Бо Онест
Списъкът (3)

2

Типична морска сутрин, но малко необичайна за гостите от Балкана.

Чайките и гларусите рано-рано обявиха своето присъствие, мирисът на сол и водорасли се усещаше дори в стаите.

Отпочинал, Иво стана, облече си удобен анцуг и излезе на терасата. Изненадан видя, че въпреки ранния час двамата му партньори вече са станали и усилено тренират на спортните уреди. Състезаваха се кой ще направи повече набирания и Робинзон, въпреки възрастта си всеки път с лекота побеждаваше. Преминаха на лицеви опори, и там резултатът не беше в полза на съученика му, колкото направеше той, толкова правеше и Робинзон, но с една ръка.

За Иво това не бе изненада, техният ментор през последните 25 години бе живял в гората и тялото му беше заякнало като стоманена пружина. Малко хора можеха да оцелеят в битката с природата, но той напълно се бе справил. Храната си набавяше сам с капани и с един допотопен арбалет, а обичайните несгоди като проливните дъждове и зимния студ за него бяха нещо нормално. Физически се бе превърнал в свръхчовек, когото с голи ръце трудно може да надвиеш. И двамата с Командо лично се бяха убедили в неговата ефективност миналата година, когато отидоха на нощен бар в Търново, уж да разпуснат и да забият по нещо, а то какво стана — приятелят им направи смешни половината футболисти на „ЕТЪР“. Натръшка ги без дори да се задъха и нагледно показа ползата от тренировките и обучението, на които ги бе подложил преди това.

След още малко упражнения двамата закачиха едно чучело на стената и започнаха да го млатят с ръце и с крака, а Иво, вече напълно разсънен слезе при тях.

— Добро утро, момчета! Виждам, че рано сте станали и този кожен господин не го чака нищо добро.

— Показвам на Командо как трябва да удря. Ела, включи се и ти!

— Няма да пропусна ценните ти уроци, но засега само ще погледам, първо искам да се разгрея.

— Добре момчета, щом сте вече двамата, слушайте сега! Нека ви проведа един извънреден урок, няма да ви е излишен! При СРБ, или както му казват, специализирания ръкопашен бой, има две признати школи — европейска и азиатска, като към европейската причислявам и американските техники. Ние сме по-едри от азиатците и навярно затова нашата школа е по-груба и разчита повече на силата — много и силни удари без особена прецизност, например в руските СПЕЦНАЗ се млатят до припадък. Ако срещу теб е необучен човек, каквито са повечето аматьори, тогава нещата са лесни, то е ясно, че дори да е по-тежък, ще го размажеш.

— След обучението при теб това е сигурно!

— Не е така обаче, ако и противникът денонощно е тренирал на полигона или е участвал в битки, тогава всичко е на кантар, или ти, или той. Аз, въпреки че съм европеец, съм привърженик на азиатската школа — къси и прецизни удари, нанесени с голяма бързина. Техните бойци нямат нашата физическа сила, затова разчитат на бързина и точност, все едно Брус Лий срещу Мохамед Али. Ако си на ринга и нямаш достатъчно пространство може някой случаен силен удар да те просне, но ние не се бием на ринга, уличният бой ни дава по-голям терен за действие.

— Улицата е един безграничен плацдарм!

— Сега, като гледам как удря Командо веднага ще му кажа, че той с един такъв тупаник ще свали противника мигом, но само ако успее да го удари. Обаче оня няма да му стои, трябва да е някой мазохист, за да си трае с отпуснати ръце. Този дълъг замах носи голяма сила, но за сметка на бързината, а никой опонент няма да седи и да го чака, а ще има време да се прикрие, да му блокира удара или да го избегне.

— Това е логичното противодействие!

— Ще ви дам един много показателен пример — ако улучиш диво животно със стрела, която в сравнение с куршума лети бавно, ти му нанасяш тежки поражения, но само защото върхът й е специфичен и причинява фатални кръвоизливи. Въпреки това животното не пада веднага и отначало побягва, това е така наречения предсмъртен спринт. Понякога го търсиш с километри, а това е защото и най-бързата стрела лети с около 100–120 метра в секунда. Стрелата е мощна, сравнително тежка, причинява смъртоносни наранявания, но много по-бавна от куршума и я сравнявам с удара на Командо. От друга страна, ако улучиш дивеча с едно малко куршумче, което обикновено тежи под 10 грама, той пада на място и умира от така наречения хидрошок. Убива го ударната вълна, която се получава от високата скорост, а тя е над 700 метра в секунда.

— Всъщност кога се надминава скоростта на звука?

