Франческа Лия Блок
Островът на изобилната любов (2)

Един много млад алхимик се взираше в телевизионния екран, където хората политаха от сградите. За миг сърцето му трепна, защото си помисли, че някой е открил магическата тайна на летенето.

Но не беше така.

Самолетът се беше разбил в сградите. Димът замъгляваше екрана.

Влезе майка му, изключи телевизора и му каза да отиде в стаята си и да се приготви за училище.

Вместо това той отиде в стаята на сестра си; тя седеше на пода, нейните три черни хрътки стояха на задни крака зад гърба й, а змията с черните, червени и жълти райета спеше в клетката си. Горяха черни свещи и на пода лежеше отворен скицник. На страницата бяха изобразени гол мъж и гола жена, които се прегръщаха в един фонтан. Мъжът носеше еленови рога на главата си, а жената беше без едно око. До тях имаше друго изображение — два скелета прегърнати в същата поза, по и между костите на които растяха рози. Третото изображение беше на малко момче с бял гълъб, заобиколено от тайнствени знаци.

Сестра му го погледна със светлосините си очи, които толкова приличаха на неговите, че това понякога го объркваше.

— Видя ли какво показаха по телевизията? — попита той.

— Цяла нощ ми беше лошо — отговори тя.

Не разбра какво искаше да каже тя. Че е видяла? Че не е видяла, защото й е било лошо? Че й е било лошо, защото е знаела за случилото се, преди то да се е случило? Последната възможност не беше невероятна, когато ставаше въпрос за сестра му.

— Мога ли да остана тук? — попита момчето.

Тя вдигна рамене и той седна до нея на пода. Пердетата бяха спуснати и в стаята беше доста тъмно, въпреки че беше сутрин.

— Този свят е гаден — каза той.

Сестра му не му обърна внимание.

— Какво правиш?

Тя вдигна глава и пак го погледна с блесналите си сини очи.

— Вещерство. Магии. Какво мислиш, че правя?

— Искам да се науча.

— Това не се учи. Или имаш дарбата, или я нямаш.

— Какво ще правиш?

Трите кучета, които досега стояха неподвижно, се размърдаха и започнаха да вият като при пълнолуние.

— Ще променя света — каза тя.

Това не се случи. Дори и с онези дребни неща, които всеки човек прави, освен че промени света, когато го напусна. Дарбата? Той я постигна. Но беше твърде късно.