Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (3)

2
Известният актьор

от Таб Хънтър, филмова звезда

възраст: 29 години

Истината е, че не съм филмовата звезда Таб Хънтър, но днес мога и да бъда. Всъщност аз съм известният актьор Джеръми Мадисън. Добре де, и известният актьор Джеръми Мадисън не съм. Аз съм Стенли Трентън, тоест г-н Никой. Агентът ми измисли името Джеръми Мадисън, когато преди шест години започнахме да работим заедно, но през целия ден днес той не спря да ме нарича Таб Хънтър. Като че не беше достатъчно, че бях станал част от медиен скандал, който ме изкарваше гей, ами и той ме нарича с чуждо име. Трябваше да потърся името в гугъл, за да разбера шегата му.

Таб Хънтър е потаен филмов актьор от 50-те години на 20-ти век, чийто агент измисля фиктивна връзка между него и Натали Ууд, за да скрие факта, че Таб всъщност е гей. Не ми е ясно каква точно асоциация прави моят агент между мен и него, тъй като аз нито съм обратен, нито цялото това фиаско се нуждае от измислена връзка. Според маниакалния ум на напълно лудия ми агент обаче (без когото се опасявам, че всъщност не бих бил това, което съм днес) истината няма значение. И така, аз съм новият Таб Хънтър. Поне си признавам, че както при Таб Хънтър, така и при мен, успехът е тясно свързан с външния ни вид. За изминалите шест години съм се снимал в осем филма, което ме превърна в бързо изгряваща звезда и ми донесе много слава — нещо, за което съм мечтал през целия си живот. Изводът ми е — внимавайте какво си пожелавате.

Не съм бил дете актьор, въпреки че може и така да се погледне, защото получих първата си роля едва няколко дни, след като завърших гимназията за сценични и театрални изкуства в Лос Анджелис. На кастингите се оказа, че съм доста добър. Аз съм съседът от блока, бунтарят в училище, задръстенякът в клас. Мога да облека костюм на супергерой и за нула време да спася света от грозящите го опасности. Също така догодина ставам на трийсет. И затова ме е страх, че дните, в които играя роли като двайсетинагодишен, са преброени и няма да има място за мен под холивудското слънце след няколко години. Заради това гледам да страня колкото се може повече от игрите за публичност, които са неизменна част в Холивуд — просто според мен това е най-добрият подход към по-трайна слава. Избягвам срещите с папараци и дори преди няколко години се преместих в Манхатън, където е по-лесно да се скриеш от общественото внимание. Но публично да бъдеш обявен за хомосексуалист, дори и да не е вярно, не може да се определи точно като избягване на общественото внимание.

В момента се возя в лимузина по Лексингтън Авеню в посока премиерата на последния ми филм в кино „Зийгфелд“. Агентът ми Ханк крещи по телефона и ме затруднява да мисля. Това е нормалният му начин на говорене, но днес е още по-мощно, все едно крещи по мегафон.

Фиаското, заради което той крещи сега, започна преди двайсет и четири часа, когато заварих годеницата ми да прави секс с личния си треньор. Очевидно сценарият, в който гаджето ти изневерява с треньора си, вече е станал банален. Убийствената комбинация от невинни докосвания, пощипвания и ликра, прилепнала по тялото, често води до не толкова невинни докосвания, ощипвания и тела, прилепени едно в друго. След като първоначалният ми шок попремина, се обадих на агента си Ханк, който заклейми цялата ситуация като скучна:

— Тази история ме отегчава, а последното нещо, от което имам нужда, е 10% скука.

Освен това той заяви, че цялото това нещо ще злепостави не кого да е, а само мен. Можете ли да си представите? Тя ми изневерява, а аз ще съм лошият, ако историята излезе наяве. Ханк намекна, че ще изглежда така, все едно не съм успявал да я задоволя.

— Секс символите нямат годеници, които им изневеряват с треньорите си.

Според Ханк тази злощастна случка трябваше да си остане между нас четиримата и довечера да се появя сам на премиерата си. Когато хората попитат къде е тя, а те ще питат, защото е модел на Victorias Secret и сама по себе си е доста известна, аз просто трябва да кажа, че е „на легло“, вместо „в леглото с треньора си“.

