Бо Онест
Списъкът (6)

5

Навън започна да съмва, чайките и гларусите напускаха своите укрития и с крясъците си известяваха на всички, че нощта е към края си.

Иво Ников лежеше, вперил поглед в тавана и от няколко часа обмисляше как да подходи към предстоящата задача. Скрупули нямаше, когато наказваше лоши хора отдавна се бе отърсил от морални терзания и го интересуваше само крайния резултат. Откак се бе отдал на каузата си, тъй като бе уверен, че е справедлива, той вече гледаше на света с други очи. Бе приел, че няма средно положение — човек е или добър, или лош. Досега всичките му жертви определено бяха от втората категория, хора, които нямаше да липсват на никого. В столицата още двама ги очакваше възмездие, тях той дори слагаше в графата „много лоши“. Може да крадеш, за да се нахраниш, може дори и да убиеш при самозащита или по невнимание и все още да се водиш „добър“, но да сееш наркотичната си отрова умишлено и то заради едната печалба, на това не можеше да бъде простено. Преди време случайно попадна на филма „Твърде лично“, там група албански престъпници отвлякоха дъщерята на неправилния човек, който взе нещата в свои ръце и ги подгони. Целият сюжет на филма сякаш показваше историята на Иво, само дето при него мотивите бяха други. Сценарият описваше как един гневен баща се зае и свърши работата на всички останали, чиито дъщери също бяха пострадали от тази банда. Надали в света съществуваше и един зрител, гледал този филм, който да не е одобрил действията на Лиъм Нийсън, въпреки десетките трупове, които той оставяше след себе си. Значи излизаше, че понякога, когато законът не върши работа, убийството е оправдано. Сега Иво вършеше абсолютно същото, с тази разлика, че бе подгонил наркоразпространителите, а те в никакъв случай не бяха по-добри от ония търговци на плът във филма.

Днес например, отново щеше да отнеме живот, но на какъв човек — една отрепка, която мамеше хората и то на едро. Само с последните си постъпки той бе лишил един честен бизнесмен от всичко, беше го оставил на улицата, а колко ли още измамени с негова помощ имаше? За милост изобщо не ставаше и дума, сега в главата на Иво се въртяха различните начини, по които можеше да свърши работата. Техният учител бе прав като каза, че не бива да му чупи врата, две жертви на злополуки с еднаква причина за смъртта, при това познати, изглеждаха твърде подозрително. Миналата година в Търново Робинзон не съобрази и застраши безопасността на групата като умъртви по един и същи начин двамата дребни пласьори, но го направиха в различни краища на града и се изнесоха толкова бързо, че властите не успяха да реагират. После аутопсията е показала, че убийствата са идентични и 100% са извършени от един човек, толкова специфичен беше начинът на приятеля им, но дотам, те бяха пласьори на дрога и никой не задълба в по-сериозни разследвания. Тук във Варна нещата бяха различни, мошениците работеха в една и съща сграда и съвпаденията вече ставаха много. Ако и Братанов се оплачеше, че го рекетират, а после се установеше, че и тримата са замесени в обща измама — край! Щяха да притиснат Буров и ако той се огънеше и споменеше телохранителя си, групата им се изправяше пред сериозен риск. Затова, за да избегнат съвпаденията се налагаше Иво да обездвижи адвоката по друг начин, а на такива похвати слава Богу, менторът им ги бе научил още миналата година в горите над Х…

Погледна си часовника, 6 часът, но още не бързаше да става, предполагаше, че ще се справи с Маринов в късния следобед, когато той се прибереше от работа. Тази сутрин по-заетите бяха Робинзон и Командо, предстоеше им неприятна среща с Братанов. Днес щяха да му покажат снимките от катастрофата с Желев, наистина зловеща гледка, а когато в следващите дни продължаха натиска с нагледни доказателства и за кончината на Маринов, се надяваха най-сетне съдружникът на Буров да поддаде. Човек не се разделя лесно с печеливш бизнес и с активи за няколко милиона и те очакваха ожесточена съпротива, но и Буров никой не го беше питал, направо го измамиха. Сега всичко зависеше от Робинзон, а той беше добър психолог и знаеше как да всява страх в хората, освен това разполагаше и със силни козове.

На вратата тихо се почука и приятелят му влезе в стаята.

