Джейн Л. Роузън
Малката черна рокля (6)

5
Окото на тигъра^[1]

от Джеръми Мадисън

Събудих се късно с усмивка на лицето и с мисълта за предната вечер и за Натали. Тъй като беше малко вероятно доброто ми настроение да оцелее при каквато и да е комуникация на живо или в социалните мрежи, реших да се покрия вкъщи. Не говорих с никого през целия ден, освен с разносвача от „Три момчета“, който ми донесе обичайните две порции шоколадови палачинки с банан, поръчани за къщи. По телевизора имаше филмов маратон на „Роки“ и заспах още на първия филм, някъде след като Ейдриън замени очилата си с контактни лещи. Събудих се по някое време и видях как Мики умира във втория филм, пуснах една сълза, след което отново съм заспал, докато интеркомът не ме събуди. По телевизора вече даваха третия филм и Роки и Аполо Крийд танцуваха танца на радостта в морето. Тях никой не ги бе нарекъл гейове.

Портиерът ми съобщи:

— Някакъв си Ханк и някой си Албърт са тук, за да те видят.

Като чух това, за малко не обърнах чинията с палачинките. Ханк и Албърт. Заедно. Това не се случваше никога. Неохотно му казах да ги пусне и изтичах към компютъра, за да прочета набързо какво последно беше писано за мен, че да доведе и двамата у нас. Когато се чу звънецът, вече бях наредил парчетата от пъзела.

И двамата се държаха необичайно. Ханк крачеше напред-назад из цялата стая, сякаш бе на деветото си еспресо, а Албърт, горкичкият Албърт, изглеждаше все едно е прекарал целия ден, гризейки крайчетата на таблетки „Ксанакс“^[2]. И преди съм го виждал да прави това. Явно се успокоява с мисълта, че не се брои, ако отхапваш крайчето, но в крайна сметка тези малки отхапвания се равняват на един господ знае колко хапчета. Връчиха ми разпечатана статия от Ти Ем Зед^[3] — явно си мислеха, че нямам компютър и че изключването на телефона ми е престъпление. Двамата бяха доста колоритна комбинация. Когато ставаше въпрос за живота ми, обикновено развиваха майчинския инстинкт на лъвица, която пази малките си. Днес обаче се държаха като тигри на лов. Ханк намираше някакво решение, а Албърт посочваше всички начини, поради които можеше да се обърка. В крайна сметка и двамата се съгласиха, че заглавието Хомо или хетеро? Кое е мистериозното момиче до Джеръми Мадисън? беше по-приемливо, отколкото само чисто и просто Гей!

Това не ми се понрави по няколко причини. Първо, сега папараците имаха още една причина да ме следват по петите и да разберат кое е мистериозното момиче. Второ, чувствах се зле заради брат си. Той се разкри още когато бяхме деца и вероятно нямаше да се засегне от създалата се ситуация около мен, но като един добър брат си помислих, че е мой дълг да защитя знаменитостите от изваждането им на показ по такъв нетактичен начин. Имаше и още една причина — сега всички ме мислеха за изневеряваща твар, която е разбила сърцето на любимия на всички модел на Victorias Secret. Наистина не исках да съм този човек.

Съветниците ми обаче, без които, както ви казах, нямаше да съм това, което съм днес, имаха друго виждане. Особено Ханк, който не искаше да бъде част от кампанията ми за подкрепа на гейовете. Беше непоклатим:

— Избери си друга кауза — я тропическите гори, я кучешките приюти. Каквото и да е, само гледай да не те хванат да се целуваш с друг мъж.

Решиха, че най-добрият ни отговор на въпроса — Кое е мистериозното момиче до Джеръми Мадисън?, щяха да бъдат няколко нагласени снимки: аз и Натали от червения килим. Това според тях щеше даде автоматично отговор и на въпроса дали съм гей, или не. Разбира се, това означаваше, че имахме нужда от Натали отново.

