Джоди Елън Малпас
До този мъж (3)

Трета глава

Лятната стая изглежда невероятно. Теса е свършила превъзходна работа само с бяло и зелено. Има бяло навсякъде, прошарено от зелени листа сред купчините кали, украсяващи всяко празно пространство. Столовете са облечени в бяла органза, с големи зелени панделки, вързани на гърба, а по масите са пръснати листа от папрат. Високи стъклени вази, пълни с кристално чиста вода и с високи кали, са разположени по масите.

Семпла, подценена елегантност.

Изкарах три ястия без вино, играх си със салфетката и разговарях с всеки, който се приближи до мен. Направих всичко, за да избегна погледа на Джеси. Джон изнесе мила реч като кум, която наистина беше кратка. В нея нямаше и намек за миналото им като приятели, не се споменаваше чичо Кармайкъл или как са се запознали.

Мълчаливият мъж не направи изключение заради ролята си и никой не се присмя на липсата на хумористични забележки или на дължината на речта му. Джон не се шегува, въпреки че сякаш намира отношението на Джеси към мен за много забавно.

И татко. Готова съм да се разплача, докато го гледам как се бори с бележките си.

Отдава се на спомени за младостта ми, уведомява всички за всяка моя палава постъпка, а после им разказва за онзи път, когато ме хванаха да крада бонбон в магазина и аз изядох доказателството.

Вдига чаша и се обръща към нас:

— Джеси, късмет! — казва сериозно и предизвиква смях у всички наши гости и огромна усмивка у Джеси, който също вдига чаша, а после се изправя, като държи ръката си надолу, за да не дърпа китката ми. Гостите ръкопляскат на татко, докато той сяда и обръща уискито си, а мама разтрива рамото му с усмивка.

Джеси поставя водата си на масата и се обръща към мен, като пада на колене и поема ръцете ми в своите. Изправям гръб и набързо оглеждам гостите. Забелязвам, че вниманието на всички е насочено към нас. Защо този мъж не може да играе по правилата?

Палците му правят бързи кръгове по дланите ми, а после той се заиграва с пръстените ми, като ги намества внимателно. След това повдига великолепните си зелени очи към мен и аз съм заслепена от трепкащите зелени езера на очите му, които излъчват чисто щастие. Аз го правя щастлив. Но сега се е запънал и иска да говорим за възможността да съм бременна. Толкова дълго се борих, за да накарам този мъж да започне да говори с мен, а сега аз съм тази, която заобикаля темата. Аз бягам от проблема, а това е проблем, който той създаде.

— Ава — казва той тихо, но не се съмнявам, че цялата зала може да го чуе. Тишината е пронизителна. — Моето красиво момиче. — Усмихва се благо. — Цялата моя. — Навежда се и ме целува сладко. — Няма нужда да се изправям и да обявявам на всички тук колко много те обичам. Нямам интерес да задоволявам любопитството на когото и да е било. Освен на теб.

В гърлото ми се оформя буца, а едва е започнал.

Въздъхва.

— Ти напълно ме завладя, бебче. Ти ме погълна и ме удави в своята красота и със своя дух. Знаеш, че не мога да съществувам без теб. Ти превърна моя свят в едно невероятно място. Накара ме да искам живот, който си струва — живот с теб. Нуждая се само от теб, да те гледам, да те слушам и да те усещам. — Пуска ръцете ми и приглажда с длани бедрата ми. — Обичам те.

Съсипана съм. Мама е съсипана. Всички в стаята са съсипани. Със зъби стискам долната си устна, за да спра хлипането. Задушавам се от буцата в гърлото ми и очите ми се пълнят със сълзи, докато гледам надолу към красивото лице на Джеси — моят непредвидим съпруг, който просто продължава да ме опустошава емоционално и физически.

— Трябва да ми позволиш да направя всичко за теб, Ава. Трябва да ми позволиш да се грижа за теб винаги.

Чувам тихото хлипане на мама и не мога да спра моето. Не и в този момент. Преди той ме парализираше с докосването си. Сега вече ме парализира и с думите си.

Обречена съм да живея парализирана от удоволствие, разтопена от нежност и залята от спиращи сърцето емоции. Той ще съсипва емоционалното ми равновесие навсякъде и по всяко време.

