Бо Онест
Списъкът (8)

7

Автомобилите се носеха с постоянна скорост по магистралата, в купето на Иво, Шаде тихо припяваше от уредбата и се очертаваше едно приятно пътуване. На една отбивка той даде мигач, намали скоростта и спря, а след малко и Командо плъзна колата си до него.

— Какво става момчета, не е ли рано за почивка?

— Спряхме за друго. Знаеш ли какво предложи Робинзон? Търново ни е по пътя, а нали онова село, в което живее бившата ти изгора е до града. Сега е моментът да минем оттам и да проверим какво става с нея. Ако се вярва на нашия приятел, живакът вече трябва да я е съсипал, минаха няколко месеца откак го изляхме в комините. Не си ли любопитен да видиш как и е повлиял?

— Как не се сетих по-рано? Прави сте, нека да проверим, и без това почти ни е на път. От сега нататък карайте след мен, там ще спрем направо на центъра до кръчмата!

— Идеално, тъкмо ще се подкрепим с кафе и тактично ще подпитаме присъстващите.

Подкараха пак, Командо уверено ги водеше и след около час, когато наближиха Търново отбиха към селото на крадливата учителка. Беше вече следобед и когато спряха на площада установиха, че заведението е пълно с местните пияндета. Повечето познаваха приятелят им, той бе поживял там известно време и зарадвани от неочакваната среща ги поканиха да седнат при тях.

— Какво става бе, момче, къде се загуби?

— Сега живея във Варна, нали знаете, че жена ми ме изгони. Там добре се устроих, че и нова жена си намерих. А вие как я карате?

— По обичайния начин. Сутрин ставаме и идваме тук, следобед подремваме по къщите и пак тръгваме насам. Пишем на рабоша и когато вземем помощите и пенсиите оправяме сметките, а после пак започваме отначало.

— Е, сега имаме повод да се почерпим. Ще оправя на всички ви сметките и ще оставя на кака Мара пари да си пиете на моя сметка поне още 2–3 месеца.

— Да разбираме ли, че ти е провървяло финансово? Още когато твоята те натири казах на другите, че няма да пропаднеш. Хайде, за ваше здраве!

Всички присъстващи отпиха, доволни от неочакваната щедрост. Човекът премлясна след яката глътка и продължи:

— Но твоята се разболя, в момента е много зле. Тя нали беше довела някакъв бунак, но той още на втория месец си замина и тя остана сама. Дали от това или от друго, но работата е сериозна и вече не става от леглото. Тук хората говорят, че те е ограбила до шушка, вярно ли е?

— Всичко ми взе и ме остави на улицата. Благодарение на тези приятели си стъпих на краката и сега отново имам дом и доходна работа. Но вие ме заинтригувахте, от какво се е разболяла тази добра женица?

— Никой не може да каже, дори докторите, но сега прилича на старица. Няма зъби, няма коса, говори се, че може и оня отгоре да я е наказал, щом е постъпила така с теб — той погледна към тавана и се прекръсти. Но си отива, надали ще изкара до лятото.

— Е, на който каквото е писано! Момчета, радвам се, че пак се срещнахме, но бързаме и се налага да тръгваме. Ако видите бившата ми, поздравете я от мен, кажете й с моите пари смело да си купува лекарства, да не ги пести!

— Тя колко взе от теб, как така успя да те измами?

— Имах около 100000 евро на сметка, всичките ги изтегли, преди да ме изгони, а аз нали съм си глупак, преди това подарих на децата и по една нова кола и по един апартамент. Третото жилище, това, което беше на баща ми продадох, за да стегна къщата й тук. Никога не съм мислил, че ще е толкова неблагодарна, но явно съм се лъгал. Хайде, останете си със здраве, ще оставя на кака Мара 1000 лева да се черпите докато свършат.

— Жив и здрав да си ни, желаем ти всичко хубаво и пак се отбивай!

Развълнувани мъжете и кръчмарката излязоха да ги изпратят, а нашите хора се натовариха отново на колите и подкараха по пътя си. До Х. вече беше близо, най-много два часа път и се движеха по-бавно, нямаха закъде да бързат.

— Робинзон, види се, че твоят замисъл успя, жената май ще мре.

— Друго не съм и очаквал, всеки изложен за по-дълго време на въздействието на живачните пари поема по този път. Хубавото в случая е, че те правят реакция няколко месеца и край. Сега тя, след като хвърли топа, дори да продадат къщата на някого, той няма да пострада и ние ще сме с чиста съвест. В службите по целия свят за такива цели използват по-силни вещества, например цезий или полоний, но той се контролира строго и не се намира толкова лесно. Ако си спомняш преди години един служител от руските ФСБ избяга на запад и започна да плюе по Путин, даже книга написа. Но президентските главорези веднага се задействаха и тайно сложиха полоний в хотелската му стая. Само за няколко часа той се облъчи и беше дотам, след няколко месеца умря в адски мъки. Сега си спомням, че фамилията му беше Литвиненко, първото му име го забравих. Но да знаете, с руснаците шега не бива, те не прощават такива работи.

— Сещам се за случая, по телевизията тогава много се разшумя, дори показваха жертвата — косата му бе опадала напълно. Но защо се чудите, никой не обича предателите и нелоялните хора, като ще бягаш бягай, но запази професионалната си чест и си трай!

— Така е, вярност не се купува, но човек все пак трябва да преценява докъде може да стигне!