Истината е, че колкото и кофти да се чувствах, когато ги заварих на калъп, част от мен се почувства облекчена, все едно бях избегнал куршум. Не беше лесно да бъда с нея. Трудно е да си инкогнито по улиците на Ню Йорк особено когато си известен — не можеш да вечеряш спокойно, без да те прекъснат, и е почти невъзможно дори да отидеш на кино. Хайде опитайте да сте инкогнито с модел на Victorias Secret, особено с такъв, който не желае да се крие. Пък и с его като нашите никога нямаше да можем да изградим щастливо семейство. И двамата изсмукваме толкова много кислород от въздуха, че ако сме в една стая, бъдещите ни деца щяха да имат нужда от кислородни маски, за да дишат. А, и да не забравяме дълбоко вкоренените ми проблеми с доверието, които произтичаха от ужасяващия брак на родителите ми. Така че бяхме обречени още от самото начало.

Нуждая се от някое мило, красиво момиче. Да, но на нито една красавица не може да се разчита. Имам нужда от момиче, на което да мога да се доверя напълно и със сърцето, и с егото си. А когато егото ми е наранено, не бих искал да го показвам пред целия свят. Наистина, да ти изневерят, не е приятно, но вече поне бях свободен да намеря правилното момиче. Имах чувството, че най-лошото остана зад гърба ми, но когато се събудих тази сутрин, то ме гледаше от първа страница на „Ню Йорк Поуст“: Джеръми Мадисън е гей.

Сериозно, това беше заглавието. Побеснях заради толкова много неща. Първо, заради абсолютната липса на лично пространство. Второ, че да си гей, е все още новина и то не каква да е, ами новина за първа страница. Трето, не беше достатъчно, че тя ми изневери и ме излъга, ами за да го покрие, беше избрала да излъже целия свят. Очевидно за нея не беше проблем да се появява полугола по страниците на списанията, но сега искаше да изглежда като светица в „истинския“ си личен живот.

Тъй като явно никой не я бе уведомил, че щях да си мълча за случилото се, тя бе обърнала нещата в своя полза, макар че Ханк твърди, че е казал на агента й, който пък обещал да съобщи на пиара й, който пък от своя страна трябвало да говори с мениджъра й. В статията пишеше, че е била прикритието за моята хомосексуалност и ми е помагала да опазя изключително доходоносната си кариера. (Само напишете в гугъл Таб Хънтър и Натали Ууд — някога са ги наричали Натали Бигооправила — Таб Небияоправил.) Моята моделка се разплакала, като обяснявала колко било трудно да е сгодена за гей. След толкова нощи, в които била отхвърляна, тя се почувствала крайно непривлекателна и празна, затова трябвало да запълни празнотата си с… — е, всички знаем с какво.

Причината, поради която агентът ми в момента ми крещи така, е защото съм отказал да доведа със себе си някого на премиерата и защото не съм искал да направя изявление. Не мисля, че моята сексуалната ориентация или сексуалната ориентация на когото и да било е новина, освен ако той самият не иска да бъде.

— Няма да говоря по темата — казах аз на Ханк.

— Хубаво е, че няма да кажеш нищо, защото ако не излезеш с позиция сега, съвсем скоро никой няма да те моли да говориш. Не и редом до главната актриса, особено за 10-те милиона, които си получил за последния си филм — Ханк спря да крещи за части от секундата и сравнително спокойно ме попита: — Сложи ли си розовата вратовръзка, която ти изпратих?

— Ама ти да не би да искаш да поддържаме гей историята с тая розова вратовръзка? — изсмях се аз.

— НЕ! — изкрещя отново той. — Искам да кажа ДА. Да, 1 октомври е. Казах ти, че това е месецът на борбата с рака на гърдата и че целият актьорски състав ще ги носи.

Забравил бях. Той продължи:

— Още доказателства ли искаш да дадеш на пресата, че не си падаш по гърди? Ще дойдеш на тази премиера с жена под ръка и ще носиш розова вратовръзка или господ ми е свидетел — никога няма да си намериш работа в този или в друг град отново! — последен крясък и той затвори телефона.