— Добро утро! Ние ще тръгваме, днес искам да се снимам с децата на измамника и до обед ще се навъртаме край училището. Има малка промяна в плана и минах да те уведомя. Когато ти приключиш с адвоката, веднага ми се обади да ме информираш, чак тогава при свършен факт ще се срещна с Нарцис Братанов. Иначе има опасност той като види снимките с катастрофата на Желев да свърже нещата и да предупреди Маринов да се пази. Това беше, успех!

— Благодаря, аз също ще ставам да приготвяме багажа на Асен, с тези подаръци за децата му се събра голяма камара. Успех и на вас!

Той стана и се облече, след малко чу как колата им заработи и замина. Слезе долу, зареди кафеварката с две мощни дози и повика на госта им да става.

— Асене, днес с теб ще се разделяме! Имаш само още една задача, налага се пак да ми отключиш оня апартамент, в който вече бяхме.

— Няма проблеми, бате Иво!

— Ето какво ще направим. Сега си стегни багажа, но остави инструментите си под ръка! После цял ден си почивай, гледай телевизия или се разхождай, ако си гладен, хладилникът е пълен. Около 16 часа ще натоварим багажа ти в моята кола и отиваме да отключим онази врата. Аз влизам и оставам вътре, а ти вече си свободен, вземаш си нещата от багажника и хващаш такси занякъде. Ако още не ти се прибира в Самоков, иди почини някъде, може и на Златните. Ето ти 2000 лева за твоите услуги, ето още 500 за таксито! Забрави завинаги какво си вършил тук, и че въобще ни познаваш! На бат Сали знам, че ще разкажеш всичко, но той е наш човек и от него не се притесняваме. Това е, надявам се, че си доволен.

— Как да не съм бе, бате Иво, и на курорт бях и пари изкарах. Ето тук съм записал номера на телефона си, ако има нещо, пак се обаждай!

— Нищо чудно някога отново да те потърсим, имаш ценен занаят.

Двамата закусиха и се разделиха, Асен се зае с багажа си, а той излезе, трябваше да убие няколко часа.

Навън времето беше идеално, топло за сезона и с лек ветрец откъм морето. Чайките се рееха над него и той почувства известна тъга, че скоро ще си тръгне от това райско кътче. Командо извади късмет с тази къща, и разположението, и природата бяха фантастични, само постоянният вятър малко разваляше идилията.

Затича се леко между лозята, после се отклони по тясно пътче, виещо се успоредно на морето. През 100–200 метра хората си бяха вдигнали малки къщички, но всичките с чудесен изглед към водната шир, като снимка от пощенска картичка. Молеше се само, след десетина години и тук да не се пренасели и богаташите всичко да съсипят. Тази прослойка много обичаше бетона и показността, такива подробности като тишина, екология и чистота не ги интересуваха.

Пробяга няколко километра и се върна във вилата, там обиколи по няколко пъти всичките спортни уреди и едва тогава се прибра за един душ и почивка. Предвид рисковите им занимания беше по-добре да поддържа тялото си тренирано, никога не се знаеше кога тази сила и издръжливост можеше да му потрябва. А беше станал много здрав, спор нямаше. Сякаш бе с оборудван с екзоскелет, не изпитваше никаква умора от натоварванията.

Качи се в стаята си, преоблече се и излезе на терасата да дообмисли окончателно нещата. Доставяше му истинско удоволствие да се отпусне в ратановия стол и да разсъждава на фона на постоянния морски прибой и на екзотичните звуци, долитащи от зоокъта.

В 15 часа слезе долу, приготви по-обилно ядене за циганчето и го покани на масата, скоро предстоеше да се разделят.

— Асене, когато не крадеш коли с какво се занимаваш?

— Брат ми има автосервиз, по цял ден съм там. Когато свия някоя по-проста марка, там я разглобяваме и после отива за части. Иначе съм от Разград, но се ожених в Самоков и останах там, че и родата заведох.

— От Разград ли си? Аз там имам голям приятел, известен лекоатлет.

— Да не е Николай Антонов, викат му Таланта?

— Същият. Навремето и аз тренирах лека атлетика и с него бяхме неразделни. По всички лагери и състезания в чужбина спяхме в една стая.

