Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (37)

36.

След обедната почивка Лабел призова цяла сюрия така наречени експерти. Бен знаеше, че повечето от тях трябва да дадат показания, за да бъде установен един или друг съдебен критерий, но нито един от тях не беше особено секси, което обясняваше защо Лабел ги беше повикал във времето за следобедна дрямка.

Лабел призова експерта по косите и тъканите, който обясни какви мерки са били взети, за да се осигури местопрестъплението след пристигането на полицията. Пазачът на веществените доказателства изложи процедурата, съгласно която се съхраняват всички доказателства на обвинението. Разказът му беше интересен колкото описанието на съставките върху кутия мляко, но показанията му изпълниха съдебното изискване да се установи, че доказателствата не са били подправени. Съдебните заседатели изслушаха още един специалист по ДНК тестовете, един експерт по хладно оръжие и гражданина, който пръв бе открил тялото на Макнотън на площада и бе извикал полицията.

Едва след следобедната почивка Лабел призова Честър Беър, специалиста по пръстовите отпечатъци на полицейското управление в Тулса. Бен беше чувал Беър да дава показания толкова много пъти, че би могъл спокойно да го направи вместо него, но се насили да слуша с внимание, за да не би Лабел да се опита да пробута нещо друго покрай свидетеля.

Преди да насочат вниманието си към доказателствата, свързани с настоящия процес, Лабел и Беър изнесоха почти едночасова лекция пред заседателите за всичко, което човек би искал да знае за пръстовите отпечатъци, но така и не е научил. Беър говори най-подробно за латентни и за проявени характеристики, за извивки, за петна, за видовете гънки по дланите, за трийсет и двата основни признака за съпоставяне на пръстовите отпечатъци, за ролята на компютрите в процеса на идентификация, за базата данни на ФБР и така нататък, и така нататък. Привидно тези подробности имаха връзка с делото, защото щяха да помогнат на съдебните заседатели да разберат следващите му показания — като че ли на света има човек, който да не е чувал за пръстови отпечатъци. Но Бен знаеше, че истинската цел е да се установи неоспоримият авторитет на Беър като експерт в неговата област, за да може заседателите да повярват на думите му и да не се поддават на опитите на защитата да го предизвика.

Беър направо подскачаше на мястото си, докато величаеше до небесата «на практика непогрешимите компютърни програми за извличане на отпечатъци», които можели да изготвят пълен отпечатък дори въз основа само на малко петънце. Беър, който оплешивяваше и носеше очила с дебели стъкла, донякъде се вписваше в холивудския стереотип на професор интелектуалец, който разпалено говори по тема, представляваща интерес единствено за самия него.

Докато не стигнаха до случая «Макнотън». Във времето, през което доказваха пред съдебните заседатели компетентността на свидетеля, Лабел и Беър ги убедиха и защо тази информация е толкова важна — защото и по двете вериги, с които е било овързано тялото на Джо Макнотън, и по оръжието на убийството имаше отпечатъци на Кери Делкентън.

— Има ли някакво съмнение в откритията ви? — попита Лабел, обобщавайки казаното.

— Абсолютно никакво. Върху веригите имаше три съвършено чисти и неразмазани отпечатъка, а върху оръжието, с което е било извършено убийството — два.

— Искате да ни кажете, че е възможно Кери Делкентън да е докосвала тези вериги, така ли? — Лабел явно си беше взел поука от предишния кръстосан разпит.

— Не, твърдя това с пълна сигурност. В този случай нещата не стоят като при ДНК тестовете, където в крайна сметка човек може да каже само, че шансовете пробата да е от някой друг, а не от подсъдимия, са незначителни. Сред всички хора, живели някога на нашата планета, няма двама с еднакви пръстови отпечатъци. Няма. Тези отпечатъци принадлежат на Кери Делкентън. Точка.

Лабел продължи да подкопава всяка теория, която Бен би могъл да предложи.

— Има ли начин тези отпечатъци да са били… подхвърлени?

— Не. Независимо какво сте чели в комиксите за Дик Трейси и за Батман, отпечатъци не могат да се фалшифицират. Пръстите на госпожица Делкентън са произвели контакт с веригите и с ножа и това е извън всякакво съмнение.

— Благодаря ви — каза Лабел. — С това приключвам и оставям свидетеля на господин Кинкейд. Ако смята, че изобщо има някакъв смисъл.

Докато ставаше, Бен си помисли, че човек трудно отказва на подобна покана. Усещаше, че съдебните заседатели няма да погледнат с добро око на никакви хитроумни теории за това, как полицията е подхвърлила отпечатъците. Израженията на лицата им говореха, че вярват на Беър, и, разбира се, нямаха никакви основания за обратното. Бен трябваше да извлече най-доброто от фактите такива, каквито бяха.

— Господин Беър, бяхте ли в съдебната зала по време на показанията на ефрейтор Уесли?

— Да, бях.

— Значи сте чули разказа му за признатата вече сексуална връзка между подсъдимата и починалия. — Никак не му се искаше да напомня на заседателите за тази сладострастна страна на случая, но това беше за предпочитане, отколкото да остави показанията на този свидетел неопровергани.

— О, да, трудно е да го пропусне човек.

— Тогава схващате вероятността вериги като намерените върху мъртвото тяло да са били използвани по време на тези сексуални занимания.

Кой знае защо, евфемизмите придадоха много по-лошо звучене на думите му, отколкото ако бе нарекъл нещата с истинските им имена.

— Като че ли схванах тази идея.

— Следователно е напълно възможно използваните вериги наистина да са принадлежали на Кери Делкентън или да са били съхранявани в нейния апартамент. Всъщност ние видяхме тези вериги на снимките, направени в апартамента й.

