Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (47)

46.

Кристина дръпна ръкава на ризата му:

— Луд ли си?

— Знам какво правя.

— Бен, тя е най-върлият ни противник!

— И точно затова трябва да я върнем на свидетелското място.

— Бен…

— Знам какво правя.

Съдия Кейбъл свъси вежди:

— Господин адвокат, предупредили ли сте госпожа Макнотън, че трябва да свидетелства днес?

— Не, Ваша чест, но тя е в списъка на свидетелите — при това благодарение на обвинението — освен това се намира в залата.

— Господин съдия — намеси се Лабел, — той вече има възможност да разпитва тази свидетелка.

— Така е, Ваша чест, но сега искам да повдигна нови въпроси, а не онези, които разгледахме първия път. Освен това искам да я разпитам отново в светлината на новата информация, с която разполагаме.

Кейбъл прокара пръсти през прошарената си коса:

— Признавам, че той има право. Госпожо Макнотън, бихте ли заели отново свидетелското място?

От третия ред в залата Андреа Макнотън се изправи колебливо:

— Ваша чест… не искам… да свидетелствам.

— Съжалявам — каза съдия Кейбъл, — представям си каква болка изпитвате, но се боя, че нямате избор.

— Вече казах всичко, което имам да кажа.

— Уверявам ви, че ако господин Кинкейд се опита да повдигне вече дискутирани въпроси, ще му затворя устата. Но засега съм принуден да настоявам да дойдете на свидетелското място. Пристав!

Приставът Брент се приближи към Андреа. Подхвана я за лакътя и я поведе към предната част на съдебната зала.

Съдията кимна:

— Благодаря ви, госпожо Макнотън. Напомням ви, че все още се намирате под клетва.

— Разбира се — глухо изрече тя.

Бен се приближи към подиума. Не си беше приготвил бележки за този кръстосан разпит. Просто стреляше напосоки, което бе жалко, защото всичко зависеше от развоя на предстоящите събития.

— Госпожо Макнотън, вие бяхте в съдебната зала по време на показанията на Кери Делкентън, нали?

— Да, чух всичко. — Тонът й не оставяше и капка съмнение, че ни най-малко не е била убедена от чутото. В същото време гласът й звучеше някак крехко, в него се долавяше уязвимост, която липсваше преди.

— Значи знаете, че нейните показания се различават от вашите по няколко съществени пункта.

Тя изви глава:

— Това изненадва ли ви?

— Не. Двете с Кери сте противнички още от самото начало. В някои отношения целият случай представлява конфликт между вас и нея, но това поставя съдебните заседатели в малко затруднено положение, защото не е възможно и двете да казвате истината. Така че те трябва да решат кой казва истината и кой — не.

— Тя лъже — заяви Андреа. — Лъже, за да спаси мършавия си задник.

— Така твърдите вие. Има нещо във вашата история обаче, което винаги ме е притеснявало, но така и не се задълбочих в него. Допреди няколко минути, когато чух показанията на Кери. Когато я слушах да разказва за тежкия си живот, след като се е преместила в Тулса.

— Случайно някой да чува въпрос? — обади се Лабел.

— Ще стигна до него — отговори Бен и отново насочи вниманието си към Андреа. — Припомних си вашето описание за посещението ви в апартамента на Кери непосредствено преди смъртта на съпруга ви. Казахте, че тя ви е нападнала…

— Така беше.

— … но тя отрича. Казахте, че по време на борбата тя ви е хвърлила върху някакви спортни уреди и вие сте ударили гърба си. Но има един проблем — аз съм ходил в апартамента на Кери. Там няма никакви спортни уреди.

— Не знам какво точно беше. Нещо от онези модерни съоръжения…

— Чухте колко бедно е живяла тя. Не виждам никакъв начин да си позволи гладиатор или пътечка за бягане.

— Вероятно е смятала, че разходите си струват, за да поддържа във форма красивата си фигура. Това е важно, когато една жена си изкарва прехраната като проститутка.

Бен си пое дълбоко въздух:

— Там няма такава екипировка, госпожо Макнотън.

— Вероятно се е отървала от уредите, след като е убила моя…

— Това е копие от описа, изготвен от полицията по време на обиска в жилището й по-малко от час след като е било открито тялото на съпруга ви — каза Бен и размаха във въздуха лист хартия. — Той включва всички вещи в апартамента, а те не са никак много. Тук определено няма никакви спортни съоръжения.

— Може би те не са смятали…

— А това са снимки, които извадих от папката — каза Бен и ги подаде на пристава. — Полицията е снимала апартамента на Кери — всяка стая от всеки възможен ъгъл. Такава е стандартната процедура, още повече предвид на тогавашната им убеденост, че убийството може и да е било извършено там. — Той наблюдаваше как приставът подава снимките на Андреа. — Вземете ги и ги разгледайте, госпожо. Има какво да се види, но ви уверявам в едно — няма спортни уреди. Защото тя не е притежавала такива.

Андреа прехвърли снимките. Вътрешно беснееше.

— Ами… може да е било шкафче…

— Но вие променяте показанията си. Одеве заявихте, че е бил някакъв модерен спортен уред.

— Всичко стана много бързо. Възможно е да съм се объркала.

— Да сте се объркали ли? Това да не би да е начин да признаете, че сте излъгали?

— Не съм излъгала! — Лицето на Андреа пламна. — Добре, може и да съм си съчинила тази част. Допуснах грешка.

