Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Този мъж (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
This Man Confessed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Джоди Елън Малпас

Заглавие: До този мъж

Преводач: Ирина Ценкова

Година на превод: 2016 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 28.05.2016 г.

Редактор: Надя Калъчева

Коректор: Милена Братованова

ISBN: 978-954-27-1737-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17725

История

  1. — Добавяне

За всички мои брилянтни читатели, които ме вдъхновяват много повече, отколкото биха могли да предположат.

Първа глава

Нервите ми са опънати до скъсване. Не знам защо. Знам, че постъпвам правилно, но, по дяволите, аз съм изтъкана от нерви. Сама съм. Това са първите ми спокойни моменти на размисъл от началото на деня и вероятно и последните. Чаках този малък отрязък от време, молех се за него сред хаоса, който ме обгражда. Нуждая се от този миг да бъда сама със себе си, за да осмисля огромния скок, който правя, и да се опитам да се стегна. Знам, че най-вероятно от днешния ден нататък тези мигове ще бъдат безценни.

Днес е моят сватбен ден.

Това е денят, в който ще се врека на този мъж за остатъка от живота ми. Не че се нуждая от късче хартия или пръстен на ръката си, за да го сторя. Но той има нужда да го направим по този начин. Ето защо само две седмици след като коленичи на терасата в „Луссо“, се омъжвам за него. И сега седя по халат на лежанката в един от частните апартаменти на Имението (същия, в който Джеси ме притисна преди толкова седмици) и се опитвам да събера мислите си.

Омъжвам се в Имението.

В най-големия ден от моя живот ще бъда в луксозния секс рай на моя господар.

Нервна съм не само защото съм булката. Родителите ми, брат ми и някои от роднините ми се разхождат навсякъде из територията на предполагаемото убежище на Джеси. Всички са плъзнали в сградата и около нея и изпадат във възторг от пищното великолепие. Ето защо съм сложила петкилограмов катинар на двойните врати към общата стая. Проверих го милион пъти. Освен това проверих двукратно дали всички дървени, подобни на кръст украси и окачените златни решетъчни рамки са махнати от частните апартаменти. Също така се скарах многократно на армията от служители на Имението. Горките хора трябваше да изтърпят постоянните ми напомняния, че семейството ми не знае нищо. И въпреки това те ми угаждат, само извъртат очи и ме потупват уверяващо или утешително по рамото, но това изобщо не ме кара да се чувствам по-добре. Не се тревожа толкова за мъжете от семейството ми. Те всички просто ще кацнат на бара и ще се преместят само ако някой настоява да го направят. Обаче мама и леля са съвсем друга история. Майка ми, с любовта си към всичко луксозно, изпада във възторг навсякъде из сградата, внезапно поела ролята на екскурзовод, изгаряща от желание да покаже точно колко е великолепно Имението на Джеси. Иска ми се да не го прави. Иска ми се да беше седнала при татко на бара. Иска ми се да я циментирам на стол и да я наливам с „Гордостта на Марио“ цял ден и цяла нощ. Това е допълнителен стрес, от който наистина нямам нужда на сватбения си ден, но когато моят предизвикателен, невротичен рожденик ме притегли в топлата си силна прегръдка и ме просна на терасата, се съгласих.

Нямаше нужда от вразумяващо чукане.

Знам, че се е погрижил за всичко — Имението наистина прилича точно на затворен курорт, но знам какво има на горния етаж и имам чувството, че всички тези легла танцуват над мен, сякаш са самотни. Вероятно са. Имението е затворено за членовете му от два дни, за да се подготви всичко, а само това струваше на Джеси малко състояние във върнати членски такси. Може би вече съм също толкова непопулярна и сред членовете от мъжки пол, колкото сред жените. Сигурно всички ме мразят. Жените — че съм грабнала техния господар изпод носовете им, а мъжете — за това, че съм ги лишила от предпочитаните им сексуални приключения.

Поглеждам нагоре към тавана и размърдвам рамене в опит да разсея част от растящото напрежение. Не се получава. Адски съм нервна. Изправям се и отивам до огледалото, където се взирам в себе си. Въпреки безпокойството ми изглеждам свежа и сияя, а гримът ми е лек и естествен. Филипе е свършил невероятна работа, като е накарал тъмната ми коса да заблести, дългите тежки вълни падат свободно и са хлабаво хванати от едната страна със заплетено украсен с бижута гребен. Джеси обича косата ми спусната.

Също така ме обича в дантела.

Обръщам се към вратата, където виси роклята ми, и поглъщам с очи огромната шир от дантела и дантела с експлозии от малки перли, пришити тук и там. Усмихвам се.

