Рик Янси
Последната звезда (52)

51

Подготовка. Подробности.

Трябваха ми оръжие и муниции, но само толкова, колкото се побираха в джобовете и торбичките на униформата. Допълнителни пълнители за пушката и пистолета, нож, джобно фенерче, две гранати, две бутилки с вода и три енергийни блокчета, които взех по настояване на Бен. Периш имаше някаква странна, суеверна вяра в енергийните блокчета, която не почиваше на никакви смислени основания, за разлика от моята вяра в плюшените мечета като талисман.

— Ами ако грешиш? — попитах Катализатора. — Ако никой не дойде да търси ударния отряд?

Тя сви рамене.

— Тогава сме свършени.

Така ведро и жизнерадостно го изрече. Като слънчев лъч. Събудих Сам и Меган и ги накарах да се нахранят, докато Бен и Катализатора подготвяха нападението навън. Нещо имаше между тези двамата. Нещо, което криеха от мен. И заради това ми се искаше да имам старите способности на Ивън да чета мисли. Щях да се потопя в главата на Бен Периш и да изтръгна истината. Мислех, че ще разсипя Катализатора с онази част от теорията й: Заглушителите-са-обикновени-хора-като-нас-само-че-подобри. Как тогава духът на Ивън влезе в мен и се сля с моя, ако е човек? Отговорът й изискваше научна степен по роботика, бионика и физика на електромагнитните вълни, за да бъде разбран. Компютърен процесор, прикрепен към неговия мозък, който тълкуваше физико-биологичните реакции на моя организъм и създаваше информационна примка, в която данните от мен се смесваха с неговите, дрън-дрън-дрън. Наистина науката е прекрасна, но защо така убива всяка радост от тайнството в света? Любовта може да е просто съвкупност от взаимодействия на хормоните, предопределено въздействие и положително подсилване, но я се опитайте да напишете стихотворение или песен за това.

Подготовка. Подробности.

Разказах на Сам и на Мегс за плана. Сам беше напълно съгласен. Въпреки че вмъкването в базата беше първият му избор, поне щеше да прекара смислено времето си със своя многообичан Зомби. Меган не каза и дума, притесних се, че може да се изплаши в критичния момент. Не можех да я виня. Последния път, в който се беше доверила на възрастните, те й бяха натъпкали бомба в гърлото.

Подадох Мечо на Сам да го пази, Сам да пази Мечо и обратното. Той го подаде на Меган. Исусе. Твърде голям беше вече за Мечо, толкова бързо пораснаха.

Одеялата, казах им. Всички, с изключение на Катализатора взеха по едно одеяло.

И после ни оставаше да изкачим стълбите за последен път.

Улових Сами за ръка, Сами улови ръката на Меган, Меган улови ръката на Мечо, заедно тръгнахме нагоре. Звездите танцуваха и стенеха. Възможно беше звездите да паднат.

Ние нямаше да паднем.