— Засилиш ли нещо с над 343 метра в секунда бъди сигурен, че си надминал бариерата, това са около 1235 километра в час. Доказано е, че ако стреляш по сърна с ловна пушка и няколко дребни сачмички я ударят дори в краката, тя пак ще умре веднага от самия шок. Това е предимството на бързия удар, все едно малък астероид с голяма скорост да удари Земята, освобождава се огромна енергия. Изразявам се толкова образно, за да ме разберете.

— О, напълно ясен си!

— Надявам се, че моите думи ви убедиха в предимствата на бързината, затова искам да тренирате по каноните на азиатската школа. Бъдещето ще ви покаже предимствата й и след време ще ме благославяте. Бъдете куршуми, а не стрели! Хайде сега тримата да побягаме до морето, а като се върнем ще ви покажа още една много специална хватка на чучелото.

Групичката се понесе надолу към водата, пътчето приятно се виеше край зарязаните и все още голи лозя, от време на време срещаха и други трениращи ентусиасти.

Скоро стигнаха до морето и тръгнаха по пясъка, Робинзон отново взе думата:

— Ще ви кажа нещо и за кросовете, които Иво така много обича, дано като чуе това не ми се разсърди!

— Сега пък с какво ще се заяждаш?

— С общоприетото! Дългите бягания повече вредят на организма, отколкото му помагат, те натоварват сърцето и преуморяват костите и сухожилията, а това не е добре. Единствено белият дроб има полза, защото бързото дишане вкарва много кислород в алвеолите, но като цяло вредите са повече. Болшинството професионални състезатели на средни и дълги бягания не доживяват до 65 години, има изготвена статистика за това мое твърдение, а като друг куриоз и малко встрани от темата ще ви кажа, че йогите също не са дълголетни. Въпреки всеобщото мнение за тях, че са много здрави, те рядко надхвърлят 70 години. Според мен това се дължи на това, че много експериментират с органите си, а на природата това не й харесва.

— А знаеш ли за някой друг вид спорт, водещ до преждевременна смърт?

— Такива са почти всички спортове, но ако се занимаваш с тях професионално. Страхотните натоварвания по няколко часа дневно не прощават никому.

— А някой особено опасен?

— Според мен културизмът е най-вреден, химиите, с които се тъпчат тези момчета ги съсипват рано-рано. Ако на петдесет са живи си е постижение, а че половата им система е умряла още на трийсет и пет, това е сигурно. Обаче говоря единствено за тези, които са прекалявали с анаболите и хормоните.

— Тогава какво ще препоръчаш?

— Аз от опит съм стигнал до заключението, че за перфектно здраве едно хубаво разтягане на мускулите и на сухожилията сутрин стига, трудът в двора или градината върши останалото. За дълголетие не се наемам да давам рецепти, защото всеки организъм е различен, а съществуват и вродени дефекти, които оказват влияние.

— Наскоро четох за някакъв в Тибет, който не си знаел годините, изследванията, които му направили показали, че със сигурност е над 130 годишен.

— Отшелниците са друга работа, те нямат нищо общо с йогите. Действително в Тибет, а и в Индия, живеят цели групи хора, доказано над стогодишни. При тях тайната е друга, те използват всичкото си свободно време да медитират и след 10, 20 или 30 години дотолкова усвояват това изкуство, че за тях времето спира да върви. Когато този човек изпадне в транс, може да изкара така и два месеца, пулсът се забавя, тялото заспива и не му трябва ни храна, ни вода. Казват, че точно тогава духът напуска тялото и се рее, като носи на собственика си неописуема наслада, наречена нирвана. Малко хора обаче напредват дотолкова, за да придобиеш това умение ти трябват десетилетия медитация.

— А как оцеля в гората толкова години?

— Аз не се борех с природата, наслаждавах й се. Гората беше моята нирвана!

— Но нали също се беше откъснал от света, не опита ли този метод?

— Опитвал съм, разбира се, при мен в пущинака обстановката предразполагаше за експерименти. Ако си спокоен и доволен, ако около теб цари пълна тишина, нарушавана само от песните на птиците, много лесно се отнасяш в някакво друго измерение, а с течение на времето ставаш все по-добър. И на мен са ми се губили часове, когато след това се върнеш в реалността, чак не можеш да повярваш, че си се отнесъл толкова задълго. След това си свеж, отпочинал и толкова радостен, че ти се иска отново и отново да изпиташ това състояние.

— Кажи ми тогава, на моите момичета какво да им препоръчам, все искат да са слаби! Затова и понякога ги взимам да бягат с мен?

— За хубава фигура по-добро от аеробиката няма, тя натоварва и разтяга всички мускули. След това нареждам секса, но не мисионерската поза, а всичко друго, което ти хрумне. Онази билка, която дадох на Роси също върши работа, защото веднага разгражда мазнините, а въглехидратите и белтъчините не предразполагат към пълнеене. Като заговорихме за жени, ти Командо имаш ли с какво да се похвалиш?