Ще спре да диша. Тази семпла рокля с нежни презрамки, гол гръб и пристегната талия ще накара моя господар да падне на колене.

Подценена елегантност.

Дантелата в цвят на слонова кост се спуска по дупето ми, обгръща бедрата ми и се дипли на пода по метър във всяка посока. Много и много дантела. Зоуи от „Хародс“ я намери. Разгадала е вкуса ми дори за обувките с токчета с цвят на слонова кост.

Нищо претруфено, просто класически токчета на дизайнера Кристиан Лубутен.

Грабвам телефона от нощното шкафче. Почти пладне е. Трябва да се приготвя.

След един час ще се срещна с Джеси в лятната стая, ще произнеса клетвите си и така ще се врека официално. Стомахът ми се преобръща на триста и шестдесет градуса… отново.

Измъквам се от халата и обувам бикини. После вземам дантеления корсет без презрамки в слонова кост, влизам в него, дръпвам го нагоре и го нагласявам. Едва скрива идеално кръглата синина на гърдата ми. Моя белег.

На вратата се почуква тихо. Времето ми за спокойствие и размисъл е свършило.

— Да? — извиквам. Надявам халата върху бельото и прекосявам апартамента.

— Ава, скъпа, облечена ли си? — Майка ми.

Отварям вратата.

— Обличам се и се нуждая от помощта ти.

Тя влиза и затваря след себе си. Изглежда зашеметяващо. Отказала се е от традиционния комплект рокля, сако и шапка на майка на булката и вместо това е украсила стегнатата си фигура с перлена сатенена рокля. Късата й коса е украсена с пера и перли.

— Съжалявам, скъпа. Тъкмо показвах на леля Анджела спа комплекса. Мисля, че ще попита Джеси за членство. Беше много впечатлена. Трябва ли ти членство за спа комплекса и фитнеса, или е само за гостите?

Свивам се на място.

— Само за гостите, мамо.

— Е, добре. Сигурна съм, че ще направи изключение за семейството. Баба ти и дядо ти щяха да помислят, че са в двореца Бъкингам, Бог да даде покой на душите им. — Опитва се да оправи косата ми, но аз избутвам ръцете й. — Успя ли вече да се напъхаш в бельото? — плъзга шоколадовите си очи нагоре и надолу по покритото ми с халата тяло. — Почти е време.

Отново се измъквам от халата и го просвам върху леглото.

— Да, трябва да го стегнеш. — Обръщам гърба си към нея и прехвърлям косата си през рамото. За две седмици с помощта на специален крем грижливите ръце на Джеси са изчистили всички следи от бичуването ми. Физическите белези ги няма, но онзи ден ще бъде вечно запечатан в ума ми.

— Добре. — Започва да прихваща кукичките. — Ава, трябва да видиш лятната стая.

Изглежда невероятно красива. Имаш късмет, че ще се омъжиш на такова прекрасно място. Жените правят по две ипотеки, за да си позволят места като това.

Доволна съм, че не може да види лицето ми, защото на него е изписано болезнено неудобство.

— Знам. — Вече видях стаята и тя наистина изглежда красива. Теса, нашата сватбена агентка, се погрижи за това, но всяка част на Имението излъчва великолепие, независимо дали има някакъв празник или не. Аз направих съвсем малко по подготовката на сватбата ми. Джеси ми представи Теса ден след като се съгласих да се омъжа за него. Малък признак, че моят предизвикателен мъж предварително я е бил наел да организира сватбата ни. Сватба, която трябваше да обсъждаме и договаряме като възрастни заедно. И съвсем удобно се оказа, че Имението притежава лиценз за сватби[1]. Дори не попитах как го е постигнал. Единственото, което направих за собствената си сватба, беше да посетя Зоуи, за да си намеря рокля. Не изживях стрес от планирането, а само от мястото на сватбата.

— Така. — Мама ме обръща и връща косата ми на гърба. Гледа ме замислено и знам какво следва. — Скъпа, може ли майка ти да ти даде съвет?

— Не — отговарям бързо с лека усмивка.

Тя също ми се усмихва и ме накара да седна на края на леглото.

— Когато станеш съпруга, ти ставаш ядрото в живота на своя съпруг. — Усмихва се топло. — Остави го да мисли, че той командва! Остави го да мисли, че не можеш да живееш без него, но никога не му позволявай да ти отнеме независимостта или личността, скъпа! Мъжете имат нужда от галене на егото — смее се. — Харесва им да мислят, че те носят панталоните и трябва да ги оставиш да вярват в това.

Разтърсвам леко глава.

— Мамо, това не е необходимо.

— Напротив — настоява, — мъжете са сложни създания.