И двамата бяха толкова притеснени, че щяха да избухнат всеки момент — как да я накарат да се включи в плана отново, трябваше ли да й платят и колко, как да са сигурни, че тя ще си мълчи и няма да ни издаде на жълтата преса и така нататък. Единственото по-лошо от тези двамата, които крачеха напред-назад из хола ми, щяха да бъдат разпръснатите им останки по стените ми. Предадох се и им казах, че съм съгласен с плана им и че според мен мистериозното момиче ще се зарадва да направим още една снимка. И на двамата им олекна и ме запрегръщаха и разцелуваха.

— Без целувки, пичове! — извиках аз през смях.

Всъщност се съгласих да направя това за Натали, за да може да посее съмнение в съзнанието на Флип Робърте. За да може той през целия си живот да мисли за момичето, което е изтървал. Бях сигурен, че ще стане така, защото аз самият не бях спрял да мисля за нея, макар да я бях виждал само веднъж. Освен това този план щеше да ми даде шанс да я видя отново.

Албърт видимо се оживи и попита:

— Чакай малко, откъде си толкова сигурен, че тя ще се съгласи?

Разсеях притеснението му с едно изречение:

— Има един човек, на когото тя се опитва да отмъсти.

Отмъщение. Сега вече и двамата разбраха.

Облякох костюма си с розовата вратовръзка отново и с Ханк се отправихме към „Блумингдейлс“, докато Албърт се зае да урежда нагласената фотосесия. Натали ми беше казала предната вечер, че ще работи в неделя, и аз се вълнувах, че ще я видя отново. Разбира се, това не им го казах, защото кой знае каква щеше да бъде реакцията им. Като стигнахме 59-та улица, започнах да нервнича и Ханк забеляза:

— Какво ти става — започна да си прехапваш устната, а обикновено го правиш преди някоя важна сцена?

Аз, разбира се, отрекох.

Той не повдигна повече въпроса и се загледа пак в телефона си. Бях нервен, защото щях да я видя отново. Харесвах я. Тя беше сладка и имаше приветлива усмивка. Освен това беше здраво стъпила на земята и изглежда не я интересуваше, че съм известен, което беше приятна изненада. Всъщност тя си говореше с мен все едно бях някоя от нейните приятелки. И изведнъж ми просветна. Почувствах се така, както не се бях чувствал скоро по отношение на жените. Тя не ме харесваше по начина, по който аз нея. Това земно, красиво, мило момиче, на което, изглежда, не му пукаше, че съм красива кинозвезда, наистина не се интересуваше от мен. Трябваше да спечеля симпатиите й като Стенли Трентън. Почувствах се ужасно и се притесних. Може би тази несигурност се дължеше на факта, че хванах гаджето си да ми изневерява с личния си треньор. А може би щях да осъзная, че в края на краищата не я харесвам чак толкова. Ханк ми се развика:

— По дяволите, Джеръми! Ще си изядеш устните! Пристигнахме, хайде да вървим.

Слязохме от колата и в този момент ми се прииска вместо Ханк, с мен да беше Албърт, за да ми даде да си гризна от неговите таблетки „Ксанакс“. Ханк сложи една бейзболна шапка на главата ми, смъкна я достатъчно ниско и се качихме с ескалатора до третия етаж. Искаше ми се да й кажа нещо забавно, затова започнах да обмислям разни варианти, но нищо не ми идваше наум. Несигурността ми нарастваше и ми се искаше вместо агента ми, с мен да беше дошъл някой сценарист. Въпреки че нямах идея какво да кажа, помолих Ханк да ме остави аз да говоря и да не ме излага.

Видях я и се забързах към нея, като опитах да се пошегувам. Хванах една червена рокля и я попитах:

— Има ли я в моя размер?

Натали като че ли не разбра шегата ми и отговори сериозно:

— Не мисля, че ще ти стане.

— Пошегувах се — казах малко отбранително аз.

— О, не исках да бъда политически некоректна — бързо каза тя и се усмихна.

