Джоди Елън Малпас
До този мъж (20)

Двадесета глава

Свивам се назад в стола, пускам брадичката му и за милионен път само за ден не мога да изрека никакви думи. Нищо. Нямам абсолютно никакво вдъхновение. Сега съм по-шокирана, от който и да било друг момент през целия този дълъг ден.

Джеси се усмихва меко.

— Моето храбро момиче остана без думи.

Така е. На практика съм абсолютно смаяна. Ще си помислите, че съм свикнала този мъж да ме шокира, но не, той успява да ме свари неподготвена всеки път.

Джеси се протяга, погалва нежно бузата ми, плъзва ръка около врата ми и започва да прави нежни кръгове с палец.

— Ела с мен във ваната! — казва той тихо, става от стола и ме издърпва нагоре. — Имам нужда да бъда с теб.

Повдига ме и ме притиска към тялото си. Плъзвам ръце около раменете му, а краката ми намират любимото си място, докато той се качва по стълбите. Притискам устни към врата му и го целувам. Носи ми дълбоко утешение да го целувам, да вдишвам аромата му и да усещам ментовата му свежест и твърдото му тяло. Знам, че ще бъда посветена в голяма част от неговата история, но няма да го притискам за информация. Няма да я изстисквам от него, нито пък ще тропам с крак, ако реши да не я сподели с мен. Може да се възползва от скорошните новини като причина за шока, в който е изпаднал, и аз бих му повярвала, но той не го прави. Вместо това споделя част от миналото си, без да се налага да го заплашвам, за да получа информация. Той сподели, че е бил близнак, не че е близнак. А сега жена му е бременна с близнаци и това явно изважда на повърхността нещо дълбоко скрито в него.

Поставя ме върху плота на мивката в банята и се заема с обичайните си действия по нагласяването на температурата на водата, пълненето на ваната и разбъркването й до получаване на пяна. Взима кърпи и подрежда тоалетните принадлежности встрани от ваната. Връща се при мен, щом всичко е готово. Протяга се, надига потника ми и ме целува. Започваме бавно да сплитаме езиците си, докато ме съблича, като се оттегля от мен съвсем за малко, за да извади потника през главата ми, а след това се отново притиска устни в моите и продължаваме нашата бавна сладка целувка. Това е специална целувка. Наистина специална и аз отлагам събличането на неговата тениска, за да не се налага да отделя устни от моите. Тази целувка не води към гореща любовна сцена. Тя изниква от болката, която той изпитва от това, че сподели нещо болезнено и аз знам, че това, което се случва в този момент, в който той буквално излива любовта си в мен, е неговият начин да намери сила. Това е неговият начин да се убеди, че съм истинска, преди да разтовари от плещите си отминала болка.

Пъхвам ръце под тениската му и плъзвам ръце към твърдия му мускулест стомах и после настрани.

— Съблечи я — казва той. — Моля те, махни всичко, което е помежду ни.

Молбата му ме прави малко неуверена, но устните му се притискат по-твърдо към моите и аз възвръщам силите си. Това не е просто молба да махна дрехите му.

Справям се бързо. Неотложността да почувствам допира на голата му кожа до моята се е превърнала в най-важната ми задача, така че се отдръпвам от устата му и изтеглям тениската нагоре, а после свалям дънките по краката му и той ги изритва.

Вдига ме от плота, маха тайландските ми панталони и смъква дантелените ми боксерки. Не пропускам факта, че той проверява дали има кръв. Няма. Бебетата са добре. Повдига ме към себе си, вплитам ръце в косата му и леко и нежно го целувам, докато той пристъпва във ваната с мен и се отпуска на колене.

— Водата добра ли е? — мърмори той, докато се намествам в скута му.

— Чудесна е. — Притискам се към твърдата му гръд, отпускам лакти върху раменете му и прокарвам ръце по главата му, а устните ми се слепват с неговите нежно, но неотстъпчиво.

— Всичко е чудесно — шепне той.

— Всичко е чудесно, щом те имам.

— Имаш ме. — Пръстите му се вплитат в косата ми, стискат я и той ме отдръпва назад. Дишам в лицето му. — Знаеш това, нали?

— Ти се ожени за мен, разбира се, че го знам.

Той поклаща глава, хваща ръката ми, сваля халката ми и я повдига.