Мръщя се. Тя няма никаква представа колко сложно е моето създание.

— Знам.

— И независимо че създават впечатление, че са силни и мъжествени, те са слаби без нас. — Придърпва зачервеното ми лице към своето. — Ава, виждам, че Джеси те обича, и се възхищавам на честността му, когато става дума за чувствата му към теб, но помни коя си! Никога не му позволявай да те промени, скъпа!

— Той няма да ме промени, мамо. — Изобщо не ми е приятен този разговор, въпреки че беше абсолютно сигурно, че ще се стигне до него. Родителите ми останаха с нас два дни, след като Джеси ми предложи, и се върнаха в Лондон в сряда, така че имат цялостно наблюдение върху държанието на Джеси с мен, с изключение на обратното броене и различните видове чукане. Бяха свидетели на вниманието, с което ме обсипва, на постоянното докосване и привързаност и наблюденията им не минаха незабелязани. Поне от моя страна. Джеси е в неведение. Не, не е в неведение, просто не му пука и нямам намерение да го променям. Жадувам за постоянен контакт с него точно толкова, колкото и той.

Мама ми се усмихва.

— Той иска да се грижи за теб и даде ясно да се разбере, че за него си безценна.

Двамата с баща ти сме много щастливи, че си намерила мъж, който те обожава.

Мъж, който ще мине през огъня за теб.

— Аз също го обожавам — казвам тихо. Прямотата в думите на мама сякаш дърпа гласните ми струни и казаното от мен звучи малко треперливо. — Моля те, не ме разплаквай! Гримът ми ще се развали.

Обхваща бузите ми с длани и целува устните ми.

— Да. Да спрем с емоционалните изблици! Просто никога не прави нещо, което не искаш! Виждам също, че той може да бъде доста убедителен. — Разсмивам се и мама се смее с мен. Убедителен ли? — Наистина жалко, че семейството му не можа да дойде — размишлява тя.

Трепвам леко.

— Казах ти, те живеят в чужбина. Не са много близки. — Бях обяснила причината за липсата на семейството на Джеси, макар и неясно. Бях им разказала историята, която Джеси ми представи, когато се запознахме. Тя звучеше напълно правдоподобно.

— Пари — въздиша тя. — Причиняват повече семейни разриви, отколкото всичко останало.

— Така е — съгласявам се. Както и домовете за секс и чичовците плейбои.

Прекъснати сме от ново почукване на вратата и тя ме оставя на леглото, за да отвори.

— О, това е Кейт! — припява.

— Нося питиета! Леле, Елизабет, изглеждаш невероятно! — възторженият възглас на Кейт отеква в стаята, преди самата тя да мине покрай майка ми и да ме изгледа доволно. — Още ли не си облечена? — пита и поставя подноса на дървения скрин.

Изглежда зашеметяващо в семпла сатенена рокля в слонова кост. Дългите й къдрици са купчина от червени пламъци, обградили бледото й лице. Тя е единствената ми шаферка, но има ентусиазъм, достатъчен за десет.

— Не съвсем. — Изправям се и отново намествам циците си в чашките.

— Ето, изпий едно! — Поднася ми чаша с розова течност.

— О, да, трябва — повтаря мама, затваря вратата набързо и идва, за да вземе чаша и за себе си. Отпива дълга глътка и ахва. — О, този малък италианец знае как да направи една дама щастлива.

Поклащам глава към чашата, която се носи пред мен.

— Не, добре съм. — Не искам да мириша на алкохол на Джеси.

— Ще успокои нервите ти — настоява Кейт, хваща ръката ми и поставя чашата в нея. — Пий!

Знае причината да съм неспокойна. Накарах и Кейт да провери милион пъти катинара и частните апартаменти. Кимва към чашата с вдигнати вежди и аз отстъпвам. Гаврътвам щедра глътка от „Гордостта на Марио“. Вкусът му е все така великолепен, но никакво количество алкохол няма да ме излекува.

— Къде е Джеси? — питам и оставям чашата. Не съм го виждала от предишната нощ.

Познавам традиционните виждания на мама, затова го накарах да спим отделно в нощта преди сватбата. Той отказа да напусне стаята ми до една минута преди полунощ, а след това го направи, но намусен, когато мама започна да тропа по вратата на апартамента, за да го накара да си тръгне. Виждах как му се иска да я смачка, но изненадващо отстъпи без прекалено много сръдня, ако не броим това, че й се намръщи свирепо, докато тя го извеждаше от стаята.

— Мисля, че се приготвя. — Кейт обръща „Гордостта на Марио“.

— Кейт Матюс, по-полека! — гълчи я мама и взима чашата от нея. — Трябва да изкараш целия ден.

