Брад Мелцър
Вътрешен кръг (109)

Глава 106

— Това не е… не… — запъва се Далас; едва се задържа на крака и сякаш все още не забелязва раната си. — Ти ми каза… каза, че съм в Кръга Кулпър…

Без да му обръща внимание, Палмиоти пристъпва по-близо и издърпва папката от ръцете на Далас.

— Имаше нужда да знаеш, че служиш на страната си, синко.

Далас поклаща глава, парализиран от шока.

Опитвам се да си поема дъх и застоялият въздух изпълва дробовете ми. Тот е бил прав само отчасти. Да, Далас е от Водопроводчиците. Но не знае, че е от Водопроводчиците.

— Бийчър, виждаш ли на какво са способни тези хора? — извиква Клементин. Всички съмнения… цялата тъга… цялата й жалостивост, които ни показваше, внезапно са изчезнали.

През последните няколко дни при всяка промяна в настроенията на Клементин, при разкриване на нова нейна страна си казвах, че се отваря нова врата. У нея имаше десетки стаи. Сега я поглеждам. Най-накрая разбирам, че е без значение колко са стаите. Без значение е колко са впечатляващи. Или колко красиво са обзаведени. Или колко хипнотизиращо е да преминаваш през тях. От значение е, че всяка от нейните стаи, дори и най-хубавата, има дяволски превключвател. И той прещраква. Мигновено. Без никакво предупреждение, но дяволите! Точно като баща й.

От лявата ми страна Далас поглежда надолу към гърдите си, където е разцъфнало кърваво цвете и ризата му подгизва. Краката му се подгъват и той се олюлява.

Без да губи време, Палмиоти насочва пистолета си към мен. Виждам мрака в цевта. Очаквам да ми отправи последна заплаха, но не става така.

— Моите извинения, Бийчър. — Той започва да натиска спусъка и…

Пффф!

Нещо изсвистява във въздуха.

Палмиоти не забелязва. Не и преди да погледне надолу и не види опърлена черна дупка, като изгорено от цигара, да дими на ръката му. От нея потича тънка нишка кръв.

Не е като на кино. От цевта не се издига струйка дим. Само Клементин е. И нейният пистолет.

Тя ме е спасила.

Палмиоти стои там зашеметен. Пистолетът се изхлузва от ръката му и глухо тупва на земята близо до краката на Далас.

Далас едва стои, но разбира, че това е неговият шанс. Последният му шанс. Гледа пистолета на Палмиоти.

Ала преди да успее да се наведе за него, Далас се хваща за гърдите. Кърви лошо. Краката му се подкосяват и той се срива с празни ръце на прашния под.

— Сега си тръгвам. — Клементин продължава да държи пистолета насочен към Палмиоти и отново слага пръст на спусъка. — Вече можеш да ми подадеш тази папка, ако обичаш.