Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (35)

34
Сватбен сезон

от Рути

Магазинът беше прекалено пълен с хора, дори за седмицата преди Коледа. Може би това се дължеше на гигантската дупка в земята, която се виждаше от източните ни прозорци. Не сме виждали толкова много туристи, откакто през 70-те години някакъв маркетингов гений превърнал дамските бикини на „Блумингдейлс“ в задължителен сувенир. Имаше толкова много хора, че не забелязах как Артър Уинтърс крачи целеустремено през сектора за дамски дрехи към Томас. Но Томас определено го беше забелязал и почти се навря в един рафт с рокли. Не бяхме виждали Артър, откакто Томас спретна номера с размяната, и нямахме представа как са се развили събитията след това. Очевидно беше, че Томас се страхува, че се е случило най-лошото. Аз се притекох на помощ на Томас, а той неохотно ме последва.

— Здравей, Артър, как си? — посрещнах го малко повесело от нужното.

— Добре съм, Рути, благодаря ти. Не че искам да те пренебрегна, но дойдох да видя този приятел — Томас, нали така?

Томас кимаше, докато търсеше с очи всички възможни изходи.

— Праща ме моята годеница — добави Артър.

Неговата годеница? Спогледахме се с Томас и двамата предположихме едно и също — че Артър говореше за Шери. Гледахме се тъжно и съчувствено, а Артър продължи:

— Тя ми каза, че ти имаш най-добрия вкус за мода от всички хора, които познава, и се надява, че Рути ще ти позволи да дойдеш с мен до сектора за мъжки дрехи, за да ми помогнеш да си избера костюм за сватбата.

Ама това трябваше да е Фелиша! Помня, че Томас прекара часове с нея, за да я подготви за първата им среща. Толкова се зарадвах. Томас пък буквално щеше да се пръсне от ентусиазъм. Той хвана Артър за раменете и го разтърси.

— Ще се жениш за Фелиша? Ще се жениш за Фелиша? — крещеше той, напълно непрофесионално.

Артър кимна и ние го прегърнахме едновременно. Изглеждаше напълно объркан, а Томас обясни:

— Бъркотията с пакетите беше по моя вина и да кажем, че бях малко притеснен за това.

— Объркването на пакетите беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало от доста време насам — усмихна се Артър.

— Не беше объркване! Ние сме твоите приказни кръстници! — извика Томас. — Моля те, разкажи ни всичко!

Артър обясни как вечерята в „Четирите сезона“ започнала неловко, но след това той искал да я види отново. Разказа ни как се целунали за първи път пред сградата на кметството на път за Бруклинския мост и как ще отидат отново в кметството тази седмица, за да се оженят.

— Леле! — не успях да се сдържа и ми се изплъзна от устата.

Томас и Артър ме изгледаха.

— Много сте бързи! — бях много развълнувана.

— Бързи? Фелиша чака този момент седемнайсет години! — отговори ми Томас вместо Артър.

— Мога ли да го отвлека за един час? — засмя се Артър.

— Разбира се! — Аз сияех. — Но само ако обещаеш да оставиш на мен да избера подарък за Фелиша за първата ви годишнина.

— Нямам нищо напротив. А също и подаръка за рождения ден на новата ми секретарка.

Една точка за жените на средна възраст навсякъде по света, помислих си аз, докато двамата с Томас отиваха да изберат перфектния костюм за сватба.