Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Inner Circle, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Гриша Атанасов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Вътрешен кръг
Преводач: Гриша Атанасов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров
Редактор: Ганка Петкова
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Грета Петрова
ISBN: 978-954-28-1546-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16845
История
- — Добавяне
Глава 43
— „Шестнайсети февруари“ — чете Клементин от страницата. — Трябва ли да знаем тази дата?
Exitus
16 февруари
Acta
26 години са дълго време да запазиш тайната
Probat
Напиши отговор: NC 38.548.19 или WU 773.427
Поклащам глава към нея. Не тук.
— На тази дата откриват гробницата на Тутанкамон — обажда се Диаманта.
— Моля? — питам.
— Откъде въобще го знаеш? — настъпва Тот.
— Проверих, преди да дойдете. — Диаманта сочи надолу към непроявеното съобщение на предната страница на речника.
— Не намерих нищо забележително за периода от двайсет и шест години, но ако гледате само шестнайсети февруари, на тази дата сребърният долар става законно платежно средство в САЩ, а Хауърд Картър открива фараона Тутанкамон. Иначе това е доста спокоен ден в историята. — Забелязал нашите реакции и мълчанието ни, Диаманта добавя: — Съжалявам. Не исках да любопитствам.
— Не си любопитен. Ни най-малко — Тот дори влага нотка на благодарност в гласа си. — Просто намерихме тази книга сред разни стари папки от началото на шейсетте и решихме, че ако някой е надраскал нещо в нея, вероятно ще е забавно да видим какво е.
Диаманта се втренчва в Тот, без да се страхува от сляпото му око.
— Имаш ли някаква представа как действа невидимото мастило? — пита Диаманта.
— Току-що ни обясни как действа — отвръща Тот.
— Да. Изнесох ви краткия курс. Но ако ви бях прочел пълния, щях да спомена, че ако невидимото мастило седи прекалено дълго, например няколко десетилетия, и приложим химикала реагент, написаното ще се появи отново в бледокафяв цвят. Като кестен. Вашият запис тук е бледозелен той сочи речника. — Това е прясно мастило и по яркостта на цвета бих се обзаложил, че е записано някъде през последната седмица.
Все още пребледняла, Клементин ме поглежда. Аз поглеждам Тот.
— Дениъл, чуй ме… — започва Тот.
— А, не. Не желая да слушам. Не се забърквам. Вече казах на Бийчър: вашите проблеми не ме интересуват и не искам и да ме замесвате, в каквото и да сте се замесили вие. Той се нуждае от помощта ми и ще я получи. Но не се отнасяй с мен като с идиот, Тот. Изглеждаш надут, а освен това е обидно.
— Извинявам се — промърморва Тот.
— Извинението е прието. — Диаманта ми подава речника. — Между другото, ще ви кажа още сега: няма начин тази книга някога да е принадлежала на Джордж Вашингтон.
— Но мотото…
— Exitus acta probat никога не се появява само като три думи на една страница. Никога. Нито веднъж в сбирката му. Повярвай ми, проверил съм над трийсет книги от Маунт Върнън. При всяко използване на мотото от Вашингтон то заедно с пълния герб, включващ орела, ивиците и трите звезди. А дори и да не беше така, намерих и това…
Отваря на вътрешната страна задната корица на речника. В долния десен ъгъл със светъл молив е написано „--2“. Дори не съм го забелязал преди.
— Това друг шифър ли е? — интересува се Тот.
— Най-важният шифър от всички — отвърнах, спомняйки си прекараното време в магазина на господин Фарис. — В антикварните книжарници така отбелязват цената.
— Или в някои случаи какво е платил книжарят за нея — добавя Диаманта, — така че да знаят за колко да я продадат.
Тот превърта информацията в ума си.
— Значи вместо да е рядко издание на Джордж Вашингтон, мислите, че тази книга струва около два долара?
— Струва колкото някой ще плати за нея — натъртва Диаманта. — Но ако трябва да предположа, да, обзалагам се, че това е по-късно издание, което някой фалшификатор е подправил, за да го продаде с измама през 1800-те, след смъртта на Вашингтон. Натъквам се на такива постоянно. Видях една преди няколко седмици в антикварна книжарница във Вирджиния продължава Диаманта. — Затова на ваше място щях да съсредоточа енергията си върху книгата, в която искат да получат отговор.
— Моля? — озадачава се Клементин.
— Да не мислиш, че това не са библиотечни сигнатури? — предизвиква я Диаманта. — Те ти пишат в тази книга, после ти отговаряш в друга. Общуване чрез книги. Гордостта на Кръга Кулпър.
Отново се сещам за Нико, докато и тримата се взираме в последния ред на съобщението:
Напиши отговор: NC 38.53.628 или WU 771.377
Несъмнено, определено приличат на библиотечни сигнатури.
— Има само един проблем… — започвам.
— И той е, че трябва да намерим тези книги веднага… — прекъсва ме Тот и се вглежда настойчиво в мен. Разбирам намека.
Но когато се насочваме към вратата, чувам песента „Острови на течението“. Кени Роджърс и Доли Партън. Телефонът на Тот.
— Говорите с Тот — отговаря той, като го отваря.
Кимва, после кимва отново. Но не отронва нито дума. Дори след като затваря.
— Дениъл, благодаря още веднъж за помощта. — И Тот ни побутва с Клементин към коридора.
— Не забравяй за мен и Рина — извиква Диаманта, докато излизаме.
Вратата на лабораторията с бронирано стъкло се затръшва със студено изщракване, ала чувам тихото сумтене на Тот, докато той се тътри обратно към асансьорите.
— Знаеш коя е книгата с тези номера, нали? — пита Клементин.
Тот не й обръща внимание. Аз — също.
— Кой беше на телефона? — питам го.
— Никълъс — отвръща Тот.
— Кой е Никълъс?
— Охранителят на пропуска. С веждите като гъсеници. Плащам му двайсетачка, за да си държи очите отворени. — Тот ни натиква в очакващия ни асансьор. — Сега, ако си размърдате задниците достатъчно бързо, може да имаме късмета най-накрая да спипаме Дъстин Гирич.