— Да — прошепвам.

Той кимва и изпуска дълга въздишка, после се изправя и ме придърпва към тялото си. Обгръща ме със свободната си ръка и стиска силно. Лицето ми попада право във врата му и аз вдишвам. Свежият му ментов аромат ме кара да затворя очи с доволна въздишка. Трябва да се стегна и да започна да мисля как ще се справя с това.

Проблемът няма да си отиде, независимо колко силно ми се иска.

Тихата стая вече не е тиха. Когато се отдръпвам от Джеси, виждам, че хората са се изправили и из стаята отекват почтителни ръкопляскания. Трябва да съм засрамена, но не съм. Джеси току-що говори така, сякаш сме сами, и доказа, че наистина не му пука къде е и кой е около него. Когато и където иска, както винаги е било и както винаги ще бъде.

Мама се приближава и обгръща с ръце Джеси.

— Джеси Уорд, обичам те — казва тя в ухото му, докато той я държи с една ръка, — но, моля те, махни тези белезници от дъщеря ми!

— Няма да стане, Елизабет.

Тя го пуска и го тупва по рамото. После се приближава Кейт.

— Боже мой! Искам да целуна краката ти.

Извъртам очи. Ръката ми за малко да бъде изтръгната, докато хората поздравяват моя невротичен бивш плейбой за малката му реч. Това е нашата сватба, а аз не искам да съм тук. Всички тези хора, включително Кейт и майка ми, стоят на пътя ми.

Искам Джеси само за себе си, но гостите за вечерното парти пристигат, така че няма да ходим никъде.

След като съм целуната по бузата милион пъти и Джеси е стиснал ръката на всеки, тръгваме към изхода на лятната стая.

— Ава?

Обръщам се и виждам брат ми зад нас. Почти ми се иска да не беше идвал. Това е мъчително за него и ме боли да го гледам. Свеждам очи към китката си и започвам да се чудя как да убедя Джеси да ме освободи. Той не го направи за майка ми и се съмнявам, че ще го направи за брат ми. Знам, че Дан е резервиран към съпруга ми и той е наясно с това. Обръщам очи към Джеси и виждам, че ме наблюдава. Знае какво искам и съм сигурна, че не е доволен, но все пак бърка в джоба си и вади малък ключ.

Без да каже и дума, ме освобождава от белезниците и ги оставя да висят на неговата китка.

— Върви! — казва тихо и хвърля заплашителен поглед към Дан.

Брат ми му отправя също толкова предупредителен свиреп поглед. Нямам нужда от това, не и от двамата най-важни мъже в живота ми. Знам защо Дан е предпазлив, въпреки че не знае цялата история, и знам адски добре защо Джеси е. Дан е заплаха. Той е мой брат, но все пак е заплаха. Или поне в очите на Джеси.

Навеждам се и го целувам по бузата. Усещам как ръката му се плъзва около хълбока ми и приглажда дупето ми. Джеси откъсва поглед от Дан и се втренчва в устните ми.

— Не се бави! — казва. Пуска ме и тръгва към бара.

— Хайде! — Протягам ръка към Дан. Той я поема и ме оставя да го поведа към градините.

Мълчим в началото, докато се скитаме по застланата с чакъл пътека покрай тенис кортовете, и се озоваваме сред дърветата. Ниското вечерно слънце се бори с короните на дърветата и пръска светли лъчи по земята пред нас. И двамата имаме какво да кажем, но никой не прави първия ход, затова насочвам вниманието си към петната светлина, които танцуват в краката ми. Никога не сме изживявали това преди. Между нас никога не е имало неудобство, но сега то си наваксва за пропуснатите години. Сега наистина се чувстваме неудобно.

Пускам ръката на Дан и повдигам роклята си, за да прескоча голям клон, но закачам токчето си и се олюлявам леко.

— Ох!

— Внимавай! — Дан сграбчва лакътя ми, за да ме задържи. — Не мисля, че тези обувки са създадени за разходки — казва остроумно с лека усмивка.

Отпускам се.

— Не. — Смея се и се изправям.

— Ава… — започва и млъква.

Поглеждам го уморено.

— Просто го кажи, Дан! Просто кажи това, което си умираш да кажеш, откакто срещна Джеси!

— Добре. Не го харесвам.

