Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вътрешен кръг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Inner Circle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Брад Мелцър

Заглавие: Вътрешен кръг

Преводач: Гриша Атанасов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров

Редактор: Ганка Петкова

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Грета Петрова

ISBN: 978-954-28-1546-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16845

История

  1. — Добавяне

Глава 55

Бяха само шест секунди.

Шест секунди от клип.

Шест секунди на Ютюб.

Но за Клементин, която все още седеше сгушена на дивана, все още притискаше котарака в прегръдката си, все още се взираше с уморени очи в екрана на лаптопа, те бяха най-важните шест секунди от цялото видео.

Вече знаеше точно къде да кликне с мишката върху лентата, та малкото сиво кръгче да прескочи обратно към минута 1:05 на видеото. В 1:02 Нико за първи път вдига пистолета, който всъщност се вижда, преди да се появи самият той. В 1:03 излиза на половин стъпка от тълпата пилоти от НАСКАР, но се забелязва само ръкавът на гащеризона му — голямо жълто петно, от което рикошира яркото слънце. В 1:04 се вижда целият жълт гащеризон. Вече се движи. Но едва в минута 1:05 за първи път се вижда ясно цялото лице на Нико.

Гледката трае шест секунди.

Шест секунди главата на Нико е извита надясно към камерата.

Шест секунди Нико е спокоен и дори се усмихва.

Шест спокойни секунди… преди стрелбата, крясъците и хаоса… в които бащата на Клементин не прилича на чудовище. Изглежда овладян. Уверен. Изглежда щастлив. И няма съмнение… дори тя вижда как устните му се разтягат, разкривайки усмивка… а изражението му е съвсем същото. Това беше единствената лъжа, която Бийчър й беше казал. Но тя знаеше истината. Изглеждаше точно като баща си.

„Пук, пук, пук“, изхълцват изстрелите в минута 1:12.

Ала дотогава Клементин вече е цъкнала с мишката, връщайки малкото сиво кръгче обратно, преди хаосът да започне.

Правеше го от доста време, гледаше нескончаемо все тези шест секунди. Не беше здравословно. Знаеше го.

С надежда да превключи на нещо друго посегна към телефона и набра номера на Бийчър. Независимо от дългия път на връщане трябваше да се е прибрал досега.

Вдигна апарата до ухото си, чу няколко позвънявания, а след това гласовата поща. Набра пак. Отново гласова поща.

Не се замисли много, но във всеки случай доста повече, отколкото за целувката им.

Знаеше, че Бийчър я носи в себе си.

Установяваше обаче с колко изненади е пълен все още той.

Вероятно просто е заспал, реши тя, кликна пак, видеото започна отново, а тя продължи да гледа, за да види колко много прилича на баща си.

— Знам, обещах — погали тя котарака си. — Това ще е последният път.