Бо Онест
Списъкът (4)

3

На сутринта около осем часа на вратата се почука и Командо тихо влезе в стаята. Вече се беше облякъл и на шията му висеше на каишка цифров фотоапарат, явно подхождаше сериозно към новата си мисия.

— Аз слизам към Варна, в 8:30 имам среща с Буров. Ще действам по плана и като събера достатъчно информация се връщам. Вие си почивайте, а като станете, в кухнята има всичко. Петя още спи в моята спалня, взе ми здравето нощес. Няма насита тази жена, още ми треперят краката от изтощение.

— Да видиш какво ми е на мен като тъка на три стана. То май най-добре си е Робинзон.

— А бе и с моята бабичка не ми е зле, но и на една такава като Петя няма да откажа.

— Тя ми даде ясно да разбера, че не би се разсърдила, ако някой от вас я посети в леглото, сторили и сте се екзотични. Ако желаете, възползвайте се! Хайде, Робинзон, ти си на ход!

— Звучи примамливо, но такива връзки за един път ги отбягвам, а и от опит знам, че развалят приятелства. Наистина искам да завъртя нещо по-младо, но ако може като Иво — за постоянно. Сега ще се почувствам сякаш отивам при проститутка, а то си е и точно така, ще ме прощаваш, Командо! Ако Иво иска, да ходи!

— И аз мисля да пропусна. Отида ли, след мен мацката ще забрави и Командо и всичките си бивши гаджета. Ще хукне подир мен към Х., а за квартети вече съм твърде стар, и с триото едва се справям.

— Ох, да ти имам самочувствието! А бе и двамата ми се правите на по-големи светци и от Господа, но ваша си работа. Добре, оставям ви, забавлявайте се тук, а аз следобед ще се върна.

Той замина, а те станаха да пият кафе, изненадани от неочакваното предложение на момичето, а и спокойствието, с което го бе приел приятелят им.

От банята се чу шум, навярно и Петето бе станала и след малко тя влезе при тях. Малко беше забравила да се пооблече и се разхождаше наоколо само с една мъжка риза и по бикини, но гледката си струваше, наистина я биваше.

Пиха заедно кафе, тя си изнесе представлението и се качи горе да се облича, сигурно рядко й се случваше да не получи неприлично предложение и малко се изненада. Вътрешно се възхити от силата на волята им, но пък се ядосваше на безразличието, което те проявяваха към нея. Ако беше общувала повече с тези мъже щеше да е разбрала, че те са много по-различни от другите и обикновено не подхождат като останалите.

Около обед слезе, сбогуваха се приятелски и тя отпътува с колата си, а те останаха да чакат разузнавача. Убиваха времето с упражнения на уредите, после се разходиха и до морето.

— Робинзон, ти каза, че нощес ще мислиш по задачите, хрумна ли ти нещо?

— Това са лесни задачи, според мен няма да има проблеми и ще върнем фирмата на човека. Едно яко сплашване обикновено върши работа, така и ще постъпим.

— Ти спомена, че от другите двама измамници вече не зависи нищо, така ли ще ги оставим да си ходят?

— А, не, в никакъв случай, стига сме си играли на толерантност! Знаете, че всяко решение си има своите последици. Ще ги накажем подобаващо, точно такива като тях най̀ ги мразя.

— И как ще стане това?

— Лесно, дори твърде лесно! Става ли въпрос за планиране, аз притежавам докторска степен. Освен това имам личен мотив, тия направо ги ненавиждам. Да откраднеш от някого, за да се нахраниш или от друга животозастрашаваща нужда, как да е, но апашите с белите якички са най-опасни, те крадат на едро. Тях само като ги гледам ми се приисква да се изкъпя. Използват вратичките в закона да си въртят далаверите и понеже е полузаконно, обикновено се измъкват и се чувстват недосегаеми. Ето и сега, от тази банка, която изгърмя наскоро, знаеш ли колко хора изгубиха всичко? Това са милиарди левове, които не са се изпарили, те потънаха в джобовете точно на такива тарикати. Е, ти кажи, трябва ли да оставяме такива типове да се измъкват? Аз казвам, не! Затова тия двамата в никакъв случай няма да се отърват така леко, напротив.

— И все пак докъде ще стигнем?

— Докрай! Ще ги убием в името на доброто! И тримата сме се убедили, че не можем да разчитаме на правосъдието, затова ще се погрижим тия да не стигнат до съдебната зала. Жалко е само, че не можем да го направим показно, та да предупредим и другите какво ги чака. Но трябва да го извършим така, че да изглежда като нещастни случаи, иначе рискуваме после полицаите да навържат нещата, а и служителите в Агенцията по вписванията ще се усъмнят. Ще го сторим тихомълком, убийството не търпи свидетели!

— Също като любовта!

— Най-важна е дискретността! Ако питаш мен, тази Петя също изобщо не трябваше да ни вижда, но стореното — сторено.

— Знаеш ли, на мен ми се струва, че не е лошо момичето, просто така я е завъртял животът. Избрала е най-лесния начин на съществуване, но с тази красота и с това тяло то е било предопределено.

