Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (10)

9.

Бен крачеше от единия до другия край на малката стая за посещения. Всъщност най-лошото на това — да бъдеш арестуван, не беше нито унижението, нито мръсотията, нито лишаването от свобода или новото обкръжение, нито дори мизерните условия за живот. Най-лошо от всичко беше влудяващата скука. Човек не можеше да прави абсолютно нищо. Досега не бе успял да получи книги или документи по делото, които щяха да отвлекат вниманието му за известно време. На практика можеше единствено да стои и да чака. Нищо чудно, че хората излизаха от затвора озлобени. Предпочиташе да го измъчват и да го освободят, отколкото да продължава да стои и да зяпа тези сиви стени.

Сега разбираше защо затворниците с такова нетърпение очакват някой да им дойде на посещение. Само се надяваше Кристина да му носи добри новини, защото просто не беше в състояние да издържи още дълго.

Чу изщракването на заключената врата, което означаваше, че пазачите въвеждат посетителя му.

— Крайно време беше, Кристина. Толкова съм…

Не можа да довърши. Не беше Кристина. Жената, която последва надзирателя в стаята, беше ниска и много добре сложена, с искрящобяла кожа и платиненоруса коса, дълга доста под раменете.

— Кери! Какво търсиш тук?

Кери Делкентън се запъти право към него и притисна двете му ръце в своите.

— Бях длъжна да дойда, Бен. Толкова съжалявам!

Пазачът изглеждаше крайно враждебен и Бен се досещаше защо — знаеше коя е посетителката.

— Ще бъда отвън — изръмжа той и затвори вратата зад гърба си.

— Създаваха ли ти неприятности? — попита Бен.

Прочете отговора в очите на Кери, но едновременно с това в тях проблесна стоманена твърдост, която предизвика възхищението му.

— А ти как мислиш?

— Кери, не трябваше да идваш.

— Трябваше, Бен. Всичко е заради мен. — Тя го прегърна и склони глава на гърдите му. — Толкова съжалявам!

— Не се обвинявай. — След известно време той нежно постави ръка на тила й. — Не ти си подхвърлила ножа!

— Но въпреки това вината е моя. Всичко стана заради мен. Те искат мен. И понеже не могат да ме хванат, погнаха теб.

Бен не каза нищо, макар да беше на същото мнение.

— Мога ли да направя нещо за теб, Бен?

— Кери, кой би искал да натопи теб — или мен — за това убийство?

— Вече ти казах. Андреа Макнотън. Видя как се държа тя в съдебната зала. А също и приятелчетата на Джо в полицията. Втълпили са си, че съм виновна, секунди след като са открили тялото.

— Но защо?

— Защото не ме одобряваха. Работех като стриптийзьорка. Не бях от тяхната класа. Не бях прилежна домакиня, а тъкмо напротив — разбивах семейства. Не им пукаше, че Джо кой знае защо пропусна да ми каже, че е женен — докато не си послужи с този факт като извинение, задето къса с мен. За тях няма значение и това, че се запознах с Джо и с неговите приятелчета, защото те идваха в клуба и крещяха мръсотии на голите жени. След като той бе убит по такъв ужасен начин, залавянето ми се превърна едва ли не в кръстоносна мисия за тях.

— Не се и съмнявам, че моментът е бил изключително труден за вдовицата на Макнотън. Да разбере за… — Бен замълча, сетне продължи: — изневярата на съпруга си… А и всичко да стане публично достояние.

— Според мен тъкмо тя насъска полицията. Поне в началото.

— Смяташ, че тя ги е накарала да те преследват?

— Разбира се. Какво по-добро отмъщение срещу «другата жена» от това — да пуснеш по следите й банда озверели ченгета и прокуратурата? Тя ме мрази, Бен. Би направила всичко, за да ми навреди.

Отрезвителна мисъл.

— Имаш ли представа откъде се е взел този нож?

Тя сви рамене:

— Ножове има навсякъде.

— Знам, но по този имаше засъхнала кръв.

— На Джо ли?

— Все още не знам, но предполагам, че и двамата скоро ще разберем.

— Тъкмо ми хрумна нещо ужасно. Ако този нож наистина е оръжието, с което е извършено убийството, а полицаите са знаели къде се намира, какво ти говори това?

Бен я изгледа безмълвно.

— Бен, възможно ли е да съществува друга причина да искат да ме осъдят? Поне някои от тях?