— Той сега се провали, славата го съсипа. Къпеше се с пари и се разглези, започна и да се дрогира. После жена му го остави и той опита да се самоубие, дотолкова беше я закъсал. По едно време и в затвора щяха да го вкарат, правиха въоръжен обир и ги заловиха, но предаде аверите си и от прокуратурата му простиха, изкараха го луд. От мен да знаеш, парите много променят човека и ако не си подготвен за тях направо те съсипват.

— Аз, доколкото чух, вече е влязъл в пътя и сега е друг човек. Ако се стегне, пак ще изплува, само от него зависи.

— Ти по-добре го знаеш, почти сте набори, а аз съм много млад, но мисля, че държавата не прави достатъчно за такива хора. Навремето като победи американеца в зала „Фестивална“, цял Разград празнува, на ръце го носеха, а то си беше и сензация, но после го забравиха. Не са много хората, които славят България и на тях, ако са в нужда, трябва да им се помага.

— Асене, ти ме изненадваш! Защо не си станал съветник на бат Сали, с тия твои разсъждения ще промениш представите ми за ромите. Като си такъв родолюбец кажи ми защо не отидеш нещо да работиш, а крадеш на хората колите?

— Първо — нас никъде не ни вземат на работа, защото са предубедени и второ, когато крада, изкарвам много повече пари, а и никой не ни закача. Ако ни хванат, държат ни два дни в ареста и ни пускат. А, кажи ми тогава, защо да не крада, когато нищо не ми правят?

— Прав си, намерил си му лесното. Излиза, че на бившите шампиони и на заслужилите хора им е много по-трудно, отколкото на вас. Ти си млад и сигурно не помниш събитията от 1989 година, но аз бях очевидец. Тогава в целия соцлагер се смениха правителствата, уж от комунизъм стана демокрация и повечето страни наистина дръпнаха напред. Знаеш ли защо сега дори в Румъния хората живеят по-добре от нас?

— Защото нямат нашето търпение, вероятно.

— Не точно, въпреки че и това е вярно. Обаче главната причина е, че навреме взеха страха на политиците. Още тогава изправиха министър-председателя си на съд, Николае Чаушеску се казваше, осъдиха го на смърт и веднага го разстреляха. Нямаше протакане, нямаше амнистии и алчни адвокати. На всички следващи управници това им е било като обеца на ухото и за да не го последват, малко от малко са работели за хората. Изпитват страх, че ако не оправдаят надеждите на избирателите ще им бъде потърсена отговорност, ще ги попитат какво става с предизборните обещания. Те и в момента имат осъдени и министри, и магистрати и е естествено останалите да си опичат акъла и да внимават в картинката. Само на нашите мижитурки никой не им търси сметка и си правят каквото искат, точно тази безнаказаност ги кара да се чувстват недосегаеми. Крякат за някаква толерантност, защото при една революция или дори само метеж, потърпевшите ще са те. Трябва да си пълен глупак, за да не забелязваш какви ги вършат! Нужно е някак да ги разтърсваме от време на време, та да влизат в час, иначе се самозабравят.

— Трябва, но това няма да сме ние, ромите. И без това всички ни мразят, само чакат да им дадем повод и ще ни смачкат, нали помниш Катуница?

— Мразят ви, защото я карате на гърба на другите, за нищо друго. Иначе си живейте в кочините, множете се колкото искате, но си поемайте разходите! На всички вече им омръзна да плащат и за себе си и за вас, а и вие срам нямате. То навсякъде по света има цигани, но не вярвам да са чак толкова нагли. Вече сами трябва да се усещате, че много прекрачвате границите, почтените хора напоследък сериозно обедняха и им писна да издържат и хитрите ви кланове. Виждат ви и автомобилите, и дворците, не всички са глупаци. Ти например, след като имаш доходи, и то добри, защо не си плащаш осигуровките и пенсионните вноски? Още нямаш 25 години и вече си създал няколко деца, а колко ще станат впоследствие? Хубаво, прави ги, раждайте, но се грижи за тях! Скоро ще пораснат, ще поискат телефони, лаптопи и дрешки, а ти какво ще правиш? Ще ги изпратите да крадат или да просят, а още по-лошото е, че крадат от бедните, защото те се най-беззащитни.

— Аз не съм виновен, държавата ни е такава. Тук е рай за такива като нас и затова ние се множим, а вие, честните, намалявате. Когато дойдат избори си извоюваме още четири години безнаказаност и си я караме постарому! Не виждам защо да се променяме?

— Асене, ти си само за парламента, не съм очаквал, че си такъв политолог.