Бен поклати глава:

— Не сте допуснали грешка. Измислихте си спортните уреди, защото те прилягаха на образа, който се опитвахте да създадете — образа на наперена мадама, която отмъква съпрузите на други жени и тъне в охолство и порок. Но проблемът е, че нищо от това не е вярно.

— Ваша чест — обади се гневно Лабел, — той отново държи речи. Вече изясни мисълта си.

— Така ли? — каза Бен. — Тогава значи е ясно признанието на свидетелката, че веднъж ни е излъгала. Как можем да вярваме на всичко останало, което каза?

— Ваша чест…

— Като се има предвид, че веднъж вече ни излъгахте — продължи Бен, — не е трудно да снемем всички останали противоречия между вашите показания и тези на Кери. Например вие казахте, че когато сте отишли в апартамента й и сте се представили, тя ви е посрещнала враждебно и презрително. Но как би могла да е враждебно настроена? Не помните ли — тя дори не е знаела, че Джо е женен. Била е просто шокирана.

— Така твърди тя. Щом предпочитате да вярвате на нея…

— Нямаме основание да не й вярваме. Дори вие. Казахте, че ви е нападнала.

— Нападна ме.

— А Кери твърди, че вие сте я нападнали. Кое е по-вероятно — че нападението е дело на деветнайсетгодишно момиче, което току-що е научило, че приятелят му е женен, или на измамена съпруга с доказана склонност към насилие? На жената, която два пъти се е нахвърляла върху Кери пред свидетели. На жената, която веднъж вече ни излъга.

— Това не е вярно. Аз не…

— Лично съм ви виждал да нападате Кери. Признахте, че сте се нахвърлили и върху съпруга си. Смятам, че сте сторили същото и в апартамента на Кери. Явно ви е трудно да се владеете, госпожо. И макар да не съм психолог, предполагам, че проблемите ви са дори много по-сериозни.

— Как смеете! Не знаете какво се случи…

— Мисля, че знам. Твърдите, че Кери ви е отправила множество отвратителни заплахи, докато брат й ви е влачел из апартамента. Но защо да ви заплашва? Може и да е била шокирана от разкритието, че Джо е семеен, но не е имала никакви основания да смята, че ще я зареже. На вас той е отказал да прекрати тази връзка — вече го признахте. Освен това сте го казали и на Кери, когато сте отишли в жилището й. Той е променил становището си едва по-късно, когато сте го притиснали. Следователно каква причина би могла да има Кери да ви отправя заплахи? Никаква. Абсолютно никаква. — Бен се наведе още по-близо: — Мисля, че сте си измислили всичко, госпожо Макнотън. Съчинили сте го, защото ненавиждате Кери Делкентън и искате да я видите мъртва!

— Това не е вярно!

— Според мен е вярно. Всъщност знам, че е вярно. Истината е, че Кери няма причина да ни лъже относно вас. Но вие имате всички основания да говорите лъжи по неин адрес. Защото, както вече признахте пред съдебните заседатели, вие я ненавиждате!

— Това не е вярно! — изправи се от стола Андреа Макнотън. — Накарайте го да престане!

— Вие наистина ни излъгахте, госпожо Макнотън. Излъгахте ни за спортните уреди, за заплахите и за всичко останало. Направихте всичко, за да накарате полицията да арестува Кери и да я преследва безмилостно. И те точно така са постъпили. Защото са смятали, че го дължат на нещастната вдовица на Джо!

— Накарайте го да престане! — крещеше Андреа, изгубила контрол над себе си от ярост. — Накарайте го да престане да лъже!

— Ваша чест… — скочи Лабел.

Бен не му даде възможност да се намеси:

— Наговорили сте тези лъжи пред всички, госпожо Макнотън, разбунили сте цялото полицейско управление, защото сте ненавиждали тази жена, ненавиждали сте я с всяка фибра на тялото си, мразели сте я толкова силно, че сте били готова на всичко, за да…

— Тя открадна съпруга ми! — отекна вопълът на Андреа. — Отне ми съпруга!

Бен не наруши мъчителната тишина, последвала избухването й. Андреа притисна слепоочията си, отметна косата от очите си и бавно седна на мястото си, разтърсвана от ридания.

— С това не искате да кажете, че е убила съпруга ви, защото не го е извършила тя и вие го знаете — каза Бен. — Искате да кажете, че е откраднала любовта му. Че е насочила чувствата му към себе си.

Андреа седеше, обронила глава. Гласът й прозвуча накъсано, лицето й издаваше, че е напълно съсипана:

— Когато си представям, че са заедно и че правят онези отвратителни неща, аз… не съм в състояние да го понеса!

Бен проговори тихо, но настоятелно:

— Затова решихте да й го върнете по най-добрия начин, който ви хрумна — като я превърнете в главната заподозряна. Като направите така, че полицията да я преследва безмилостно и да не се откаже, докато тя не си плати заради онова, което ви е причинила. Това искахте, нали, Андреа?

Лицето на Андреа бе мокро и набраздено от сълзи. Изглеждаше съсипана и жалка.

— Много ли е? — попита глухо. — Та тя ми отне всичко. Всичко!

Бен кимна и вдигна поглед към съдийската маса:

— Това е, Ваша чест. Нямам повече въпроси към свидетелката. Мисля, че тя преживя достатъчно… Всички преживяхме достатъчно.