— Искаш да кажеш, че… — Мислите на Бен препускаха светкавично. Изобщо не се бе замислял върху подобна възможност. Но тя звучеше напълно основателно. Обясняваше всичко — дори сегашното им ирационално желание да повдигат обвинения срещу него и да го съдят. — Но защо ченгетата биха искали да очистят Джо? Той е бил техен приятел. Техен партньор.

— Така твърдят те. Но това не означава непременно, че думите им са истина.

— Не ми ли спомена, че Джо е работел върху някакво разследване на мафията непосредствено преди смъртта си?

— Точно така. Не обичаше много да говори за работата си, но споделяше по нещо от време на време. Каза, че разследвал Тони Катрона. Ровел се в миналото му, за да види дали оттам няма да излезе нещо.

Бен се намръщи. Ако дори част от слуховете, които бяха достигали до него през годините, бяха верни, Катрона определено не беше от добрите. Беше нахлул в Оклахома в зората на залаганията на коне, но се говореше, че е разширил операциите си много извън конния спорт и се е замесил в търговията с наркотици, в проституцията и в поръчковите убийства.

— Възможно ли е всичко това да е свързано с мафията?

Кери потръпна. Бен усети топлината на дребното тяло, притиснато до гърдите му.

— Не знам. Не искам дори да говоря за това. Горкият Джо.

Да, горкият Джо. Изглеждаше направо невероятно — тази възможност обясняваше някои от крайностите при това убийство. Например унизителното публично излагане на тялото. Отрязания и пъхнат в устата пенис. Нима мафията не постъпваше така с доносниците? С хората, които говореха прекалено много? Или може би с онези, които изобщо не искаха да говорят?

— Ти направи толкова много за мен! — заговори Кери. — Когато започна този кошмар, ти единствен ми повярва. Само ти преодоля факта, че съм стриптийзьорка, и разбра, че не съм убийца. Ти беше единственият човек, който искаше да ми помогне. Беше толкова мил. Цялото ми сърце… и цялата ми… обич… — Тя го прегърна още по-силно. Бен усещаше как бие сърцето й. — А сега виждам с очите си как плащаш за добротата си и сърцето ми се къса. Мога ли да направя нещо за теб?

— Едва ли. Моята правна… — подхвана Бен и се поправи: — моята партньорка работи по случая. Надявам се, че тя ще успее да обори тези скалъпени обвинения.

— Кристина ли? — Той усети как тялото й леко се напрегна. — Тя завърши ли вече?

— Да, с отличен успех.

— Но тя е… нова в професията. Може би има нужда от помощта на някой по-опитен адвокат.

— Ще се справи. Имам й пълно доверие.

Кери вдигна глава. Бен видя, че лицето й е зачервено и набраздено от сълзи.

— Може би трябва просто да си призная и тогава ще са принудени да те освободят. А ти нали каза, че не могат да ме съдят два пъти по едно и също обвинение?

— Не съм сигурен, че ще ме пуснат. Може да ме съдят за съучастие — преди или след извършване на престъплението. Пък и не съм съвсем убеден в последното ти твърдение.

— Какво?

Той се поколеба.

— Кери, мисля, че ще се опитат да използват намирането на ножа като основание за възобновяване на делото. Ще твърдят, че един от нас или двамата заедно сме извършили измама и сме укрили оръжието, с което е било извършено убийството. Ще се опитат да възбудят нов процес. Най-вероятно вече са се обърнали към Апелативния съд и са започнали да работят в тази посока.

Очите на Кери се разшириха, на лицето й се изписа ужас:

— Но нали ми каза, че не могат да съдят човек два пъти по едно и също обвинение? Каза, че е невъзможно…

Бен наведе глава.

— Знам, но не бях прав.

— Искаш да кажеш, че всичко може да започне отново? Всичко… процесът… — Гласът й заглъхна. — Господи, Бен! Няма да мога да го понеса. Няма да го преживея!

— Ще се справиш, Кери. Ти си силна жена. — Усети как сълзите й се стичат по ръката му. — Ще се справим заедно.

— Щом така смяташ…

— Убеден съм. Ти не си извършила престъпление. Няма да им позволя да скалъпят фалшиво обвинение срещу теб или пък срещу мен. Ще се борим с тези хора и ще победим. — Той повдигна с палец брадичката й. — Няма да им позволя да продължат да те преследват и да разбиват живота ти. Няма да го допусна. Обещавам.