— Там не искам! Място на сенчести сделки и поквара! Навремето баба ми казваше, че е достатъчно пет човека за деня да те погледнат накриво и си готов болен. А ония всички хора ги мразят, представи си колко негативна енергия е това. Те и затова повечето депутати са болни, не ги ли чуваш как се задъхват, когато говорят? Тежко е постоянно да мислиш как да си докараш някой лев отгоре! Може и да е вярно, че под сградата на Народното събрание е имало древно гробище, ако са го осквернили по някакъв начин, всички, които работят отгоре, рано или късно стават като зомбита. Например сега в новото правителство има няколко свестни, но като цяло всичко си е постарому, никой няма да им позволи да прокарат идеите си.

— Предлагам да спрем с политическите теми, ти си цяла енциклопедия! Кажи сега, всичко ли си взе, да не си забравил нещо?

— Мисля, че да, най-важни са ми инструментите, а те са в ето тази чантичка.

— Добре, хайде тогава да тръгваме, че и ти да си поемаш после по пътя!

Иво взе и своята чанта, вътре беше сложил ръкавици, невзрачно яке с качулка и тъмни очила, а иначе бе облечен спортно, за да е по-лесно подвижен в предстоящите събития. Оръжие не носеше, но той не се и нуждаеше от него. Чувстваше се дотолкова трениран и подготвен, че с такъв пухкав дебелак би се справил и с вързани ръце.

Качиха се в пежото и потеглиха към дома на Маринов.

Пътуваха известно време, но трафикът беше слаб и не се бавиха дълго, скоро видяха грозните блокове, поставящи началото на квартала. Пак се зачуди защо ли маститият адвокат предпочиташе да живее в този непрестижен комплекс, със сигурност бе богат като Крез и можеше да си позволи дори крайморска вила, а се бе сврял при простолюдието. Негова си работа, какво да го мисли?

Паркира колата по-далече от блока и слязоха, но този път не заключи багажника, когато спецът по бравите му отвореше апартамента, щеше оттам да си вземе багажа и да си поеме по пътя, сега само извади своята чанта с дегизировката.

Спокойно влязоха във входа и пак взеха асансьора до 7 етаж. Навярно повечето хора бяха на работа, защото не срещнаха жива душа нито във входа, нито на стълбището.

Слязоха пеша един етаж и в коридора Асен отново направи магията си, отключи и двете брави за по-малко от минута. Прегърнаха се за сбогом и той доволен си тръгна по живо, по здраво, а Иво влезе вътре и тихо притвори. Винаги съществуваше възможност да има някой друг в апартамента, дори самият адвокат можеше да си е дал почивен ден и затова първо се налагаше да извърши обстойна проверка. На пръсти премина през всички стаи, накрая провери и банята и си отдъхна, нямаше никого.

Щеше да мине известно време докато Маринов се прибере от работа и неканеният му гост, без да бърза започна да се приготвя за предстоящото. Извади гумените ръкавици и ги нахлузи, после с влажна кърпа избърса всички брави и повърхности, които помнеше, че е докосвал. Провери в хладилника за алкохол и се спря на бутилка домашна ракия, тя бе миризлива и сценарият щеше да изглежда по-правдоподобен.

Накрая взе един стол и го нагласи до прозореца, седна на него и прикрит зад пердето впери очи във входа. Бе спокоен и хладнокръвен, в този момент нищо не можеше да го отклони от задачата му. Подготовката му бе придобита навън, в реалния свят, на пътя. Цял живот бе изпитвал и тръпката от победите, и болката от загубите. Но загубите бяха останали в миналото, заедно с наивността му, с доверчивостта и спокойния живот. Сега бе свръхтрениран! Вече почти бе достигнал съвършенството на непалските гурки, най-издръжливите бойци в целия свят! Сега бе хищник без слабо място, готов да се бие докрай!

Хората вече се прибираха от работа, долу започнаха все по-често да спират лични автомобили и таксита, а асансьорът непрекъснато се движеше нагоре-надолу.