Присвивам се леко. Почти не го познава.

— Добре. — Смея се с неудобство. — Не мислех, че ще си толкова прям.

Той свива рамене.

— Какво искаш да кажа?

— Ти дори не го познаваш. Единственият ти опит да говориш с него и да го опознаеш беше, когато се опита да го заплашиш — обвинявам го и съм права. Мама може да прекъсна речта му, но той все пак я започна, а потрепващата челюст на Джеси и очевидното му усилие да се сдържи бяха явен знак какво мисли за предупреждението на Дан.

— Тогава ми обясни проблема с пиенето! — предизвиква ме той.

Очите ми се разширяват.

— За какво говориш? — Не ми харесва укорителното изражение на лицето му, изобщо.

— Говоря за проблема с пиенето, за който Мат ни осветли. Проблем с пиенето, който оттогава не е бил споменат. Фактът, че той не докосна алкохол цял ден, не мина незабелязан, Ава. Поне не от моя страна. Мама вероятно е твърде увлечена в задълженията си на майка на булката, за да види.

Знаех, че е прекалено хубаво. След като Джеси спечели родителите ми с хитрия си номер да ги докара в Лондон, те се влюбиха в него и проблемът с пиенето повече не беше споменат. Отдадоха го на злобата на Мат, не им трябваше моята помощ, за да стигнат до това заключение. Не желая Дан да изравя проблем, който всъщност не е проблем. Джеси не е пил, откакто го намерих в „Луссо“. Няма нужда от пиене, щом има мен, а той определено ме има.

— И къде е семейството му? — пита Дан.

— Казах ти. Той не говори с тях.

— Да — смее се. — Колко удобно! И като си помислиш, че не харесвах Мат.

Този малък коментар наистина ме дразни. Стоим и се взираме един в друг, но аз дори не изпитвам нужда да защитавам Джеси. Няма какво да защитавам, въпреки че собственият ми брат настоява за отговори.

— Изведнъж стана адвокат на Мат, така ли? — нападам го гадно. Насочвам пръст в лицето му. Чувствам се истински бясна, а никога не съм била бясна на Дан. — Няма проблем. Той няма семейство, така че престани! Да поговорим за това, което наистина те яде! Да поговорим за Кейт!

Сега неговите очи се разширяват. Да, току-що посочих истинския проблем. Няма да го оставя да развали деня ми с преценките си. Те не са валидни и не искам да ги чувам.

— Нищо не ме яде — крещи той. Тонът му само потвърждава, че съм улучила оголен нерв. — Изобщо не ми пука за Кейт.

— Разбира се — смея се. — Затова почти не откъсна очи от нея цял ден. Не прави това, Дан!

— Кой, по дяволите, е този Сам?

Ахвам. Знаех си. Може да не съм въодушевена от посоката, която е поел животът на Кейт напоследък, но предпочитам тя да продължи връзката си със Сам, отколкото да се отправи към гарантирано бедствие с Дан. Последния път свърши със сълзи и отново ще стане така.

— Той е точно като за нея — изплювам. Не мога да повярвам, че казах това. Дан би умрял на мига, ако знаеше подробности за връзката на Кейт и Сам. Дори аз не знам цялата истина, но имам сравнително добра представа. — Трябва да оставиш връзката ви в миналото. — Събирам роклята си, готова да се върна, но Дан хваща ръката ми.

— Ами ако не искам?

— Махни си шибаните ръце от нея! — бързо извъртам глава, щом чувам познатия яростен глас. Откривам, че Джеси стои наблизо. Гърдите му се повдигат и на лицето му има убийствено изражение.

— Няма нищо. Свършихме — казвам и издърпвам ръката си. Трябва да отведа Джеси, преди да е прегазил брат ми. Защото това няма да е само словесно прегазване.

Дан пристъпва напред.

— Тя е моя сестра.

Джеси намалява разстоянието с потъмнели очи.

— Тя. Е. Моя. Съпруга.

Брат ми се засмива леко, което не е добре, ако съдя по внезапно ужасяващия свиреп поглед на Джеси. Трябва да се намеся, но мисълта да застана между двамата гневни мъже не ме блазни. В този момент виждам как юмрукът на Джеси се свива и знам, че трябва да го отведа веднага.