— Да, но не е сериозна работа. Нали ме посъветвахте вече да не се влюбвам, че тогава само грешки правя.

— Добре де, ако все пак припламне любовната искра какво ще правиш?

— Това им е лошото на искрите, бързо изгарят. За в бъдеще съм решил да спазвам емоционална дистанция, никакви дълги връзки. Така и не се научих да се пазя от жените.

— А тази, новата, как я заби?

— Когато празнувах Нова година бях поканил хората от съседната вила, те пък доведоха и други гости и така се запознах с Петя. Всъщност може да се каже, че тя ме свали. Нали помните, че се чухме по телефона, тя тогава още плетеше паяжината, но пък и аз не се дърпах много-много. През 2–3 дни ме посещава, съвсем скоро ще ви запозная с нея.

— Хубава ли е?

— Руса, висока и със страхотно тяло, но празноглава, освен за секс почти няма за какво друго да си говориш с нея. Два пъти се е развеждала и не ги виня бившите й, наистина е тъпичка. Но за леглото не ми трябва атомна физичка, така, че засега всичко е наред. Аз не планирам да й ставам трети съпруг, както се казва това е една взаимноизгодна ситуация.

— Приятели, хайде вече да се прибираме, с нетърпение очаквам да седна на голямата тераса! И там можем да слушаме как философства Командо.

— Добре, но преди това, горе искам да ви покажа една специална хватка на кожения манекен, узрели сте вече за нея, а след това сте свободни! Приемате ли предложението ми?

— Разбира се, шефе, нали ще ни правиш куршуми! Хайде да видим какво си намислил!

На връщане вървяха бавно по пътеката и се наслаждаваха на хубавото време, а когато пристигнаха в двора, наобиколиха чучелото.

Робинзон застана зад него, хвана главата му с двете си ръце и заговори:

— Навярно и двамата сте виждали по филмите как на някого чупят врата.

— Често дават подобни прийоми!

— Там е показано по-зрелищно, за да впечатлява зрителите, а всъщност методът е съвсем друг. За да убиеш по този начин даден индивид, трябва да прекъснеш гръбначния му мозък на определено място, най-често горе в тила. Това става като му завъртиш главата бързо наляво или надясно, това зависи от захвата ти. Въртиш и когато усетиш, че повече няма накъде, дръпваш рязко назад!

— Това си е обикновена анатомия, гръбнакът горе е доста слабо място. Ако държиш черепа здраво противникът ти няма къде да ходи.

— Прав си, обикновено това е достатъчно, но в редки случаи жертвата остава жива и се дърпа отчаяно. Тогава, докато главата е назад, с рязък вътрешен саблен удар я чуквате по гърлото. Трахеята в този момент е под такова напрежение, че обикновено се троши и човекът пак умира, но вече от задушаване. Ето, вижте как става!

Той повтори няколко пъти хватката, първо наляво и назад, после надясно и назад и накара учениците си да го правят, докато остана доволен.

Отиде да се къпе, а те продължиха опитите навън още дълго и накрая останаха съвсем без сили, но бяха усвоили перфектно движенията. Зловещи занимания, но необходими в името на крайната цел!

Дойде и техният ред да отмият потта от телата си и най-сетне тримата се събраха на терасата и доволни се отпуснаха на удобните шезлонги.

Иво беше чакал тази среща от няколко месеца и пръв взе думата:

— Командо, помниш, че когато се разделяхме през есента, решихме зимата да починем, всеки да види накъде върви животът му и да вземе решение за бъдещето. Възможностите са две — или ще си живее вече спокойно, или ще помага на групата както в добрите стари времена.

— Помня, разбира се!

— С Робинзон сега виждаме, че си се устроил удобно, вече живееш без рискове и никой от нас няма да ти се сърди, ако решиш да започнеш начисто.

— Приятелите рядко се сърдят един другиму!

— От друга страна твоят отказ ще бъде голяма загуба за нас, защото си много добре подготвен, а и си спомням няколко критични ситуации, в които си ми оказвал неоценима помощ.

— Май имаше един-два такива случая!

— Дадох ти парите за тази къща точно за да заживееш и ти най-сетне спокойно, затова каквото и да решиш, за мен ще бъде приемливо и ще го уважа.

— Иво, още в Х. ти казах, че спокойният живот не е за мен. Това, че вече имам собствено жилище е много хубаво, но не значи, че ще се завра в него и няма да си показвам носа навън. За мен истинската тръпка беше когато планирахме и действахме заедно, тогава наистина се чувствах пълноценен, а сега ми е дори малко скучно. И в Камбоджа, и в бивша Югославия винаги съм разчитал на другарите си, затова и оцелях въпреки куршумите, засадите и бълхите, големи колкото плъхове.

— Значи отговорът ти е ДА!