— Съжалявам. — Кейт ми хвърля наперена усмивка. Знам защо е започнала да пие толкова рано и причината носи комбинираното име на Дан и Сам.

— Ами баща ми и брат ми, къде са?

— На бара, Ава. Всички мъже са на бара — Кейт набляга на всички.

— Всички мъже ли? — питам. — Всички мъже, включително Сам?

Кейт кимва в знак на съгласие към очевидните ми мисли.

— Да, всички други без Джеси. Включително Сам… и Дан.

Трепвам. Днес ще бъде й трудно. Дан отложи връщането си в Австралия, за да може да присъства на сватбата ми. Не каза много нито в нощта, когато Джеси ми предложи, нито след това, но и няма нужда. Очевидно е, че се бори с посоката, която поема моят живот, и с това да бъде близо до Кейт, особено с нищо незнаещия Сам на сцената. Кейт също се тормози, въпреки че се опитва да изглежда невъзмутима.

— Хайде тогава! — Кейт плясва с ръце. — Ще се обличаш ли, или ще вървиш до олтара в това? Сигурна съм, че той няма да възрази.

Усмихвам се на пламенната си приятелка. Тя познава натрапчивата мания за дантела на Джеси, но майка ми не.

— Ще се облека. — Разопаковам обувките от хартията и ги обувам. Извисявам се с десет сантиметра. — Така — поемам дълбоко въздух и тръгвам към гардероба, където ме чака роклята ми. Спирам пред нея и поглъщам изяществото й.

— Вероятно трябва да използваш тоалетната, преди да те вкараме в нея — предлага мама, застанала до мен пред роклята. — О, Ава! Никога не съм виждала нещо подобно.

Измънквам в знак на съгласие. Оглеждам от горе на долу и обратно роклята.

— Знам. И да, трябва да пишкам. — Оставям мама да се възхищава на роклята и се отправям към банята. Зървам Кейт да отпива бързо от питието, докато мама е с гръб.

Ако не бях толкова притеснена за сватбата си, може би щях да се разтревожа за това, че предстои ден, в който Дан и Кейт щяха да бъдат на такова близко разстояние един от друг.

Затварям тихо вратата. Използвам тоалетната и се наслаждавам на още един момент усамотение, докато се уверявам, че пикочният ми мехур е напълно изпразнен. После чувам силно чукане на вратата на апартамента, последвано от непогрешимия писък на паникьосания глас на майка ми. Чудя се какво става, затова бързо се оправям и измивам ръцете си, после излизам от банята.

— Джеси — майка ми явно е разгневена, — двамата с теб ще се скараме, ако не правиш каквото ти се казва.

Поглеждам към Кейт, която отпива още от коктейла, докато майка ми е заета. Тя ми се ухилва и свива рамене.

— Какво става? — питам.

— Джеси иска да те види, но Елизабет не дава и да се продума.

Обръщам се към вратата, където мама блокира тесния процеп между вратата и рамката. Тогава го чувам.

— Няма да се скараме, ако ме пуснеш вътре, мамо. — Знам, че се усмихва на майка ми, но игривият му маниер не ме заблуждава. Долавям заплахата в тона му към майка ми. Той ще влезе в стаята и дори Елизабет няма да го спре.

— Джеси Уорд, няма да ме наричаш „мамо“, при положение че съм само с девет години по-възрастна от теб — изплюва тя. — Сега върви! Ще я видиш след половин час.

— Ава! — вика той през майка ми.

Хвърлям поглед отново към Кейт и тя кимва с глава, моментално доловила намерението ми. И двете се затичваме към вратата. Кейт откача роклята ми, а аз събирам долния край в ръце. Отнасяме я в банята и я окачваме отново на гърба на вратата.

Кейт се смее.

— Майка ти ще се научи ли, или ще продължава да се опитва да го опитоми?

— Не знам. — Приглаждам предницата на роклята и излизам след Кейт, като затварям вратата след себе си. Мама все още пази вратата с крак, заклинен в долната част. Това няма да го спре.

— Джеси, недей! — Вече бута срещу него. — О, не! Това е на лош късмет. Нямаш ли уважение към традициите, упорит човек!

— Пусни ме, Елизабет! — Той стиска зъби. Сигурна съм.

Хвърлям поглед към Кейт и поклащам глава. Той ще смачка майка ми точно както обеща, че ще стане, ако тя застане на пътя му, а тя определено го прави.

Кейт взима ново питие от подноса и отива небрежно до вратата.

— Елизабет, просто го пусни вътре! Никога няма да го спреш. Този мъж е като носорог.