Изобщо не разбрах какво имаше предвид, но пленен от красивата й усмивка, започнах да й разкривам новия план. Тя се съгласи за фотосесията, но имаше един проблем. Колегата й Томас тъкмо бе изпратил най-малкия размер от Роклята на Max Hammer на една клиентка. Натали го повика при нас и по някаква причина, която той отказа да обясни, беше убеден, че Роклята ще бъде върната най-късно във вторник. Казах на Ханк за налагащото се забавяне на плана и той не изглеждаше много радостен, но все пак писа на Албърт да отложи снимките за сряда. Каза ни също, че при никакви обстоятелства не трябва да ме виждат заедно с Натали преди вторник, и си тръгна, като измънка нещо под носа си за пропилените три години в Харвард.

— Малко съм разочарован, мислех си, че може да вечеряме заедно след снимките днес — признах на Натали.

Тя изглеждаше развълнувана от поканата.

— Всъщност можем. Хайде да идем в Куинс. Никой няма да очаква да те види там, а аз не съм на работа чак до вторник — точно навреме, за да взема Роклята.

Чак до вторник, помислих си аз. Може би тя все пак ме харесваше.

Бях облечен в костюма за фотосесията, затова слязох до мъжкото отделение на долния етаж, за да си купя нещо не толкова официално, докато смяната на Натали приключи. Тя каза, че ще ме вземе оттам и че може да се измъкнем незабелязани, като се слеем с тълпите в метрото и отидем в Куинс. Не махнах бейзболната си шапка през цялото време и имаше нещо вълнуващо и приключенско в цялата ситуация. Отдавна не се бях качвал на метрото, а и никога не бях стъпвал в Куинс. Когато влакът излезе от тунела и тръгна по наземната линия, се почувствах като дете. Натали каза също, че съм приличал на такова.

Извървяхме пеша няколкото пресечки от спирката на Дитмарс Булевард до нейния апартамент. Беше толкова хубаво да съм далеч от Манхатън. Представях си папараците, които бяха обградили сградата ми и щяха да ме чакат цяла нощ да се прибера. Не исках обаче да мисля за това сега. Натали ме попита дали имам нещо против да си вземе бърз душ, аз й казах, че нямам, и тя ми връчи дистанционното. Още даваха филмовия маратон на „Роки“ — вече четвъртия филм — и някъде около първата доза стероиди на Долф Лундгрен се появи Натали, която беше само по сутиен и бикини. Набързо се пресегна през мен, за да вземе нещо и аз едва не паднах от дивана. Успях да извърна погледа си, но не издържах повече от миг, защото тя стоеше пред мен, разресваше косата си и ми говореше, все едно бях съквартирантката й от колежа.

— Какво ти се хапва? Нека ти кажа какви заведения има наблизо в квартала — има почти всякакъв вид традиционна кухня, за каквато може да се сетиш.

— Изненадай ме — бе единственото нещо, което ми дойде да кажа, защото изобщо не слушах какво ми говореше. Тя вече ме беше изненадала доста приятно.

Изглежда, че се зарадва на отговора ми и отиде до спалнята с усмивка, за да се облече и да скрие от погледа ми изкусителния си дантелен сутиен и късите си панталонки, които бяха оставили лек отпечатък точно под пъпа й — най-сладкото пъпче, което някога бях виждал. Никога преди не бях срещал такъв свободен дух и никога през живота си на знаменитост не бях срещал някой толкова незаинтересован от мен. Този Флип Робърте трябва да е бил някакъв клонинг на Аполон.

Натали излезе след малко от спалнята напълно облечена, със замах си сложи гланц на устните и каза:

— Да тръгваме!

Последвах я като кученце до мароканския ресторант, където седнахме на пода и вечеряхме с пръсти. По едно време тя замечтано отбеляза:

— Това е точно като една сцена в „Сабрина“^[4] — новата версия, а не старата с Хъмфри Богарт и Одри Хепбърн, сещаш ли се?

Не ми говореше нищо. Тя се изненада, че не бях гледал нито една от версиите. Говорихме си за всичко, което може да ви дойде наум, включително и за това как не ми се иска тази нощ да свършва. Когато осъзнах какво точно съм казал, прехапах устни и замазах положението:

— Заради папараците пред жилището ми, естествено!

И бинго! Тя ми повярва и ме покани да спя у тях.