— Мислиш ли, че това олицетворява любовта ми към теб?

— Да — признавам тихо.

Той се усмихва леко, все едно не съм разбрала. И аз не съм.

— Тогава трябва да махнем диамантите и да сложим сърцето ми на тяхно място. — Той бавно връща халката на пръста ми.

Аз се разтапям в скута му, протягам се и отпускам ръка върху гърдите му.

— Харесвам сърцето ти точно където е в момента. — Навеждам се и го целувам по гърдите. — Харесва ми как то тупти, когато ме гледаш.

— Само за теб, бебче. — Той притиска устни към моите и известно време само ме целува. — Нека те изкъпя — мърмори, докато прокарва устните си по шията ми. — Завърти се!

Неохотно го оставям да ме премести от скута си. Освобождава коленете си и сяда, след което ме намества между краката си и започва да ме къпе. Въздишам доволно, но не казвам нищо. Нямам намерение да предизвиквам разговор във ваната. Не и този път. Оставям го да води. Разбира се, моят любопитен ум вече е претоварен, но няма аз да съм тази, която ще прекъсне удобната тишина. Освен това, поглъщам жадно обичта, с която съм обгърната на Седмото небе на Джеси и й се наслаждавам.

Миналото на моя бог няма никакво значение за нашето бъдеще. Той го каза преди и сега повече от всякога знам какво е имал предвид.

— Добре ли си? — пита той, като прокарва гъбата по основата на врата ми.

Усмихвам се с уста близо до водата.

— Прекрасно.

Наблюдавам как водата се къдри и вълничките започват да се диплят около мен, когато той се приближава още по-близо и отпуска устни върху ухото ми.

— Безпокоя се леко за моята непокорна малка изкусителка — шепне той.

Не искам в крайна сметка да се окажа възбудена и трепереща, но това е нещо, което не мога да избегна, когато той е наблизо, камо ли пък когато диша в ухото ми.

Притискам буза към него.

— Защо?

— Защото е твърде тиха, а предполагам е любопитна, защото има информация, която би трябвало да научи. — Той целува слепоочието ми и се отпуска назад, като ме придърпва със себе си.

— Ако искаш да ми я дадеш, ще го направиш.

Гърдите му се стягат малко под мен от мълчалив смях.

— Не съм сигурен, че ми харесва начинът, по който бременността влияе върху моето малко момиче. — Ръцете му се отпускат върху корема ми. — Първо, тя разви непоносимост към члена ми в устата й. — Той повдига бедра към задника ми, все едно за да демонстрира какво изпускам. Знам точно какво изпускам и това не ми харесва. — И, второ, вече не ме удостоява със своите категорични искания за информация.

Повдигам рамене незаинтересовано.

— Моят господар не ме удостоява със своето разнообразно майсторско чукане, така че сме квит, не мислиш ли?

Той се смее и аз съм леко обезпокоена, че не виждам очите му, защото ако ги виждах, щях да съзра искрите в тях, както и малките бръчици в ъглите им.

— Но тя все още не е изоставила мръсния си език. — Той ме стисва леко над хълбоците и аз подскачам и изпищявам, но след миг се успокоявам и тишината се възстановява. Знам, че мислите му препускат буйно, почти мога да ги чуя. Изглежда сякаш му се иска да го принудя да говори, но няма да го направя. Ние седим в мълчалива готовност.

Най-накрая той въздиша и започва да описва малки кръгове от двете страни на пъпа ми.

— Казваше се Джейк — той не казва нищо повече. Съобщава ми името на близнака си и замълчава, а аз просто лежа тихо върху него и го чакам да продължи. Той трябва да го направи, без да го подтиквам. Знам, че иска да го разпитвам, но аз имам нужда той да ми разкаже всичко доброволно.

— Правиш това нарочно, нали? — пита Джеси. Наясно е, така че аз оставам смълчана. И тогава той въздъхва отново, а тялото ми се повдига и отпуска с неговото. — Той ме боготвореше. Искаше да бъде като мен. Никога няма да го разбера — звучи ядно и внезапно ме обръща с лице към себе си. Вече лежа по корем и цялата изпъната върху него се взирам в тъжните му зелени очи. — Не мога да се справя сам, бебче. Помогни ми!

Всичките ми инстинкти се включват и аз се притискам към него и се избутвам нагоре, така че лицето ми да е в основата на врата му.