Погледнах през прозореца на колата и видях уличните табели — бяхме на 63-та и Лексингтън — само на няколко пресечки от царството на вратовръзките.

— Може ли да спреш пред „Блумингдейлс“? — попитах шофьора. — Трябва да си купя розова вратовръзка.

Влязох в магазина около 18,30, до премиерата оставаше само половин час. Мислех си, че ще мина по червения килим сам в последната минута и ще избегна инквизицията от репортери. Когато стигнах до щанда, телефонът ми звънна отново. Този път беше пиарът ми Албърт. Той се изразява по-твърдо по телефона, отколкото на живо — лице в лице си е голям сладур.

Диалогът се развива като сладка сцена на среща в романтична комедия от 80-те:

Аз: Албърт, защо се забави толкова?

Албърт: Говорих с Ханк, чаках да ти дойде акълът.

Аз: Какъв акъл?! Ще кажа, че няма да коментирам.

Албърт: „Няма да коментирам“ означава, че си гей.

Аз: Тогава ти си гей.

Албърт: Точно така, Стенли, аз съм, но ти не си. Ако беше, щях да съм ти най-големият почитател. Но не си.

Той винаги ме нарича Стенли, когато става въпрос за нещо много важно. Смята, че по този начин ме сваля на земята. Да, ама не.

Аз: Казвал ли съм ти преди, че брат ми е гей?

Албърт: Още в деня, когато се запознахме.

Аз: О, извинявай. Ами тогава според теб как ще се почувства той, ако стане огромен скандал, когато отрека, че съм обратен?

Албърт: Ще те разбере, че не си обратен.

Аз: Мисля, че ще го засегна.

Албърт: Това, което казваш, е абсурдно, Стенли.

Аз: Не оценяваш ли опита ми да бъда солидарен?

Албърт: Каква солидарност? Ти не си гей. Ходи и се солидирай някъде другаде и остави мен и брат си на мира.

Аз: Не мисля, че има дума като солидирай. Изчакай така на телефона, избирам си розова вратовръзка.

Албърт: Розова вратовръзка? Да ме убиеш ли се опитваш?

Оставих телефона на щанда и попитах за розова вратовръзка продавачката, от чийто бадж разбрах, че се казва Лилиан. Тя беше чернокожа дама на средна възраст и страшно много приличаше на учителката ми от трети клас — г-жа Глас. Стана ми ясно, че вече ме беше разпознала и беше чула всяка дума от разговора ми. Беше леко развълнувана, както повечето хора реагират, когато видят някоя известна личност.

Нямах представа какъв тип фен е тя. Дали не е от тези, които си държат езика зад зъбите и напълно ще овладеят емоциите си, или е от онези, които ще кажат: Надявам се, че нямате нищо против да ви кажа, че бяхте страхотен в „Мост и тунел“ (последният ми филм, в който играя едноок сериен убиец — малко ми е странно някой да ми каже, че съм бил страхотен точно там). Дали пък не е от онези, които ще поискат да си направят селфи с мен — мисля, че този тип отпада, тъй като трябва да има някакво правило в „Блумингдейлс“, което да забранява това. Или от онези, които погрешно приемат своето фамилиарничене с мен за взаимно — този тип са най-често срещаните. Те ще ви заговорят, все едно ги познавате толкова добре, колкото те си мислят, че познават вас.

Очевидно Албърт не пожела да ме изчака на телефона и сега крещеше, което е доста нетипично за него. Чуваше се толкова силно, че все едно го бях пуснал на високоговорител. Романтичната комедия в стил 80-те продължи:

Албърт: СТЕНЛИ, КУПИ СИ МЪЖЕСТВЕНА ВРАТОВРЪЗКА!

Разсмях се за първи път от два дни. Взех светкавично телефона от щанда:

Аз: Трябва да си купя розова вратовръзка. Наистина с Ханк трябва да се координирате по-добре.

Албърт: Моля ти се, Стенли, доведи момиче… Знаеш ли, аз ще ти доведа!

Аз: Нямам нищо против ти да ми избереш вратовръзка, но момиче? Забрави. Дума да не става.