Иво леко се разкърши! Радваше се, че Робинзон избра точно него да се справи с адвоката, открай време ненавиждаше тези невестулки с куфарчета, които за пари защитаваха най-големите отрепки. Те не бяха и чували, че трябва да помагат на хора в беда, но истински хора, не платежоспособни клиенти. Учеха право, за да станат търговци. Самите те редовно нарушаваха закона, поне две трети от тях бяха прикрити престъпници, в това число и Маринов. Как после живееха със съвестта си, той не можеше да разбере. Но така е било винаги, когато са заложени много пари хората имат склонност да заобикалят истината. С тяхната постоянна жажда за печалби отделни индивиди поемаха защитата дори на педофили, на изнасилвачи и на рецидивисти, така че колкото и да се напъваше човек, просто бе невъзможно да ги хареса. Някои от тях дотолкова се бяха специализирали в параграфчета и алинеи, че поради некадърността на обвинителите, без много труд вадеха от затвора и доказани бандити. Можеше десет почтени свидетели да са видели как извергът коли някого и лично да го потвърдят пред съдията, но това явно не стигаше. Другите, по-посредствените, намираха утеха в еднаквостта, техните аргументи винаги се основаваха на пропуските. Намесваше се обиграното правистче, изтъкваше някои дребни нарушения при ареста или при обиските и съдът пускаше убиеца, сякаш това, че малко са нарушени правата му беше по-важно, а не деянието му. Примери много, а като най-голямата наглост той определяше изказванията на известен адвокат, явно откъснат от живота, защитавал доказан наркоман и взломаджия. Бандитът беше извършил 50–60 обири от жилища и най-накрая един от потърпевшите след кратко преследване успял да го гръмне с газовия си пистолет и, слава богу, по случайност да го убие. Вместо властите да наградят човека и той да стане пример за обществото, адвокатът уреди да го вкарат в затвора и там да си рисува иконите, а престъпникът изкараха невинно ангелче. Просто се било объркало момчето, иначе било обещало повече да не прави така! Щяло да се въздържа, докато му потрябват пари за следващата доза. Ето, заради такива хора Иво ненавиждаше цялата гилдия и в този момент не изпитваше никакво състрадание към този, когото очакваше. Сега щеше да му покаже, че в неговия съд няма извъртания, няма вратички, няма резултати от вещи лица — всичко е черно или бяло, вярно или не. Преди малко циганчето го убеждаваше, че най-мразени били депутатите, но май имаше и други претенденти за короната.

Измина час, че и повече и най-после едно такси закова пред блока, от него непохватно слезе Маринов, разплати се с шофьора и пое към входа. Иво също не губи време, стана, разкърши се още малко, че нещата можеше и да загрубеят и провери дали вратата към балкона е отключена. От тази медуза не очакваше ожесточена съпротива, но знае ли човек? През цялото време си броеше наум, както беше направил и предишния път, та да има представа с колко време разполага до идването на асансьора. Скри се зад първия ъгъл на коридора, защото ако се притаеше зад входната врата и домакинът случайно си доведеше гост, нямаше да има накъде да мърда. Сега разполагаше с достатъчно пространство и при нужда можеше да се развихри.

Чу как кабинката пристигна, входната врата на жилището се отключи и след време се захлопна, а по мълчанието на влезлия разбра, че друг с него няма. Оня с пъшкане съблече палтото си и неканеният му гост мислено отчете този факт, сега ударът му нямаше да изгуби от силата си в дебелия плат. Някои шаячни балтони са като бронежилетки, с този плътен слой дреп в тях можеха да спрат и куршум.

Шум от тежки стъпки! След миг Маринов се показа иззад ъгъла, точно срещу него и толкова близо, че изненадано хлъцна, после се озърна, сякаш търсеше път за бягство. Но с това си и остана, всичко се разви за секунди и той замръзна, сякаш приел съдбата си.

Иво събра трите си пръста и с въртеливо движение ги заби в слънчевия сплит на дебелака и дори през сакото и останалите дрехи усети как достигна чак до гръбнака.

Корейците са нарекли този удар „цуки“ и той обикновено се прилага със свит юмрук, а сега при начина, използван от него, силата му се удвои. Човекът само изхриптя и се свлече на пода, беше изгубил съзнание на мига.

Спокойно, вече без да бърза, нападателят му взе бутилката с ракия и на малки дози започна да излива течност в гърлото му, 50–100 милилитра стигаха. Нямаше нужда от много, наля само колкото мирисът да създаде мнение на хората долу.

Отрепката рефлективно поглъщаше по малко, но не издаваше никакви други признаци на живот и Иво сериозно се притесни да не умре преждевременно. Тогава причината за смъртта вече щеше да е друга, а той не искаше да променя плана. Забелязал колко е блед, за да го свести изля малко течност и по лицето му. Това даде резултат, дишането се ускори.