— Ами разбира се! Ти сега каква помощ по-точно ще искаш от мен?

— Нали помниш Иван Асенов, от когото взехме парите за къщата ти, тогава той ни даде две имена и предвид състоянието му, не вярвам да е излъгал.

— В такива моменти лъжата остава на заден план!

— Оня ден прослушвах на диктофона какво ни е говорил, добре, че тогава Робинзон настоя да го запишем, защото за толкова месеци много неща се забравят. Трябваш ми за тези двамата, които той издаде. Аз приключих с всички, които бяха близо до моя град, ненаказани остават само софиянците. Убеден съм обаче, че те ще бъдат най-трудните ни мишени. Ти беше в колата и сам чу, че единият е висш полицай, а другият — депутат, за нас това ще е голямо предизвикателство.

— Кой да ти каже, може пък и да са някакви мухльовци!

— Навярно сериозно ги охраняват, а и те ще са предпазливи, именно затова твоята помощ ще ми бъде от голяма полза. Знаем им имената, знаем и кой ресторант посещават, така че половината работа е свършена.

— Нали това ти казвам!

— Остава да измислим само начинът, по който да ги очистим, а самите ние да останем невредими. Освен тях имам да уредя още една сметка в столицата, но с нея и сам ще се справя.

— Да преследвам хора толкова високо в йерархията на държавата ще бъде връхна точка в кариерата ми на наемник. Мислиш ли, че ще пропусна това предизвикателство?

— Не бях сигурен, затова и дойдох да те попитам. Хората се променят, всеки си поема по пътя и исках лично да чуя какво ще кажеш.

— Добре, ето моят отговор и го запомни добре! Ще ти помагам докато съм жив, защото от приятелството по-ценно няма. Пиши ме в отбора и разчитай на мен изцяло! Но ти събуди любопитството ми, ще споделиш ли с нас каква друга работа имаш да уреждаш в София?

— Да, но тя е значително по-маловажна.

— И все пак?

— Навремето, преди много години, успях да си купя малко жилище там. Тогава това ставаше трудно, изискваше се жителство или протекция от голям човек, но аз бях в националния отбор и от ЦСКА ми помогнаха. На 26 години и аз като всеки нормален човек се влюбих в едно момиче, оженихме се и заживяхме заедно в моя апартамент.

— Малцина са щастливците, не допуснали тази генерална грешка.

— В началото всичко бе наред, но после разбрах, че когато отсъствам, моята съпруга се изживява като истинска нимфоманка. Знаете как е със спортистите, постоянно са по лагери и състезания и рядко се задържат вкъщи. След време съседите ми подшушнаха, че тя само чака да замина някъде и към нас се извива върволица от мъже. Нямах доказателства и си траех, но след време и моите колеги започнаха да ме подкачат, че и те са получавали дискретни покани, а и честно казано, нещата между нас вече не вървяха.

— Какво предприе в края на краищата?

— Все още нямахме деца, които да травмираме, затова набързо взех решение, докато е време да се разведа с нея.

— И много правилно!

— На делото моите свидетели разказаха пред съда тези неща, а един колега дори си призна, че докато ме е нямало е преспал с нея. Той разказа пред съдийката всичко с подробности и дори аз се изчервих от чутото. На всички в залата стана ясно защо се разделяме, по чия вина и така нататък, присъстваше стенографка, която документираше абсолютно всичко. Аз бях спокоен, там имаше и съдебни заседатели и ясно се доказа каква фурия е била моята. Да, ама не — би казал Петко Бочаров и щеше да е напълно прав.

— Защо, какво се случи?

— Когато дойде решението на съда и го прочетох, не можех да повярвам на очите си. Почитаемата съдия Донка Малева отсъждаше, че за провала на брака, поради честите си отсъствия е виновен Иво Ников, а заради преживените от съпругата му неудобства и страдания я дарява с неговия апартамент. Нито дума, че жилището не е придобито по време на брака, нито пък че още нямаме деца, или че тя има и друго жилище и то в съседния квартал. Не, Иво трябваше да си ходи там, откъдето е дошъл, тоест в провинцията.

— Ега ти правосъдието!

— Дори свидетелските показания за изневерите й не убедиха честната съдийка кой е виновен. Тогава помислих, че Малева е някаква отявлена мъжемразка, за да отсъди така несправедливо, но после разбрах, че майката на разгонената ми съпруга през свободното си време е нещатен съдебен заседател и нещата си дойдоха на мястото. Така още първият ми сблъсък със съдебната система ме убеди, че правосъдие у нас няма, затова и не обжалвах.

— Не опита ли да подкупиш някого, да смениш съдебния състав?

— Познаваш ме, не съм роден с таланта да целувам задници. Човек понякога пада, по-важното е да може да стане.

— Значи подозираш груба игра?

