Брад Мелцър
Вътрешен кръг (97)

Глава 94

От предната седалка на белия микробус, паркиран на улицата, не беше трудно да се забележи Бийчър.

Или Далас.

Вече са двамата, помисли си шофьорът на микробуса, гледайки как черната им кола профуча и напусна „Света Елизабет“. Предстоеше му да се оправя и с двамата.

По изражението на Бийчър личеше колко е ужасен и още не може да се овладее. Далас не изглеждаше много по-добре.

Това нямаше значение за шофьора на белия микробус. Всичко се разви прекалено лошо и прекалено бързо.

Не му оставаше избор обаче. Бийчър никога нямаше да го разбере. Шофьорът посегна за миг към запалването, но после реши да почака, наблюдавайки как колата на Далас изкашля малко облаче дим и изчезна по улицата.

Моментът не беше подходящ да го забележат. И по-важно, той искаше да видя дали някой друг не ги следи.

Шофьорът остана там цяла минута, като наблюдаваше улицата и всяка паркирана кола наоколо. Никой не помръдна.

Отвъд портата главната алея навътре към „Света Елизабет“ беше изпълнена с вихрушка от оранжеви сирени. Охраната на учреждението. Несъмнено вече бяха натъпкали Нико с лекарства заради бъркотията, причинена от постъпката на бръснаря.

Шофьорът се изкуши да отиде там, но отново бе лишен от избор. Никога нямаше избор.

Не и докато не бъде решен единственият проблем, причинил толкова много други. Проблемът, за който тя можеше да обвинява само себе си.

Бийчър.

Черната кола вече отдавна бе отминала и се носеше към местоназначението си. Клементин си пое дълбоко дъх, излезе на пътя и се постара да запази спокойствие.

Преднината на Бийчър нямаше значение.

Не и когато тя знаеше точно къде отиват.