— Добре.

— Освен това много хора държат подобни вериги в домовете си поради съвсем различни причини.

— Така ли?

— Не сте ли чували за вериги за сняг?

— В Тулса ли? — сви рамене мъжът. — Може и да има.

Лабел се изправи:

— Ваша чест, не виждам връзката…

Съдия Кейбъл побутна очилата си:

— Малко съм озадачен, господин Кинкейд. Бихте ли преминали към същината на въпроса?

— Разбира се. Господин Беър, ако веригите са принадлежали на госпожица Делкентън, не би било никак чудно по тях да има нейни отпечатъци, нали?

Беър метна кос поглед към приятелчетата си от полицията в залата.

— Мен поне това никак не ме учуди — каза.

Думите му бяха последвани от лек смях.

— Изглежда, не разбрахте добре какво имам предвид. Ако отида в дома ви и започна да посипвам с бял прах личните ви вещи, много е вероятно да открия върху тях вашите отпечатъци, нали?

— Да.

— По същия начин, когато сте изследвали вещите на Кери Делкентън, вие сте открили нейните отпечатъци. Но това не означава, че тя е убила някого, нали?

— Ако ме питате…

— Доказва само, че в даден момент тя е пипала тези вериги. Което едва ли е необичайно, след като са нейни.

— Но върху ножа и веригите няма ничии други отпечатъци.

— Значи убиецът е използвал ръкавици. Не е нужно човек да е гений, за да се сети за това.

— Не съм съгласен. Ръкавиците не оставят отпечатъци, но размазват вече съществуващите отпечатъци. А аз открих съвсем ясни отпечатъци и върху двете вещи.

— Господине, колко дълга е въпросната верига? Онази, върху която сте намерили отпечатъците?

Широкото чело на Беър се набръчка:

— О, боже мой, не знам точно. Осем-девет метра.

— Значи е възможно някой друг да е държал тази верига — на друго място — и нито да е оставил отпечатъци, нито да е размазал вече съществуващите.

— Предполагам, че е възможно — неохотно призна Беър. — Но какво ще кажете за ножа? Дръжката се побира в дланта и по нея има отпечатъци от Кери Делкентън — неразмазани, съвсем ясни и непогрешими. Ако някой друг е държал ножа след нея, дори и да е бил с ръкавици, отпечатъците щяха да се размажат. В действителност смело бих могъл да кажа не само че Кери Делкентън е държала ножа, но и че тя е била последният човек, който го е държал.

Лицето на Бен се свъси. Трябваше да измисли начин да се измъкне от това положение. Всичко, което Беър казваше, беше съвсем вярно.

С ъгълчето на окото си Бен погледна към масата на защитата. «Хайде, госпожице адвокат, дай ми едно рамо. Измисли нещо.»

След миг Кристина започна да прави странни знаци с дясната си ръка под масата, за да не може да я види съдията. Да не беше някакъв неприличен жест? От малката, сладка Кристина? Със сигурност не.

Той се вгледа по-внимателно. Тя правеше движение, сякаш намушква някого с нож. Но когато замахна с ръка напред, поклати отрицателно глава, а когато измъкна ножа, кимна утвърдително.

Очите на Бен светнаха. Умница!

— Кажете ми, господин Беър, сигурен ли сте, че Кери Делкентън е била последният човек, който е държал ножа?

— Напълно.

— И това непременно означава, че тя е намушкала жертвата, така ли?

— Бих казал, че…

— Нека да поразсъждаваме върху това, преди да правим прибързани заключения. Вие сте убеден, че Кери е докосвала ножа, но това не означава, че тя е пронизала с него тялото на Джо Макнотън. — Той направи пауза, после продължи: — Може би тя го е извадила оттам.

Беър се намръщи:

— Какво искате да кажете?

— Защо ножът не е бил в тялото, когато то е било намерено?

— Ами, аз със сигурност не…

— Очевидно някой го е извадил оттам.

— Така е, но…

— И този човек — а не убиецът — се оказва последният, който е държал ножа, нали?

Беър се напрегна:

— Винаги съм смятал, както би сметнал и всеки логично разсъждаващ човек, че който е забил ножа в тялото, той го е и извадил оттам.

— Да, вие смятате — изстреля в отговор Бен, — но както вече неведнъж се убедихме по време на този процес, удобните за полицията предположения невинаги отговарят на действително случилото се. Не е ли възможно някой друг да е убил Джо Макнотън, а Кери да е открила тялото и да е извадила ножа?

— Но защо?

— Може би все още не е бил мъртъв. Може би не е разсъждавала логично. Може би ножът е бил неин и тя се е опитвала да попречи на полицията да направи най-очевидното предположение — грешното предположение. А може би убиецът е извадил ножа, а Кери го е намерила и го е взела. Искам да кажа, господине, че доказателството невинаги води до правилния извод.

— Според мен това е доста невероятно.

— Няма съмнение. Вие сте полицай. Но отговорете на този въпрос за съдебните заседатели — и, моля ви, кажете истината. Възможно ли е последният човек, който е държал ножа и е оставил отпечатъците си върху него, да не е убиецът на Джо Макнотън?

— Смятам, че съществува подобна слаба вероятност…

— И поради това фактът, че отпечатъците на Кери са върху ножа, не означава непременно — поне не извън всяко съмнение — че тя е извършила убийството, така ли е?

— Предполагам, че има малка вероятност…

— Одеве твърдяхте друго. Оценявам, че този път ни казахте истината, господине. Мисля, че и съдебните заседатели са ви благодарни.