— Струва ми се, че сега Командо трябва да е доволен, наказа я подобаващо.

— Предполагам, всички знаем, че той стана жертва на голяма неправда! Да ти кажа, хич не ми е жал за нея, покрай него е имала всичко, уредил е и децата с жилища и с коли. Само като видиш в какво село живее веднага разбираш нивото й, но се е взела много насериозно, а това понякога е фатално. Някой страничен наблюдател би казал, че сме твърде крайни и жестоки, че има съд за тази работа, но Командо най-добре си знае какво е преживял, а и аз не виждам съдът нещо да я е наказал. След тази си постъпка тя е продължила да се кефи на живота и да му харчи парите, а той направо е бил смачкан. Мислиш ли, че ако й бе паднал и друг подобен наивник, нямаше и него да ошушка? Не, не, много добре стана, че я спряхме навреме. Тая не стига, че го е обрала, а и в затвора го е вкарала, а такова деяние не се прощава, не се решава със съд. Точно тези простакеси обичат да хитруват на дребно и мислят, че винаги ще им се разминава. Но пък добре, че любовникът е избягал навреме, той поне е оцелял.

— Имал е късмет човекът. Но за нея наистина важи максимата — „Каквото повикало, такова се обадило!“ Е, с тази работа приключихме, нека я забравим и да продължим напред!

— Да, прав си! Както е живяла, така и си е отишла!

Безпроблемно стигнаха до Х., но не влязоха в града, а се качиха направо на вилата. Спряха колите в двора и започнаха да разтоварват багажа, първи естествено бяха чантите с пачките. Вече много пари се бяха събрали — освен тези от апартамента на адвокат Маринов прибавиха и бонуса от благодарния Буров. Отделно Иво къташе немалка сума в язовичите дупки, така, че поне за средства нямаше да мислят. Начинанието им в София щеше да е скъпо, но финанси имаха достатъчно.

Робинзон бе гушнал чантата със своя дял и я носеше внимателно като бебе, все пак в нея бяха авоарите за бъдещата му къща, а и за целия му оставащ живот. Той нямаше други доходи, а в цивилизацията всичко се купуваше с пари. Досега в гората му беше лесно — за месо, гъби и плодове разчиташе на богатия си опит, но в новите реалности трябваше да се плащат сметки, данъци, ток и много други неща.

Всички се качиха горе, запалиха камината и най-после се отпуснаха в познатата обстановка. Иво огледа със задоволство голямата стая, бе отсъствал само няколко дни, а колко му бе липсвала.

— Момчета, — започна менторът им — изживяхме няколко вълнуващи дни, но всяко начало има и край. Предлагам ви днес да си вземем почивен ден, виждате, че е късен следобед. Иво, ти нали каза, че тук наоколо имало някакви къщи за продан?

— Има, знам за няколко. Ти в моето село ли искаш да се устроиш или някъде наблизо? Има възможност и в Х. да ти купим нещо, парите ти са достатъчни.

— Зная, но не съм градско чедо, без гори наоколо сигурно ще умра. Предпочитам да взема нещо тук, в твоето село, че да сме съседи и за добро, и за лошо.

— Добре тогава, хайде докато не е мръкнало да ти покажа една, която наистина си струва, аз нея бих избрал. Ако не я харесаш ще огледаме и други.

Тримата излязоха и по тесните калдъръмени улички се запътиха към обявената за продан къща.

— Ето, приятели, за тази ви говорех! Елате, ще влезем в двора да разгледаме!

Целият терен беше около декар, колкото на приятеля им във Варна, но приликите свършваха дотук. Вместо метална ограда, както беше при Командо, тук имотът бе заграден с як каменен дувар, около два метра висок и поне шейсет сантиметра дебел. Влизаше се през голяма порта, оттам навремето са минавали каруците, имаше и една по-малка — за хората. Вратите и сега съществуваха, те бяха от много здраво дърво и времето ги бе пощадило. Постройката беше едноетажна, но с още с един етаж вкопан в земята, навярно в оня далечен период това са били мази и килери. Зидовете на къщата също бяха от едри камъни редени плътно, преди години не е имало тухли и бетон. Над земята, повдигнат на около метър бе етажът за живеене, с няколко просторни стаи и хубав чардак, гледащ към гората. Всички прозорци бяха с капаци от тъмно дърво, и те на стотина години като портите. Това не беше всичко, отзад в ъгъла на големия двор имаше плевня, и тя съградена от камък. Цялата задна част на парцела гледаше към широка поляна и към гората, а отпред беше градът, сгушен долу в ниското. Половината двор бе застлан с огромни каменни плочи, като древен площад, а другата половина в задната част зеленееше, там бе оформен парк с райграс и дървета. Вместо керемиди и двете постройки бяха покрити с все още непокътнати мъхести каменни плочи, устояли на всички капризи на времето и годините. Всичко беше като в разказ от Йордан Йовков, липсваха само ратаите, воловете и вечерните седенки.

Робинзон възхитен обикаляше наоколо и радостен потриваше ръце:

— Тази е точно за мен, няма нужда да гледаме другите. Идеална е и сме почти съседи, дано само вече не са я продали.