Когато се прибрахме в апартамента й, тя претърси колекцията си от дивидита, която имах чувството, че включва всички романтични комедии, правени някога, и най-накрая намери „Сабрина“. След това прерови и чекмеджето си с тениски, извади най-широката, която успя да намери, и потупа по леглото, като ми каза, че това е нейната страна и че ще се върне след малко.

Съблякох се и легнах под завивките. Бях само по боксери и злощастната тениска с надпис Не се потя, аз блестя. Опитах се да не обръщам голямо внимание на надписа, за да не убивам самочувствието си и я изчаках да се появи в секси сутиена и панталонките от по-рано, а пък защо не и в нещо още по-еротично. Появи се по потник и долнище на пижама, намести голяма купа пуканки между нас, седна на леглото, включи телевизора и каза:

— Отдавна не бях правила купон с преспиване — колко готино!

Това момиче определено не беше привлечено от мен. Не можах да се сдържа, трябваше да узная нещо повече за този неин бивш, който явно толкова ме превъзхожда, че тя изобщо не поглежда на мен като на мъж. Преди да пусне филма, я попитах:

— Интересно ми е, имаш ли снимка на Флип Робърте?

Тя се изсмя и каза:

— Изгорих ги всичките!

Погледнах на обложката на дивидито — Одри Хепбърн хваната под ръка от двама мъже — Хъмфри Богарт и Уилям Холдън. Попитах я:

— Ако това бяхме аз и Флип, аз кой от тях щях да бъде?

— О, разбира се, че ти ще си Уилям Холдън! Хъмфри Богарт е достатъчно възрастен, за да й бъде баща в този филм, а и не е наполовина толкова красив, колкото Холдън!

— И кого избира Сабрина? — попитах я аз.

Момичето, което сега си мисля, че е имало проблеми с баща си, ми отговори:

— Ще разбереш, като изгледаш филма!

На следващата сутрин се събудих с откритието, че (ВНИМАНИЕ: СПОЙЛЕР^[5]):

Сабрина (Одри Хепбърн) избира Лайнъс (Хъмфри Богарт) и че мога да спя с момиче, без да правим секс.

Гледах я как спи около минута, като се успокоих с мисълта, че със сигурност е имала проблеми с баща си и не съм достатъчно възрастен за нея. Тази липса на привличане към мен от нейна страна трябва да се дължи на това. Изгубих се в нежната й красота. Леко разтворените й устни, разрошената й коса. Чудех се какво ли сънува.

В крайна сметка вдигнах приличен шум, за да се събуди, но не достатъчно, за да осъзнае, че аз я бях събудил. Веднага щом се поразсъни, я попитах:

— По време на вечерята ти говори доста за майка си, но забелязах, че изобщо не спомена баща си…

— Добро утро и на теб! — разсмя се тя и свали краката си от леглото. — Баща ми ни напусна, когато бях на шест. Седях в хола и си играех с куклата, а той просто излезе.

Почувствах се неловко и съжалих, че съм засегнал темата, но пък се зарадвах, че бях прав за проблемите с таткото.

— Напусна ви? Просто ей така, без да каже сбогом? — попитах аз.

Натали замълча за момент и след малко добави:

— Нещо такова. Каза нещо от рода на: Довиждане, мило дете, аз го попитах къде отива и той каза, че му се налага да замине. И тогава ни напусна. Това беше последният път, когато го видях.

Тя се зае със сутрешния си тоалет, а аз се почувствах ужасно. Бях бръкнал с пръст в раната, само и само да задоволя собственото си глупаво его. Извиних й се, когато седна на леглото, за да обуе чорапите си:

— Извинявай, не трябваше да разпитвам за баща ти.

Натали започна да се смее и през смях каза:

— Баща ми живее на няколко пресечки оттук с майка ми и никога никъде не е ходил! Толкова си наивен!

Сборичках я и се търкаляхме на леглото за минута-две. Повече от всичко исках да я целуна, но мисълта, че ще ме отхвърли, ме отрезви. Тя нямаше проблеми с баща си, просто не намираше нито Джеръми Мадисън, нито Стенли Трентън за привлекателни. Реших, че ще се видим в сряда за снимките, а след това никога повече. Ако исках да се чувствам отхвърлен, можех спокойно да се върна към ходенето на прослушвания.