— Не! — Мама наистина забива пети, не че това ще помогне. Досега трябваше да е разбрала, дори след краткото време, което е прекарала с него. — Той няма… О!

Джеси Уорд!

Усмихвам се, докато гледам как решителната ми майка е избутана назад леко, преди да бъде повдигната и поставена грижливо настрани, което му осигурява достъп до мен. Тя оправя роклята и шапката си и хвърля отровни погледи към моя предизвикателен мъж. Поглеждам отново към отворената врата и откривам зелени езера, изпълнени с желание, да ме изучават внимателно. Лицето на Джеси е безизразно и брадата му е набола. Алчните ми очи се откъсват от неговите и се плъзгат бавно надолу по полуголото му тяло, докато стои пред мен само в свободни шорти. Мускулестите му гърди са с капчици пот, а косата му е потъмняла от потта.

Отново е тичал.

— Е! — муси се мама. — Ава, кажи му да се махне! — Не е доволна.

Отново го поглеждам в очите.

— Всичко е наред, мамо. Дай ни само пет минути!

В погледа му проблясва одобрение, докато стои търпеливо и чака мама да отстъпи и да ни остави насаме. Мама не може да го оцени, но този малък жест е нехарактерно уважителен. Във всеки друг случай той би ме грабнал където и когато си иска, затова фактът, че не е изтикал мама от стаята, е съвсем изненадващ. Той наистина я пренебрегва, но би могъл да го направи и по-брутално.

Виждам с периферното си зрение как Кейт приближава майка ми и поема ръката й.

— Хайде, Елизабет! Няколко минути няма да навредят.

— Това е традиция! — спори мама, но все пак оставя Кейт да я изведе. Усмихвам се леко. Няма нищо традиционно във връзката ми с Джеси. — Каква е тази синина на гърдите му? — чувам мама да пита, докато я избутват от стаята.

Вратата се затваря и ние оставаме вперили поглед един в друг. Никой от нас не казва нищо дълго време. Аз само го изпивам с поглед — всеки добре оформен мускул, всеки съвършен сантиметър чиста красота.

Най-накрая той проговаря:

— Не искам да откъсна поглед от тялото ти.

— Така ли?

Леко поклаща глава.

— Ще открия дантела, нали?

Кимвам.

— Бяла дантела?

— Слонова кост.

Гърдите му леко се издуват.

— И си по-висока, значи си обула токчета.

Отново кимвам. Би могло да е опасно за косата, за грима и за бельото ми, ако тези очи се отклонят от лицето ми. Би могло да е опасно и за точното разписание на сватбата. Очаквам Теса всеки момент да се качи тук, горе, за да провери дали съм готова, а после да ме уведоми колко стъпки има до лятната стая и колко време ще ми отнеме да стигна там.

Джеси примигва няколко пъти и знам, че никога не би могъл да устои на желанието да ме огледа. Той просто има по-добър контрол от мен, но би било добре аз също да се овладея. Капки пот се стичат от челото му, по врата и по солидните гърди, проблясват по пътя си надолу по корема му и изчезват в колана на шортите му. Размърдвам се, когато очите му се откъсват от моите и лениво се плъзгат надолу по тялото ми. Гърдите му започват да се издигат по-силно, докато погледът му прави своето пътешествие. Цялата тръпна. Искам да овладея реакцията на тялото си към неговото съвършенство, но в същото време искам Джеси да ме обладае тук и сега.

— Ти току-що прегази майка ми — опитвам се да скрия желанието в гласа си, но — както винаги — се провалям ужасно. Невъзможно е да устоя на този мъж, особено когато ме гледа така и когато в очите му виждам одобрение.

Тръгвам преди него. Пресичам бавно стаята и спирам близо до покритото му с пот тяло, после отмествам поглед към сочните му устни. Дишането му се учестява, а гърдите му се повдигат така, че почти забърсват моите.

— Тя беше на пътя ми — казва тихо и усещам дъха му.

— Това е лош късмет. Не трябва да ме виждаш преди сватбата ни.

— Спри ме! — Навежда леко глава и устните му леко докосват моите, но той не пипа тялото ми. — Липсваше ми.

— Минаха едва дванайсет часа — гласът ми е дрезгав и подканящ, въпреки че знам, че не трябва да го насърчавам да ме докосва, когато Джеси е целият в пот, а аз стоя в дантела с цвят на слонова кост и с идеални грим и прическа.

— Прекалено дълго. — Прокарва бавно език по долната ми устна и това ме кара да издам тих стон. Започвам веднага да се боря с естествения порив да сграбча големите му рамене. — Пила си — обвинява ме тихо.

— Една глътка. — Той е като хрътка. — Не бива да правим това.