— И аз много я харесвам. Вътре няма баня и тоалетна, но ще избереш едно от по-малките помещения и ще го преустроиш. Сега ще ти дам и няколко съвета, ако искаш ги приеми и няма да сбъркаш! Тези капаци на прозорците и дървените порти непременно ги запази, те носят неповторим дух на непреходност, дървения парапет на верандата също го остави! Накарай тези от строителната фирма няколко пъти да ги импрегнират с по-тъмен, но качествен лак и ще останат вечни. Иначе дограмата навсякъде я смени, сложи си троен стъклопакет, защото веднъж се прави. От изолация според мен къщата не се нуждае, само тавана трябва да застелеш с вата, че топлото да не бяга нагоре. Навремето е нямало варов разтвор и се зидали с кал и слама, а това си е направо природен изолатор и то добър. Мазите са с каменни стени, но те са под земята и пак би следвало да държат топло. Ако бях на твое място, долу в най-просторното помещение щях да монтирам една камина с водна риза, а горе навсякъде да е с радиатори. Тази стая ще бъде за кухня и трапезария и с една вътрешна стълба ще се качваш за другите помещения на горния етаж. Там вече ще са ти спалните, холът и каквото си решиш. Запази и плочите по двора и по покривите, ти нямаш лека кола и няма как да ги повредиш! На каменния дувар отгоре бих отлял един дебел бетонен пояс, ще притисне камъните и нямат мърдане вече.

— Че ти така както го говориш много лесно изглежда.

— Парите ги имаш, бе човек, викай фирмата и им нареждай — това, това и това! Ще ги забавят по-дребните неща като водопровод, нова електроинсталация и банята ти, но ти заникъде не бързаш. Докато се върнем от София всичко ще ти е готово. Но на теб друг ти е проблемът. Замислял ли си се, че без лична карта не можеш да имаш собственост? Нотариусът първо ти сверява данните и чак тогава ти издава нотариалния акт.

— Прав си, за това не бях помислил. Според мен има два варианта — или си вадя карта и по този начин обявявам на всички къде се крия или да купим къщата на твое име, а данъците и консумативите за в бъдеще вече аз ще си ги плащам.

— Добре, и така става. Още утре ще слезем при собствениците да задействаме сделката, а после ще те заведа до най-надеждната строителна фирма в града. Знам една, която не беше обвързана с бившия кмет, там са истински професионалисти. Докато посетим нотариуса и докато уточните какво да ти ремонтират ще минат няколко дни. През това време аз искам да се отдам на моите момичета, че може да им е за последно с мен.

— Не бъди толкова черноглед, ще се върнем живи и здрави, ще видиш! Нали затова купувам и къщата, ако не вярвах в успеха на мисията щях да изчакам.

— Защо не я пишем на името на твоята баба, ако нещо се случи с нас тъкмо ще остане за нея?

— Нямам им вяра на жените, нали видя Командо как го прецакаха. Аз за нея пак съм помислил, не се бой, знаеш, че не си оставям каруцата в калта.

— Значи решено! Хайде тогава да се прибираме, да вечеряме и цяла вечер ще си правим планове.

— Хайде! Тук видяхме всичко и признавам, че имота наистина заслужава да се купи, още повече че това са ми най-лесно изкараните пари.

Прибраха се, хапнаха набързо и се настаниха около камината. Бяха забелязали, че през целия следобед и вечерта Командо бе необичайно тих и мълчалив, той навярно жалеше за учителката, но на нея вече нищо не можеше да й помогне. Погледаха телевизия, поговориха си малко, но разговорът не вървеше и един по един се прибраха по стаите, май всеки искаше да остане насаме със себе си.

* * *

На сутринта двамата съученици излязоха рано-рано да потичат, емоциите не им бяха позволили да поспят до късно. Потренираха, после закусиха и Иво слезе в Х. да търси собствениците на старата къща. До обед работата почти бе свършена, той се видя с тях, уточниха цената и дори записаха за другия ден час при нотариуса. Сделката устройваше всички — те се отърваха от нещо, което заради възрастта си вече не можеха да поддържат, а Робинзон придобиваше така мечтания собствен дом в планината и то на добра цена.

Следобед отиде до техника на строителната фирма, качиха се в селото и ги остави двамата с новия собственик да уточняват предстоящите ремонти, той бе дал личното си мнение и повече не искаше да се меси. После стори нещо и за себе си, обади се последователно на своите сладурани, искаше на прощаване да отдели по няколко дни на всяка от тях. Прибра се в градската си къща, седна и написа завещание — и на трите оставяше определена сума. Освен това нареждаше, в случай че той вече не е между живите, жилището да се продаде на търг, а парите от сделката да се поделят поравно между майката на Деница и бившата й съквартирантка Ина. За вилата се разпореди по същия начин, но завещаваше парите от продажбата на треньора си в Търново и на доктор Станков — лекарят, който се погрижи за дъщеря му при първото й постъпване в болницата. Оправи тези важни дела и запечата всичко в голям плик, утре щеше да го депозира при нотариуса. Тъкмо си направи кафе и легалният му телефон иззвъня, кой ли можеше да го търси? Той вдигна и се заслуша.

— Ало, г-н Ников, добър ден! Пак ви безпокои Гемижев, от търновската полиция.

Адреналинът на Иво рязко се покачи, толкова неочаквано беше това обаждане. Да те търсят от тия среди рядко беше за добро, а предвид заниманията му напоследък направо си бе стресиращо.

— Здравейте г-н Гемижев, как така сте се сетил за мен?

— Отдавна се каня да ви звънна г-н Ников, но все не набирах смелост. Налага се с вас пак да се видим и да поговорим, но предполагам, че разговорът ще е дълъг и не е за телефон!

