Джоди Елън Малпас
До този мъж (16)

Шестнадесета глава

— Какво, по дяволите? — Скачам от стола си само за да бъда поставена обратно на него, преди да съм успяла да започна тирадата си.

— Ава! — тонът му е строг, не че бих го отбелязала, но тогава бързо ми хрумва, че Сам не знае за забежките на Кейт, нито пък Джеси, затова насочвам раздразнението си към съпруга ми. — На кого още си казал?

Предупредителното му изражение изчезва.

— На неколцина.

Свивам устни.

— Казал си на всички, нали? — Не мога да повярвам. Горките ми родители още не знаят, че ще стават баба и дядо.

— Може и да съм.

— Джеси! — стена, напълно срината.

Прелестното му лице смекчава леко гнева ми. Джеси свива рамене виновно и почти помита остатъка от раздразнението ми.

— Може ли да посетим родителите ти този уикенд? — пита тихо.

— Ами да. По-добре да го направим, преди новината да се разпръсне и да стигне до Корнуол преди нас.

Усмихва ми се и се навежда, за да запечата устните ни. Ръката му се озовава на корема ми и гали несъществуващата подутина, а езикът му милва устата ми.

— Ти ме правиш много щастлив мъж, госпожо Уорд.

— Защото те оставям да ме прегазваш в момента.

— Не. Защото си красива, енергична и цялата моя.

— Мой човек! — щастливият поздрав ни отвлича от нашия миг. Сам плясва Джеси по рамото, изправя ме и ме оглежда от горе до долу. — Вижда се — казва, зяпнал корема ми, после вдига искрящите си сини очи. — В теб има един здравословен блясък.

Разсмивам се. Умирам си да попитам дали някой от тези щастливи доброжелатели знае обстоятелствата около бременността ми.

— Странно, защото се чувствам предимно лайняно — отговарям.

— Езикът, Ава! — Джеси се сопва, но аз го срязвам и минавам покрай Сам, за да хвана ръката на Кейт.

— Да седнем в ъгъла! — усмихвам се мило и я повеждам далеч от бара. Бледото й лице е предпазливо и така и трябва да бъде, но тя не се противи и ме оставя да я отведа далеч от мъжете до една малка маса в най-тихата част на пълния бар.

Направо я набутвам в един стол.

— Добре, Матюс. Говори! — Преминали сме забавните извинения, затова по-добре изобщо да не опитва. Не и когато брат ми е замесен, независимо че не го харесвам особено в момента.

— Е — започва тя весело и без да е разтревожена от рязката ми заповед, — значи е официално?

— Какво? — сядам срещу нея.

— Бебето — кимва към корема ми. — И няма да се отърваваш от него.

— Кейт! — изтърсвам с шокиран шепот и бързо оглеждам близките маси. В безопасност сме, но суровите й думи докосват нерв и за първи път, откакто всичко това започна, ръката ми застава върху корема в защита. А аз изпитвам неизказана вина.

Кейт се усмихва.

— Ава, знаех, че никога няма да го направиш.

Оставам без думи.

— Защо не ми каза по-рано?

— Трябваше сама да го разбереш — поглежда към мъжете, които бъбрят на бара. — Не го разбирам, но погледни лицето му! — казва и се усмихва топло към Джеси. — Малко оставаше да му кажа, Ава.

Знаех, че би го направила. Проследявам погледа й и виждам един много щастлив мъж, но той винаги е щастлив, когато сме заедно, или винаги е щастлив, когато отстъпвам пред желанията му или пред невъзможните му действия. Все едно, не мога да отрека, че съм щастлива да го видя такъв и да знам, че аз съм причината — аз, а вече и неговият малък фъстък. Джеси улавя погледа ми и ми намига, пращайки успокояващо топло задоволство дълбоко в сърцето ми, но после се сещам, че имам приятелка, която трябва да ми обясни някои неща.