— Разбира се, всички мъже й се слагат и тя взима с пълни шепи.

— А и Командо е щастлив с нея, личи му. Снощи пролича, че нашата компания й харесва, а по някои от изказванията й съдя, че и тя обича рисковете — типичният синдром на отличничката и лошите момчета.

На Иво телефонът иззвъня, беше приятелят им. Обаждаше се от вилата и носеше така необходимата информация.

Двамата бавно тръгнаха да се прибират, но после решиха да се надбягват и за минути стигнаха до горе. Задъхани влязоха в двора и видяха колата му паркирана до къщата, а той нетърпеливо ги чакаше на терасата.

Сипаха си сок и кафе в кухнята, качиха се при него и насядаха около голямата маса.

— Казвай сега какво научи, ще има ли някакви непредвидени пречки?

— Ще започна по ред! Сутринта моят бивш шеф ме чакаше, беше много радостен, че съм проявил интерес. Както и вие споменахте, аз съм последната му надежда, че може да си върне фирмата, по едно време дори се разплака. Сега като няма пари дори гадната му съпруга го е напуснала, но бих казал, че за него така е по-добре. Тя не го заслужаваше, дори съжителства с него злокобно продължителен период и дано не тръгне после да я прибира, че ще ми падне в очите.

Той извади един лист от джоба си и се зачете:

— Адвокатът се казва Марко Маринов, участва предимно в корпоративни дела и е специалист в тази област. Не му е било хич трудно да замисли и осъществи подобна схема. Кантората му е на ул. „Морска“, в сграда, в която е и тази на нотариуса. Направих снимки на тях двамата, а после с Буров отидохме до офиса на неговата фирма. Там вече се е настанил Нарцис Братанов.

— Бърз е, а?

— И още как? Изгубих известно време, но успях да снимам и него. Но да продължа с адвоката. Маринов е разведен, деца няма и е отдаден само на работата си. Засега не знам къде живее, но мога утре след работа да го проследя и ще разбера.

— Кажи нещо за другите!

— Така! Нотариусът се казва Стефан Желев, той има жена и две деца. За него това е всичко, което научих, защото днес нямах време за допълнителни проучвания.

— Адвокати, нотариуси — все шайка буквояди! Големи бели вършат тия с писалките.

— За третия виновник, бившият съдружник на Буров получих информация от самия потърпевш. Както вече ви споменах, той се казва Нарцис Братанов, успях да го снимам, за да го видите, имам и адреса му. Пичът е разведен, с този му характер коя ли ще го търпи, но също има две деца, ученици, на които много държи.

— Ето ти го пробива!

— Да, може да се каже, че те са слабото му място, освен парите, разбира се. Децата учат в елитното училище „Паисий Хилендарски“ до Руската църква и той се грижи за превоза. Всяка сутрин ги взема от жилището на майка им и ги кара с кола до училище, после отива в офиса, а следобед отново връща синовете си на бившата вече съпруга. Отношенията им с нея са обтегнати и общуват само по принуда. Вече като знам, че той ги транспортира, ако застана пред гимназията ще успея да фотографирам и тях. Сега ще ви покажа визуално трите наши мишени.

Той стана, донесе малък лаптоп и включи фотоапарата към него, след малко на екрана се показаха мазните физиономии на хората, довели Буров до фалит. Три обикновени, с нищо незапомнящи се лица, но причинили такива щети на наивния бизнесмен.

— Вътре ще ги разпечатам и ще ги имаме и на хартиен носител, трябва добре да ги запомним, за да не допуснем някоя непростима грешка. Това засега е всичко.

— Добре си се справил, това е повече от достатъчно. Слушайте ме сега! Утре сутринта отивате с двете коли пред училището и когато Братанов докара децата, ги снимате в различни пози! Знаете за охранителните камери около тези учреждения, така, че умната! След като свършите тази работа, отивате пред сградата с канторите, всеки си избира човек и цял ден не се отделя от него! Искам адресите на двамата, какви коли карат, къде се хранят, а бе всичко! Тези неща са необходими, защото трябва добре да подберем къде и как да ги ударим. Ако до утре вечер научите тези подробности, смятайте половината работа за свършена! Вчера ви казах, че сме дошли тук неподготвени за такива работи, затова вдругиден с един от вас ще отидем на малка екскурзия. Въпроси?

— Когато дойде време за действие няма ли да ни трябва някакво оръжие?

— Когато утре вечер ми донесете резултатите от следенето, ще мога и това да ви кажа, сега още нямаме пълните данни.

Командо го изчака да свърши и взе думата:

— За протокола искам да отбележа, че тук имам оръжие. Една руска снайперска винтовка „Драгунов“, а също и руски пистолет „Макаров“, боеприпаси също съм складирал достатъчно. Оръжията са непроследими, купих ги на пристанището от едни украинци почти на безценица. Освен това тук е онова малко пистолетче, което намерихме с Иво в Асенов, преди да го подпалим с колата. Помните го — доставчикът на дрога за габровския регион.

— От стара коза яре си ти, не си оставяш къщата без защита. Добре е, че навреме си се погрижил, може и да потрябва. Хайде момчета, свободни сте до утре, а сутринта бъдете навреме пред училището!

