Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (4)

3
Червеният килим

от Натали Прикритието

възраст: 26 години

— Каква красива рокля! — каза той, когато се качихме в лимузината.

Наистина беше такава. Исках да му разкажа всичко за нея — че това бе Роклята на сезона, че беше Мах Hammer и беше разпродадена за по-малко от седмица, че бях толкова развълнувана, понеже съм облечена в нея, обаче етикетът с цената й се впиваше в гърба ми, а не исках да привличам вниманието му към факта, че просто съм я взела назаем и щях да я върна утре. Вземането на рокля назаем все пак не е чак толкова лошо нещо. Знам, че не е редно, но всеки го прави. Заемането на рокля вече е толкова обичайно явление, че си има ново име — „гардеробстване“, а също така е и добро спасение в дадена ситуация. Миналата седмица в магазина обаче получихме информация, че ще се правят огромни етикети с цените, които да се закачат отпред на всички рокли, така че те да бъдат негодни за връщане, ако вече са били носени. Тази малка черна рокля, в която съм облечена сега, може да представлява края на една ера.

— Благодаря ти — казах аз с усмивка.

— Ще приемеш ли, ако ти я платя? — мило попита той.

Струваше ми се още по-нечестно да му позволя да си мисли, че наистина съм си купила рокля, която струва повече от заплатата ми за половин месец, затова му казах истината:

— Не се притеснявай, просто съм я взела назаем.

Той внезапно се смути и каза:

— Можех аз да ти купя роклята и така да си остане твоя. Сигурно си мислиш, че съм огромен загубеняк, задето си търся момиче в „Блумингдейлс“ — добави той след това с лека нотка на съжаление.

— Не, не мисля така. А и аз само вземам роклята назаем, както ти вземаш мен.

Замислих се над това, което току-що казах, и осъзнах, че прозвуча доста неприлично. Да ме вземел назаем… Но пък Лилиан ме увери, че е гей, като ми го прошепна в ухото и каза да не се тревожа. Тя ме познава много добре и знае, че няма да се кача в лимузина с някакъв известен актьор, готов да се възползва от мен. И дума да не става. Лилиан също е наясно, че временно съм си дала почивка от мъжете и особено от онези, които си търсят момиче в магазина.

— Моля те, изобщо не се притеснявай. Радвам се, че идвам с теб. Дори и не искам да запазвам роклята за себе си — казах аз, но той сякаш не ми повярва, така че бързо смених темата: — Според мен е безумно да държат всяка твоя стъпка под око.

Мъжът кимна в знак на съгласие. Изненадах се колко приятно се чувствах с него. Не се държеше като типичната кинозвезда. Когато говорех, ме гледаше в очите — наистина ме гледаше, сякаш аз бях центърът на вниманието му. На свой ред обаче той смени посоката на разговора:

— Надявам се, че няма да останеш разочарована — филмът не е нищо специално. Освен това има голяма вероятност лицето ти да бъде по вестниците утре, нали си наясно с това?

— Не се бях замисляла — излъгах го аз.

Всъщност на това разчитах и затова се съгласих да го придружа. Надявах се някой да ни снима и да ни сложат на шеста страница в „Ню Йорк Поуст“^[1] или пък щеше да бъде още по-добре, ако ни сложат в раздела на „Ню Йорк Мегъзин“, който отразява кой, къде се е появил и как е бил облечен. Във всички случаи Флип щеше да види. Флип е бившият ми приятел. Истинското му име е Филип Робърте и всеки ден в продължение на две седмици идваше в магазина и ме канеше на среща, докато аз най-накрая се съгласих да изляза с него. Това се случи миналата зима, защото в студените дни той, подобно на много други нюйоркчани, на връщане от работа, минаваше през входа на магазина от Трето Авеню и излизаше на Леке, като избягваше сектора с парфюмите. По това време работех на щанда за мъжки ръкавици, където идваха много мъже, някои от които ме канеха на среща. На какво ли не се бях наслушала! Както моята по-възрастна колежка Рути отбелязваше, все едно бяха разпасани. То не бяха мръснишки препратки от рода на „влиза перфектно“, „търся половинката на тази ръкавица“, ала върхът и най-клишираното изказване беше „огромни ръце — огромни… стъпала“. Това даже не беше и правилната реплика, а между другото не е вярно, само да кажа.