— Хей! — изстрелвам през масата. — Време е да започваш.

Кейт се обръща към мен и ме поглежда уморено. Не го приемам.

— Казах на брат ти да се връща в Австралия.

— О? — Навеждам се, напълно погълната от новината. — И ще се върне ли?

Тя свива рамене.

— Не знам, но не съм го чувала от събота.

— Знаех си — мръщя се. — Какво се случи?

— Сам… — отговаря тя тихо. — Не е идеално, но ще се постараем.

— Имаш предвид Имението ли?

— Ами, да.

— Тогава защо сте тук? — питам. Ако се стараят да изтрият Имението и всички извратени неща от връзката си, тогава няма ли да е логично да избягват това място?

— Дойдохме да пием по едно.

— Но няма ли да сте изкушени да… — усещам как горя и съм изчервена и бих могла да се самокритикувам за това — нали знаеш… — поглеждам към тавана — да си получите дозата?

Кейт избухва в истеричен смях, а дланите й удрят масата и ме карат да отскоча назад.

— О, Ава! Като се има предвид, че си омъжена за собственика на това място, твоята превзетост е смешна.

— Явно — присмивам се, малко обидена. Не съм превзета.

Кейт овладява смеха си и ми се усмихва топло. Може да не се радвам на хумора й, но съм повече от щастлива да видя, че отново е старата Кейт.

— Отсега нататък само ще правим секс. — Изражението й е нещо средно между веселие и пълна сериозност. Веселие, защото ченето ми е увиснало, а сериозност, защото въпреки липсата й на предразсъдъци и преситения й подход към връзката й със Сам, тя наистина го харесва, а това никога не се е случвало.

Затварям зяпналата си уста.

— Радвам се за теб. — Направо съм във възторг всъщност. — И защо сте тук?

— Има частни апартаменти — ухилва се тя.

— Твоята спалня е частна!

— Така е, но не е… — смее се с глас — обзаведена подходящо.

Затварям уста, очите ми се разширяват… и се засмивам. По дяволите, тази малка кучка!

— Нямаш срам! — Започвам да се смея и от очите ми потичат сълзи. Толкова е хубаво да споделям с моята огнена приятелка, въпреки че темата, която обсъждаме, е много далеч от това, за което някоя от нас би си представяла, че ще се смеем само допреди няколко месеца. Луксозен секс клуб, господарят на секс Имението (за когото сега съм женена и с когото ще имаме дете) и секси членове на това имение, с един от които Кейт експериментира. Животът ми се е обърнал нагоре с краката и наопаки.

— Не мога да повярвам — сумтя. — И кого поканихте да играе с вас? Имам предвид, преди да измислиш това ново правило.

Сините й очи танцуват доволно.

— Един определено елегантен, мрачен тип.

— Не!

Тя кимва с широко отворени очи.

— Точно толкова мрачен е и в спалнята. Секси е!

— Я млъквай!

— Няма! — Тя отмерва поне двайсет сантиметра между дланите си. — И е шибано страхотен с него.

— Боже! Престани! — изтърсвам с приглушено сумтене.

Тя се обляга назад в стола си и се мъчи да удържи смеха си под контрол.

— Може да е добър, но не може да се сравнява със Сам по издръжливост и умения — въздиша с усмивка. — И не ме кара да се смея така, както този прелестен тъпак.

Не мога да потисна огромната усмивка, която завладява лицето ми. Кейт не го каза с много думи, но току-що призна, че харесва Сам. Имаме пробив и съм толкова щастлива.

— Не знаеш колко се радвам най-накрая да те чуя, че го казваш.

— Да, знам — отвръща Кейт сухо и се обляга на масата. — Нека ти кажа само още нещо и повече няма да говорим за господин Мрачен, става ли?

— О, това звучи интересно — отразявам позата й и се навеждам, така че лицата ни са едва на няколко сантиметра едно от друго.

— Има пиърсинг.