На Иво от тези недомлъвки му настръхнаха косите. Къде ли се бяха издънили?

— Сега имам много свободно време и съм на ваше разположение. Кога искате да прескоча до Търново?

— По-добре аз да дойда в Х. при вас. Разговорът е полуофициален и предпочитам да е на ваша територия.

Това коренно променяше нещата и Иво се успокои. Когато ченгетата имат сигурни доказателства обикновено не молят, а направо нареждат да се явиш при тях или пък незабавно те арестуват. За да подхожда Гемижев по този начин, значи все още само налучкваше и беше неподготвен. Или пък разговорът им беше незаконен от юридическа гледна точка и той си измиваше ръцете като го превръщаше в частен.

— Тогава заповядайте, но утре до обед съм зает, елате след това!

— Съгласен съм! Когато пристигна в Х. ще ви звънна.

Това беше! До утре вечер Иво щеше да знае с какво разполага полицията, надяваше се то да не е много, иначе отдавна да са му сложили белезниците. Налагаше се пак да се качи до вилата и да информира съмишлениците си за заплахата, с телефоните вече не беше сигурно. Горе завари само Командо, другият им приятел още разговаряше с техническия ръководител на фирмата. Изчакаха го да приключи с разясненията, строителят доволен си замина и най-накрая останаха само тримата.

— Момчета, не знам дали ще повярвате, но ми се обади ченгето от Търново, иска утре да се срещнем. Онази година също ми звъня да подпитва, но тогава успях да отклоня подозренията, сега обаче явно има нова информация, защото преди половин час ми се обади отново. Ей, няма да мирясат тия некадърници, още продължават да ровят. Когато някой върши тяхната работа поне да гледат на другата страна, мамицата им!

— Ами друго не ни остава, освен да чакаме и да видим какво ще ти каже. Тук нямаме нищо уличаващо, поне за това ще сме спокойни. Ти сега слизай надолу и си върши твоите задачи, а аз ще занеса парите в пещерата и тази нощ ще остана там да ги пазя. Вземи колкото ще ти трябват за сделката и за нотариуса, тях и в джобовете си ще ги събереш! Утре след разговора се качи тук, аз също ще дойда и ще видим имаме ли повод за притеснение.

— Прав си, няма нужда да се вълнувам отсега. Вие какво решихте, ще започвате ли ремонтите?

— За всичко се уточнихме, но ще изчакам още ден-два, за да минеш и през нотариуса. Човекът гори от нетърпение да започват и обещава, че в едномесечен срок всичко ще е готово. Фирмата е сериозна и аз му вярвам, това значи, че като се върнем от столицата ще мога да се нанеса. Решил съм да монтирам една сателитна антена, ще си пусна и интернет. Абе всичко ми се нарежда, само да мине твоя разговор с полицая и да се върнем благополучно от София. После, пей сърце!

— Не мислиш ли да се подсигуриш с някоя охранителна система, тези дувари всеки може да ги прескочи?

— И това съм го решил. На един як пилон върху къщата ще закрепя гръмоотвод, а в долната му част ще накача 4 камери и 4 прожектора, те са предостатъчни, няма нужда да се презастраховам чак като Командо. С дебела гума ще ги изолирам от светкавиците и ще ги насоча към най-уязвимите участъци, така обхващам и четирите посоки вътре и малко извън двора. Има едни детектори за движение, предлагат ги навсякъде по магазините и ако нещо мръдне нощем, прожекторите автоматично се включват. Ще си взема и една немска овчарка, тя ще е последното и най-сериозно препятствие пред крадците.

— Добре си го замислил, мнението ми е, че това е напълно достатъчно. По нашия край още няма голяма престъпност, но е добре човек все пак да вземе някакви предпазни мерки. Е, щом си такъв оптимист за Гемижев и аз тогава няма да се притеснявам, но признавам, че обаждането ме изправи на нокти.

— Спокойно, щом още не са дошли ония с качулките, значи всичко е само пушек. Нищо нямат срещу теб и опитват различни варианти, но ти бъди спокоен! Като се срещнете утре влез в режим на изчакване, той говори, ти слушаш и кимаш, а вечерта като се видим ще го обсъдим! Но не му се доверявай, на ченгетата не може да се вярва!

— Благодаря за съветите! Добре приятели, тогава аз ще вървя. Оставям ви до утре вечер!

Той се сбогува и отново подкара надолу. Вече мръкваше, а трябваше малко да почисти къщата, да си запали парното и да помисли сериозно върху утрешния разговор. Едно му беше ясно — каквото и да ставаше, без бой нямаше да се даде.

* * *

Събуди се рано, стана и си направи кафе. Нощес до два часа разсъждава и накрая реши, че наистина поводи за притеснение няма, поне на този етап. Вече успокоен, най-после успя да заспи и сега се чувстваше напълно отпочинал. Докато чакаше да стане време за нотариуса погледа малко телевизия, пооправи къщата и си приготви нещата, които щяха да са му необходими за прехвърлянето. Освен парите, личната карта и пликът със завещанието, май друго нямаше да му трябва.

В 11 часа всички се събраха при нотариуса — разбран човек, пришълец отнякъде. Всички документи бяха наред, дори скица си бяха извадили хората и нещата приключиха за един час, по обед Робинзон вече имаше жилище. Иво депозира и завещанието, плати си съответните такси и тук приключиха. Разделиха се приятелски, всеки пое по пътя си, а той седна в едно кафене и неспокойно зачака обаждането от Гемижев.