— Не може да изглеждаш фантастично и да казваш такива неща, Ава. — Устните му се притискат към моите, езикът му търси вход и насърчава устните ми да се разтворят и да го приема в устата си. Топлината му прогонва всички досегашни нерви за това къде се намираме. Всичко е забравено, докато той ме завладява, но все пак задържа ръцете си. Езиците ни, които се усукват един в друг, са единственият допир между нас, но той е така всепоглъщащ. Сетивата ми са наситени, не мога да мисля, а тялото ми копнее за него, но Джеси поддържа бавните и плавни движения на езика си, като го издърпва, за да подразни устните ми, а после го пъхва обратно в устата ми. Стена от деликатния му ритъм и неизбежният гръм се спускат между бедрата ми, докато Джеси ме боготвори нежно.

— Джеси, ще закъснеем за нашата сватба. — Трябва да спрем, преди той да ме отведе до по-големи висини. Или пък аз него.

— Не ми казвай да спра да те целувам, Ава! — Захапва долната ми устна и бавно я прокарва между зъбите си. — Никога не ми казвай да спра да те целувам! — Бавно се отпуска на колене, хваща ръцете ми и ме дръпва надолу. Изритвам обувките си и заставам до него. Той наблюдава дълго как палецът му прави кръгове по ръцете ми и накрая вдига прекрасните си зелени очи към моите.

— Готова ли си да го направиш? — пита тихо.

Мръщя се.

— Питаш ме дали все още искам да се омъжа за теб ли?

Устните му се вирват леко.

— Не. Нямаш избор. Просто питам дали си готова.

Опитвам се да не се засмея заради неговата прямота.

— Ами ако кажа „не“?

— Няма.

— Тогава защо питаш?

Устните му се извиват в срамежлива усмивка и Джеси свива рамене.

— Нервна си. Не искам да си нервна.

— Джеси, нервна съм заради мястото, на което се омъжвам. — Мисля, че имам и нормалните за всяка булка притеснения, но мястото е това, което ми причинява най-голямо безпокойство.

Усмивката му избледнява.

— Ава, за всичко съм се погрижил. Казах да не се тревожиш и не би трябвало.

Точка.

— Не мога да повярвам, че ме убеди да се оженим тук. — Отпускам глава. Чувствам се малко виновна, че съм се усъмнила в думите му. Знам точно защо се женим в Имението. Защото няма списък с чакащи или други ангажименти, които да заобикаляме. Тук може да ме отведе до олтара без отлагане.

— Хей! — Повдига брадичката ми и ме кара да погледна болезнено красивото му лице. — Стига вече!

— Съжалявам — мърморя.

— Ава, бебче, искам да се наслаждаваш на този ден, не да се тревожиш за нещо, което няма да се случи. Никога няма да се случи. Никога няма да разберат, обещавам.

Отърсвам се от тревогата си и се усмихвам. Чувствам се много по-добре, след като съм чула успокоителните му думи. Вярвам му.

— Добре.

Гледам го как се изправя, отива до големия скрин, вади нещо от чекмеджето и се връща след няколко мига с кърпа за баня. Сбърчвам чело, когато се отпуска отново на колене и избърсва лице, после разрошва влажната си коса и поставя кърпата върху себе си.

Отваря обятия.

— Ела тук! — настоява тихо. Не губя никакво време, а изпълзявам в скута му и го оставям да ме обгърне с ръцете си, а бузата ми се притиска към кърпата върху гърдите му. Усещам дъха на чистата му пот и се отпускам върху него. — По-добре ли е? — пита и ме придърпва по-близо.

— Много по-добре — мърморя в кърпата. — Обичам те, господарю мой — ухилвам се.

Усещам как трепва леко под мен — мълчалив знак за тихия му смях.

— Мислех, че съм твоят бог.

— И това също.

— А ти си моята изкусителка. Или може да си моята дама на Имението.

Подскачам от гърдите му и виждам, че ми се хили.

— Няма да съм дамата на секс Имението!

Той се смее и ме дръпва обратно долу, като гали лъскавата ми коса и вдишва дълбоко и доволно.

— Както желаеш, жено.

— Само дама ще свърши работа. — Плъзгам ръце по мокрия му гръб, но наистина не ми пука. — Толкова съм влюбена в теб.

— Знам, Ава.

— Трябва да се приготвя. Ще се омъжвам, знаеш.

— Така ли? Кое е щастливото копеле?

Усмихвам се и отново се отдръпвам от тялото му. Трябва да го видя.