Поставям ръка на рамото му и той трепва. Прекалено е съсредоточен върху Дан, за да осъзнае, че съм аз, но щом успява, престава да гледа кръвнишки Дан, обръща се към мен и погледът му се смекчава веднага.

— Да вървим! — казвам тихо и плъзгам длан по ръката му, за да хвана неговата.

Джеси кимва и се обръща с мен, без да погледне повече Дан. Благодарна съм му.

Дан очевидно не е в добро настроение и знам колко упорит може да бъде в защита.

Кейт не го прави нарочно, но отново размътва ума му и Дан се опитва да се справи, като съсредоточава вниманието си върху мен.

Тръгваме към Имението и го оставяме зад нас.

— Дай ми ръката си! — нарежда Джеси и посяга надолу. Оставям го да я хване и да закопчае отново белезниците. — Повече не ме моли да ги свалям!

— Няма — мърморя. Иска ми се изобщо да не ме беше пускал. Тогава може би нямаше да кипна от очевидния проблем на Дан с Кейт и от любопитството му към проблема на Джеси. — Изхвърли ключа!

Веждите му се вдигат.

— Иска ти се да беше останала прикована към мен?

— Да — признавам. — Повече не ме освобождавай!

— Добре — съгласява се. — Искаш ли питие?

Продължаваме към къщата, отново закопчани с белезници и свързани.

— Умирам за едно. — Пила съм едва глътка за целия ден и съм малко изненадана, че ми предлага.

— Хайде! — Дърпа ме вътре и целува челото ми. — Няма да го търпя, Ава. Независимо че е твой брат.

— Знам — съгласявам се тихо. Приятно съм изненадана от самоконтрола му. За Джеси няма значение кого премахва, а Дан не помага особено. Той просто се опита да ме задържи, а това беше най-лошото нещо, което можеше да направи. Не искам съпругът ми и брат ми да се бият, но знам, че Джеси никога няма да отстъпи, щом става дума за мен, а Дан никога няма да се посрами. Това е проблем.

Гостите за вечерта са пристигнали. Докато си проправяме път към бара, ни спират, целуват ни и ни пожелават щастие на всяка крачка. Когато най-после стигаме до бара, Джеси ме поставя на моя стол и ми подава чаша вода. Вода? Поглеждам към прозрачната чаша и отново към Джеси, който адски добре се справя, като пренебрегва учудването ми. Вода?

Теса пристига под пара. Изглежда също толкова ядосана, колкото и горката Елизабет.

— Къде бяхте? — пита изумена и погледът й прескача от мен към Джеси и обратно. — Трябва да разрежете тортата!

Джеси отваря бутилка вода и отпива дълга глътка, абсолютно незасегнат от загрижеността на Теса.

— Добре.

Теса поклаща глава невярващо и тръгва към изхода. Може и да си тръгне.

Изглежда, услугите й вече не са нужни.

— Не искаш ли да срежем тортата? — питам. Джеси повдига китката ми, докато завинтва капачката на бутилката. — Кейт промени цялата си програма, за да я направи толкова бързо.

Джеси протяга ръка и оправя диаманта ми.

— Тогава нека не я обиждаме! — казва сериозно.

— Невъзможен си. — Въздъхвам и поглеждам през бара. Забелязвам, че Сам и Дрю забавляват баща ми, който леко е зачервил бузите. Мама се наслаждава на вниманието и несъмнено предлага на всички да ги разходи из Имението. Кейт изглежда пияна. Том размахва мека китка към мен, Виктория ми махва по момичешки, после поглежда през бара към Дрю и приглажда русите си къдрици, а горката Сал просто изглежда така, сякаш се опитва да се впише, въпреки че все още блести, но новият й приятел не е тук. Усмихвам се и отново се обръщам към Джеси точно когато Теса връхлита отново в бара.

— Добре. Говорих с Елизабет — пухти Теса. — Скоро ще разрежем тортата и ще танцуваме първия танц, така че не ми изчезвайте пак! — Изхвърча и аз се усмихвам.

Определено съжалява, че е приела работата.

— Добре ли си, бебче? — Топлата му длан се плъзга по бузата ми.

— Да, добре съм — отговарям, но не съм. Скарах се с брат си, а това не се е случвало никога.

