Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Broken Sword, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Debora (2021)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Пол Андерсън

Заглавие: Прокълнатият меч

Преводач: Александър Брумов

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Елф“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД — София

Редактор: Адриян Лазаровски; Николай Телалов

Коректор: Катерина Делчева; Десислава Севданова

ISBN: 954-8826-20-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14947

История

  1. — Добавяне

Пролог

Преди много хилядолетия, преди още да се появи човешкият род, живял тролът Трейн. Той бил изродено създание, дори по мерките на уродливия си народ. С изкривени и хилави нозе, с хлътнали гърди и с едно око, още като пеленаче Трейн бил оставен за храна на чудовищните твари на Нощта. Всяко слабо и болнаво дете троловете изхвърляли, за да поддържат чистотата на расата си!

Случайно го открила ловната дружина на тогавашния крал на елфите — Елронд. Взели окаяното новородено тролче по-скоро за забавление, отколкото от жалост и състрадание. Още тогава елфи и тролове били смъртни врагове.

Трейн израснал сред враговете на своя народ — хилав и уродлив. Служел повече за шут, за прицел на шеги и закачки, отколкото като роб. Злобата и подлостта, така характерни за троловете, никога не проникнали в доброто му сърце.

Един ден, разчиствайки кралската трапезария след поредния пир, Трейн събрал остатъците от восъчните свещи и изваял от тях чудно красива фигурка. Когато доложили на краля, той разпознал в творението на шута чертите на собствената си дъщеря — принцеса Аригейл. Дори най-добрите дворцови ваятели не можели така добре да пресъздадат необикновената й красота! Елронд разбрал, че в кривото тяло на шута трол се крие голям талант.

Кралят дал на Трейн достъп до всички ателиета и работилници в двореца. Своето призвание хилавият трол намерил в ковачницата. Ден и нощ прекарвал пред ковашкия мях и наковалнята, сътворявайки чудеса от метали и сплави, които сам замесвал. Мечове с великолепни дръжки, обсипани със скъпоценни камъни, невероятно красиви шлемове и брони, украсени с причудливи апликации, бойни брадви, ками и стилети с необичайна форма и здравина. Трейн живеел само със своето изкуство! Прочул се със своите творения дотолкова, че всеки знатен елф искал да притежава оръжие и доспехи, изковани от странния трол.

Но животът на великия майстор не бил щастлив. Изхвърлен от собствения си народ, от който възпитанието сред елфите го карало да изпитва отвращение, Трейн не намерил нов дом. Високомерни и самовлюбени, елфите използвали таланта му, но не го приели за равен. Той откроявал се със своята грозота и недодяланост на фона на прекрасните си господари, и това карало чувствителното му сърце да страда! Затова Трейн не напускал работилницата. Намирал в работата утешение и забрава.

По това време от дълбините на Космическото пространство долетял и паднал на Земята метален къс. Донесли го в ковачницата на трола. Космическият метал бил толкова твърд и неподатлив на обработка, че дори Трейн със своите умения се видял в чудо! Ден и нощ се опитвал да обработи материала, пробвал знайни и незнайни способи за разтапяне или поне за отделяне на част от космическия дар. Забравил да яде и спи. Водел битка на живот и смърт. Пламъкът на таланта срещу твърдостта на метала.

Дълга била битката, но накрая Трейн се признал за победен. Захвърлил космическия метал в най-тъмния ъгъл на работилницата и се отдал на обичайната си работа. Минали години. Може би векове. Елфите и троловете живеели дълго, много дълго.

Веднъж един благороден елф, дошъл да получи поръчката си, споменал, че бърза за прощалния пир по случай заминаването на принцеса Аригейл. Дъщерята на краля щяла да се жени в далечни земи. Тя била единственото същество, проявило топлота и нежност към Трейн. Били израсли заедно в двореца, и дали поради случайна прищявка, или заради доброто си сърце, елфската принцеса често си играела с уродливото тролче. Ковачът решил да види за последен път единствената си другарка от детинство.

Измил се, облякъл чисти дрехи. Допуснали го свободно на кралския пир. Мнозина го поздравявали. Благодарение на дарбата си бил станал един от тях! Настанили трола в края на празничната маса. Той пиел и дори се веселял като всички останали.

Тогава се появила Аригейл! Била прекрасна като пролетен ден, нежна като утринна роса, сияйна като Зората! Самото й име на древния език на елфите означавало Зора. Очарован, тролът не свалял възхитения си поглед от нея. И когато накрая се сбогувала с всички и заминала, Трейн разбрал, че с нея си е отишла завинаги и част от неговия живот.

Завърнал се в работилницата. Никога дотогава не бил забелязвал колко мрачна е тя! Трейн създавал красота за другите и я носел в сърцето си. Погледнал се в огромното сребърно огледало, направено от него, за да може да вижда творбите си отвсякъде. Никога не се бил вглеждал в собствената си външност.

