Брад Мелцър
Вътрешен кръг (44)

Глава 41

— Спомена ли вече на Рина за мен? — пита Диаманта.

— Шегуваш се, нали? — отвръщам. — Колко съм бърз според теб?

— Много си бърз — казва той, кима за поздрав на Тот и хвърля бегъл поглед към Клементин. — Позанимавах се с вашия проблем с невидимото мастило.

Повдига вежди, завърта се към лабораторията и ни кани вътре.

— Между другото, откъде е тя? — добавя той с гръб към нас и посочва с пръст Клементин.

— Тя е… ами… — Присягам се към Клементин и изваждам закачената от вътрешната страна на ревера й червена карта за посетител, дадена й от Тот. — Работи в отдела за съвременната армия в Колидж Парк — имам предвид нашата сграда в Мериленд. — Казва се Люси.

— Люси? — промърморва Клементин и прави гримаса.

— Приятно ми е да се запознаем, Люси. — Диаманта е все още с гръб към нас. — Макар да е странно щатен служител да носи карта за посетител.

Не обелвам и дума, докато минаваме покрай няколко шкафа за карти и каси за съхранение. Не би трябвало да съм изненадан. Той прекарва дните си в изследване и на най-дребните детайли.

— Слушай, Дениъл… — подхваща Тот.

— Тот, не ми пука. Наистина — прекъсва го той. — Бийчър, просто обещай да кажеш две думи на Рина. Честна сделка?

Кимам с глава. Честна сделка.

— Добре, сега за следващия ви кошмар. И той ни повежда към квадратната лабораторна маса в дъното, цялата покрита с небесносини пластмасови тави за проявяване, каквито има в тъмните стаички. До ръба на лабораторната маса е нашият екземпляр от „Речник на Ентик“.

— Какво знаеш за невидимото мастило?

— Спомням си панаира на науката в пети клас: някой пише с лимонов сок, после нагряваш хартията и готово…

Отварям речника и виждам, че вече всяка страница е защитена с лист специална мека хартия. Но освен надписа.

Exitus

Acta

Probat

Форзацът е съвсем празен.

— Очаквах да си намерил нещо написано — намесва се Тот почти толкова раздразнен, колкото и аз.

— Точно това се опитвам да ви кажа — обръща ни внимание Диаманта. Който и да е сложил това тук, не играе в Детската лига. Това е удар на професионалист — обяснява той, — най-добрите тайни мастила датират от хиляди години, от Китай и Египет, а през осемнайсети век почти винаги ги правят на основата на органична течност — сок от праз, зелени лимони или дори урина. И нали и ти спомена: малко нагряване разкрива записаното. Но както и Джордж Вашингтон е разбрал, не е голяма тайна, щом всеки британски войник знае, че е достатъчно просто да помаха със свещ, за да види как фокусът се прояснява.

— Мини на въпроса за професионалния удар — подкани го Тот.

— Това е въпросът — подчертава Диаманта. — Основните невидими мастила изискват процес на нагряване. Нагрявате хартията, разбивате шифъра. Но за да надхитрят британците, Вашингтон и неговият Кръг Кулпър започват да си играят с химичен процес.

— Чакай… Какво каза току-що? — пита Клементин.

— Химичният процес?

— Не, преди него — казва тя.

— Има предвид Кръга Кулпър — намесвам се аз.

Знам накъде бие. Иска да разбере доколко брътвежите на Нико са били верни.

— Значи Кръгът Кулпър е използвал това?

— Разбира се — потвърждава Диаманта. — Наясно сте, предполагам, какво е Кръгът Кулпър, нали?

Всички кимваме.

— Тогава трябва да знаете, че главната цел на Кръга е да помогне на Вашингтон да оповести своите най-важни секретни намерения. Всъщност невидимото мастило е само началото: Кръгът Кулпър има свои собствени кодове и шифри… те никога не използват истинските си имена… пишат на гърба на петнайсетия лист хартия. Ето защо, когато Уилям Кейси пое ЦРУ…

— Знаем тази история. За статуята — прекъсвам го аз. — Те са най-добрите шпиони на всички времена. Разбрахме.

— Едва ли сте я разбрали. За толкова малка група Кулпър имат огромен принос за победата на Революцията. А най-големият им принос произтича от факта, че всички жизненоважни документи са били ръкописни писма. Затова, когато британците продължили да прехващат заповедите на Вашингтон отново и отново, той поискал от Кръга Кулпър да направят нещо по въпроса.

— Да изработят невидимо мастило.

— Но не какво да е мастило — подчертава Диаманта. — И тук идва блестящата им идея. Вместо да използват топлина, те започват да пишат с химикал, който изчезва, и го наричат „агент“. А после, искате ли да го прочетете, използвате друг химикал, наречен „реагент“.

— Той кара написаното да се появи отново — доуточнява Тот.

— Просто, нали? Агент и реагент — повтаря Диаманта. — Докато пазите втория химикал в тайна от врага, той никога няма да разбере какво е написано. И, както предположихте, Вашингтон и Кръгът Кулпър записват своите съобщения на титулните страници на обикновени книги.

Диаманта сочи речника, а аз чувам думите на Нико в главата си: „Не всичко може да се види толкова лесно“.

— Използвали са книги, понеже никой не би търсил съобщения в тях — обажда се Тот.

— Това е част от замисъла. А използват именно книги, защото, за да подействат по-добре химикалите на невидимото мастило, са се нуждаели от качествена хартия — обяснява Диаманта. — По онова време хартията на най-разпространените джобни книги като стари брошури, алманаси…

— … И речници — добавя Клементин.

— … И речници — съгласява се Диаманта — е по-евтина, отколкото качествената хартия, внасяна от Англия.

Той нахлузва чифт памучни ръкавици, внимателно посяга, взема речника от ръцете ми и го слага отворен на лабораторната маса.

— Единственият проблем е, ако имате речник с двеста страници, как да разберете върху коя страница да приложите проявяващия химикал? — Той започва да прелиства леко потъмнелите празни страници, но като цяло неразличими една от друга. — Не е изненадващо, че Кръгът Кулпър се е спрял на тази.

Диаманта издърпва първия лист мека хартия и отново разкрива екслибриса на книгата:

Exitus

Acta

Probat

— Що се отнася до съобщенията на Вашингтон — продължава той, — те са знаели да четат между редовете.

Все още объркан, гледам Тот.

— Не говоря метафорично — пояснява Диаманта. — Точно така трябва да направим. Хайде, чети между редовете.

Изважда от най-близката тавичка за проявяване малка квадратна гъба, не по-голяма от кибритена кутия. С докосване на хирург нежно прокарва влажната гъба по страницата.

От релефните влакна на хартията изникват избелели светлозелени букви, разцъфтяват пред погледите ни и разкриват съобщение, за което започвам да мисля, че е било предназначено за президента на Съединените американски щати:

Exitus

february 16

Acta

26 years is a long time to keep a secret

Probat

write back: NC 38.548.19 or WU 773.427

Exitus

16 февруари

Acta

26 години са дълго време да запазиш тайната

Probat

Напиши отговор: NC 38.548.19 или WU 773.427

— О, господи! — прошепва Клементин с пресекващ глас. Лицето й пребледнява.

— Става все по-любопитно, а? — Диаманта очевидно е развълнуван.

Единственият безмълвен остава Тот. Наблюдавам начина, по който гледа съобщението. Той също го вижда.

Ако тези числа са верни…

Току-що сме скочили в съвсем нова заешка дупка.