— Приличахте ли си? — питам. Близнаците са еднакви в повечето случаи.

— Той беше пълна моя противоположност. Както визуално, така и като характер.

— Той не беше ли бог? — питам тихо и се упреквам, че въпросът ми звучи все едно допускам, че брат му е бил грозен. Нямах това предвид, но единствено така би бил пълна негова противоположност.

Ръцете му галят нежно гърба ми.

— Той беше гений.

— И защо това да е пълна твоя противоположност? — питам.

— Джейк имаше невероятен ум. А аз имах външността си, която, както много добре знаеш, използвах добре. Той не използваше ума си. Ако го беше използвал, нямаше да е мъртъв.

Нима? Всичките ми досегашни мисли остават на заден план, заменени от въпроси, които нахлуват в ума ми и които не мога да удържа.

— Как умря той?

— Беше блъснат от кола.

— Какво общо има това с използването на ума му.

— Защото беше пиян, когато залитна на пътя.

Прозрението ме удря, и то много бързо. Аз изскочих на пътя в петък. И също бях пияна.

— Кармайкъл не е единствената причина да не говориш с родителите си, нали? — питам.

— Не, фактът, че съм виновен за смъртта на брат ми, е основната причина — той го казва без каквото и да било чувство, почти саркастично. Усещам обида в гласа му. — Кармайкъл и Имението дойдоха след това и просто добавиха няколко пирона в ковчега.

— Джейк е бил техният любимец — мразя се, че го казвам. Ядосвам се дори при мисълта, но бавно се съвземам. Не познавам семейството на Джеси и нямам никакво желание да го опозная, след като той ми каза, че близките му се срамуват от него и от начина му на живот. Но вече разбирам, че пукнатината не е само в резултат на Имението и на това, което произхожда от него.

— Джейк беше всичко, което те искаха от един син. Аз не бях. Опитах се. Учех, но не ми се удаваше така естествено, както на Джейк.

— А той е искал да бъде като теб?

— Той искаше малко от свободата, която аз получих, след като бях заклеймен като този с по-малките възможности. Цялото им внимание беше съсредоточено върху Джейк, гения — този, с когото можеха да се гордеят. Джейк трябваше да отиде в Оксфорд. Джейк щеше да направи първия си милион, преди да навърши двайсет и една. Джейк щеше да се ожени за някоя англичанка с добър произход и да създаде учтиви и умни деца — той прави пауза. — Само че Джейк не искаше нито едно от тези неща. Той искаше сам да избере посоката на живота си, а най-трагичното е, че щеше да направи добър избор.

— И какво се случи? — Заинтригувана съм. Джеси вече е събрал сили.

— Имаше някакъв купон. Знаеш, пълен с пиене, момичета и възможности. Да, знам и се обзалагам, че Джеси е бил редовен гост на тези купони. Ние наближавахме седемнайсет. Подготвяхме се за финалните изпити и попълвахме формуляри за Оксфорд. Идеята беше моя, разбира се.

— Какво? — Не съм сигурна, че ми харесва посоката, в която се насочва разказът, но знам, че скоро ще науча края.

— Да излезем и да бъдем тийнейджъри, да зарежем ученето за малко и да спрем да живеем според очакванията на родителите ни — това искахме тогава. Знаех, че ще се наложи да си платя, но бях подготвен да посрещна гнева на родителите ни. Просто щяхме да пийнем по няколко заедно като братя. Исках да прекараме известно време като нормални младежи. Това беше просто една нощ. Никога не съм очаквал, че ще платя толкова жестока цена.

Сърцето ми се къса за него. Измъквам лице от най-любимото ми място във врата му и сядам. Трябва да го погледна.

— Напи ли се?

Веждите му отскачат.

— Аз ли? Не. Аз пийнах няколко, но Джейк се наливаше все едно повече никога нямаше да види алкохол. Буквално го изнесох от онази къща. И тогава той ми каза колко потиснат се чувства и че не иска да ходи в Оксфорд. Договорихме се — Джеси се усмихва нежно, доволно — да им кажем заедно, че повече няма да им се подчиняваме. Искахме да взимаме решения съобразно нашите мечти, а не на база това какво ще впечатли наглите копелета, с които родителите ни общуваха. — Сега той вече наистина се усмихва. — Той искаше да кара мотор, но това беше забранено като твърде примитивно и обикновено занимание. Безотговорно… — Очите му се затварят, но той ги отваря отново и вече не се усмихва. — Никога не съм го виждал толкова доволен при мисълта, че ще въстане с мен, че поне веднъж ще направим това, което искаме, а не това, което ни е казано. И тогава той излезе на пътя. — Джеси ме поглежда в очакване на моята реакция. Той иска да знае дали го обвинявам.