— Той е предизвикателен, невротичен властен маниак. — Вдигам ръка и обгръщам грапавата му буза. — Той е толкова красив — прошепвам и търся очите му, които ме наблюдават внимателно. — Този мъж спира дъха ми, когато ме докосне, и ме чука, докато не изпадна в безсъзнание. — Чакам укор, но Джеси просто стиска устните си, затова се навеждам и започвам да целувам брадичката му, а после продължавам нагоре към устните. — Нямам търпение да се омъжа за него. Вероятно трябва да тръгваш, за да не го карам да чака.

— Какво би казал този мъж, ако те хване да целуваш друг? — пита.

Ухилвам се.

— О, сигурно би кастрирал другия мъж и после би му предложил да избира между погребение и кремация. Такива неща.

Очите му се разширяват.

— Явно е властен. Не мисля, че искам да го предизвиквам.

— Наистина не искаш. Той ще те прегази. — Вдигам рамене и той се смее. Красивите му зелени очи проблясват и около тях се образуват леки бръчки. — Доволен ли си? — питам.

— Не, умирам от страх. — Пада назад и ме дърпа със себе си. — Но се чувствам смел.

Целуни ме!

Гмуркам се напред и обсипвам лицето му с целувки, като тихо стена от сладко задоволство, но нямам много време да се отдам на желанията си.

Вратата се отваря.

— Джеси Уорд! Разкарай потното си тяло от дъщеря ми! — шокираният вик на мама пронизва интимността на мига ни.

Започвам да се смея. Мърморенето на мама не ме спира да получа своя дял от Джеси. И той ми позволява.

— Ава! Ще миришеш. Стани! — Токчетата й гневно започват да тракат към нас. — Теса, помогни ми, моля те!

Внезапно усещам няколко ръце, които хващат различни части от тялото ми и се опитват да ме издърпат от Джеси.

— Мамо! Спри! — смея се и стискам Джеси по-силно. — Ще стана.

— Ставай тогава! Ще се омъжваш след половин час, а косата ти е рошава и нарушаваш древна традиция, като се търкаляш по пода с бъдещия си съпруг — сърди се тя. — Теса, кажи й!

— Да, хайде, Ава! — суровият глас на Теса се забива ушите ми. Тя е доста мила, но е плашещо свирепа, когато става въпрос за организацията.

— Добре, добре — мърморя. Вдигам се от Джеси и приглаждам косата и роклята си.

— О, я се виж! — мама стене и се суети с дивата ми грива. Мъча се да запазя безизразно лице, докато гледам как Джеси не прави никакъв опит да излезе, вместо това пъхва ръце под главата си, за да се повдигне леко, така че да наблюдава как мама ме дърпа и ръчка. — Вие сте две деца — продължава тя и обръща гневни шоколадови очи към предизвикателния ми мъж. — Вън!

— Добре. — Той се вдига плавно с леко усилие. Възхитителните му мускули играят.

Теса точи лиги и това не ми убягва, но се откъсва от вцепенението си, когато вижда как я наблюдавам с вдигнати вежди.

— Аз ще се погрижа за младоженеца — заявява тя, като насочва очите си навсякъде другаде, но не и към торса на моя бог. — Джеси, хайде!

— Чакай! — Той поглежда към гърдите ми. — Къде е диамантът ти?

— Мамка му! — Веднага посягам с ръка към гръдта си, а очите ми се стрелкат наоколо по пода. — Мамка му, мамка му, мамка му! Мамо!

— Ава! — подвиква Джеси. — Моля те! Внимавай с езика!

— Без паника! — Мама се отпуска на колене и започва да гледа под леглото, докато аз сканирам всеки сантиметър от луксозния килим.

— Ето го! — Теса го вдига от пода и Джеси го грабва рязко от ръката й, а после идва към мен.

— Обърни се! — сумти той и аз се подчинявам веднага. Сърцето ми тупти в гърдите.

Проклетият диамант ще ме довърши. — Така. — С устни докосва рамото ми, а бедрата му се притискат към дупето ми.

— Това е, задето се търкаляхте по пода — заплашва мама. — Сега вън! — И започва да дърпа ръката на Джеси, а той не я отблъсква.

Обръщам се и му махвам, после правя реверанс, което ми печели още едно мусене от мама и дръзка усмивка от Джеси. После той оставя Теса да го изведе от апартамента.

— Така. Сега роклята, Ава О’Ший! Къде е тя?

Соча към банята и сядам на ръба на леглото.

— В банята. И скоро вече няма да можеш да ме наричаш така — казвам надменно.

Мама крачи през стаята.

— За мен винаги ще бъдеш Ава О’Ший — мърмори тя. — Стани! Баща ти ще дойде след минута, за да те придружи долу.

Ставам и оправям бельото си.