Забелязвали ли сте, че в живота лошите неща са много повече от добрите? Например може постоянно да играеш тото, но надали и за 100 години ще улучиш петица, да не говорим за шестица. Ако пък се случи чудо и все пак удариш шестица, печалбите ще са толкова много, че сумата ще е минимална. Това не е много точен пример, но показва, че рядко нещата се получават идеално. Ако днес ти провърви в нещо, след ден-два вече си го забравил, защото неприятностите бързо заличават хубавия спомен. Дали ще е някаква злополука, дали детето или вие ще се разболеете, но спокойните дни се броят на пръсти. И на почивка да отидеш, пак все се притесняваш ще стигнат ли парите, какво ще е времето утре или как ще се държи колата на връщане. Днес докато чакаше съдбоносното обаждане Иво си мислеше точно за тези закономерности. Колко по-добре щеше да е сега да се весели някъде с двамата си приятели или с момичетата, а не да стои на нокти и да се чуди къде и дали нещо са сгрешили?

Най-после Гемижев му позвъни, съобщи му, че го чака в пицарията на центъра, докато хапват ще могат да си поговорят на спокойствие. Заведението беше полупразно, той седеше и го чакаше на една ъглова маса, удобно разположен с лице към входа.

— Здравейте г-н Ников, съжалявам, че се наложи да ви отнемам от времето. Какво ще си поръчате?

— И аз ще хапна една малка пица с нещо безалкохолно. Иначе вие как сте, как я карате?

— Не мога да се оплача, изтикахме зимата и вече на човек му е по-леко на душата.

— Прав сте, лятото вече напомня за себе си. Честно да ви кажа, горя от нетърпение да чуя за какво искахте да поговорим.

— Ще бъда откровен с вас, а и вие се отпуснете, не сме на разпит! Ще карам направо. Нали помните, когато преди Нова година ви се обадих, че са убили един мой колега в Търново, а доколкото си спомням той беше и ваш познат. Работата е там, че всички следи водят към вашия град, а и едно друго извънредно събитие ме накара да ви се обадя отново. Налага се да ви издам малко оперативна информация, за да разберете моя интерес към вашата особа. Вие знаете, че бившият ви кмет Стоян Цанев в момента е подсъдим за корупция и делата срещу него в момента са прекратени само защото е в лудница с разклатена психика, а и лекарите не дават надежди, че ще се оправи. Колегите тук са получили сигнал срещу сина му и при обиска на къщата са намерили достатъчно доказателства, че не са били подведени от анонимния си информатор. По една случайност там са попаднали на пистолета, с който е убит Пеев, вече е абсолютно сигурно, че от него е изстрелян фаталния куршум, а освен това са открили и вестник с пръстовите му отпечатъци. Даниел, синът на бившия кмет отрича да се е докосвал и до оръжието и до намерените наркотици, но доказателствата сочат друго, те са неоспорими. Моят убит колега се занимаваше с превенцията на наркотиците в Търново и откритите негови отпечатъци по вестника не ме изненадват, нищо чудно тази дрога първо да е минала през него. Работата е там, че този Даниел е толкова ниско интелигентно създание, че е абсурдно сам да е замислил и да е осъществил това убийство. Лично го разпитвах и се убедих, че с неговия умствен капацитет това е невъзможно. Оказа се, че има и алиби точно за този ден, всичко е проверено минута по минута. За мен по-вероятна е версията, че е имал съучастник, който е извършил убийството, а защо после не са се отървали от оръжието остава загадка.

— Е, нали току-що ми споделихте, че не е особено умен.

— Което е самата истина! Вие, г-н Ников, навярно сте подочул, че Вълко Пеев, вместо да си гледа полицейската работа се бе замесил с организираната престъпност и помагаше на едрите риби да избягват правосъдието. Много наши разработки пропаднаха заради него и аз въобще не съжалявам, че го пречукаха. Този, който го уби направи едно добро дело и аз това не го отричам. Моят бивш колега олицетворяваше всичко, което ненавиждам, той имаше далечна прилика с човешко същество. Работата е там, че след този случай, а и още няколко необясними засега криминални прояви, Драгомир Новков — главният секретар на МВР идва лично в Търново и се разпореди непременно да открием извършителите.

— Добре де, ясно, но защо точно на мен се обаждате?

— Ще ви обясня. Няколко дни след убийството на моя колега, дори ме е срам да го наричам така, но е факт за съжаление, в един търновски бар е станало сбиване, а после двама патрулни полицаи, които са задържали част от замесените също са пострадали. Не са убити, но са ги обездвижили и са ги направили за смях пред десетки очевидци. Над входа на бара има камера, която е записала почти всичко, ясно се вижда как тримата бабаити влизат в бара, а после полицаите извеждат навън само двама от тях. Явно след това третият е помогнал на приятелите си, понатупали са полицаите и са духнали. Те са трудни за разпознаване, защото са били предпазливи във всеки един момент, но съм готов да се обзаложа, че този с качулката сте вие. Аз съм ви виждал вече няколко пъти и като прегледах многократно записите успях, макар и трудно да ви разпозная. За съжаление такива доказателства не се приемат в съда и аз не мога нищо да сторя, но за себе си съм убеден, че тази физиономия е вашата. Третото събитие, което все не ми излиза от главата е убийството на двама наркопласьори само три дни след инцидента в бара. Вашата дъщеря умря от свръхдоза и оттогава вече няколко човека свързани с наркотиците намериха смъртта си, явно е, че много са ядосали някого. Сега пък, като още едно доказателство подкрепящо моите твърдения и пистолетът изплува точно във вашия град.