— Няма как другояче да е, правото бе на моя страна. Тогава стиснах зъби и продължих напред. Сега обаче тази съдийка е под номер 1 в списъка ми, моля се само да е още жива, та когато й направя своята визита да разбере посланието ми.

— Какво наказание си избрал за нея, струва ми се, че ако я убиеш ще бъде малко пресилено?

— И това ми се върти в главата, но наистина още не знам, там на място ще реша. Защо, ти също осъди на смърт твоята даскалица, не помниш ли?

— Така си е, но не забравяй, че тя ми гушна три апартамента, открадна ми всичките спестявания, че и в затвора ме вкара. Според мен напълно си заслужи наказанието, което й измисли Робинзон.

— А ти знаеш ли заради мен колко пъти са свирили химна на България в целия свят и колко лишения съм преживял? Този апартамент беше единствената ми по-голяма придобивка от спорта, а така наречената представителка на закона с един удар на чукчето ме лиши от него. И само аз ли съм, тази Малева кой знае още колко човека е съсипала?

— Иво е прав, Командо — намеси се и менторът им — щом при неговия толкова явен случай е отсъдила наопаки, значи не й пука за справедливостта, а нали ние точно такива хора гоним. Само си представи през кариерата си още колко хора е съсипала и ще се убедиш, че не трябва да я съжаляваш. Остави го той сам да реши как да постъпи с нея, видно е, че тя е корумпирана, така, че нека си носи последствията.

— Че аз не го спирам, само ми беше интересно да разбера какво й е приготвил, затова попитах. Той все ги измисля едни, ще речеш, че учебник по криминалистика пише.

— Ето това е историята, заради която мисля да потърся сметка на съдийката. Това ще бъде извънредната ми задача в София. Имаш ли още въпроси, Командо?

— Много, но има време за всичко. Чуйте сега аз какво имам да ви казвам, но ще донеса още кафе, защото разказът, който предстои да чуете, е доста дълъг.

— И ти ли ще ни изненадаш с някоя случка, защо си трая досега?

— Исках първо вас да изслушам, а и нали сте ми гости, трябва да съблюдавам етикета. Работата е там, че това касае мой близък човек, а не мен лично, но когато му чух патилата, направо ми домъчня за него, затова ви занимавам. Може и да не поемаме задачата, от вас зависи, аз само ще разкажа историята, а вие преценете!

Той слезе долу и след малко се върна с пълна кана димящо кафе.

— Готови ли сте да ме изслушате?

— Чакай малко! Ти нали не си му казал за нас и с какво се занимаваме?

— За какъв ме имате, естествено, че не съм. Той ми сподели какво го е сполетяло, аз го изслушах и това е.

— Сега съм по-спокоен. Не искам заради някой, когото въобще не познавам, да излизам на светло и да рискувам прикритието си. Това, което вършим, въпреки че е правилно, противоречи на законите и за да нямаме проблеми с властите е по-добре да си седим както досега, в сенките.

— Вие не го познавате, но аз от този човек съм видял само добро.

— Давай тогава!

— Нали помните, че когато ме привлякохте в групата ви разказах част от миналото си? Тогава споменах, че за известно време охранявах един бизнесмен в Русия. Там му беше бизнесът, а иначе си е българин, дори ми се пада малко градски, защото е от едно градче до Търново, по-точно от Лясковец. Интересна подробност е, че човекът преди това е бил зъботехник, имал е частна практика там, но се е преквалифицирал и е станал търговец.

— Зъботехниката е скучно занимание, гипс, мерки, ченета. Според мен е постъпил правилно, като се е преквалифицирал.

— От печалбите, които реализираше тогава, съдя, че не е сбъркал в избора си. Иначе офисът му е тук във Варна, заради корабите, с които превозва стоките си.

— Спомням си твоя разказ, не беше ли нещо жена му развалила работата?

— Да, точно така. Тя дойде там и започна да му се меси в делата, а мен да ползва като прислужник. Чашата преля, когато тази грозотия веднъж ми скочи в леглото и тогава аз напуснах, но с него не съм се карал, разделихме се с добро.

— Ясно! И сега на този човек нещо се е случило, така ли?

— Точно така! Той се казва Мирослав Буров и както вече ви осведомих, е почти търновец. Занимаваше се с внос-износ, предимно с Русия, но много подробности не знам, работата ми беше да го пазя. Когато ме нае, фирмата му, „Рос-Одессос“, току-що беше сключила договор с руски търговци да ги зарежда с българско вино и зеленчукови консерви, а това са големи обороти. Там пазарът е необятен, не става дума за тирове, а за цели влакови композиции и кораби с наши стоки. Сами може да си представите какви печалби си е докарвал. На мен ми плащаше щедро, винаги е бил точен и преди да дойде съпругата му бяхме станали дори приятели. Помагал ми е много и затова взех присърце историята му.