Вдигна го на рамо и отиде до балконската врата, но преди да я отвори, внимателно огледа насрещните тераси. В далечината някаква жена простираше, но беше с гръб, други хора по балконите засега не се виждаха. Това беше рядък шанс и той се възползва, бързо го изнесе, огледа се още веднъж и рязко го бутна през парапета. Не много, при нещастните случаи нямаше засилка, както е при дългия скок в атлетиката например. Тялото трябваше да се приземи наблизо!

Туп! Мекият звук едва стигна до него. Това беше!

Без да се бави, влезе вътре и огледа стаята за нещо необичайно, отдолу вече чуваше първите викове. Взе една неизмита чаша от мивката, наля малко ракия в нея и я остави на масичката, бутилката също. Когато идва предния път внимаваше да не размести нещо, а и нямаше много време, днес пък се налагаше да стои до прозореца и да чака домакина си. Вече работата беше свършена и можеше да си позволи набързо да огледа наоколо.

Отвори шкафовете, погледна под спалнята и зад радиаторите, но нищо скрито не намери. Издърпа всички чекмеджета, отвори дори аптечката в банята, пак нищо. Това не беше логично, човек е като катерица и обича да крие разни неща тук и там, а в апартамента бе необичайно стерилно.

Минутите се нижеха бързо, трябваше вече да приключва и да се омита, но оставаше само дрешника и той реши да отдели няколко секунди и на него. Обнадежден го отвори, но и там, освен няколко одеяла по рафтовете и три възглавници, облечени с калъфки нямаше нищо друго. Е, това беше, налагаше се вече да тръгва.

Момент, забеляза, че едната възглавница е по-различна от другите, очертаваха се някакви буци в нея. Измъкна я и се оказа, че калъфката вместо с пух е пълна с наредени пачки с банкноти, и то много. Сега донякъде му се изясни защо Маринов живееше в този евтин квартал, той или мамеше данъчните или събираше пари за нещо, но беше превърнал апартамента си в трезор.

Ников извади старото яке от чантата си и го облече, а после на негово място напъха пачките направо с калъфката, затвори вратата на дрешника и след един последен оглед тихо напусна жилището.

Нямаше никакво време и извика асансьора направо от етажа, искаше в него на спокойствие да приготви телефона си за снимане.

До партера беше напълно готов, излезе и още отдалеч видя съседите да се трупат около тялото, някои жени истерично крещяха, а други сочеха нагоре към балконите. За тези отрудени хорица ужасната гледка бе абсолютна рядкост и щяха да я описват и на внуците си, все едно софиянци да видят стадо крави по столичната „Витошка“.

Иво си сложи качулката и спокойно се приближи, като пътем търсеше място за най-подходящ ракурс. Ето го тялото, ръцете и краката бяха като разкачени, част от черепа липсваше, навярно от удар в нечий балкон. Този щеше да си отиде в затворен ковчег, неминуемите поражения след шест етажа гравитация не оставяха нищо на въображението.

Тълпата още не беше толкова голяма и той лесно успя да направи няколко хубави фотографии на трупа, а после тихо се отдалечи към колата си.

Чак когато стигна до нея се огледа и като не видя нищо подозрително, набра номера на Робинзон:

— Здравей, аз съм! Един човек току-що падна от високо и направих интересни снимки. Ще ви трябвам ли или да се прибирам?

— Прибирай се, чакахме те да звъннеш! Сега ще вляза при Братанов, той още си е в офиса. Напазарувай нещо и ще се видим на вилата!

Иво се качи в колата си, изчака една линейка с включени светлини да премине и подкара към близкия хранителен магазин. След това щеше да се качи горе, да си вземе една гореща вана и да излезе на просторната тераса, за да чака приятелите си.

* * *

В това време на десетина километра оттам Робинзон вече чукаше на вратата на офиса, в ръката си държеше голям жълт плик. Секретарката си помисли, че е клиент и го въведе направо при шефа си, а той като го видя чак подскочи, но нищо не каза. Само лицето му се изкриви и изражението му придоби вид като на човек, тръгнал да му вадят зъб.

— Е, как е, размислихте ли, г-н Братанов? — посетителят свойски се отпусна в един фотьойл срещу собственика на фирмата.