Лилиан: Познавам перфектното момиче за теб!

Бинго. Лилиан беше от тези, които фамилиарничат. От тези, които си мислят, че публичната и личната ми персона са едно и също нещо — което, само да ви светна, не може да бъде по-далеч от истината. Лилиан си въобразява, че като ме е гледала по телевизията, когато съм гостувал в шоуто на Джими Фалън, или като е прочела нещо за мен в списание „Пийпъл“, вече ме познава достатъчно добре, за да може да ми помогне. Албърт също я чу и гласът му прогърмя от слушалката:

Албърт: Коя е тази?!

Аз: Дамата, от която си купувам вратовръзката. Поглеждам към баджа й отново.

Аз: Лилиан.

Албърт: Вземай момичето, Стенли! ВЗЕМАЙ МОМИЧЕТО С ТЕБ!

Аз: Това е безумно!

Лилиан: Кое е безумно? Тя е прекрасно момиче и е сто пъти по-добра от онази уличница с голяма уста, за която беше сгоден. Следя пресата — ситуацията не е розова. Кой е Албърт? Агентът ти ли?

Аз: Албърт е пиарът ми. А тя невинаги е била с такава голяма уста.

Лилиан: Това не е моя работа. Нека поговоря с него.

Нямаше как ситуацията да стане още по-безумна, затова й връчих телефона.

Лилиан: Албърт, нека го заведа до приятелката ми Рути от третия етаж. Тя е нещо като нашата версия на консилиере^[1], може да реши всеки проблем.

Последните два дни бяха изключително дълги. След цялото това предателство и всички крясъци да се оставя в ръцете на „мафиотките“ от „Блумингдейлс“, ми се стори доста разумно. Освен това им имах доверие, защото, за разлика от пиара и агента ми, те щяха да получат само комисиона за вратовръзката. Докато водеха сериозен разговор с Албърт по телефона, Лилиан ми направи знак да я последвам по ескалатора до третия етаж на магазина. Там тя се приближи до трима други продавачи: до една жена на около нейната възраст, която изглежда бе консилиерето и от чийто бадж видях, че се казва Рути; един мъж, който приличаше на латиноамериканец и изглеждаше на моята възраст — Томас; и едно по-младо момиче, което беше с гръб към мен. Поне в гръб изглеждаше по-млада.

И тримата слушаха Лилиан внимателно, докато от време на време доста явно поглеждаха към мен. От един от тези бързи погледи разбрах, че дамата в гръб е наистина млада. Освен това беше и красива — нетрадиционно красива и секси. Видях как обърна гръб на останалите и красноречиво започна да клати главата си отрицателно. Тя отказваше да излезе с кинозвезда — това я направи да изглежда още по-секси. И точно тогава Лилиан прошепна нещо в ухото й и тя се съгласи! Момичето се обърна към мен и се усмихна:

— Аз съм Натали. Дайте ми десетина минути. Предполагам малка черна рокля ще е подходяща за случая? — попита тя.

Опитах се да не се замислям за съвпадението на името й с това на Натали Ууд. Усмихнах се и й казах, че ще е подходяща. Тя отново ми се усмихна и изчезна.

Отблизо Натали беше много красива. Не с онази моделска красота, ами с такава, която грее от усмивката й. Същата красота, която съзирах в момичетата от гимназията. Преди да стана известен, вярвах, че има искрени усмивки — такива, които не крият подмолни мотиви. Сега обаче, когато някое момиче се държи мило с мен, винаги поставям мотивите й под въпрос. Не ми харесва да съм толкова недоверчив, но славата има и своите лоши страни. Лилиан ми подаде обратно телефона и казах на Албърт, че вече имам и момичето, и вратовръзката и той трябва да каже на Ханк, че след малко ще бъдем там. Обещах му да я хвана под ръка, а когато журналистите ми задават въпроси, просто да ги подминавам и да казвам, че сме закъснели — и то „леко“, а не „ужасно“ закъснели като Белия заек от Алиса.

— Перфектно! — извика радостно Албърт.

Натали се върна в семпла, но елегантна, малка черна рокля. И доста изненадващо за първи път от много време се почувствах щастлив.