— И какво точно му се е случило?

— Той имаше още един съдружник, фирмата беше на двамата и деляха печалбата фифти-фифти. Оня се казва Нарцис Братанов и е пълна противоположност на моя шеф. Стиснат, прикрит и абсолютно безчувствен, само цифри са му в главата. Веднъж не се бръкна той да почерпи и обикновено всички наоколо му бяха криви. Вечната опозиция! Винаги ще те прекъсне, ще се изгаври, а бе чепат човек! Освен това е болен на тема жени, ще кажеш, че гони някаква бройка. Ако му падне би изчукал и крава, стига да намери пън, на който да стъпи.

Иво се намеси.

— Сега се сещам, че и аз в ЦСКА познавах един с името Нарцис. Хич не беше от сой и по цял ден тичаше да лиже задниците на шефовете и да докладва за нас, спортистите. В миналото и той е бил лекоатлет, но доколкото подочух, химията тотално го увредила и лекарите му забранили да се състезава. Доколкото си спомням си беше отгледал едни смешни мустаци, от които вечно висяха лиги.

— Виж ти какво нищожество!

— Нищожество е точната дума! Продължавай, Командо и ме извини, че те прекъснах!

— Та същият този псевдосъдружник изчакал моя бивш шеф да отпътува занякъде и с помощта на още двама му откраднал фирмата. Аз вече съм бил напуснал и затова научих едва преди няколко седмици.

— И как точно е станало това?

— Пълни подробности не знам, но в общи линии класическата схема. Адвокатът изготвя фалшиво пълномощно, а после при определен нотариус прехвърлят цялото имущество само на единия. Сега Братанов е едноличен собственик, а моят шеф, беден, изигран и обран. Естествено, завел е дело, но в съда и адвокатът и нотариусът свидетелствали, че Буров лъже и съвсем доброволно е прехвърлил частта си. Графологичната експертиза пък не била твърдо доказателство. На първа инстанция е загубил делото, а сега оня вече е много богат, вероятно здраво обработва съдиите и всички знаем какъв ще е крайният изход. В общи линии това е цялата история.

— Да, парите често въвеждат в изкушение. Твоят човек знае ли имената на лъжесвидетелите?

— Естествено, нали ги има на всички документи. Аз обаче не разполагам с никакви други подробности, освен някои данни за съдружника, защото го познавам от по-рано.

— Малко е!

— Първо исках да чуя от вас дали сте съгласни да помогнем на човека, после за всичко ще го разпитам подробно.

— Един вид да се превъплътим в ролята на някакъв съвременен Робин Худ, но на свободна практика. Това много ще забави моите планове, но по принцип съм съгласен. Шефе, ти какво ще кажеш, нали си по логистиката?

— Ами както знаете, през последните двайсетина години живея в гората, така че аналогията, която направи ми допада. С тази моя външност аз и без това приличам на отец Тък, така, че защо не? Можем да се заемем, естествено, а това, че ще помагаме на друг не влиза в противоречие с принципите ни. На нашата планета няма по-благородна кауза от тази, да защитаваш измамените. За съжаление живеем в такова общество, в което виновните много рядко получават справедливо наказание и това, че малко ще наклоним везните може само да ме радва.

— Дали ще се справим?

— Този случай е от лесните, защото всички замесени са действали незаконно и когато ги притиснем, няма да тръгнат да се оплакват в полицията. Не, че това можеше да ни спре, но обикновено води до забавяне.

— Значи мислиш, че може да стане?

— Без проблем! Светът е пълен с хора, които си мислят, че знаят повече от теб и когато ги надхитриш са безкрайно изненадани. Нашата работа е да ги надхитрим. В този случай и адвокатът и нотариусът вече нямат значение, те са дали показания и край.

— Тогава?

— Най-лесният вариант е да принудим силово този Братанов отново да върне фирмата на Буров. Това няма да бъде особено трудно, човекът се е показал като голям темерут, направо гадняр и за нас ще бъде удоволствие да го пораздрусаме както си знаем. Няма да се церемоним, в този случай не е необходимо да сме мили с него и за няколко дни ще сме приключили. Според мен задачката е лесна, да се разправим с банда костюмирани бюрократи, не помирисвали насилие. Да, смятам, че ще се получи. Иво, ти какво мислиш?

— Аз също съм ЗА. Щом Командо се врече да ми помогне в София, и аз съм длъжен да му върна жеста.

— Значи, решено! Историята е изпълнена с войни, защо и ние да не проведем нашата? Командо, срещни се отново с твоя човек и го разпитай за повече подробности! Имената на замесените, къде са работните им места, всичко. За нас не споменавай, той знае с какво си се занимавал в миналото и ще ти се довери, още повече че си последната му надежда. Ако този негов съдружник има жена и деца, нека ти каже, предполагам, че ще знае къде живеят и къде учат. С една дума — постарай се и открий слабите му места, всяка информация ще ни бъде от полза.