Този път Иво се зае с вечерята. Напали скарата с дървени въглища и докато Командо се захласваше с телескопа, опече три големи парчета от калкан. Поля ги с лимонов сок, стопли и няколко филийки, а после в огромна купа наряза домати, краставици и марули. Сервира всичко горе на терасата, наля на другите аперитив в чашите и седнаха около масата. Тази вечер бяха само тримата и си говореха спокойно, без да се притесняват от чужди уши.

Рибата беше придобила божествен вкус и скоро в чиниите останаха само костите.

Иво ги остави да си пият виното и слезе при големия телевизор да научи последните новини, но по каналите не откри нищо интересно и накрая реши да си ляга, като нагласи алармата за шест часа. Искаше рано да събуди Командо и навреме да паркират пред училището. Започваха нещо сериозно и издънките бяха недопустими.

* * *

В шест часа на другата сутрин Ников се събуди свеж и отпочинал. Направи две силни кафета и тогава почука на приятеля си.

Закусиха, запалиха колите и в 6:50 потеглиха, а след двайсетина минути бяха пред училището. Паркираха измежду другите автомобили и спокойно зачакаха, след малко първите родители започнаха да докарват децата си.

Иво бе спрял своето „Пежо“ по далеч, а партньорът му с фотоапарата дебнеше точно пред входа, само, че от другата страна на улицата.

Десетки коли пристигаха и тръгваха, но засега никой баща не отговаряше на образа от снимката.

Точно в 7:30 по улицата се зададе луксозен автомобил и плавно спря пред входа. От шофьорската врата излезе Братанов, стегнат и изтупан в костюм на ситно райе. Можеше да се нарече красавец, макар и с известни уговорки. Той помогна на двете си момчета да излязат от колата и после ги придружи досами входа, а Командо правеше кадър след кадър с апарата.

Погледна към партньора си и му вдигна палец, после влезе в колата си и потегли. След малко и двамата се вляха в трафика на път за канторите.

Първата част от плана беше минала успешно, успяха безпроблемно и без да губят много време да снимат наследниците на лакомия съдружник.

Пред сградата с юристите отново паркираха на различни места и този път се приготвиха за дълго чакане, денят едва започваше.

По някое време адвокат Маринов дойде с такси и достолепно влезе във входа, тлъст и разплут като гол охлюв. Колкото и да е бил пълен навремето, годините бяха прибавили поне още един метър към талията му. Карираното му костюмче и лекидьосаната вратовръзка го правеха да изглежда като захабена топка.

След малко пристигна и Желев. Той обаче караше личния си автомобил, хубав сив „Мерцедес“, който паркира под дърветата досами входа.

Командо си отбеляза часа на пристигането им, за всеки случай снима и колата, после се отпусна в седалката. Бяха се разбрали той да се залепи за нотариуса, а Иво да поеме Маринов.

Настана пълно затишие чак до обед, тогава Желев излезе и отиде пеш да обядва в близкия ресторант. Командо за всеки случай го последва, но нищо интересно не се случи, човекът хапна и се прибра на работното си място. Адвокатът въобще не се показа, или бе работохолик, или си носеше сандвичи от къщи, но предвид фигурата му по-вероятно бе второто.

Проточиха се още няколко часа на чакане, в сградата влизаха и излизаха различни хора, въобще един нормален работен ден.

Около 17 часа отново настана оживление, служителите започнаха масово да излизат. По някое време се показа и Маринов, Иво запали колата и зачака в готовност.

Адвокатът отново си извика такси, качи се, а когато потеглиха той ги последва, а Командо остана да чака нотариуса.

Пътуваха дълго, оказа се, че Маринов живее чак в квартал „Владиславово“ и то в твърде непретенциозно блокче. Това си бе изненада!

Иво го остави да вземе асансьора и се притаи долу във входа, сигнализацията работеше и ясно се видя, че кабинката спря на шестия етаж и се задържа трайно там.

След малко преследвачът също се качи, но един етаж по-нагоре и започна бавно да слиза по стълбите. На долната площадка намери каквото му трябваше, на тапицирана врата висеше табелка с надпис „Марко Маринов — адвокат“, със сигурност това беше жилището на измамника. Набързо огледа подробностите, виждаше се брава „Метал“ и отделен секрет от същата марка, но като цяло не бяха взети никакви други предпазни мерки, липсваха дори така нашумелите напоследък миниатюрни камери.

От петия етаж отново повика асансьора, слезе долу, качи се в колата и отпътува.

За днес си беше свършил работата, затова влезе в един супермаркет и напазарува, а после се прибра на вилата, та да обсъдят и споделят научената информация. Колата на приятеля му още я нямаше, види се нотариусът работеше до по-късно или живееше далеч. Остави няколко наденици за вечеря, другите продукти прибра в хладилника и търпеливо зачака останалите. Интересно му беше какво ще реши Робинзон, когато чуе подробностите от днес, всеки път приятелят им ги изненадваше с необичайните си хрумвания. Дочу шум, май някой се прибираше!