— Но аз дори не познавам сина на кмета, как тогава мога да имам отношение към оръжието?

— Не твърдя на 100%, че сте вие, просто съвпаденията стават много. Това са само догадки, нямам никакви доказателства и затова още не съм ви арестувал. Но ще ви кажа и друго, което ако се разчуе може да ми коства значката. Все още не съм сигурен, че дори да открия извършителите ще им повдигна обвинение. Убитите, всички без изключение, са получили точно това, което заслужават и аз хич не ги жаля. Това са хора, за които никой няма да плаче. Нека си остане между нас, но главният секретар намекна същото — в София негласно одобряват случилото се с Пеев, така се дисциплинират и останалите. Въпросът е, че нашата работа е да пазим закона, другото мирише на анархия.

— Добре г-н Гемижев, сега вие ме изслушайте! Вече неоспоримо е доказано, че този Пеев се е занимавал незаконно с дрога, а предполагам, че вие в Търново и преди сте го знаели, нали ми казахте, че срещу заплащане е бил слушалка на бандитите. На такъв човек, както и на двамата други убити дилъри според вас мястото им не е ли било в затвора, нали току-що ми казахте, че искате да спазвате закона?

— Наистина, мястото и на тримата е било в затвора, навярно рано или късно щяхме да ги приберем.

— Това са думи за успокоение на вярващите. Тези изрази — рано или късно и навярно, не вършат работа на никого, хората се наслушаха на обещания за бъдеще време. Тези ваши уж все добри намерения съсипват живота на честните хора. Пожелателният падеж вече не върши работа! След като сте ги знаели и са доказани престъпници, защо не са в затвора, където им е мястото? Може би там, докато опознаят съкилийниците си на интимно ниво щяха да се превъзпитат или поне щяха да са временно безвредни. Освен това щяха да оцелеят. Точно така са разсъждавали и убийците и затова са поели вашите задължения. Те държат отговорни конкретни хора и тихомълком им търсят сметка. Аз не разбирам къде тук е проблемът, щом вие не можете или не желаете да се справите, радвайте се, че някой ви върши работата! Сега три боклука вече няма да ви създават главоболия, дай Боже и още да намаляват. Аз не мога да разбера, щом виждате, че за нищо не ставате и на свобода под носа ви се разхождат стотици бандити защо се опитвате да пречите на някой, които знае какво върши? Щом законът не можа да защити дъщеря ми, майната му на закона!

— Г-н Ников, аз разсъждавам точно като вас, но работата ми е да разбера кой върши тези неща, защото това също не е редно.

— Но освен това искате и да го спрете! Вижте, Гемижев, за вас това е само професия, но за тези хора явно е нещо лично. За да рискуват така свободата и живота си те знаят какво правят, наясно са, че са под прицел и ви съветвам да не им пречите. Натъкмявайте си статистиките както ви е угодно, взимайте си премийките и рушветите, но оставете важните неща на другите!

— Така както говорите излиза, че сте замесен.

— Нито съм замесен в убийствата, нито съм човекът с качулката. Аз съм само един баща, чиято дъщеря умря, понеже търговците на смърт и техните помагачи не са в затвора. Някой си е решил, че те не представляват заплаха за обществото и ги е оставил на свобода. Ясно и точно! И приятелски ви съветвам да не ме заплашвате, аз не съм престъпник! Не виждате ли, че врагът е другаде, извършителите само оправят нещата! Добре, нека да приемем, но само хипотетично, че аз съм замесен. Вие сам казахте, че нямате доказателства, а само предположения, тогава какво ще предприемете?

— Почакай, Иво, дай ми възможност да се изкажа, не ме съди прибързано! Позволявам си да мина на „ти“, предлагам ти да се обръщаме един към друг с личните си имена! Аз за себе си вече съм решил, много добре виждам ширещата се престъпност и неадекватните мерки, които прилагаме ние, полицаите. Лошото е, че положението се влошава, нещата не вървят към подобрение. Това държавна политика ли е, слабост ли е, не мога да кажа. Точно заради това дойдох да се срещнем лично и насаме, да ти разясня и моята гледна точка. Зная, че в началото няма да ми повярваш и ще си скептичен, но аз ще се постарая с действията си да ти докажа, че подкрепям подобни мерки. Моля те, казвай ми Николай, държа да имаме вече по-близки отношения! Сега ще отговоря на твоя въпрос — нищо няма да предприема, защото извършеното от мистериозните отмъстители ми е напълно по вкуса. Виждал съм как скръбта убива хората и повярвай ми, не ми е харесало. Ти понесе удара и издържа, но много други семейства нямаха този късмет. За пред началството ще се правя, че работя, но всъщност ще се занимавам с другите си случаи. Ако хипотетично, повтарям, съвсем хипотетично срещнеш тези хора, поздрави ги от мен, на тяхна страна съм! От моята особа проблеми те няма да имат, нека се пазят от другите, че с трудни задачи са се заели. Ти окончателно ми отвори очите и ще се прибера в Търново спокоен, че все още са останали смели хора на този свят.