— Той добре ли е?

— Баща ти ли? — пита тя. — Нервен, но това не е нещо, което няколко чаши уиски не биха могли да излекуват. Мрази да е в центъра на вниманието.

Така е. Той ще гори от желание да ме предаде на Джеси, за да може да избяга и да се слее отново с тълпата. Проведохме кратък разговор за речите и аз видях страх в очите му. Казах му, че няма нужда, но той настоя, а също и мама.

Роклята ми е свалена от закачалката и задържана пред мен. Поставям ръка на рамото на мама и стъпвам в средата на роклята. Оставям мама да я дръпне нагоре, за да мога да пъхна ръце през нежните презрамки, преди да ме обърне и да започне да закопчава десетките малки перлени копченца по долната част на гръбнака ми.

Премества ръцете си на раменете ми, за да оправи презрамките. Тя притихва и спира да се движи. Знам какво ще видя, ако се обърна, а не съм сигурна, че мога да се справя. Тогава чувам тихо подсмърчане.

— Мамо, моля те, недей!

Ръцете й отново се задвижват.

— Какво?

Обръщам се и подозренията ми са потвърдени. Очите й са замъглени и тя хълца тихо.

— Мамо! — предупреждавам тихо.

— О, Ава! — Изтичва в банята и чувам свирепото дърпане на тоалетната хартия от рулото, а после духане на нос. Знаех, че ще направи това. Появява се на вратата и попива очите си с кърпичка. — Съжалявам. Толкова добре се справях.

— Така е — потвърждавам. — Хайде, помогни ми! — Има нужда да я разсея.

— Да, да. Какво да направя?

— Обувките. — Соча към мястото, на което ги изритах. Мама ги грабва и ги поставя пред краката ми.

— Благодаря! — Повдигам роклята и пъхвам краката си в тях. — Как е лицето ми? — питам.

Мама се смее.

— Искаш да кажеш, след като отри всеки сантиметър от него по лицето на Джеси ли?

— Да — отговарям и тръгвам към банята, за да проверя.

— Вероятно ще ти дойде добре една четка пудра — обажда се мама.

Права е. Изглеждам малко зачервена. Грабвам четката и я прокарвам по бузите си, после освежавам устните си и нанасям още малко спирала. Косата ми вече не е толкова копринено гладка след малкото ми търкаляне по пода, но гребенът все още е на мястото си. Чувствам се по-добре. Това прави Джеси с мен. Успокоява всяко мое безпокойство само с присъствието си и вече нямам търпение да смъкна облечения си в дантела задник долу, за да го срещна.

Повдигам ръба на роклята и излизам от банята. Прехвърлям косата си през рамо и издишвам утешително.

— Готова съм — заявявам и спирам рязко, когато виждам, че мама вече не е сама.

— О, Джоузеф, виж я! — плаче мама. Обръща се към рамото на татко и мокри тъмносивия му костюм в три части. Кейт гали гърба на Елизабет и леко извърта очи, а татко нежно обвива с ръка кръста на мама. Това е рядкост. Той изобщо не е от мъжете, които показват емоции.

Усмихвам му се и той също ми се усмихва.

— Не започвай! — предупреждавам го.

— Няма да казвам нищо. — Той се смее. — Освен, разбира се, колко красива изглеждаш. Много си красива, Ава.

— Наистина ли? — питам, шокирана от откритата му проява на привързаност дори само на думи.

— Да, наистина — кимва рязко. — Сега готова ли си? — отмества мама от себе си и приглажда костюма си, преструвайки се, че не е казал нежни думи на дъщеря си.

— Да, повече от готова съм. Татко, заведи ме при Джеси! — настоявам и това води до желания ефект — всички се разсмиват на заповедта ми. Много по-добре. Не мога да се справя с цялото това напрежение.

Теса нахлува в стаята.

— Хайде! Защо се бавите? — пита и оглежда групата, която се взира в мен. — Елизабет, Кейт, долу, моля! — Извежда ги от стаята. — Ава, ще се срещнем в лятната стая след три минути.

Оставя ме насаме с татко.

— Татко, знаеш ли, сега трябва да хвана ръката ти — дразня го.

Лицето му се криви.

— За колко време?

— Ами, за колкото е нужно, за да ме отведеш до долу.

Взимам моята кала — само една кала.

— Тогава да си размърдваме задниците! — Извива ръка настрани и аз пъхвам моята. — Готова ли си?

Кимвам и го оставям да ме отведе до лятната стая, където ме чака моят господар на секс Имението.

Бележки

[1] Във Великобритания местата, на които се сключват граждански бракове, се нуждаят от специални лицензи. — Б.пр.