— Не изглеждаш добре. Казах, че искам да се наслаждаваш на днешния ден.

Смешно ми е. Тогава трябва да ми позволи едно питие и не трябваше да отваря темата, която тормози ума ми най-много в момента.

— Добре съм — въздъхвам и отпивам дълга глътка от водата си. Шибана вода.

Приближават Патрик и Айрин. Моят шеф мечок размахва огромна чанта за подаръци в цвят слонова кост. Съпругата му е облечена в материал с животинска щампа. Мисля, че може да е рокля. Изключително разсейващо. Бързо отправям поглед към Джеси.

— Патрик е тук. Ти каза понеделник, помниш ли? — Трябва да проверя това бързо.

Джеси поглежда през рамо.

— Да, Ава. Но само до понеделник.

— Цвете! — Патрик ми бута подаръка, целува бузата ми, а после подава ръка на Джеси. — Господин Уорд! — поздравява. Челото му се смръщва, щом забелязва белезниците.

— Благодаря, че дойдохте. — Джеси поема ръката на Патрик.

— Да, Джеси. — Шефът ми отклонява поглед от китките ни. — Това е Айрин. — Дава знак на жена си, докато тя се клатушка към нас с огромна усмивка на лицето.

Усмихвам се на себе си. Тя е превзета.

— Приятно ми е да се запознаем — направо се кикоти.

— И на мен. — Джеси я поразява със своята усмивка, запазена само за жени, и Айрин се разтопява. Невероятен е. — Моля, служителите на бара ще се погрижат за вас.

— Благодаря — казва възторжено тя. — Този хотел е просто чудесен.

— Здравей, Айрин! — казвам с усмивка. Тя отмества алчните си очи от съпруга ми и ги насочва към мен. Съпругата на шефа ми е плашеща жена, но не и в момента. Сега е твърде заета да държи гръбнака си изправен и да гълта корема си. — Как си?

— Възхитително — изпява в лицето ми. — Ава, изглеждаш зашеметяващо.

— Благодаря — изтърсвам напълно изненадана. Никога не ми е отправяла комплимент, изобщо, и не го очаквах от нея сега. Тя обикновено дърдори за социалния си живот и клюкарства с приятелките си, които не работят.

Патрик грабва лакътя на съпругата си и я повежда настрани.

— Ще си вземем питие — извърта очи и аз се усмихвам топло на шефа си. Знам, че намира жена си за дразнеща.

— Интересна жена — размишлява Джеси. Гледа леко разтревожен към тялото й в леопардова шарка, което се отдалечава с клатушкане от нас.

Смея се.

— Тя създава неприятности в живота на Патрик.

— Мога да си представя.

— Ето го и Джон — казвам, като поглеждам покрай Джеси. Голямото момче крачи наоколо с тъмните си очила и с обичайното заплашително изражение на лицето.

Поглежда втренчено белезниците, преди да ми кимне. Кимвам в отговор.

Джеси бърка в джоба си, вади ключа за белезниците и аз гледам, докато го приближава до китката ми.

— Какво правиш? — питам и дръпвам китката си.

— Джон иска да поговорим — казва през стиснати зъби.

— О, не — смея се. — Няма да ме освобождаваш, когато ти изнася. Няма начин, Уорд. — Поглеждам към Джон, който все още е с безизразно лице.

— Ава, ще се върна бързо. — Дръпва китката ми обратно към себе си.

— Не! Къде отиваш? — Поглеждам към Джон. — Къде отива?

— Всичко е наред, момиче.

— Не. Не е добре, по дяволите! — извиквам малко прекалено силно и заплашително смръщвам лице към Джеси. Не ми пука. Няма да направи това. Няма да ме разкарва, когато му изнася. Това е моята сватба.

— Внимавай с езика! — изсъсква и се обляга към мен. — Ще се забавя само няколко минути. Стой на мястото си, Ава!

Свивам се от враждебността му, напълно смаяна, докато той бързо отключва белезниците и се отдалечава с Джон. Кацнала съм на бар стол — булката в зашеметяваща рокля, накичена с диаманти. Всичките ни гости се смеят, бърборят и пият, а аз искам да се прибера у дома. Плаче ми се, чувствам се слаба и много, много наранена. Смъквам се от стола, решила да се възползвам от свободата си и да се изпишкам. Може и да поплача малко. Трябва да се измъкна от тези хора, преди сълзите да са потекли свободно. Какво ми става?