Отвън се захлопна врата на кола, явно бе партньорът му и той излезе да го посрещне. Още се поздравяваха, когато по пътя откъм лозята се зададе бягайки и Робинзон, след миг групата вече беше в пълен състав.

Влязоха в къщата, всеки си сипа каквото желае и се качиха на терасата, нямаха търпение да споделят кой какво е установил.

— Е, момчета, виждам, че сте доволни, значи ненапразно сте се разкарвали. Хайде г-н Ников, първо ти разкажи какво научи!

Иво ги осведоми с подробности какво бе разузнал от сутринта до вечерта, продиктува адреса на Маринов във Владиславово и им описа какъв модел е бравата.

И двамата му приятели внимателно слушаха, а Робинзон доволно клатеше глава.

— Ясно, от теб съм доволен, нека чуем другия преследвач!

— До 17 часа бяхме заедно с Иво пред канторите, после той последва адвоката, а аз останах. Моят човек излезе чак около 18:30, всички други вече си бяха отишли. Качи се в колата си и потегли, не караше бързо и не ме затрудни. Живее извън града в баровско селище от затворен тип, има портал и охрана и там по-трудно ще го докопаме. Зависи какво ще решим, но по-лесно ще стане някъде по пътя. Снимах мястото, снимах и автомобила, вече знаем къде живее и къде работи.

— Хайде тогава да вечеряме и да си лягаме, нощес ще помисля и утре сутрин ще ви кажа какво съм решил. Радвам се, че тази вечер нямаме гостенка, когато е тихо разсъждавам по-добре.

— А, мене ли бъзикаш? Карай се на нея, не съм пискал аз!

— Е добре де, само обобщавам! Лека нощ!

На сутринта отново се събраха тримата, но този път седнаха в хола на къщата, заради ранния час навън беше още студено.

Докато си пиеха кафето Робинзон започна:

— Момчета, в общи линии съм намислил как ще стане всичко и трябва да ви кажа, че няма да е трудно, но ще ни трябва малко външна помощ. Такива задачи не са точна наука, нужно е да се импровизира! Командо, закуси добре, защото ти днес ще следиш третия измамник, Нарцис Братанов! Вече си ходил до офиса му с Буров и знаеш къде е, но и за този човек искам пълен доклад как минава денят му.

— А вие?

— Ние с Иво ще попътуваме до Самоков, там имам авер, който ще ни осигури някои неща. Още е рано, ако тръгнем сега, до довечера ще се приберем. Ти проследи Братанов и после се върни тук да ни чакаш, като си дойдем вече окончателно ще обсъдим подробностите. Иди сега и ми разпечатай на принтера една снимка с колата на нотариуса Желев, че трябва да я покажа на човека, при когото ще ходим.

Командо изпълни молбата, после хапна набързо и отпраши за Варна да следи Братанов. Искаше всичко да изпипа и да се представи добре, защото сега приятелите му рискуваха по негова молба. Ако не беше срещнал случайно бившия си шеф и не се бе трогнал от неговите патила навярно вече щяха да работят по детайлите на софийската задача. Сега им губеше времето, но каузата беше справедлива и никой не се изказа против. Тук нещата се развиваха бързо, надяваше се до няколко седмици да приключат и да потеглят за столицата. Снощи менторът им каза, че не очаква някакви големи проблеми, значи всичко е наред. А какъв ли беше този тайнствен познат чак в Самоков, при когото отиваха? Все загадки, но навярно довечера нещата най-после щяха да се изяснят.

В същия този момент двамата негови приятели потегляха към София, от там до Самоков имаше още малко път. Налагаше се да карат бързо, разстоянието беше голямо, а предстоеше и да се връщат.

— При кого ще ходим в Самоков? Ти си извън закона вече от толкова години, ще те помни ли този човек?

— Надявам се, ако не, аз ще му припомня.

— С какво го държиш?

— Още докато служех в спецчастите навремето му направих голяма услуга и той се закле да ми се отплати. Ако не бях аз щеше да влезе в затвора задълго, а това не се забравя. Той е ромски бос, още тогава командваше всички в махалата, доколкото чувам сега още повече се е издигнал.

— Баш до такъв човек ли опряхме?

— Ако искаме във Варна всичко да мине както трябва ще ни е нужна помощта му, а само за него се сещам. Ромите не са като нас, те са по-първични и не забравят доброто, при тях латинският израз „quid pro quo“ важи с пълна сила.

— Това пък какво означава?

— Буквално преведено означава услуга за услуга или танто за танто, то е все едно. Но ти не се бой, и да ми откаже, пак ще свършим работата на този Буров.

— Значи вече имаш план?

— Ако бат Сали ми помогне, със сигурност ще успеем, а и това, което ми трябва, е напълно в неговия ресор. Карай по-бързо, че времето ни е кът, не трябва да пътуваме после по нощите, че нямам и лична карта!

— В себе си нося 2–3 хиляди лева, дали ще стигнат за това, което си намислил?

— За тях е въпрос на чест да върнат услугата, за пари и дума няма да стане, само трябва да го открием.