— Не може да те обвиняват за това. — Усещам как побеснявам.

Той се усмихва и маха косата от лицето ми.

— Обвиняват ме, защото съм виновен. Не трябваше да отклонявам Джейк от неговия перфектен път. Глупавият идиот не трябваше да ме слуша.

— Не изглежда като да си го отклонил — противопоставям се.

— Той нямаше да е мъртъв, Ава. Ами ако…

— Не, Джеси! Не мисли така! Животът е пълен с условности. Ами ако родителите ти не бяха ви задушавали? Ами ако се бяхте опълчили по-рано и бяхте казали „стига толкова“?

— Ами ако аз бях играл футбол? — Лицето му е изопнато. Това е въпрос, който си е задавал многократно и на който не е намерил отговор.

Готова съм да му го дам.

— Никога нямаше да ме срещнеш — усещам как чувствата стягат гласните ми струни. — И аз никога нямаше да те срещна — шептя, а самата мисъл ме довършва.

Сълзите започват да се стичат по лицето ми. Това е немислимо. Непоносимо. Всичко се случва с определена причина и ако Джейк все още беше жив, тогава животът на Джеси без съмнение щеше да е поел в друга посока и ние никога нямаше да се срещнем. Казах това, защото глупавата мисъл, заседнала в глупавата му глава, може да облекчи неговото мъчение.

Главата му се отпуска назад и той гледа към корема ми.

— Всичко, което се е случило в живота ми, ме е водило към теб, Ава. Отне ми цяла вечност, но най-накрая открих своето място.

Притискам ръката му към корема си.

— Което е до мен и до тези малки същества.

Очите му обхождат тялото ми и той хваща китката ми с другата си ръка, като ме придърпва надолу.

— До теб и до тези малки същества — потвърждава. — Нашите малки същества.

Реакцията на Джеси към новината е разбираема и колкото повече той говори за родителите си, толкова по-малко ги харесвам. Безсмислената потребност да поддържат положението си е разбила семейството им.

— Ами Амалия? — питам.

— Амалия ще се омъжи добре и ще бъде добра съпруга и майка и аз вярвам, че тя ще изпълни своето задължение. Пишеше доктор Дейвид, нали?

— Да.

— Ето, виждаш ли! — Тонът му е наситен с известна горчивина, каквато изпитвам и самата аз.

Не искам да виждам родителите му. В представите ми се появява картина на недоволен английски джентълмен с джобен часовник, с ловджийска пушка и с карирани панталони, напъхани във високи ботуши. Това е образът на бащата на Джеси. А каква ли е майка му? Вероятно дама, облечена в костюм от две части с наниз перли и с опъната горна устна, която сервира чай само в сервиз от китайски порцелан и само в подходящото време от деня. Обзалагам се, че чаят е „Ърл Грей“.

Става ми смешно при мисълта за възмущението им от речника на Джеси.

И от Имението. Той наистина им се е противопоставил след смъртта на Джейк. Все едно е искал да го направи в негова чест и по някакъв особен начин е отмъщавал за смъртта му. Той се е отдал на този бунт, за да се справи с липсата на Джейк и за да изпълни това, за което са се разбрали. Въпреки че се надявам, че мечтата на Джеси не е била да стане хедонистичен^[1] плейбой. Вече разбирам интереса му към моторите.

— Започнал си да прекарваш повече време с Кармайкъл след смъртта на Джейк, така ли?

— Да. Кармайкъл знаеше причините. Самият той беше преживял нещо подобно с дядо. — Плъзва ръце по гърба ми. — Удобно ли ти е?

— Да, добре съм — казвам с успокояващ глас и чакам да продължи.

— Това беше облекчение. Избягах от ежедневното напомняне, че Джейк вече не е до мен, и се разсейвах със задачите, които чичо ми ми даваше в Имението. — Той се размърдва леко. — Сигурна ли си, че ти е удобно?

