Брад Мелцър
Вътрешен кръг (31)

Глава 28

— Господин Лоран, следващият ви клиент е тук — извика момичето от предната част на „Бръснарницата на Уол“, дълго тясно помещение, побрало седем бръснарски стола — всички в една редица, — ваксаджията Гари до входната врата и местния фаворит Джеймс Дейвънпорт, който подстригваше на първия стол.

Лоран я погледна от последния стол в дъното, но не отклони вниманието си от настоящия, най-жизненоважен клиент.

— Трябва да се връщам. Вече е късно — каза д-р Палмиоти от бръснарския стол.

— Никъде няма да ходиш. Още две минути. — И Лоран притисна електрическата машинка към тила на д-р Палмиоти. „Белене на картофа“, така дядото на Лоран наричаше почистването на космите на врата. Най-последната част от работата.

— Значи брат ти… — добави Лоран, макар добре да знаеше, че Палмиоти няма брат. — Ако се нуждае от помощ, навярно е редно да му я осигуриш?

— Не знам — отговори Палмиоти с брадичка, притисната към гърдите. — Не обича много-много да приема помощ.

Лоран кимна. Това беше стар проблем за президента Уолъс.

В такава близост до Белия дом почти всеки местен бизнес имаше закачени поне няколко снимки на местни политици, помогнали им с течение на времето. От 1967 г. насам в „Бръснарницата на Уол“ нямаше нито една. Нула. Дори онази от „Нюзуик“, на която Лоран подстригваше президента Уолъс точно преди встъпването му в длъжност. Сегашният собственик не желаеше да изглежда като човек, взел едната или другата страна в безмилостния свят на политиката. Но за Лоран празните стени представляваха студено напомняне, че когато във Вашингтон, окръг Колумбия, всичко се скапе, той е единственият човек, на когото наистина може да разчита.

— Само не забравяй да го поздравиш от мен — напомни Лоран, довършвайки работата си по врата на лекаря. — Кажи му, че е в моите молитви.

— Той знае, че е. Знаеш, че го знае. — Палмиоти се стараеше с всички сили да не проличи колко неудобно се чувства.

Лоран не се изненада. Подобно на повечето лекари, Палмиоти винаги беше имал затруднения с вярата. За щастие, беше му лесно с приятелството.

Лекарят посегна към врата си, разхлаби бръснарската кърпа в червено, бяло и синьо и скочи от стола толкова припряно, че дори не се огледа в огледалото.

— Ти си магьосник, Лоран. Ще се видим скоро!

Палмиоти тръгна да плаща на касата, а Лоран се огледа и забеляза книгата с твърди корици и яркочервено заглавие „Проблем от Ада“, останала на рафта под огледалото.

Палмиоти беше на касата. Все още имаше време да му я върне. Вместо това Лоран отвори чекмеджето с резервните ножици и плъзна книгата вътре, без да отрони дума. Както обикновено.