— На зърното ли? — питам прекалено заинтригувана, но Кейт поклаща глава.

Изправям се в стола си и отмервам грубо двайсет сантиметра между дланите си. Тя кимва. — Не! — поглеждам към сдържания и резервиран Дрю и очите ми автоматично се спускат към чатала му.

— Няма да го видиш през дънките, Ава. — Кейт се смее и аз отново избухвам. Смехът ми е неконтролируем, имам спазми в корема и може да се напишкам. През сълзи виждам как Кейт бута с език бузата си. — Едва не си счупих един зъб.

— Моля те! — сривам се на стола. Безнадеждно е.

— Нещо смешно ли?

Боря се да се стегна и трия очи. Поглеждам нагоре към моя господар на секс Имението, който се взира към своята кискащата се съпруга със смаяно изражение на лицето.

— Не, нищо. — Обзалагам се, че е знаел, ето защо така упорито ми казваше да си гледам работата.

Отказвам да погледна към Кейт, защото знам, че само това чака, но няма да й дам възможност да разпали пристъпа ми на смях с тайна забележка или смешен поглед.

Джеси сяда до мен.

— Вечерята ти. — Дава знак на Пит, който пристига с поднос.

— О, умирам от глад. — Настанявам се удобно в стола и се усмихвам в знак на благодарност, когато пържолата ми е поставена пред мен. — Средно опечена ли е? — питам и натъпквам картоф в устата си.

Пит се усмихва топло.

— Точно както я обичаш, Ава. — Подава ми нож и вилица, после поставя чинията на Джеси. — Да ви донеса ли още нещо, сър?

— Не, благодаря, Пит.

— Ще ви оставя да ядете. — Кейт се опитва да стане, но аз размахвам ножа си към нея.

— Не, седни! — казвам, докато дъвча картофа си. — Всичко е наред. Седни!

Тя се смъква отново на стола.

— Добре, няма нужда да ставаш жестока с мен.

Ръката на Джеси внезапно обвива китката ми и я дръпва до масата.

— Не размахвай ножа си, Ава! — предупреждава сурово.

Поглеждам към ножа, който сега безопасно е поставен отстрани на чинията ми.

— Извинявай! — Започвам да режа пържолата си и въздишам дълго и доволно, когато пъхвам едно парче в устата си.

— Добра ли е? — пита Джеси. Поглеждам го и откривам доволната му усмивка.

— Както винаги — потвърждавам. Отново се обръщам към Кейт, но бързо осъзнавам, че новата компания пречи на следващи въпроси. Всъщност не мога да измисля за какво да говоря точно сега. Интересните теми вече не подлежат на обсъждане особено след като Сам и Дрю сядат при нас.

Вече дъвча бавно и гледам как Дрю сяда от едната страна на Кейт, а Сам от другата. Никога няма да погледна на тях по същия начин и, по дяволите, очите ми няма да спрат да се отклоняват към скута на Дрю. Пиърсинг? И то пиърсинг там?

Никога нямаше да го помисля. Не успявам да потисна усмивката, която цъфва на устните ми, макар че устата ми е пълна. Кейт улавя погледа ми и пъхва език отново в бузата си.

Задавям се.

Кашлям и пръскам храна навсякъде. Приборите на Джеси падат в чинията му и ръката му се озовава на гърба ми. Започва да ме тупа.

— По дяволите, жено! Яж по-бавно, няма да избяга от чинията.

Това не ми помага ни най-малко. Опитвам се отчаяно да си поема въздух и да преглътна наполовина сдъвканото парче месо и през сълзите, които извират от очите ми, виждам Сам и Дрю да се взират в мен с объркани изражения, а моята виновна най-добра приятелка е с най-огромната самодоволна усмивка на бледото си лице.

— Добре съм — изхриптявам и отново кашлям, за да прочистя гърлото си. — Отиде където не трябва.

— Ето. — Джеси взима ножа и вилицата ми и ги заменя с чаша вода. — Пий!