След няколко часа бързо каране, преминали в разговори и приятна музика, Самоков се показа в далечината.

Упътиха ги към циганския квартал, заел половината град и скоро се озоваха в самото сърце на махалата. При вида й Иво мислено се поздрави, че живее на 300 километра оттам, в още не толкова съсипан район на България. По ъглите надничаха сополиви деца, други играеха футбол, а заради непознатия автомобил перденцата на прозорците по околните съборетини подозрително мърдаха.

Спряха колата и след малко към тях се приближи наперен младеж.

— Търсите ли някого или сте се загубили?

Робинзон смъкна с два пръста стъклото, не искаше да рискува.

— Аз съм приятел на бат Сали, при него съм тръгнал. Иди и му кажи, че има посетител! Ако пита кой съм, му спомени, че навремето съм го отървал от затвора, че и с жена му аз съм ги запознал. Той ще се сети.

Младежът, явно впечатлен, отпраши в неизвестна посока, но скоро се върна, чукна да му отключат, влезе в колата и каза:

— Карай, ще ви покажа къде живее!

След 2–3 пресечки се озоваха пред модерна, отличаваща се от другите постройки къща и спряха, домакинът им ги чакаше пред вратата. Като видя Робинзон се засили и хвана дланта му с двете си ръце, личеше, че изпитва голямо уважение.

— Началник, каква приятна изненада, добре си ми дошъл!

Робинзон го прегърна и представи спътника си, здрависаха се и вкупом влязоха в къщата.

— Заповядайте, седнете и се чувствайте като у дома си! Айше, — той плесна с ръце — донеси три кафета с повече захар, после приготви нещо хубаво за ядене, имам скъпи гости!

Седнаха на удобни фотьойли в просторен хол и след малко кафетата им бяха сервирани от хубаво свенливо момиче, което бързо избяга от стаята.

Робинзон заговори:

— Приятелю, вероятно си предположил, че за да те посетя, навярно се нуждая от помощ и това е точно така. Първо ще те успокоя, че моят придружител е точен и проверен, от него нямам тайни, затова не се притеснявай. Имаш пълната ми гаранция! Второто е, че много бързаме и няма да можем пълноценно да се възползваме от гостоприемството ти.

— Ти само кажи от какво се нуждаеш, всичко мое тук е и твое.

— Трябват ми 3–4 евтини GSM-а, прости апарати, но да работят и във всеки от тях да има по една предплатена СИМ-карта. Това ще те затрудни ли?

— Ни най-малко. Ако искаш СИМ-картите да са нови ще пратя да ги купят, ако искаш стари, веднага ще ги набавя от момчетата в махалата.

— Все едно как ще е, когато ги вземем вече ние ще плащаме сметките. Ще ги ползваме най-много до края на годината и после ще ги унищожим, повече няма да съществуват. Искам да те уверя, че не мислим да отвличаме някого, та да се обаждаме за откуп, аз не се занимавам с такива неща. За друго ми трябват.

— То си е твоя работа, а тя не ме интересува. Някои твои колеги пари направиха от този бизнес, играят си със съдбите на хората.

— И на мен така ми се струва, в доста похищения съзирам познат почерк, но само толкова. А без твърди доказателства всичко е само предположения.

— Които и да са, за мен са едни мерзавци.

— Тук съм на твоето мнение!

— Това го имаш, друго какво ти трябва?

— То е по-деликатно. Нуждая се от услугите на опитен автокрадец, ще искам да ми отвори един „Мерцедес“ във Варна. Колата е нов модел и за мен те са пълна мъгла, ако беше от старите и сам щях да се справя.

Бат Сали се замисли, после явно взе решение, защото ги погледна и се усмихна.

— Началник, ти май си минал от другата страна, че да ти трябва човек с такива умения. Виж каква ирония, от пазител на закона сега си срещу него, а при мен пък се случи точно обратното. Айше, бързо иди да извикаш Асен, търси го в сервиза на брат му!

Докато чакаха, Иво огледа обстановката, бе истински възхитен от лукса наоколо. Столовете бяха с позлатени облегалки, а дебелите килими биха накарали всеки персиец да позеленее от завист. От таваните висяха огромни полилеи, всичко в къщата бе скъпо и избирано с вкус.

Вече допиваха кафетата и си припомняха стари случки, когато момичето доведе въпросния Асен. Личеше му, че бе изплашен, не знаеше за какво го вика големия бос и плахо пристъпяше от крак на крак.

— Здравей, Асене, сядай! Това са мои гости, верни хора, на които дължа услуга. Не се страхувай от тях и говори на български, човекът иска да те пита нещо!

— Асене, добър ден, наричат ме Робинзон. Нужен ми е човек, който може да отвори този скъп автомобил. Ето ти снимка, погледни я и кажи дали можеш се справиш!

Циганинът въздъхна облекчено, той си мислеше, че нещо е сгафил и го викат да му четат конско.

Взе снимката и се вгледа.

— Тези коли не се отварят с ключ, а със специално устройство, но по принцип мога да я отключа. Много по-сложни са от другите модели и ако тръгна после да паля двигателя, неминуемо ще задействам алармата.