Флип не беше чак такъв простак. Честно казано, не се съгласих да изляза с него първите няколко пъти, защото е по-нисък и по-възрастен от мен, веждите му са сключени и е започнал да оплешивява. Незнайно как обаче, започна да ми става симпатичен. Не приех да излезем и следващите няколко пъти, когато ме покани, защото ми допадна това, че той още повече се амбицираше от отказите ми. Не казах „да“ отново, защото започнах да се чувствам като някакъв трофей, който той се опитваше да спечели. Инстинктът ми казваше, че в края на краищата може би не бях достатъчно лъскав трофей за него, и накрая аз щях да бъда наранената. Не става въпрос за моята несигурност, въпреки че си я имам, но кой ли не я изпитва? Достатъчно умна, красива, забавна и мила съм, но той сякаш не оценяваше тези мои качества. Беше известен адвокат, израснал в Сътън Плейс^[2] и учил в университет от Бръшляновата лига. Аз бях продавачка от „Блумингдейлс“, прекарала целия си живот в Астория в Куинс. Нямах никакво желание да напускам зоната си на комфорт и мечтаех да намеря човек, който да ме обича заради самата мен. Въпреки това той не се отказа.

Накрая се съгласих и излязохме на среща. След това продължихме да се срещаме дълго време, докато един ден, доста след като вече бях оправила сключените му вежди и бях започнала да се влюбвам в него, той се събуди и ми каза, че нещо му липсвало. Нещо, което не би могъл да посочи с пръст. По-скоро нещо, което не би могъл да постави на моя пръст, както се оказа. Два месеца след това прочетох в „Ню Йорк Таймс“, че се бил сгодил. Два месеца! В статията пишеше, че булката също като него е адвокат и е учила в университет от Бръшляновата лига. Те се влюбили в мига, в който се видели на някакъв адвокатски конгрес, където си разменяли стратегии, и без съмнение и телесни течности. Обзалагам се, че не би било толкова мигновено, ако не бях използвала пинсетите си, за да му оправя веждите!

Съчиних евентуалното съобщение за годежа ни в главата си:

Филип Робърте се жени за Натали Канарас. Младоженецът е син на господин и госпожа Едуард Робърте от Сътън Плейс и Сагапонак^[3]. Г-н Робърте получава бакалавърската си степен от престижния колеж „Дартмут“ и се дипломира като адвокат в Колумбийския университет. Наскоро е избран за партньор в кантората „Холингсуърт, Хатауей, Хоровитц и Холц“, чийто съосновател е дядо му по майчина линия Фредерик Холингсуърт. Булката е възпитаничка на тежките удари на живота и е продавачка в „Блумингдейлс“, откъдето баба й някога откраднала един чифт 36-ти номер Chanel, черни лачени обувки на висок ток, без да я заловят. Г-ца Канарас наскоро бе избрана за „Служител на месеца“.

Чувствах се като пълна глупачка, а няма по-омразно чувство от това. Той се появи в магазина две седмици по-късно. Имаха среща с нея, за да направят списък на подаръците за сватбата си. Толкова ли не можа да си избере друг магазин? Както си тръгвах, той ме хвана за ръката и ми каза:

— Какво ще кажеш да отидем в една от пробните и да се сбогуваме подобаващо?

Не можах да повярвам на ушите си. Досега бях завиждала на това момиче от Бръшляновата лига, за което той се женеше, а в този момент просто я съжалих. И все пак, колкото и приятно да ми стана, че той все още ме желае, бях наранена и жадна за отмъщение. Моят приятел и колега от сектора с роклите Томас ми обеща, че веднага щом направят списъка, ще си получат заслуженото. Планът беше да променим модела на порцелановите им съдове, а всеки път щом някой им купеше сосиера, ние нямаше да я махаме от списъка, за да може накрая да се озоват с дузина. Това изглеждаше суперзабавно, но случващото се сега беше удар в десетката. Снимка, на която съм с Джеръми Мадисън, на страниците на „Ню Йорк Поуст“! Бях достатъчно добра за филмова звезда, но не и за Флип Робърте. Това ще го накара да се замисли, че е изпуснал завинаги момиче, което наистина си е заслужавало. Кой ще се почувства като глупак тогава?

Филмовата звезда прекъсна мислите ми, като каза:

— И така, ще направим ли някакъв план?