— Благодаря. — Взимам чашата и изпивам всичко, като се мъча да не гледам към Кейт от другата страна на масата, но се провалям ужасно. Палавото й настроение е като магнит за моето уязвимо състояние. Този път тя имитира свирка и размахва юмрук небрежно пред устата си. Изплювам водата през масата върху Дрю и Сам и се целя добре, защото улучвам и Кейт. Сам и Дрю скачат от столовете си, но Кейт остава точно където е и се смее.

— По дяволите, Ава! — Джеси грабва салфетка. — Какво ти става, мамка му? — Започва да попива устата ми, докато аз се треса от смях. Чувам Сам и Дрю да ругаят под нос, а Кейт продължава да се кикоти.

— Съжалявам — смея се. — Много съжалявам. — Поглеждам към Сам и Дрю. И двамата се попиват със салфетки, които Марио е донесъл. Насилвам се да не гледам към Кейт, но хвърлям поглед наоколо и откривам, че половината посетители наблюдават малкото ми изпълнение.

— Добре ли си? — загриженият глас на Джеси привлича вниманието ми.

— Съжалявам — повтарям се. — Не знам какво ми има. — Знам, а злобната крава е седнала срещу мен и тайно се надява да я погледна. Няма. Взимам отново приборите си и втренчвам поглед в чинията си, и смятам да гледам в нея, докато довърша вечерята. Кейт се забавлява.

Виждам как Сам се отпуска отново на стола си срещу мен.

— Това ли прави бременността с жените? — пита той усмихнат.

— По-добре е от смяната на настроения — подсмива се Кейт.

— Да, кажете ми, когато започнат! — обажда се Дрю. — Мога да се справя да плюят по мен, но няма да понеса да ме рендосват с език.

Мили Боже! Усещам как раменете ми започват да се тресат и знам, че Кейт се хили срещу мен, но този път се контролирам. Задържам погледа си сведен и довършвам вечерята си.

— Приемам, че си свършила — казва Джеси, дръпва празната ми чиния и я подава на Пит.

— Ммм! — отпускам се назад в стола си. — Беше божествено.

— Виждаме. — Дрю вдига веждите си нагоре и проследява пътя на чистата чиния до подноса на Пит.

— Сбогувай се! Става късно. — Джеси се навежда през масата и стиска ръцете на момчетата, после се изправя и целува Кейт по бузата.

Заставам до него и се навеждам, за да целуна всеки от приятелите ни.

— Обади ми се! — прошепвам на Кейт, докато се отдръпвам от бузата й.

— Добре — въздъхва тя.

Джеси поглежда към мен с питащи очи, докато излизаме от бара.

— Взе ли се в ръце вече, госпожо Уорд?

Отвръщам му с въпросителен поглед.

— Ти си знаел, нали?

— Какво?

— За Кейт, Сам и Дрю. — Оставям го да ме изведе от фоайето, но продължавам да го гледам.

Не пропускам проблясъка на изненада по лицето му.

— За това ли се смеехте? Тя ти е казала?

— Да — потвърждавам. Искам да добавя, че ми е казала много повече. Много, много повече. — Защо ти не ми каза?

— За да не се тревожиш за глупости — заявява.

— Нямаше — обявявам уверено, докато вървим по чакъла. — Да взема ли своята гигантска снежна топка?

— Не, идваш с мен — насочва ме към пътническата седалка на автомобила си, но аз не казвам и дума. Не искам да карам огромното нещо.

Джеси пали двигателя и се носи внимателно по алеята. Едва когато усещам ръката му върху моята, осъзнавам, че съм я положила върху корема си. Не ми трябва потвърждение, че ме гледа, затова продължавам да наблюдавам дърветата, които бавно преминават покрай прозореца ми. Усещам как сплита пръсти с моите и стиска леко.

Усмихвам се на себе си. Това е толкова правилно.