Бат Сали ядосано му заговори:

— Напъни си мозъка и измисли нещо, а не се оправдавай! Мислех те за най-добрия, а ти ме излагаш. Все пак човекът е дошъл чак от Варна.

Робинзон помирително се обади:

— Аз не искам да потегляме, няма да крада колата. Ще бъде напълно достатъчно само да отключиш вратите, другото е наша работа.

Иво също се намеси.

— А само по колите ли си, с други ключалки оправяш ли се?

— Всичко мога да отворя, и брави, и катинари, а бе всичко, което се отваря с ключ. Ако си нося куфара, нищо не може да ми се опре.

— Говоря ти за вратата на един апартамент, а там няма да има време чак куфар да ползваш, по етажа постоянно сноват хора. Става дума за проста секретна ключалка „Метал“ и за отделен заключващ механизъм на същата фирма.

— Щом е на „Метал“ няма проблем, за две минути съм вътре.

Зарадван бат Сали се изправи.

— Така те искам, а сега иди и ми донеси четири стари телефона, но да работят и още толкова СИМ-карти! Направо свали тези на децата си, ето ти пари да им купиш нови! Началник, за кога ще ти трябва моя човек?

— Добре е още сега да тръгне с нас, стига да му е възможно. Там ще го задържа най-много три дни и ще го пратя обратно, може и с такси. Съгласен ли си, Асене?

— Щом бат Сали дава разрешение съм съгласен на всичко, тъкмо ще видя малко свят, че ми писна от постоянното мърморене вкъщи.

— Тогава иди и се приготви, вземи си и необходимите инструменти! Ние ще те чакаме тук, но не забравяй телефоните и картите!

Иво се бръкна и извади пачка пари да се разплати с човека, но тарторът им скочи като ужилен:

— Не ме обиждай така, аз ще се оправя с него, това е моя работа! Хайде Асене, побързай, че хората път ги чака! Облечи си по-хубави дрехи, че на морето може да срещнеш някоя засукана калайджийка!

Нещата се нареждаха добре и учудващо бързо. Намериха това, за което бяха дошли и беше време да се сбогуват с гостоприемния си домакин.

— Благодарим ти за всичко, бат Сали и смятай, че вече сме квит! Виждам, че добре си се устроил и се радвам, че навремето успях да ти помогна. Нека всичко, за което говорихме си остане между нас, предупреди и твоя човек!

— Гроб сме, бъди спокоен! Хайде, ако някога имаш път към София пак се обади, звъни ето на този номер!

— Непременно! Наистина може да се наложи пак да те потърся, ти си верен, а такива хора вече са рядкост. Но тогава вече ще позволиш да си платя!

— Не си го и помисляй, пари имам да те зарина с тях!

— Е, щом е така съм спокоен.

Излязоха от къщата, Асен ги чакаше до колата с голям пътнически сак.

Тримата се качиха в пежото, сбогуваха се с домакина си и потеглиха към Варна. Напуснаха Самоков и хванаха пътя към столицата, а там, вече на спокойствие Робинзон погледна Иво и го попита:

— Е, сега сети ли се кой е този човек?

— Едва преди малко. Още отначало ми изглеждаше познат и се чудех къде съм го виждал, но вече зацепих.

Отзад се обади и спътникът им:

— Стана известен той, гордост е за цялата махала и всички го уважават. Някои сега го оплюват по телевизията, но не можеш да угодиш на всички. Ето, вземете тази чантичка, в нея са телефоните и картите, всичко си работи!

Робинзон пое торбата, погледна вътре и доволен кимна, после извади пачка пари от жабката и отброи 500 лева.

— Ето вземи, купи нещо за децата, пък и нали на курорт отиваш! Той няма да разбере, бъди спокоен, а ако си свършиш качествено работата във Варна, ще има и бонус.

Пътуваха спокойно и късно вечерта пристигнаха без произшествия, вкараха колата в двора и тримата влязоха в къщата.

Командо беше направил лека вечеря и ги чакаше в кухнята за подробности, но като видя новия гост замълча, само сложи още един комплект прибори.

Хапваха, пийваха и си говореха за незначителни неща, не искаха да навлизат в подробности пред новодошлия. Всички бяха изморени, затова и много не се заседяха след вечерята. Приготвиха дивана за автокрадеца и го настаниха на него, а те се качиха горе в една от спалните. Насядаха кой къде намери и Командо въздъхна с облекчение.

— Притесних се за вас, момчета. Цял ден се чудих каква работа може да имате в Самоков, но до отговор така и не стигнах.

— Всичко ще ти разкажем, не се бой, но нека първо чуем теб. Кажи как се справи с твоята задача, срещна ли някакви трудности?

— Вече беше късно да ходя пред училището, затова заложих на офиса и не сгреших. Колата му беше отпред, а по обед се уверих, че и той е там — излезе навън да пуши цигара.

— Тоя ще излезе голям работач!

— Обаче около 14 часа отиде и взе децата от гимназията, после ги закара на майка им. Тя живее в една кокетна къщичка на Варненското езеро, но не го допусна вътре, посрещна ги на пътя. За всеки случай направих още няколко снимки, сега вече знаем и точно къде живеят наследниците му.