— Сега ще му се обадя и още утре ще се срещнем да ми даде всички подробности.

Робинзон се намести по-удобно в стола си, отпи от кафето и отново им заговори:

— Момчета, вече взехме решение, но искам да ви припомня, че дойдохме тук за друго и не сме подготвени дори и за прости задачи. От опит съм се убедил, че и за най-лесната операция не бива да се подхожда лековато. Една малка издънка, едно недоглеждане и всичко отива по дяволите. Практиката от дългия ми живот ме е убедила, че недоизпипаните мисии най-често имат трагичен край. Тук нещата изглеждат лесни, но участват много хора и се изисква прецизно планиране. За мен тия задачи са само лека досада, но вие нямате моя опит. Това не е предизвикателство за роботи, няма да стане с равнис, мирно и изпълнявай. Изисква се мислене! Старайте се да изпипвате нещата, за да няма изненади! Тази нощ ще съставя някакъв план и от утре ще го следваме, досега сме имали късмет, дано така си остане.

— Ясно, шефе! Всички имаме интерес да сме на свобода, естествено е да бъдем внимателни.

— Така ви искам! Командо, в тази къща няма ли някакво месо, че огладняхме? Опечи пържоли, извади хубаво вино и дай да полеем първата задача!

— Ето такива приказки обичам! Стойте си тук и си говорете, аз отивам да включа скарата! Виното бяло или червено да бъде?

— Ако месото е свинско, донеси червено. А някакви салати имаш ли?

— Всичко има, нали ви очаквах. Нека първо да ти налея една домашна ракия със зелена салата и отивам да приготвя вечерята. Иво, ти какво ще пиеш?

— Само безалкохолно, нали ме знаеш, а може и малко салата, че да ми се отвори апетитът.

Домакинът ги остави и слезе долу в кухнята да приготвя храната, беше много доволен, че се съгласиха да помогнат на неговия бивш работодател. Отвори бутилка хубаво червено вино, остави го да подиша и се захвана със салатите. Преди няколко дни Иво го предупреди, че ще му гостуват и той добре се бе подготвил. И хладилникът, и фризерът пращяха от продукти, щом днес искаха пържола, утре вечер щеше да ги изненада с печен калкан, а за по-нататък щеше да ги сюрпризира и с други деликатеси.

След малко салатите бяха готови и той, заедно с бутилка изстудена ракия и безалкохолно ги занесе на терасата при приятелите си.

Тъкмо им сервира и в двора на вилата влезе малък автомобил.

— А, ето и Петя пристига. Бях й споменал, че чакам скъпи гости и сигурно любопитството я е довело. Изчакайте да я посрещна, ще я доведа направо тук!

След няколко минути се чу шум от тракане на токчета, вратата се отвори и на терасата се появи наистина ефектна блондинка. Очите й, изразителни и подчертани от високи скули, бяха с цвета на морето в най-дълбоката си част, почти индиговосини. Спортен клин подчертаваше изваяните й бедра, ботушки с токчета я правеха още по-висока и като цяло изглеждаше зашеметяващо. Пълна десетка! Впечатляваща беше слабо определение, фигурата й моментално щеше да разврати и най-консервативния евангелист. При този външен вид можеше да се облича и в бурка и пак да кара мъжете да се обръщат след нея. Само неестествено големите й гърди, явно дело на пластичен хирург, донякъде разваляха цялостната й визия. Да й се чудиш защо при такива подаръци от природата се бе решила и на тази стъпка, но кои бяха те, та да я съдят. Щом приятелят им вече от няколко месеца бе с тази жена, значи положението го устройваше, а и всеки човек има различен вкус. Но че беше изкушение, беше! С една дума, асоциациите, които те връхлитаха веднага щом видиш това хубаво създание бяха свързани единствено със секс.

Двамата новодошли се изправиха да я посрещнат и Командо ги запозна:

— Петя, това са мои близки хора от Балкана, даже бих казал най-близките. Това е Иво Ников, мой бивш съученик, а това е Робинзон.

Ръкуваха се, тя също се представи и въпросително погледна най-възрастния от тримата.

— Робинзон? Вие наистина ли така се казвате или Командо се майтапи с мен?

Нашият приятел винаги когато срещнеше непознат човек и се налагаше да говори с него, дали от притеснение или така си бе решил, но провеждаше разговора в рими. Сега й отговори:

Щом така ме е представил в разговора си със вас,

вероятно е забравил, името ми в този час.

Нека тъй да си остане, вече той е кръстил мен,

но не трябва да забравяш, с друго име съм роден!