Иво малко се изненада от реакцията на Гемижев, но за него тя беше и очаквана. Надали имаше нормален човек, който не би приел доводите му, на кой не му се искаше виновните за толкова хорски страдания навреме да си получават заслуженото? Уважението му към този човек сериозно нарасна, току-виж свикнал с такъв партньор.

Поделиха си сметката, поговориха още малко и полицаят отпътува за Търново, но преди това дълго стиска ръката му. Добре беше да имат съюзник в тези среди и Николай изглеждаше наистина добър избор. Надяваше се, че реакцията му бе откровена, чак такъв артист не можеше да бъде. А имаше и друго — като се досещаше какви ги върши Иво, надали би искал да има враг в неговото лице, ако си правеше сметката да го измами и предаде. Усещаше, че току-що бе сключен един добър съюз, изгоден и за двете страни на барикадата.

Вече успокоен той се обади на приятелите си и с кратки фрази им обясни, че всичко е наред и вече могат да си отдъхнат. Сега искаше няколко седмици да остане в града и пълноценно да се отдаде на Роси, Нели и Даниела, а после поемаха за столицата. Е, нещата се подреждаха, поне това притеснение с Гемижев отпадна от мислите му. Нотариалният акт за къщата беше в джоба му и Робинзон можеше вече да си започва ремонтите и да я оформя по свои вкус и желание. След София, Иво лично щеше да му избере кученце, нали искаше немска овчарка за пазач, ето ти един подарък с дългосрочно приложение. Тръгна към къщи да планира времето си на спокойствие и да помисли какви изненади да приготви за приятелките си. Както си вървеше по улицата решението само изскочи пред очите му. Случайно се бе озовал до офиса на единствената туристическа фирма в града, а какъв по-добър сюрприз от една хубава екскурзия. На витрината примамливо висяха оферти за различни дестинации, а цветни плакати показваха екзотични райски кътчета в околните държави. Подробно бяха описани видът транспорт, цените, настаняването и още куп дребни подробности, от това по-голямо удобство не можеше да иска. Той влезе вътре и се заприказва със служителя, за кратко време с негова помощ уговориха три петдневни маршрута. Запази места за Гърция, Турция и Малта, но между екскурзиите оставяше по 2–3 дни промеждутък, трябваше да има време и за малко почивка, а и за подмяна на багажа. Избра тези държави заради по-добрия климат, а и заради близостта им с България, не му се искаше да губи време в дълги задгранични пътувания. Пари имаше достатъчно, ако искаше можеше да ги заведе и на Хавай, но много закъсняваха за софийската задача, а него вече не го свърташе. Уточниха графика с туроператора, първата дестинация щеше да е Малта, а самолетът излиташе след три дни. Когато се върнеха следваше Гърция, после и Турция, а накрая се оказваше, че всичко ще приключи в рамките на 22 денонощия. Идеално! Отдавна бе обещал на своите момичета да им покаже непознати места и нямаше да се отметне от думите си, сега оставаше само да ги предупреди. Взе подробни брошури за трите държави, прибра се и на всяка диплянка написа по едно име и датата, чак тогава им звънна. Дълго уточняваха как ще се пътува, какви дрехи ще им трябват и докато слушаше радостните им възклицания си мислеше колко малко му трябва на човек, за да е щастлив. Разбраха се за всичко и ги остави да си стягат багажа, а той потегли към вилата да успокои приятелите си след разговора с Гемижев, а и да сподели с тях какво е намислил.

Завари ги и двамата на терасата да си пият кафето и по усмивката му те веднага разбраха, че са се разминали с проблемите.

— Здравейте, момчета, как я карате?

— Добре сме! Чакахме те да чуем как е минало с полицая, вчера бая се беше притеснил.

— Човекът излезе свестен, но е умен, почти се досеща какво става. Твърди, че ме е разпознал на записите, когато вилняхме в търновския бар и затова е искал да разговаряме на четири очи. Малко ме изненада, когато накрая сподели, че подкрепя подобна кауза и въпреки че аз постоянно отричах, даде да се разбере, че няма нищо против и ще си трае ако и други бандити пострадат. Всъщност аз очаквах подобно развитие на нещата, признавам, че Гемижев е първият полицай, когото харесах още преди време! Но много сме разбунили духовете, дори главният секретар на МВР е ходил при тях да проверява какво става.

— Освен записа от камерата други доказателства има ли?

— Абсолютно никакви, освен че и оръжието от убийството на Пеев е открито в нашия град.

— Така си и мислех, те не би трябвало да знаят повече подробности, защото са ченгета, хората вече не им се доверяват. Прави ли ви впечатление, че напоследък много често по медиите говорят за техни издънки? Или ще е корупция, или някоя друга далавера, но е факт, че почти всяка седмица арестуват по някой служител.

— Спомням си, че наскоро в столицата закопчаха двама, набъркани с дрогата. Тогава си помислих, че така и така ще ходим към София и можем да издирим и тях, но прецених, че още ще са в ареста и тази идея отпадна.

— С такъв враг като теб май само там са в безопасност. Някакви други следи към нас?

— Явно не! Но както ви казах той е на наша страна и няма да ни закача повече, така че се успокойте! Аз съм дошъл и по друг повод. Решил съм да разпусна малко с моите приятелки и почти месец ще обикаляме курортите в странство. Така ако в София нещо се случи с мен ще съм спокоен, че последните им спомени с моя милост са били приятни. Оставих и завещание при нотариуса, може да се каже, че приживе съм привел делата си в ред. Робинзон, ето ти нотариалния акт от къщата, въпреки че е на мое име вече си имаш собствено жилище и можеш да започваш преустройствата.