— Чувствам се напълно удобно. — Пощипвам зърното му и той се смее. Това е хубаво.

Значи му е леко да споделя с мен.

— Удобно й е — цупи се.

— Удобно й е. И какви задачи вършеше?

— Всякакви. Събирах чашите на бара, косях ливадата. Баща ми подскочи до небето, но аз не му позволих да ме спре. И тогава те обявиха, че ще се местим в Испания.

— А ти отказа да тръгнеш.

— Да. Все още не ме допускаха до стаите в Имението по онова време. Все още бях девствен — той се подсмихва, знам, че го прави, — но на осемнайсетия ми рожден ден Кармайкъл ме остави да разпускам в бара. Това беше най-лошото, което можеше да направи. И аз просто се плъзнах по плоскостта. Стана естествено. Прекалено естествено. — Поглеждам към него. Усмивката му е изчезнала. — Пребиваването в Имението ме разсейваше от грижите ми, а алкохолното опиянение и сексът ги помитаха напълно.

— Бягство от реалността — шептя. Той е избягал от вината, която родителите му са стоварили върху него, като е започнал да пие и да спи с прекалено много жени. — Какво мислеше Кармайкъл за всичко това?

Той се усмихва.

— Мислеше, че е фаза, която ще отмине. И точно тогава и умря.

— А родителите ти се опитаха да те накарат да продадеш Имението. — Вече знам всичко това.

— Да, те веднага се прибраха от Испания при новината за смъртта на чичо ми. Намериха ме — по-младата версия на семейната черна овца, да се изживявам като господар и да преследвам жените. Наслаждавах се на свободата си и не им позволих да ме превърнат в подходящ син. Бях наперен и самоуверен, и изключително богат. — Стисва устни. Той е прекалено обиден. Това не може да се оправи. — Казах им къде да си заврат ултиматума. Имението беше животът на Кармайкъл, а вече беше и моят. Точка по въпроса.

Какво да кажа на това? Мислех, че всичко ми е ясно, но днешният разговор прави всички предишни смешно незначителни. Двама от най-важните хора в живота му са му били отнети преждевременно. И двамата при инциденти с кола. Тогава защо той кара толкова безотговорно? Не знам, но всичко това обяснява неговата прекалена покровителственост.

— Децата ни ще бъдат каквито искат да бъдат. — Хапя го по брадичката. — Стига да не искат да станат плейбои.

Той сграбчва задника ми и стиска силно.

— Сарказмът не ти отива, жено.

— Мисля, че ми отива — отговарям тихо.

— Права си. — Той ме придърпва нагоре и целува зърното ми. — Белегът ми избледнява.

— Поднови го тогава! — Притискам гърди към него като една малка изкусителка, каквато Джеси знае, че съм, и той поема с устни моето набъбнало зърно и смуче нежно. Стена дълго и ниско, дълбоко удовлетворена. Заравям нос в мокрите му кичури и вдишвам прекрасния му аромат.

— Хубаво ли е? — пита той и стисва зърното ми със зъби.

— Мммм… — Чувствам се спокойна.

Устните му обхождат избледняващия белег и той започва да смуче по-силно, така че да изтегли кръвта на повърхността.

— Ава, не знам как ще отстъпя гърдите ти на бебетата. — Той ме пуска и аз сядам върху нещо доста твърдо. Очите му се разширяват и той вдишва рязко. — О, не, не можем. — Той ме премества и сяда. — Няма да го направя, Ава. И да не си посмяла да се правиш на изкусителка.

Мръщя му се.

— Корнуол — заплашвам и Джеси изпада в ужас, но скоро след това също се мръщи, може би дори по-ужасно от мен.

— Няма да ходиш никъде! — продължава да ръмжи той и става, красивият му твърд член е на точното ниво. Сграбчвам го бързо, преди да успее да излезе от ваната, обвивам ръка около него и го придърпвам надолу. — Мамка му, решила си да ме измъчваш.

— Смяташ да избягаш от мен ли? — Прокарвам бавно ръка по цялата му дължина. Колко съм лоша?

Той поклаща глава.

— Ава, няма никакъв шанс да те обладая.

— Седни — кимам към ръба на ваната и плъзвам език по мократа глава на огромния му пенис.