План ли? Нямах никаква представа какъв да бъде.

— Ако има пуканки, ще е идеално, не съм хапвала цял ден — казах аз.

— По принцип няма щанд за пуканки по време на премиери, смята се за проява на лош вкус — притеснено каза той.

Аз самата се почувствах като проява на лош вкус. Вероятно го е забелязал, защото се усмихна широко с холивудската си усмивка и добави:

— Мисля, че наистина трябва да има място, откъдето човек да си купи пуканки, дори мога да го изискам в следващия си договор!

Наистина беше много мил, което ме изненада.

— След премиерата ще има афтърпарти, но честно казано не ми се ходи на него, защото ще има твърде много репортери. Имаш ли нещо против, ако само минем по червения килим и ни снимат за кратко, а след това се измъкнем за вечеря преди края на филма? — продължи той.

— Идеално! — казах развълнувано аз. Този план наистина ми хареса.

Очевидно Джеръми Мадисън имаше по-малко контрол над живота си, отколкото си мислеше. Пиарът му Албърт се беше обадил на агента му Ханк, за да му съобщи, че Джеръми ще доведе със себе си продавачка от „Блумингдейлс“. За разлика от Албърт, Ханк не бил склонен да се довери напълно на сватовническите умения на Лилиан и изпаднал в паника. Затова подал информация по подставено лице, че сме щели да минем през задния вход на киното. Заради скандала Джеръми беше една от водещите фигури в новините през последните дни, затова всички репортери се бяха втурнали като луди към задния вход заедно с феновете. Когато пристигнахме, заварихме само един начинаещ фотограф от „Асошиейтед Прес“, който явно е бил прекалено уплашен, за да си позволи да не следва дадените му първоначални инструкции, а именно: снимки на червения килим. Единственият проблем беше, че когато ние се появихме, той беше нервен и изпусна момента да направи перфектната снимка. За нещастие, от притеснение той беше снимал на вече пълна карта памет и нямаше нито една запаметена снимка. Тази груба грешка му коства възможността да види кадъра си на първа страница, а на мен шанса да си отмъстя на Флип. Предполагам, че хора като мен никога не успяват да накарат хора като Флип Робърте да се почувстват зле.

Все още непредполагащи за злополучното развитие на снимката ни и с къркорещи стомаси, ние успяхме да се измъкнем по средата на филма. Планът беше на Джеръми, а според мен мисията ми беше успешна. Качихме се в лимузината и неангажиращият разговор, който той започна с въпроса: Откъде си?, завърши с доволното ни дъвчене на дзадзики и спанакопити в любимия ми квартален гръцки ресторант. Това беше най-приятната ми среща от доста време насам и някъде измежду всички истории, които си споделихме — аз му разказах за големия лош Флип, а той за сърцераздирателния развод на родителите си и за това какво всъщност е да нямаш лично пространство — някъде тогава ми се прииска той да не беше гей. Изпрати ме до къщи и ми благодари, като се пошегува:

— В „Блумингдейлс“ наистина имат фантастично обслужване на клиенти!

След това ме целуна нежно по главата.

На следващата сутрин изрових интернет за снимка от червения килим снощи, но без успех. Намерих само една-единствена в клюкарски сайт, която изглеждаше като правена с мобилен телефон. На нея бяхме в гръб, хванати за ръце, точно като перфектната двойка, която трябваше да изиграем. Заглавието гласеше: Хомо или хетеро?, а подзаглавието беше Кое е мистериозното момиче до Джеръми Мадисън?

Исках да изкрещя на целия свят: Това съм аз, Натали Канарас от сектора за рокли на третия етаж в „Блумингдейлс“, бившата приятелка на Флип Робърте! Вместо това се качих на метрото с малката черна рокля в ръка и се отправих към работа. След целия ни разговор за личното пространство никога не бих си позволила да предам Джеръми по този начин.

Влязох в магазина и бях изненадана от посрещането, което получих. Рути и Томас нямаха търпение да чуят какво се бе случило снощи, но също и да получат обратно размера S на малката черна рокля Мах Hammer. Очевидно наистина бе Роклята на сезона и това бе последният размер S от нея в магазин на „Блумингдейлс“ и в цялото източно крайбрежие. Рути и Томас бяха имали доста интересна сутрин и взетата назаем от мен рокля беше ключът към развитието й. Рути ми разказа цялата история.