грабвам ръката му и я обръщам. Откривам, че вътрешната част на китката му е украсена с жестоки червени белези. Вдишвам шокирано. Мамка му, това изглежда болезнено.

Той дръпва китката си от ръката ми, сваля белезниците и ги хвърля на пода.

— Ти караш сърцето ми да бие, бебче, но можеш да го накараш и да спре. — Поклаща глава и ме вдига на плота. — Каза, че не можеш да живееш без мен, нали?

— Да.

Присвива обвиняващо очи.

— Тогава престани да се опитваш да ме убиеш!

Усещам как на лицето ми изплува усмивка.

— Ти си крал на драмата.

— Няма нищо драматично в това да се тревожа, когато жена ми повръща, след като току-що съм пъхнал члена си в устата й.

Избухвам в смях. Отмятам глава назад, затварям очи и се смея. Много здраво. Дори ми потичат сълзи. Пристъпът на повръщане е сменен от пристъп на смях. Не мога да спра и той не прекъсва кикота ми. Оставя ме и чака търпеливо да овладея смеха си, докато стои с четка за зъби пред устата ми.

— Извинявай — кикотя се. — Наистина съжалявам. — Обърсвам очи и се взирам право в чифт зелени любопитни очи. Той е повдигнал вежди и е захапал долната си устна. — Но е много смешно.

— Радвам се, че ти е забавно. Отвори уста!

Отварям уста и той се заема да измие зъбите ми вместо мен. Обичайната бръчка на съсредоточаване заема мястото си на челото му. Щом свършва, прокарва мокра кърпа по челото ми, после ме вдига и ме отнася до леглото. Очите ми се разширяват, когато виждам таблата. Разрушена е и от нея висят парчета нацепено дърво.

Потрошил е леглото.

— Влизай под завивките! — Поставя ме на ръба и аз не губя време и се сгушвам.

Въздишам доволно.

Обръщам се и го гледам как се съблича. Алчният ми поглед поглъща съвършенството му.

— Не мога да повярвам, че прекарвам първата нощ като твоя съпруга в една от стаите ти за мъчения. — Неприятната мисъл ме кара да се размърдам леко и внезапно започвам да се чудя кой е бил в това легло и какво е ставало. Искам да се махна.

— Никой не е спал в това легло, Ава. — Знае какво мисля.

Мръщя се.

— Така ли?

Усмихва се, докато съблича ризата си.

— Никой не е влизал в тази стая, откакто те притиснах тук. — Наблюдава ме внимателно. Спомних си деня, когато се озовах в капан. — А леглото е ново.

— Наистина ли? — изтърсвам, леко шокирана.

Той се смее.

— Наистина.

— Защо?

— Защото не искам да те имам в легло, в което… — бръчката му се появява отново — са спали други хора — довършва.

В което са се чукали други хора — това имаше предвид, но не ми пука как ще го каже. Никой не е спал, не е чукал и не се е въргалял в това легло и аз се чувствам много по-добре, след като научавам това.

— И никой не е бил в тази стая оттогава? — питам.

Изритва панталоните и смъква боксерките надолу по краката си.

— Само аз. Махни бельото! Искам те гола.

Избутвам бикините си надолу по краката.

— Седял си тук тихо и си мислил за мен, така ли? — питам усмихната.

Отива при един скрин и издърпва горното чекмедже.

— Повече, отколкото можеш да си представиш — отговаря тихо. Обръща се и държи сутиен.

Моят сутиен.

— Това е моят сутиен! — изтърсвам. Внезапно ме заливат объркани спомени от момента, в който ме притисна. Оставих сутиена си и той го е пазил тук през цялото това време?

Хвърля го върху скрина и свива рамене смутено, после идва до леглото и се пъхва до мен. Моментално изпълзявам върху гърдите му и се настанявам върху него.

Лицето ми се сгушва във врата му.

— Удобно ли ти е? — пита.

— Мммм — мънкам. Галя го с ръце навсякъде. Имам нужда да го докосвам и да се наслаждавам на допира до плътта му.

Седял е тук тихо и е мислил за мен. Запазил е сутиена ми. Не е пускал тук никой друг и е подменил леглото.

— Как се чувстваш? — пита и ме оставя да го обсипвам с целувки.

— Добре съм — въздъхвам. Добре съм в момента, но не задълго, сигурна съм в това.

Той също въздиша.

— Тя е добре — притиска ме по-силно. Сърцето му тупти до гръдната ми кост. — Заспивай, красиво мое момиче!

Изпълнявам. Очите ми бавно се затварят и вече ме няма.