— Това ли беше цялата му програма?

— След това съдружникът на моя бивш работодател повече не се върна на работа, ходи за късен обяд в един луксозен ресторант и се прибра направо вкъщи. Интересно е да се отбележи, че живее в същия затворен комплекс, в който е и нотариуса Желев, това трябва да ни говори, че сигурно се знаят отдавна.

— Имали са време да обмислят далаверата.

— Предполагам, че Буров не е единствената им жертва, нищо чудно да са правили и други пакости заедно. Този жилищен комплекс е като крепост, натам води само едно шосе и го пази сериозна охрана. Допускат се само гости, поканени от живущите вътре и навсякъде дебнат камери. С две думи, ако решим да влизаме там ще ни трябва перфектен план.

— Може и да не се наложи, той е лесен и в офиса си, и на улицата, всъщност той е най-малкият ни проблем.

— Как така, бе шефе, на мен тази работа хич не ми се струва толкова проста?

— Слушайте ме сега внимателно какво ще предприемем, но първо имам едно предложение. Знаем, че тази година ни предстоят няколко акции, включително и тази във Варна, затова нека да сведем броя им до едно оптимално число.

— Колкото повече, толкова по-добре!

— Предлагам много-много да не се изхвърляме, лакомията за бройки често води до грешки. Иво, вземи един лист и пиши!

— Какво точно ще документирам?

— Всъщност ще правиш списък! Траурен, така да се каже! Списък с некролози!

Ученикът му седна на масата, приготви се и зачака.

— Казвай!

1. Варна — Стефан Желев — нотариус.

2. Варна — Марко Маринов — адвокат.

3. Варна — Нарцис Братанов — съдружник.

— Командо, други има ли в далаверата с твоя Буров?

— Доколкото знам не, само тия са.

— Добре тогава, с Варна приключваме. Иво, в София с кого първо ще се захванеш?

— Май ще е най-добре първо да посетя съдийката Малева, тя ще ми е най-лесна. За другите ще ми трябва повече време, нека останат за накрая.

— Добре тогава, продължавай със списъка! Пиши!

4. София — Донка Малева — съдия.

5. София — Виктор Вълев — полицай.

6. София — Янко Попов — депутат.

— Иво, има ли още?

— Естествено, десетки са, но само на тия знаем имената. Нека засега да спрем дотук.

— И аз така мисля, по-добре да се съсредоточим върху тези шестимата! Ти миналата година колко оправи?

— Доказано четирима, но ако сметнем и кмета, който е в лудница задълго, стават пет. Не трябва да забравяме и ония двама наркодилъри в Търново, на които ти им човърка из мозъците, значи точната бройка е седем.

— Те ако са имали мозъци е нямало да се занимават с дрога. Добре, засега приемаме, че тази година трябва да накажем шест отрепки, но тъй като годината е дълга, може и да променим цифрата нагоре.

— Те лимитите са за това, да бъдат надхвърляни. Продължавай с плана, ако обичаш!

— Сега нека ви обясня защо се наложи да ходим чак до Самоков. Първо телефоните, от тази вечер ги включваме и ще ползваме само тях, а вашите още утре някой от вас да ги изпрати по куриер в Х. и там Иво, нека твоите момичета да ги активират, за да излъчват постоянен сигнал от оня регион! Второ, това което съм замислил изисква ключар и с този Асен извадихме късмет, момчето изглежда е професионалист. Ето какво ще направим.

— Преди да се уточниш напълно, искам да те прекъсна и да попитам не беше ли по-добре вместо телефони да използваме радиостанции? По магазините продават мощни модели, които имат покритие до 30–40 километра.

— Разумен въпрос, ненапразно всички специализирани агенции в България ползват единствено радиостанции. Но си имам съображения, които сега ще ви разясня.

— Да чуем!

— Ако нашата работа беше само във Варна щях да заложа на радиовълните, както и ти спомена, те са много сигурен начин за свръзка. Ако ползваш редки честоти, вероятността да те подслуша някой е минимална. Но не забравяйте, че след Варна потегляме за София, а там ни чакат значително по-сложни задачи.

— Това какво общо има с телефоните?

— Има, има! Малко известен факт е и се знае от шепа хора, но в покрайнините на столицата съществува едно секретно поделение, което подслушва и записва всички ефирни съобщения, които се осъществяват на територията на София, дори разговорите между линейките на Спешна помощ. Уж било за нуждите на националната сигурност и предполагам, че наистина е така, но това за нас е голяма спънка. Ще ни чуят, компютрите ще определят координатите ни и отряд „Кобра“ ще цъфнат за нула време със сините си микробуси. Дали ще ни пипнат е под въпрос, но не ми се иска да рискуваме. Ето за това не желая да си общуваме в ефира.

— Е, тази подробност не сме я знаели.

— Няма и откъде, там всичко е скрито-покрито.

— Тогава, моля те, продължи с плана!

