Брад Мелцър
Вътрешен кръг (37)

Глава 34

— Те не ти вярват, нали? — пита мъртвата първа дама.

Отново на третия етаж, застанал в края на остъкления балкон, Нико наблюдаваше как светлосиният „Мустанг“ се спуска по тесния павиран път към караулното помещение и главната порта.

— Тя ме наблюдава. Виждам я — отвръща Нико.

— Има ли значение? — интересува се първата дама.

— Това означава, че ще се върне отново. Ще се върне, знам.

— Но това, което каза за момчето… за Бийчър… Те никога не ти вярват.

Той се обръща към първата дама и пита:

— Вярваш ли ми?

— Нико, ти ме застреля с куршум, който пръсна мозъка ми по таблото на колата ми. Ти ме отне от мъжа ми, от децата и от внуците ми. Искам да те мразя с всичко, което ми е останало. Но това момче Бийчър знае кой е. Ние всички знаем кои сме, дори и да не го признаваме. Така че, когато той ни предаде…

— Може и да не ни предаде. Това е изпитанието му. Длъжен съм да му дам шанс.

— Шанс може. Но ако се провали, по-добре да понесе същото наказание, каквото наложи на мен.

Нико кимва и се обръща пак към отдалечаващия се „Мустанг“.

— А момичето? — добави първата дама. — Знаеш кое е, нали?

— Разбира се — отговаря Нико, когато колата най-накрая завива зад ъгъла. — Може да съм луд, но не съм идиот.