Всички се разсмяха, най-много Петя. Ледовете се бяха стопили и вече се чувстваха по-близки, неусетно първоначалното неудобство, съпътстващо почти всяко запознанство отмина.

Домакинът слезе долу да вземе чаша и за нея, а тя се обърна към Иво:

— А вие, г-н Ников с какво се занимавате?

— Ако искаш можем да преминем на ти, викай ми Иво!

— Съгласна съм!

— Имам малък бизнес в град Х., но основно работата ми е да чистя боклуците.

Тя невярващо го изгледа, после се взря в ръцете му, беше приела думите му буквално.

— Значи работиш в чистотата?

— Не точно, но и така може да се каже. Не подценявай тази професия, тя ме удовлетворява и съм й се отдал напълно. А какви печалби носи! Повярвай ми, колкото са по-малко отпадъците навън, толкова е по-добра средата за всички, не си ли съгласна?

— Така е, но някак не мога да повярвам, че точно с това се занимаваш. Тук при нас ромите вършат тази работа.

— При мен е по-друго. Аз събирам боклука разделно и мога да се похваля с добри резултати. Но стига сме говорили за мен, кажи нещо за себе си! Как се запозна с нашия приятел?

— Съвсем случайно. Събрахме се тук да празнуваме Нова година и си допаднахме. Аз бях свободна, той бе самотен и малко по малко се сближихме. Вече от няколко месеца се виждаме и засега нямам оплаквания, надявам се, че той също. Много-много не се ревнуваме, всеки си има свободата и нещата между нас се получават. Ти имаш ли съпруга?

— Вече не, но от женско внимание не мога да се оплача. И аз изповядвам твоята философия, че насила нещата не стават. Никоя не мога да принудя да е с мен за постоянно, ако тя няма желание. Мотото ми е „давай и ще ти дадат“ и засега върши работа. А ти какво работиш?

— Аз не работя, защото балъци като Командо много — тя намигна. Всеки се надпреварва да ми угажда, а на мен това ми харесва. Защо да се променям? Сега живея ден за ден, когато остарея ще видим.

Той я загледа и укорително поклати глава.

— Ти навярно си мислиш, че използваш мъжете, но е точно обратното. За един мъж с възможности е нищо да те заведе тук-там и да ти купи подаръци, после обаче очаква възвръщаемост на инвестициите си. Предполагам, че не го осъзнаваш, но всъщност те те наемат за определено време, като вещ. За тях ти си само една кофа с луксозна обвивка, в която да изливат семето си, а и с тази корекция на бюста си сякаш развяваш червен парцал пред очите на бик. Разбираш ме, нали, нещо като скъпа надуваема секскукла.

— Не си особено галантен! А и гърдите ми са перфектни.

— Виж, пластичната хирургия е като санирането, обновява фасадата, но канализацията си остава същата. Може да ти изглеждам краен в изказванията си, но от мъжка гледна точка е точно така. Познавачите знаят за какво говоря. Съветвам те да си промениш мирогледа, намери си някой, който не гледа само външността ти, а цени самата теб! За любовница си перфектна, но никой с малко акъл не би те взел за съпруга, а това вече трябва нещо да ти говори.

— Благодаря за съвета, но засега няма да се променям, нека оставим на времето да покаже кой от двамата е бил прав.

— То времето отдавна ти сигнализира. Знаеш ли кой е общият знаменател във всичките ти несполучливи връзки, подочух, че си преживяла и два развода?

— Кой?

— Ами ти самата! Не си ли мислила по този въпрос?

— Както вече ти казах, аз съм доволна от живота си.

— Но докога? Виж, не ти говоря тези неща, за да те обиждам. Самият факт, че се виждаш с мой приятел вече те причислява към нашия отбор. Опитвам се да променя начина ти на живот, защото знам как мислят мъжете. Но нека да сменим темата!

— Май ще бъде най-добре!

— Тази вечер ще ни правиш ли компания за вечеря?

— Да, свободна съм, а и групичката ви ми харесва. Къде на друго място някой би говорил така откровено с мен?

— Е тогава съм спокоен, че не си се обидила.

— Всеки урок е добре дошъл!

По-късно морският им приятел сервира пържолите, отрупа масата с всевъзможни вкуснотии и четиримата прекараха незабравима вечер.

Петя съвсем се отпусна, отпиваше от виното редом с мъжете и личеше, че й е приятно. Веселиха се почти до полунощ и с неудоволствие се надигнаха от масата, но утре за всички бе важен ден и трябваше да са отпочинали.

Нахвърляха в камината дебели пънове, та да топлят цяла нощ, прибраха се по стаите си и скоро цялата къща утихна. Е, не напълно, но Иво и Робинзон заспаха толкова дълбоко, че шумовете, които се носеха от съседната спалня изобщо не ги смущаваха.