Джоди Елън Малпас
До този мъж (4)

Четвърта глава

Денят ми току-що стана още по-лош. Седят в противоположните краища на дивана и обръщат глави към мен, а аз просто стоя там и изпитвам недоумение. Целият ми гняв, цялото ми безсилие от деня вече са се преобразили в болезнена емоция.

Усещам, че очите ми се пълнят с изгарящи сълзи и сърцето ми думти в гърдите.

Чувствам се напълно смазана.

Не знам какво друго да направя, но със сигурност не искам тази жена да ме види пречупена, затова бавно отстъпвам и затварям тихо вратата след себе си. Вървя вкочанено по коридора, нещастна, но вместо да се върна при веселата тълпа, аз заобикалям, за да избягам от доволното бърборене и танцуващи тела, и се отправям по засипаната с чакъл пътека към гората.

Полагам победения си задник на един пън. Започвам да късам ликото от изсъхналата кора и да го свивам на топчета между пръстите си, а хладният вечерен вятър пронизва оголената ми кожа. Те само говореха, но той знае какво изпитвам към нея, какво изпитвам към всяка жена, която Джеси е имал, и въпреки това пожертва времето си с мен на сватбения ни ден, за да се види с нея. Не знам какво да правя. Искам да му крещя, да удрям с юмруци по гърдите му и да викам в лицето му, но нямам нужната енергия. Силата ми за борба е изсмукана от мен. Духът ми е оголен от драми — мои и на околните, и е изложен на показ, уязвим и изпълнен със съмнения. Точно сега, точно на моята сватба, съм изпълнена със съмнения дали мога да запазя силата, от която явно се нуждая, за да прекарам живота си с Джеси — да прекарам живота си в съревнование с жени и в справяне с проблеми. Моята безпомощност просто ме цапардосва здраво и сълзите потичат от очите ми и падат по дантелата. Точно това съм аз — една безпомощна развалина. Не мога да накарам тези жени да се махнат. Не мога да изтрия миналото на Джеси и не мога да контролирам другите хора и това, което правят. Единственото, което мога да направя, е да се уверя, че си взимам хапчетата. Отпускам глава в ръцете си и хлипам тихо. Дори нямам енергията да плача както трябва.

През тихия си жалък плач го чувам да приближава зад мен. Дори със запушения си нос надушвам свежия аромат на вода и мента. И въпреки вцепенението ми усещам присъствието му. Всяка част от съществото ми го усеща, но не желая да го поглеждам.

Избърсвам сълзите си и подсмърчам.

— Знам, че си там — казвам тихо, но задържам очите си, насочени надолу.

— Знам, че знаеш. — Нещо хрущи под равномерните му крачки, които се чуват все по-силно с приближаването му. С периферното си зрение виждам как присяда до мен. Но не ме докосва. Ръцете му са стиснати пред него, палците му се въртят един около друг бавно. Чувам как тежкото му дишане утихва. Тичал е наоколо като луд, докато се е опитвал да ме намери, и сега просто седи до мен и мълчи, вместо да обяснява. Да ми обясни защо ме изостави на сватбата ни, за да може да се види с жена, която е влюбена в него — още една жена, която е влюбена в него.

Смея се на себе си.

— Не е ли смешно колко много общуваме, но въпреки това ти седиш тук и не знаеш какво да ми кажеш? — Виждам как се помръдва до мен, а после отпуска ръка върху бедрото ми. Горещата му длан прави неща, които наистина не желая. Поглеждам надолу към разтворените му пръсти. Плоската му халка от платина и диаманти, която е като моята, проблясва, когато той свива ръка и стиска бедрото ми. — Затова той ме докосва — казвам тихо.

— Той те обича — прошепва. — Иска му се да може да заличи миналото, което те наранява.

Обръщам лице към неговото и виждам зелени езера от разкаяние.

— Тогава защо се видя с нея? На нашата сватба, когато се беше заклел да бъдеш до мен цял ден, защо ме изостави, за да се видиш с нея?

— Не можех да я оставя да стои на портата, докато гостите пристигат, Ава.

— Тогава й кажи да се маха!

— И да направи сцена?

— Какво искаше тя? — питам. Дошла е тук по някаква причина. — Знаеше ли, че днес е сватбата ни?

На челото му се появява бръчка и захапва устната си.

— Да, знаеше.

Значи е говорил с нея?

— И все пак е дошла? Дали се е надявала да спре сватбата? Щеше ли да нахлуе през вратите на лятната стая и да заяви, че не трябва да бъдем свързани в свещен брак? — Това е смешно.

— Не знам, Ава. — Той поглежда настрани.

— Кога говори с нея? — За мен тя е доста нахална.

Джеси въздъхва.

— Обаждаше се и се появяваше в Имението. Казах й многократно, че няма да й помогна. Казах й, че нямам чувства. Не съм сигурен какво друго мога да направя, Ава.

— Какво е твоето определение за афера? — питам.

Поглежда ме бързо и виждам, че е объркан от въпроса.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че тя е влюбена в теб, а ти каза, че е било само секс. За нея очевидно е било повече. — Гледам го внимателно и се опитвам да преценя реакцията му.