— Къде отиваш, скъпа? — пита мама, докато си проправя път към мен.

Лепвам си фалшива усмивка на лицето. Прекалила е с „Гордостта на Марио“.

Косата й не е идеална, но, изглежда, не й пука — явен показател, че е малко пийнала.

— В тоалетната. Няма да се бавя.

— Искаш ли помощ? Не съм сигурна къде отиде Кейт. — Оглежда бара.

— Не, ще се справя. — Оставям мама и се отправям към тоалетната. Тъжно е, че чакам с нетърпение да остана за малко насаме.

Избутвам вратата и заставам пред огледалото, за да огледам жалкото си лице. Вече не съм румена булка. В очите ми няма блясък, на лицето ми не грее щастлива усмивка. Чувствам се обидена и прекалено емоционална. Въздишам тежко и щипя бузите си в опит да върна малко цвят в тях. Изглеждам малко отпаднала.

— Ооо, Боожее!

Вирвам глава и се извръщам към източника на дългия стон. Застивам и сдържам дъха си, щом чувам шумолене и тътрене от едната кабинка. Някой прави секс в тоалетната? Не! Бързо събирам роклята си, за да се махна. Може да се получи неловко. Правя първата забързана крачка, но замръзвам, когато вратата се отваря и Кейт излиза със запъване.

Ахвам и изпускам роклята от ръцете си.

— Какво правиш? — изтърсвам невярващо. Знам, че Сам се беше нацупил малко заради това, че премахнахме и складирахме временно всички перверзни атрибути, но можеха да почакат.

Кейт се сковава от глава до пети. Червената й коса като дива грива от къдрици наполовина покрива шокираното й лице.

— О, мамка му! — казва тя тихо и оправя роклята си.

— Не можахте ли да почакате? — питам ужасена, но и малко облекчена, че не съм хванала някой от другите ни гости в действие.

— Ава… — започва тя, но тогава иззад нея излиза мъж. И това не е Сам.

Отварям уста от изненада.

— Дан! — Не мога да повярвам. — Какво правиш, по дяволите?

Той свива рамене, като отказва да ме погледне. Вниманието му е насочено изцяло към оправянето на панталона му. Погледът ми се стрелка между двамата. Чакам обяснение, но не получавам нищо от тях. Те просто стоят там и гледат навсякъде другаде, но не в мен.

Хвърлям вбесен поглед към Дан.

— Казах ти да оставиш това в миналото! — крещя, а после обръщам гнева си към Кейт. — А ти си пияна! Какво ви става на вас двамата? Не се ли научихте?

— Не е твоя работа, Ава — казва равно Дан и излиза от дамската тоалетна, като ме оставя насаме с виновната ми приятелка.

— Кейт? — притискам я, но тя отказва да срещне погледа ми. Знае, че току-що е направила огромна грешка. — Ами Сам? — питам. Горкият човек е някъде навън, напълно в неведение. — Не мога да повярвам. — Плясвам с длан челото си. Мозъкът ми пламва от претоварването с информация.

Кейт хлъцва и се изкикотва, после се хваща за мивката, за да закрепи своето олюляващо се тяло.

— Забавлявам се — казва надменно. — И това няма нищо общо с теб.

— О, добре — възкликвам и вдигам роклята си. — В такъв случай ще те оставя да се забавляваш. — Обръщам се и излизам от тоалетната. Отправям се право към кабинета на Джеси.

В лятната стая вече няма маси и тя е пълна с хора. Групата примамва всички на дансинга с класически мелодии. Минавам между гостите, усмихвам се и се опитвам с всички сили да приличам на ликуваща булка. Пресичам дългите разговори. Скарала съм се с брат си, а сега и с Кейт. Искам да избягам с Джеси и да останем насаме, защото тогава сме най-щастливи, защото тогава светът и проблемите му остават зад стените на нашия малък мехур на доволство, в който трябва да се борим само със собствените си проблеми.

Бързам по коридора и нахлувам в кабинета му. Сърцето ми спира още щом осъзнавам какво виждам.

Има само двама души.

Джеси… и Корал.