Видял отвратително космато чудовище! Видял хилавите си, извити на обръч нозе, уродливите, на буцести мускули ръце, създали толкова красота!

Дали Трейн е бил влюбен в прекрасната Аригейл? Или гениалният майстор, преизпълнен от желанието да твори чудеса, бил сломен от иронията на съдбата? С разбито сърце Трейн се сврял в най-тъмния ъгъл на ковачницата и горчиво се разридал. Накъсаната му душа се изляла в порой горещи сълзи. Сълзи на трол?! Нечувано! Троловете, с каменните си сърца, никога не плачат! За пръв и последен път Вселената видяла такова чудо!

Но чудесата не свършили дотук! Сякаш стоплен от сълзите на Трейн, камъкът, на който се бил облегнал в своята скръб ковачът, засветил с неземна светлина! Космическият метал, захвърлен преди години, се пробудил!

И така, под сълзите на трола, космическият къс оживял! Сепнат в своята скръб, Трейн осъзнал, че се е случило чудо! След толкова напразни усилия небесният метал се поддавал като восък на яките му пръсти. Ковачът събрал късчетата на разбитата се душа, стегнал здраво кървящото си сърце и заработил! Чрез работата си ставал друг — изправен, красив, равен на прекрасните елфи!

Работел с ентусиазма на обречен на смърт. От по-дребните парчета космически метал, който тролът нарекъл митрил, направил ками и кинжали. Оплел чудни ризници, изковал шлемове и щитове. Специално за краля създал нагръдна броня, недосегаема за никакво оръжие. Не украсявал със скъпоценности своите произведения, както дотогава. Само вплитал умело образа на Аригейл във всяко свое творение. Дали е бил влюбен в нея?

От последното парче митрил Трейн изковал три меча. Първия кръстил Ескалибур — Меча на надеждата. После някои го нарекли Меча на кралете, защото нетърпеливият крал Елронд веднага го препасал. Втория нарекъл Елиндрур — Меча на Зората. Той бил изпратен на Аригейл като дар за първородния й син. Третия меч нарекли Тирфинг — Прокълнатия меч. Колкото и да се мъчел гениалният майстор, мечът все се пречупвал и не било възможно да бъде изкован.

Трейн отпадал и отслабвал с всеки изминал ден. Забравил да се храни, само работата го крепяла. Бил млад, но знаел, че краят му е близо. Мъките по изработването на Тирфинг подронвали и без това разклатеното му здраве. И тогава Трейн създал нещо, каквото никога не бил правил. От остатъците митрил — огнени капки, отронени от собствените му сълзи — той изваял чаша. Как е изглеждала тази последна творба на великия майстор, никой не помни. Трябва да е била съвършена! Единствената вещ, създадена от Трейн, несвързана с войната и насилието! Нарекъл я Граал. Какво означава това, никой не знае. Мнозина мъдреци на елфите след това се опитвали да разбулят тайните на чашата Граал. Безуспешно!

Разтревожен за здравето на придворния си ковач, създал за него такива чудесии, кралят посетил ковачницата на Трейн. Тролът бил само кожа и кости. Останало непроменено само окото му — умно и проницателно. Светело като звезда в полумрака на работилницата. Елронд похвалил меча си Ескалибур и чудесната броня, но комплиментите на владетеля не стоплили сърцето на Трейн. Той бил жив мъртвец. За да развесели последните мигове на своя бивш шут, кралят елф му показал статуетката от восък, привлякла преди години вниманието му към таланта на презрения изрод.

Трейн се отърсил като разбуден от дълбок сън. От статуята го гледала, сякаш жива, Аригейл — такава, каквато я носел в душата си! Завинаги! Разбрал колко илюзорни са били мечтите му. Разбрал, че може да остане прекрасен само с делата си!

Грабнал восъчната фигурка и я разтопил в чашата Граал. Изуменият крал го наблюдавал, сякаш тролът бил обладан от зли сили. Грешал! Дори кралете понякога грешат! Геният на твореца жертвал любовта за работата си!

Трейн извадил Тирфинг — недовършения трети меч. Полял пречупената му част с восъка от чашата Граал. И мечът станал цял. Делото на великия майстор било завършено. Трейн огледал меча, отпил с почернелите си уродливи устни от чашата Граал и забил в гърдите си Тирфинг, Прокълнатия меч!

Разярен, кралят запратил чашата в ковашката пещ и коленичил пред някогашния си шут. Лицето на Трейн било прекрасно! Смъртта изправила кривите му крайници, а косматите, изстрадали гърди намерили покой.

Когато измъкнали меча от гърдите на трола, мълния ударила между острието и пещта! Мечът отново се счупил! Нарекли го Счупения меч. В старите руни на елфите е написано, че големи нещастия ще сполетят света, когото този меч се поправи. И единствен етунът Болверк, злият великан, ще може да изкове отново прокълнатото острие. Прокобата в него винаги ще се обръща срещу притежателя му.

Това е легендата за ковача Трейн и трите меча.

Стара елфическа легенда.