— Бебче, казвал съм ти, само секс е. Те винаги искаха повече, но никога не съм им давал повод, за да го очакват. Никога.

Трепвам при споменаването на думата „те“. Те са много — много жени, които го искат, много жени, които са го имали, много жени, които са се влюбили в него.

Искам да му кажа какво сподели Корал за него — че я е накарал да се нуждае от него, но така той ще разбере, че съм вдигнала телефона му. А след като го е имала, всяка жена би го искала отново и вероятно дори би мислила, че се нуждае от него.

Знам, че аз се нуждая от него, но моята потребност е много по-дълбока от физическото му докосване. Сега се нуждая от него, за да дишам.

— Не искам да я виждаш повече — настоявам.

Джеси отново ме поглежда.

— Няма. Няма нужда.

Поемам дълбоко въздух и отново започвам да оглеждам земята.

— Беше ми достатъчно. Искам да си тръгна.

— Ава, погледни ме! — нарежда нежно.

— Джеси, не започвай да отправяш искания, когато се чувствам по този начин!

— Може би не си ме чула правилно. Казах да ме погледнеш. — Вече не моли нежно, но тъй като съм унила, не го предизвиквам. Просто съм апатична.

— Какво? — питам, докато изпълнявам неразумната му заповед.

Той пада на колене пред мен и поема ръцете ми.

— Издъних се. Много съжалявам, но се опитах да я държа далеч от теб. Паникьосах се и мислех, че мога да я вразумя. Не исках да предизвика скандал на сватбения ти ден.

— Това е и твоят сватбен ден — напомням му тихо. — Трябваше да ми кажеш.

— Знам. — Навежда се и ме обгръща с ръцете си. — Нека ти се реванширам! Какво искаш да направя, бебче? Само кажи!

Отпускам се в него.

— Просто ме заведи в леглото! — настоявам тихо.

— Дадено. — Изправя ме и подсилва извинението си с дълбока и изразителна целувка. — По-късно ще се сприятелим както трябва. — Вдига ме и ме понася обратно към Имението.

Влизаме в лятната стая през огромните френски прозорци и моментално сме нападнати от вбесения свиреп поглед на майка ми.

— Ето ви! — Бърза към нас, все още пийнала, но очевидно ядосана. — Не сте срязали тортата и трябва да изтанцувате първия танц. Кажете ми, това не е ли вашата сватба?

Не искам да правя никое от тези неща. Гостите са тук, но не бих си мръднала и пръста.

— Ще кача Ава горе. Уморена е. — Джеси не спира заради мама и не ме пуска на земята. Носи ме през лятната стая, преминава между всичките ни гости и не спира за никого.

— Но сега е едва десет! — Мама е ужасена, както очаквах. — Ами гостите ви?

— Има бар, група и много ядене, Елизабет. Сигурен съм, че ще оцелеят. — Търпимостта му към мама намалява с всяка секунда, както и нейната към него.

— Ава, моля те! Вразуми го! — вече умолява и внезапно ми става жал за нея. Това е специален ден и за нея, а моят господар го стъпква.

Обвивам с длани бузите му, докато той продължава да крачи, а мама върви след нас. Дръпвам лицето му към моето.

— Още малко — казвам тихо и той спира. — Можем да й дадем още малко време.

— Уморена си — мръщи се леко. Да, уморена съм, но не физически. Изтощена съм умствено. — Нека те отнеса в леглото, бебче!

— Танцувай с мен! — Прокарвам нос по бузата му и поемам от неговата свежа прелест. — Да танцуваме! — Усещам, че се обръща, докато притиска буза към мен.

Знаех, че това ще му подейства.

— Слава Богу! — извиква мама и ни следва енергично.

Джеси ме поставя на крака в средата на дансинга, за да отиде при групата и да говори с певеца. Той кимва и се усмихва, после всички разчистват дансинга и оставам само аз. Чувствам се изложена на показ. Тогава певецът и членовете на групата слизат от сцената и „Сноу Патрол“ разбиват тишината с „Преследване на коли“. Джеси се обръща с лице към мен и просто седи и ме наблюдава дълго време.

Просълзявам се и знам, че ако погледна към майка ми, ще видя, че вече плаче, затова не го правя. Задържам погледа си върху моя съпруг и гледам как той бавно върви към мен, хваща ме и ме притиска към гърдите си. Отпускам глава на рамото му и той започва да ни люлее, докато ме държи здраво в големите си силни ръце.

Плъзгам ръка по гърба му и затварям очи. Тялото ми само следва бавните му нежни движения.

— Извинявай, бебче — казва тихо в косата ми. — Извинявай, че те оставих по-рано.

Въздъхвам. Знам, че съжалява, но ми се иска да мисли, преди да направи нещо подобно. Стискам го леко, за да му покажа, че му прощавам.

— Да оставим това!

Той въздиша и притиска устни към тила ми.

— Колкото по-силно се опитвам да не те нараня, толкова повече те наранявам.

Безнадежден съм.

— Мълчи!

— Добре, но все още съжалявам. — Притиска ме още по-силно. — Нямам търпение да изпълзя в леглото с теб.

