Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (21)

20
Анцугът на Juicy Couture срещу бурката

от Медина Карим

възраст: 16 години

Бях свикнала с погледите, но сестра ми никога не можа да свикне с тях. Въпреки че беше две години по-голяма от мен — мислех си, че това са две години повече време, за да свикнеш. Тя се оплакваше през целия ни престой в Ню Йорк заради погледите. Дори и сега, когато някаква жена, която очевидно беше с перука, и в кафяво-червеникав анцуг на Juicy Couture, ни зяпаше, сестра ми забеляза това и се заоплаква.

Може да се изненадате, че съм чувала за Juicy Couture, но аз знам всичко за съвременната мода, както и за отминалата. Вероятно смятате това за странно, защото нося бурка, от която се виждат само очите ми. Така са облечени и сестра ми, и майка ми. Но сестра ми чете всички френски модни списания, където живеем… в Париж. Тя си мечтае и живее в един измислен свят, където хората я зяпат, защото е облечена в красиви тоалети на Chanel или пък на Dolce & Gabbana, а не защото е забулена от главата до петите в религията си. Очите й често се насълзяват, заради реакциите на непознатите. Аз мисля, че сълзите й се дължат на разочарованието й, че не е западноевропейка или още по-смешното, че не е модел от страниците на някое от модните списания. Когато тя приключи с някое списание, аз също го прехвърлям, но не живея в приказка и се гордея, че нося бурка. Надявам се, че сестра ми ще потърси утеха в Аллах и ще се откаже от тези мисли.

Изведнъж сестра ми Ширийн също забеляза жената в анцуга на Juicy Couture. Зачудих се защо й отне толкова време да я забележи.

— Виж, ето там, онази жена в грозния анцуг ни зяпа. Ние също трябва да я зяпнем — как може да се облече в този отвратителен анцуг! Може да носи всичко, което си поиска, а виж какво е избрала?

Стана още по-лошо, когато жената започна да шепне нещо на по-младия мъж до нея и ни посочи. Точно така, сръчка го и после посочи жените мюсюлманки, които се покриват от глава до пети в Западния свят, все едно сме животни в цирк.

— Какво мислиш, че му казва? — попита ме Ширийн за пореден път.

— Тук е горещо, може би казва: „Виж тези момичета с красивите очи, сигурно им е много горещо“ — опитах се да смекча нещата както винаги.

— Наистина ми е горещо — отговори Ширийн още по-раздразнено, когато го осъзна. И двете погледнахме по-малкия ни брат, който беше облечен с тениска на „Ню Йорк Янкис“. Това още повече я вбеси — той с тениска, а ние забулени в религията си. Тя не чувстваше връзката, която аз чувствах, която и майка ми и нейната майка преди това чувстваха с нашата родна Саудитска Арабия. Майка ми осъзнаваше това до известна степен. Миналата година тя дори купи на Ширийн една много красива абая от креп с черно кадифе по краищата на ръкавите. Ширийн ми каза, че кадифето още повече я разстроило, защото било като напомняне за това, което не може да има.

— Далия въобще не беше права за Ню Йорк — прекъсна тя мислите ми, за да се оплаче отново.

Далия е братовчедка ни, която прекара миналото лято в Ню Йорк. Само повтаряше колко по-различен от Париж бил Ню Йорк в това отношение. Как може да се разхождаш с камила по улиците на Ню Йорк и никой нямало да те зяпа. Беше права, че в Ню Йорк съжителстват в разбирателство какви ли не култури. Мисля, че като цяло Америка е по-добре в това отношение от Европа. В държавите в Европа може и да живеят хора от различни националности, но те никога не се сближават. Може и да отидеш да живееш в Германия, но никога няма да станеш германец. Същото важи и за Франция, а аз живея тук от двегодишна. В Америка всеки може да стане истински американец. Това, за което грешеше Далия, бяха погледите. В Ню Йорк има хора, които изглежда бяха доволни да си прекарат целия ден, седнали на някоя пейка и да зяпат другите. Дори имат израз за това — „да наблюдаваш хора“. Като да наблюдаваш птици, но без бинокъл. И все пак това не ме притесняваше.

Ширийн реши да накаже с очи зяпачката в Juicy Couture. Беше й писнало. Тя отиде до Juicy и нейния очевидно по-млад приятел и ги зяпна продължително и открито. И това всъщност проработи. Преместиха се в един ъгъл, седнаха и се скриха зад едни списания, докато не дойде време за полета. Толкова се смяхме, че привлякохме вниманието на баща ни, което не беше добре. Извикаха ни да се качваме на самолета точно навреме.

След като се качихме, Ширийн отново се натъжи. Нямаше нужда да я питам защо, знаех какво я притеснява. Щеше да се омъжи след две седмици и пътуването до Ню Йорк, което тя си мислеше, че ще задоволи желанието й за приключения, не й донесе нищо. Баща ни рядко ни изпускаше от поглед и беше глупаво от нейна страна да си въобразява, че в Ню Йорк ще е различно. След две седмици щеше да се омъжи за човек, когото бегло познаваше и когото не обичаше. Знаех, че си мечтае за неща, за които дори не съм си и помисляла. Мечтаеше да се облича с дрехи от страниците на модните списания и така да привлече някой мъж. Въпреки че тези мечти противоречаха на причината да носим бурка, защото бурката защитава жените от похотливите погледи на мъжете. А Ширийн така жадуваше за точно тези похотливи мъжки погледи. Мечтаеше да целуне мъж — не съпруга си, просто някой мъж. Грях е да целунеш каквото и да било с похот, дори и камък, какво пък остава за мъж. Не й завиждах за тези мечти. Те й носеха само недоволство от живота.