Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (24)

23
Раздялата

от Артър Уинтърс

Валеше дъжд, когато влязох в сградата на Шери преди час, а сега, когато излязох навън, слънцето се подаваше през облаците. Възприех това като знак от Мерилин, че се движа в правилната посока. Това, че изглеждах невероятно нелепо днес, само ми помогна. Бях облечен с вталено спортно сако в индийски десен и тесни дънки, които Шери ме накара да си купя преди няколко седмици. Каза, че съм бил на път да изглеждам яко. Аз й отговорих, че съм на път да ми сменят бедрените стави. И двамата се посмяхме може би за последен път заедно. Имахме различно чувство за хумор и рядко схващахме шегите на другия.

Възнамерявах да скъсам с нея веднага след като вляза в апартамента й, но веднага започнах да си намирам извинения, за да отложа момента. Баща й я беше изоставил като дете и тя компенсираше тази липса с мен. Не беше с мен, заради парите ми, въпреки че съм сигурен, че това беше огромен плюс, а заради възрастта ми — възприемаше ме като бащина фигура. Това беше и причината да не скъсам с нея по-рано. Не исках да съм поредният „старец“, който я е зарязал. Освен това се надявах, че ще се измори от мен, преди да ми се наложи да проведа този разговор с нея. Погледнах я в очите и се опитах да събера целия си кураж.

Очите й бяха толкова млади и всъщност те най-много ме караха да се чувствам неудобно заради разлика във възрастта ни. Не тялото й на момиче, младежката й усмивка или пък нежната й кожа, която беше виждала наполовина по-малко слънчеви дни от моята, с двойно повече слънцезащитен крем. Не можех да понеса очите й. Все още ги нямаше тънките бръчици, които неизбежно се появяват около очите — като слънчеви лъчи, които сигнализират за възрастта на хората, но също така, че са си поживели. Този, който ги е нарекъл „пачи крак“, не им е направил услуга. Ако се казваха например „орлов крак“, може би хората щяха да ги носят като медал за заслуги. Преди не съм се замислял за това. Не съм мислил за това, докато бях с Мерилин — ние остаряхме заедно. Но сега виждам повече красота в очите, които са видели много неща в този живот. Когато погледнех в очите на Шери, виждах просто един старец с момиче на половината на неговата възраст. Виждах истината. Харесвах обаче очите на Фелиша. Осъзнах, че това трябва да се опитам да обясня на Шери.

Тя обаче ме изпревари.

— Има ли някакъв проблем? — попита тя, като добави, че е забелязала, че напоследък съм се дистанцирал.

Трябваше да е невероятно глупава, че да не го забележи. Хванах се за това и започнах да й обяснявам внимателно, че се опасявам, че си губи времето с мен и въпреки че искам да се оженя отново, не искам трофейна съпруга, а жена, с която да сме равнопоставени. Жена, която е на същия етап в живота си като мен, която може би е преживяла същите неща, каквито и аз. И тогава младите й очи се напълниха със сълзи, а аз се почувствах зле. Но не направи сцена — поплака малко и просто така всичко свърши. Нямаше нищо общо с истериите около Малката черна рокля.

Предложих й кърпичката си и тя избърса очите си. После я сгъна отново и прокара пръсти по избродираните ми инициали в единия край.

— Мога ли да я задържа? — попита тя.

— Разбира се — отвърнах.

Изненадах се и се трогнах от тази й реакция, но когато напуснах апартамента й, единственото, което чувствах, беше облекчение.