Той съска и поглежда към тавана.

— Ава, ако ме зарежеш, за да отидеш да повръщаш, ще полудея. — Той се тласка нежно напред.

— Няма. — Не съм сигурна, но има и други начини да се справим. — Седни! — Бутам го към ръба на ваната и коленича между бедрата му, но той не ми оставя възможност да измислям нови варианти и сграбчва ръцете ми.

— Ако ще седя на тази страна, тогава ти ще седнеш на срещуположната. — Той ме зашеметява с жадна целувка и ме отблъсква, а очите му се изпълват с копнеж. Нетърпението кара корема ми да се свие. — С широко отворени крака.

Въздишам леко и на мига се проклинам за това. Той ме изкушава да направя нещо, което да може да контролира. Възбужда ме с тези изпълнени с обещания за удоволствия очи и ме предизвиква да откажа. Плъзга длани под ръцете ми, повдига ме да стъпя и нежно ме побутва назад. Аз се отпускам върху края на огромната вана.

Усещам твърдия ръб под задника си, но въобще не ме е грижа. Не мога да се съсредоточа върху нищо друго освен върху мъжа, който седи срещу мен твърд и изпълнен с желание. И тогава той прокарва език по долната си устна, а аз се улавям как му отговарям със същото.

— Оближи си пръстите, Ава — заповядва. Това не е нежният подход, от който се страхувах. Джеси е в доминиращ режим. А аз съм на върха на удоволствието. Знам, че няма да има здраво чукане, но този поглед, тази осанка, този заповеден тон…

Поднасям пръсти към устата и ги плъзвам между устните си бавно и внимателно, без да откъсвам очи от неговите. Не бих могла, дори да искам. Обичайното пристрастяване е достатъчно силно, за да ме спре, а когато дългите му мигли се повдигат и пропускат жаждата, която очите му не могат да сдържат, е невъзможно.

— Плъзни ръка от шията си надолу! — казва той грубо. — Бавно!

Аз изпълнявам и мързеливо прокарвам ръка надолу по тялото си, като минавам през зърната и по стомаха.

— Достатъчно бавно ли е за теб?

— Разреших ли ти да говориш? — пита той, без да откъсва очи от моите.

Цупя се, но продължавам пътешествието си надолу и достигам до основата на бедрата си.

— Спри! — Той откъсва поглед от мен, а очите му се спускат бавно надолу и внимателно оглеждат своето притежание, преди да достигнат ръката ми. — Един пръст, бебче. Бавно плъзни един пръст вътре.

Изпълнявам и плъзвам един пръст, като в същото време поемам дълбоко въздух.

— Помни, това е мое. — Той вдига очи към моите. — Така че бъди нежна.

Думите му, начинът, по който ги казва, и фактът, че наистина вярва в казаното, ме карат да затворя очи и да събера сили.

— Очите, Ава!

Опитвам се да се успокоя с упражнения за дишане и изпълнявам заповедта му.

— Добро момиче! — Той посяга надолу и хваща леко члена си. Сърдечният ми ритъм се увеличава неколкократно. — Опитай!

Не чувствам срам. Никога не съм чувствала, независимо какво прави или иска да направя аз. Мозъкът ми винаги отчита някаква лека нервност, може би дори малко колебание също така, но само един поглед в тези очи и това е забравено. Ръката ми се плъзга нагоре по тялото ми бавно и изкусително и аз закачливо пъхам пръста в устата си и стена, докато го правя.

— Добре ли е? — Той движи леко ръка по члена си, докато ме гледа. Аз буквално се влудявам от желание, но знам, че не трябва да мърдам от тази страна на ваната.

Знам кой командва.

Гледам го с натежали, изпълнени с желание очи, докато облизвам и смуча пръста си и се превръщам в отчаяно тресящо се от нерви кълбо.

— Ще приема това за да. — Той спира да се докосва, изглежда, се опитва да събере собствените си сили. — По дяволите, Ава!

Разбирам, че самоконтролът му се изплъзва, и се възползвам от предимството, като отправям ръка към сърцевината си, сплитам пръсти и започвам да се самозадоволявам с точни и премерени движения. Извивам гръб, разтварям още по-широко краката си и отпускам назад глава със стон. Чувствам как се разпадам и започвам да дишам накъсано, докато удоволствието ми нараства благодарение на ритмичните ми докосвания.