— Благодаря ти! Е, ние с Командо все ще намерим какво да правим докато те няма, навярно ще го хвана да ми помага с идеи при ремонтите.

— Той ако иска може и до Варна да отскочи, все пак дълго време ще отсъствам. Мислех и него да поканя в чужбина, но сам без Петя няма да му е интересно, а тя трябва да контролира строителната бригада на вилата им. А за тебе и дума не може да става, без лични документи ще си останеш завинаги в нелегалност.

— Нищо, ти върви се повесели, че после тежки задачи те чакат, а нас не ни мисли, ние тук ще се оправим!

— Ще взема малко пари да финансирам екскурзиите и ще бягам, че полетът е само след три дни. Ще заведа Нели в Ла Валета, това е столицата на Малта и от брошурите съдя, че ще е интересно място. После пък с Даниелчето ще се разходим до Гърция, ангажирал съм едно семейно хотелче в Драма, точно на брега на морето, а накрая за Роси оставих Турция. Въобще пълна програма!

— Там къде ще отседнете?

— В Измир, пак крайбрежие, а имат и прочута търговска улица.

— Как беше, а, да „капалъ чарши“. Добре си ги гледаш ти твоите момичета, не им даваш поводи да се оплакват.

— Ами щом оня отгоре е казал „Давай и ще ти се даде“, кой съм аз, че да споря с него. Изпълнявам и това е. А и те заслужават, никоя от тях досега не ми е дала дори и най-дребен повод да съжалявам, че сме се сближили.

— Ами ти не живееш с тях, затова е така. Я се съберете заедно с някоя от трите и след половин година ще си на друго мнение. При жените е заложено от природата желанието постоянно да командват, все искат да те моделират по свой вкус, а по-лошото е, че за повечето от тях каквото и да притежават все им е малко. Ти поне си имал съпруга и знаеш, че не преувеличавам.

— Ох, не ми напомняй за нея, че ще ми скапеш деня, беше ме направила роднина с половин София. Накрая, преди развода, ако я целунех имах чувството, че правя свирки на целия квартал.

— И как прекрати всичко това?

Иво се замисли, спомените не бяха приятни. Беше й платил да се разкара, но каква цена!

— Е, поне си се отървал! Сега тръгвай, а аз тази вечер ще разкажа на Командо как прекарахме с теб последната нощ във Варна. Той не знае нито за тупаниците, които раздавахме в кръчмата, нито за двете сладурани след това. Ще имам с какво да го развличам, стига вече е мислил за даскалицата.

— Добре момчета, оставям ви и отивам да си поживея, а вие тук умната, да не тръгнете пак по баровете? В София всяка вечер ще ви водя на ресторант, там ще си наваксате пропуснатото.

— И на тебе „бон воаяж“ и изпрати някоя картичка от там, където ще ходите!

— Непременно! До скоро!

* * *

Ако започна подробно да описвам как Иво и приятелките му изкараха следващите двайсетина дни няма да ни стигне времето, ще запълня поне петдесет страници с еротични истории и предполагам, че редакторът ще се размърмори, достатъчно е да ви кажа, че си поживяха царски. Слънце, плажове, яхти, конна езда и куп други екзотични прищевки направиха тези три седмици незабравими. Нямаше начинание, в което да не се впуснаха, всеки ден се гмуркаха с акваланг или летяха с парапланер, а Иво дори скочи няколко пъти с парашут. Прекрасни дни и нощи, които щяха да помнят завинаги! За съжаление времето летеше бързо и с натоварената си програма той не усети как се изниза почти цял месец. Чак последната нощ в Турция осъзна, че на другия ден се връщат по родните си места и безгрижните моменти бързо и безвъзвратно са свършили.

* * *

Минаха границата, автобусът им навлезе в България и разликата в манталитета на различните нации веднага се усети. Светът на беззаконието! Чистите и равни пътища бяха заменени с кърпен асфалт, зейнали ями и вече навсякъде край магистралата се виждаха изхвърлени боклуци. Видно бе, че държавата не проявява особена щедрост към подобни места. Тук гладът, мръсотията и мизерията, но и надеждата живееха в несвещен брак. Уж по света хората са еднакви, нас дори географски ни водеха европейци, но обстановката навсякъде беше отчайваща. Грозни съборетини край пътя, отрудени хора и дълбока кал след поредните наводнения бяха обичайна гледка чак докато стигнаха автогарата в Габрово. Там лесно намериха такси и го наеха за последната част от маршрута им. Роси беше усетила промяната в настроението му и мълчаливо се притискаше в него по пътя към Х. Имаха късмет, че поне колата се оказа просторна и успяха да поберат багажа си, а и шофьорът не им досаждаше с дежурните въпроси.

Пристигнаха благополучно, мъжете помогнаха на дамата с тежките куфари чак до входа й, после таксито откара и него до дома му.

Е, това беше! Пообиколиха Балканите, отскочиха и до загадъчната Малта, но хубавите неща свършват бързо, а сега предстояха вече сериозните занимания.

Влезе вкъщи и първата му работа беше да звънне на приятелите си и да ги уведоми, че вече се е прибрал и скоро ще се видят. Разопакова багажа, взе един продължителен душ и си легна на удобното легло. След малко хубавите спомени и приятните емоции се завъртяха в главата му и той неусетно заспа.