— Утре сутринта Командо ще ме закара пред училището и когато Братанов доведе децата, искам да проведа първия си разговор с него. В нашите среди това се нарича „да посееш съмнение“, човекът за първи път разбира, че не е постъпил правилно, че може да бъде наказан за постъпките си и че някой ще му търси сметка.

— И как ще стане това?

— Спокойно ще му обясня, че за него ще е най-добре доброволно да върне фирмата на Мирослав Буров, в противен случай ще последват санкции, и то сериозни.

— Ние ще те покриваме ли?

— С мен ще е само Командо! В същото време ти, Иво, заедно с Асен отивате в кооперацията на адвоката, той ти отключва и когато влезете ще направиш поне 20 снимки вътре в апартамента. Интересува ме цялостното разположение, има ли балкони, уреди на газ, а бе всичко! И ще вземеш апарата на съученика си за по-добро качество на снимките! Изчакайте собственика да замине на работа и действайте! Ако случайно вътре заварите любовницата му или някой друг, изчезвайте по спешност! Когато сутринта тръгвате от тук, нека ключарят да си вземе всичките джаджи, може да се наложи същия ден да отключва и колата на Желев.

— Предлагам да приготвим на момчето някаква парична премия, ако се справи и с автомобила, признавам го.

— Разбира се, че накрая ще го поощрим финансово.

— Значи адвокатчето на мен ще го оставиш?

— Защо, имаш нещо против ли?

— Напротив, тази професия е толкова надолу в представите ми за чест и достойнство, че няма накъде повече. С удоволствие ще се заема с него, стига да ми позволиш! Чуйте какъв виц чух наскоро: Попитали радио „Ереван“ знае ли защо акулите никога не ядат адвокати и знаете ли оттам какво им отговорили?

— Не, казвай!

— „От колегиалност“, представяте ли си?

— Доста точен отговор, бих казал „право в десетката“! А сега да продължа. По обед с Командо ще ви чакаме в паркчето до сградата с канторите, за да видим докъде сме стигнали. По пътя за парка купи отнякъде бутилка евтин джин, той е по-миризлив и за това, което съм замислил ще свърши добра работа! Купи и минерална вода, непременно в половинлитрова пластмасова бутилка, излей водата и я напълни с джин! Най-накрая избърши бутилките внимателно и ги сложи настрана!

— И защо ме караш да върша всичко това?

— Срещаме се в парка и там ще ви кажа какво следва, нека не ви пълня главите отсега. Важното е, че планът ми е готов и би трябвало да сработи, досега не съм се провалял.

— Пак ли измисли някой шедьовър, Робинзон?

— Налага се! Надявам се до седмица всичко да свърши и трябва да съм прецизен. Командо, тук имаш ли някакъв гел за коса, искам утре за разговора с Братанов малко да променя физиономията си. Ще ми трябват и тъмни очила.

— Очила имам няколко чифта, а в банята Петя си държи козметиките, ще проверим за гел.

— Иди и виж още сега, за да съм спокоен! Донеси и очилата, но гледай да са по-тъмни! Извини ме, че така те действам, но тихо слез и провери дали нашият гост си е в леглото, не искам да чуе нещо, което не трябва.

Командо безшумно слезе, когато се върна носеше очилата, гел и кана с кафе.

— Спи момчето, къде е виждал толкова тихо и спокойно място? Ако жена му е креслива, а децата ревливи, тук ще му се стори като в рая. Нека спи, утре го чака важна работа, но мислил ли си после с него какво ще правим?

— Нека си ходи по живо, по здраво, ще го възнаградим добре и с някое такси ще го изпратим към Самоков. С такъв занаят като неговия не вярвам да е слушалка на полицията, а и той само ще ни отключи, подробности няма да знае. Но неговата работа утре няма да приключи, ще го ползваме още един път да отключи апартамента на Маринов в някои от следващите дни.

— Хайде сега, кажи какво си намислил за утре, че сме любопитни, не ни дръж в неведение!

— Както ви казах, първо ще разговарям с Братанов, а после в парка искам да разгледам снимките от апартамента на адвоката и едва тогава ще реша как ще постъпим с него. Важното е, че смъртта и на двамата трябва да изглежда като нещастни случаи.

— С нотариуса как ще подходим?

— Приготвил съм му голяма изненада, дори искам да ми разрешите аз да приключа с него.

— Явно очакваш Асен да му отключи колата, после какво, ще го взривяваме ли?

— Това е най-лесно, но ако го взривим, може да пострадат и невинни, затова го изключвам като вариант. Това наистина е зрелищно и веднага ще пречупи Братанов, но вече ви казах, че трябва да действаме по-прикрито, защо да рискуваме с последващи разследвания и така нататък? Всичко е в детайлите, момчета! В очите на хората ще си бъде обикновена злополука с фатален край, утре в парка нагледно ще ви покажа как ще стане. Хайде сега да активираме новите си телефони и да ги проверим, от утре само тях ще използваме, включително и после в столицата.

Всеки си избра апарат от чантата, вътре човекът на бат Сали предвидливо бе сложил и зарядните им устройства. Включиха ги да се зареждат, нагласиха алармите и легнаха. Утрешният ден се очертаваше да бъде интересен и те го очакваха с нетърпение.