— По дяволите, Ава! Погледни ме! — съска той. Подчинявам се на командата му. Той също е на ръба. Тялото му се е стегнало и ръката му се движи по члена му по-стегнато и по-бързо. Това само ме окуражава, започвам да движа пръстите си все по-бързо и тялото ми се стяга. — Близо си, бебче.

— Да — губя контрол.

— О, Боже, още не! Овладей се!

— Не мога — крещя аз. Мисълта, че той ще ме спре, ме кара да се паникьосам леко. Аз съм на ръба. Не мога да спра. — О, Боже!

— Ава, мамка му, овладей се! — Ръката му сега се движи ужасно бързо, а главата му се олюлява, но той ме пронизва със зелените си очи.

Опитвам всичко. Стягам се цялата, а краката ми разплискват водата в момента, в който спирам и се опитвам да потисна конвулсиите в утробата си.

— Джеси! — крещя отчаяно. Напрежението в слабините ми вече е почти неконтролируемо.

— Ава, изглеждаш дяволски поразително. — Бясното движение на ръката му го кара да стене, той пада на колене във водата и изпуска потиснат вик.

Отдръпвам ръката си, щом главата му се оказва между краката ми и устата му поема контрола, докато той продължава да се самозадоволява пред мен. Топлината на устните му ме изтласква и изпадам в екстаз. Сграбчвам косата му и го притеглям към себе си. Ще се пръсна от удоволствие.

И го правя.

Бедрата ми се стягат около главата му и аз свършвам, разтърсена от удоволствие.

Поемам дълбоко въздух. Дробовете ми се взривяват. Отпускам се. Той се върти и ме поглъща нежно, а после с бавни движения на езика си поема нагоре по тялото ми, докато най-накрая открива устните ми. Издърпва ме на колене, хваща ръката ми и я поставя на мястото на своята върху твърдия си член. Все още не е свършил.

— Мой ред е — шепти. — Дръж го срещу себе си!

Мократа му главичка докосва клитора ми и се притиска навътре, а неспирният трепет в утробата ми започва да намалява. Поемам контрола и го хващам нежно, като го повеждам към оргазъм. Ръцете му, които вече са свободни, обхващат врата ми и държат здраво главата ми, а устните му ми носят същото удоволствие, което ръката ми носи на него. Джеси не е обезумял от възбуда, а по-скоро е спокоен и отпуснат. Той се владее много по-добре от мен.

— Само продължавай така — мърмори. — Мога да остана така завинаги.

— Обичам те. — Не знам защо изпитвам нужда да кажа това точно сега, но го казвам въпреки всичко.

Езикът му се плъзва нежно в устата ми, отдръпва се, спира се на устните ми и нахлува, като се заиграва с езика ми. През цялото време поглъщам неговото внимание и продължавам да изкушавам кадифената му твърдост, притисната към сърцевината ми. Това ми въздейства невероятно, въздейства невероятно и на него.

— Знам — прошепва той, изпуска лек вик, впива по-силно устни в мен и свършва.

Горещото му семе се излива в мен, а той пулсира в ръката ми и стене в устните ми.

— Работата ми тук е свършена — въздишам, отпускам го, плъзвам пръсти в мократа му коса и го придърпвам леко.

— Ти си дивачка, жено. — Той сяда върху петите си и ме придърпва в скута си. — Водата е изстинала.

До този момент не я усещах, но сега, след като го спомена, потрепервам.

— Малко. — Вдигам рамене и се притискам към него, за да търся топлината му.

— Нека те измия. — Той се опитва да ме отдели от себе си, но аз мърморя недоволно и впивам нокти в гърба му. — Ще бъда бърз. Не искам да настинеш. — Полага още усилия да ме отдели от тялото си и докато се усетя, вече ме сапунисва. — Моята жена е уморена. — Целува ме по носа. — Гушкане?

Кимвам и той ме изнася от ваната. Изсушаваме се един друг мълчаливо и се отправяме към леглото. Не ни отнема много време да заемем обичайните си пози — той по гръб, а аз простряна върху гърдите му с лице във врата му, обгърната здраво от ръцете му.

— Никога няма да обичам едното повече от другото — заявява той тихо.

Не му отговарям. Вместо това целувам врата му и се сгушвам още по-плътно до него.