Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (9)

8
Клиент №100 на детективска агенция „Острия“

от Анди Ранд, частен детектив

Керълайн Уестмънт влезе в офиса ми точно в 15,00 часа, облечена стилно от главата до петите в Chanel. Изглеждаше изключително спокойна до момента, в който не свали слънчевите си очила и не видях подпухналите й очи. Спомних си дните на непрестанен плач. Явно и тя като мен опитваше да се прикрие от децата си. Кучето ми Франи стана свидетел на доста от сълзите ми през първата година. Понякога се чудех как не разкъсваше Дерек, когато го виждаше. Освен че ми се искаше да предложа на клиентите си да си вземат куче, исках да им кажа: „Всичко ще бъде наред, погледнете ме, и аз бях в такава ситуация, но вижте колко добре съм сега!“. Но не беше моя работа да им го казвам. Не съм психолог и в процеса на работата си разбрах, че две на пръв поглед сходни ситуации доста често имат различни последствия. Не всички гледат на изневярата по начина, по който аз — за мен няма връщане назад. Но има много двойки, които са от другата страна на моста и остават заедно, докато смъртта ги раздели — да се надяваме, че тази смърт няма да е предизвикана от ръката на измамения партньор.

Както винаги аз помолих за пълна информация относно случилото се между Джон и Керълайн Уестмънт. Тя ми разказа цялата отвратителна история и както обикновено в случаи като този събуди у мен стари спомени. Това се случваше винаги когато някой от съпрузите изневеряваше на другия. Трудно ми беше да не предполагам най-лошото всеки път, особено като ставаше въпрос за мъжете. Не искам да се превърна в една от онези злобни и недоверчиви жени, а и като професионалист още повече не бих искала да имам такъв имидж. Силно се старая да съм обективна и да разчитам само на фактите и доказателствата. В този конкретен случай обаче фактите бяха прости.

Керълайн бе сигурна, че съпругът й изневерява с масажистката си, но нямаше никакви доказателства за това. Когато се оженили преди близо дванайсет години, тя подписала много тежък предбрачен договор с едно условие. Ако някоя от страните изневери, договорът става невалиден. Доста се обидила, че неговото семейство иска от нея да подпише договора, и последвали серия скандали. Джон бил потомък на много заможен стар род и за брак без предбрачно споразумение и дума не можело да става. В края на краищата след доста дискусии се стигнало до компромис — да се добави клауза при случай на изневяра. Съгласили се, че ако Джон има извънбрачна връзка, ще трябва да изплати на Керълайн пет милиона долара след развода. Тя подписала документите една седмица преди сватбата.

Сватбата била много красива и се състояла в катедралата на свети Йоан Богослов в Ню Йорк, а Джон и Керълайн се преместили в апартамент малко по-надолу на 116-та улица. Жилището било малко, особено в сравнение с шестнайсетстайния апартамент на Пето Авеню, където Джон прекарал детството си, но било близо до работата му и се чувствали доста бохемски. Докато тя разказваше историята, аз се зачудих какво ли е причинило нейната трансформация, защото „бохемски“ беше последната дума, която бих използвала за нея — за себе си да, но не и за нея.

Оказа се, че Джон е професор по кино— и визуални изкуства в Колумбийския университет. Около пет години след сватбата им, когато дъщеря им Клоуи била на две, родителите на Джон загинали в ужасна автомобилна катастрофа по крайбрежието на Амалфи в Италия. Ако някога сте карали по този път, най-вероятно сте си представяли подобна съдба. След известно време Джон, Керълайн и Клоуи се преместили в апартамента на родителите му на Пето Авеню и от този момент нататък нещата бързо се променили. Парите, които винаги са си били там, но никога не били необходими или харчени, влезли в живота им с пълна сила. Прислугата на родителите му стояли в очакване като кученца в приют, които очакват да ги вземат, за да разберат дали ще запазят работата си. Разбира се, че ги запазили. Джон и Керълайн го чувствали като свой дълг. Все пак някой трябвало да бърше праха от скъпите отливки, а и трябвало да има някой, който да сервира и отсервира от масата с 24 места. Керълайн ми каза, че й трябвало време да свикне и че било голяма промяна изведнъж да стане по-социална. По принцип Джон бил по-общителният от двамата, но тя направила каквото сметнала за правилно, за да бъде добра съпруга.

Разказа ми набързо за последвалите седем години, изпълнени с усмивки по време на даване на коктейли за класа от частното училище, в което учела Клоуи, на вечери за преподаватели от Колумбийския университет, на обеди за Консерваторията в Сентръл Парк и Джуниър лигата. Керълайн изглеждала щастлива в новата си наследена роля, докато един ден не се появила стегнатата масажистка на име Алекс, която разбъркала подредбата на звездите.

Тук трябваше да я прекъсна:

— Почакай, Керълайн, искаш да ми кажеш, че Джон е професор в Колумбийския и си мислиш, че ти е бил верен досега? Искам да кажа, има толкова много студентки, колеги професорки — това е нещо често срещано.

Тя се замисли и каза:

— Знам, но е прекалено очевидно за Джон. Той иска хората да имат добро мнение за него, не би допуснал някой да мисли другояче, особено в Колумбийския.

— Звучи ми доста лицемерно от негова страна — добавих аз.

— Точно така — отвърна с усмивка тя и ме прегърна на тръгване, като добави топло: — Отначало реших, че просто ще го оставя. Парите наистина не са толкова важни за мен. Но после си помислих, че трябва да си плати.

Разбрахме се, че ще ми даде достъп до апартамента им и до графика му и че ще говорим веднага щом открия нещо. Бях убедена, че няма да ми отнеме много време да разоблича Джон като развратен измамник, какъвто беше.