— Аз също — съгласявам се. Отново всички са на пътя ни. — Утре ще останем в леглото цял ден — потвърждавам.

— Трябва първо да се приберем.

При напомнянето му леко се разочаровам. Тази нощ оставаме тук. Всички стаи са приготвени за гости, главно от моето семейство.

— Прибираме се у дома още сутринта тогава — настоявам тихо. Знам, че е грубо да оставим гостите си, но не искам да се изправя пред Кейт и определено не искам да се изправя пред Дан.

— Добре — съгласява се Джеси, — след като се накиснем във ваната и закусим с родителите ти.

Оставям го да ме люлее нежно. Очите ми се затварят отново и ме обхваща спокойствие. Джеси освобождава цялото ми напрежение.

— Иска ми се да ме беше отвел някъде на тихо място. Само ние двамата.

— И на мен ми се иска. Но се обзалагам, че майка ти отново щеше да има мнение по въпроса.

Усмихвам се на себе си. Да, тя щеше да има много за казване. Отварям очи и я виждам да дърпа баща ми към дансинга, след тях са Кейт и Сам, Виктория и Том.

Отново затварям очите си и се разтапям в ръцете на Джеси и следвам неговите движения.

— Госпожо Уорд, да не заспивате? — пита тихо.

— Ммм… — Прекалено съм доволна, притисната здраво от ръцете му. Всички други двойки около нас са невидими, аз потъвам в тъмнина и просто се отдавам на усещането за Джеси и вдишвам аромата му.

— Обичам те. — Бутва нос в косата ми и вдишва дълбоко. — Обичам те толкова много.

— Знам — прошепвам. Обръщам глава към него и пленявам устните му. Той мънка щастливо и ме вдига от пода, така че съм притисната здраво към гърдите му.

Езиците ни се плъзгат леко между устите ни.

— Господин Уорд, привличате внимание.

— Майната им! Където и когато, бебче. Знаеш го. — Отдръпва се. — Нека видя тези очи!

Показвам му това, което иска да види.

— Защо винаги настояваш да ги виждаш? — питам.

Усмихва се едва, но зелените му очи все още бляскат диво.

— Защото, когато погледна в тях, знам със сигурност, че си истинска.

И аз се усмихвам леко.

— Истинска съм.

— Толкова се радвам. Не ти казах колко си красива. — Докосва устните ми и продължава да ни люлее нежно. — Имах намерение, но моето красиво момиче ме кара да оглупявам всеки път щом го видя. Сякаш за първи път поглеждам към него. — Поглежда ме в очите и въздъхва. — Ти караш сърцето ми да бие, бебче. И то ще бие само за теб. Разбра ли?

Кимвам леко. Наистина разбирам.

— Само за мен. — Обхващам тила му с ръце и се наслаждавам на усещането от тъмнорусата му коса между пръстите ми. — Трябва да ме заведеш в леглото.

Ъгълчетата на устните му се вирват леко.

— Дали моята възхитителна тъща ще го позволи?

Свивам рамене.

— Не ми пука. Искам те само за себе си. Заведи ме в леглото.

— Дадено. — Пуска ме на крака и се навежда за една непорочна целувка. — Няма нужда да ме молиш два пъти, госпожо Уорд.

— Току-що го направих.

Мръщи се.

— Вината е в майка ти. — Хваща ме за ръка и ме извежда от дансинга, обикаляйки всички прегърнати двойки.

— О, виж Клайв и Кати! — казвам, когато зървам икономката на Джеси в обятията на нашия портиер Клайв, който я върти по дансинга. Изглеждат толкова сладки. Чувам как Джеси се смее. Забелязвам Кейт в ръцете на Сам. А после виждам брат ми на известно разстояние, който гледа намръщено право към най-добрата ми приятелка и нейния дързък партньор. Ще стане голяма каша. Никога не съм искала да се отърва от Дан, но сега наистина го искам. Какво си е мислела Кейт, по дяволите?

Джеси ме побутва леко и отклонява вниманието ми от брат ми. Поглеждам го и виждам, че е проследил погледа ми.

— На мен не ми прилича на нещо приключило — вдига вежди.

Прав е. Не прилича, но не му го казвам.

Тъкмо се навежда да ме вдигне, когато песента на „Сноу Патрол“ избледнява и е заменена от нещо друго. Нещо много по-шумно и ритмично. Усещам как на лицето ми изгрява усмивка, докато гледам как Джеси замръзва насред движението, и после се включва мъжки глас.

— Здравей, Джъстин! — казвам тихо и гледам как Джеси се изправя. Отстъпва назад замислено. Хваща реверите на сакото си, дръпва ги леко, после ги разтваря и ме поглежда с широко отворени, развълнувани очи.

— О, госпожо Уорд. — Поклаща леко глава. — Ще разтърся тази зала. — Грабва ръката ми и ме дръпва забързано назад към дансинга. Промъкваме се покрай пияни танцьори и накрая на средата на групата. Хиля се като пълен идиот, докато гледам как Джеси избутва сакото от раменете си и изтупва ръце. После ме грабва и ми напомня за движенията на моя бог. Наистина разтърсва залата.