— Размислих и отговорът ми е твърдо „не“, няма да позволя на някакъв непознат да ме изнудва.

— Е, днес е едва вторият ден, а вие разполагате с пет, времето е пред вас. Между впрочем, на единия от вашите свидетели му се случи малка неприятност, умря горкият. Напил се и катастрофирал с колата, можете ли да си представите?

— За какво говорите, пак ли някакви небивалици?

— Защо „пак ли“, аз досега още не съм говорил такива. Дори се имам за сериозен човек.

— Тогава какви ги плещите?

— Ами съобщавам ви фактите. Ето, уверете се сам!

Той му подхвърли плика през масата и зачака реакцията, а тя не закъсня. Братанов бавно разгледа снимките и пребледня, чак ръцете му се разтрепериха.

— Кой си ти, по дяволите, какви игри ми играеш? Само трябва да вдигна телефона и след пет минути ще те приберат.

— Ами хайде, давай! Аз ще отрека какво сме говорили, а както сам виждаш това произшествие изглежда като нещастен случаи. Да, да, точната дума е „изглежда“, ненапразно я използвах! След 24 часа ще ме пуснат и пак ще съм свободен, но тогава, за наказание, ще намаля от оставащото ти време. Аз все още съм добронамерен към теб, единствено защото срокът ти не е изтекъл, а и си искам парите, обаче ти гарантирам, че след това ще умреш по много болезнен начин, лично ще се постарая адски да боли. Сега ще вървя, не искам да ти преча за съдбоносното решение, защото то е много важно за теб, бих казал, жизненоважно. Утре по някое време ще ти покажа какво се е случило и с друг лъжесвидетел, замесен в твоите схеми. Тези хора умират заради теб, но и заради своите постъпки, те сами са си подписали присъдите. Ако искаш да ги надживееш, прехвърли отново фирмата на Буров и се пръждосвай някъде далеч от очите ми!

Робинзон рязко стана и си тръгна, на излизане мярна как уплашеният бизнесмен вече набираше телефона на някого. „Сигурно звъни на Маринов, но кой ли ще намери“? — помисли си нашият човек, после се запъти към колата, седна при Командо и подкараха към вилата.

Добре се развиваха нещата! Този път копелето сериозно се стресира и щеше да навлезе във фаза на размисъл. Кое е по-важно, животът му или парите? Някои взимаха правилното решение и плащаха, други зарязваха всичко и се покриваха, та дано опасността отмине и да си запазят авоарите. Тези хора не отчитаха, че всъщност откраднатото не е тяхно и рискуват за чужди пари. Рано или късно щяха да се покажат, а възмездието само това чакаше.

Двамата приятели бързо стигнаха до къщата, в двора бе и колата на Иво, значи той вече се бе прибрал. Слязоха, помахаха към камерите за негово успокоение и влязоха, а вътре що да видят?

На голямата маса в хола бяха подредени пачки пари, внушителна купчина, а приятелят им, полуизлегнат на дивана спокойно ги чакаше. По лицето му играеше усмивка и личеше, че е доволен, но понеже още не знаеше какво са постигнали с Братанов, не бързаше да показва емоции.

— Здравейте, най-сетне се прибрахте. Малко се притесних.

— Разговорът ми с измамника продължи по-дълго от предвиденото и малко закъсняхме. Ти какво, да не си обрал някоя банка?

— Да, апартаментът на Маринов се оказа като трезор — тук са точно 400000. За малко да ги пропусна, защото времето ме притискаше заради снимките и ако линейката го вдигнеше, преди да съм слязъл, край! Беше ги скрил в дрешника, представяте ли си?

— В този забутан квартал се е чувствал спокоен, кой ще тръгне да обира пролетариата? Значи при теб всичко мина по план?

— В общи линии — да.

— Как го подреди ante mortem?

— Моля?

— Попитах как го омаломощи, преди да го изхвърлиш през балкона.

— А, това ли било? Мога да перифразирам известното вени, види, вици така — дойде, ударих, падна. Направих и снимки, телефонът не е качествен, но лицето му ясно се вижда, а и позата е показателна.

— А нашия крадец изпрати ли го?

— Той ми отключи и замина. Предварително му бях платил и от апартамента на адвоката го видях как си хвана такси. Или се е прибрал в Самоков или е отпрашил по курортите, изкара малко пари и е негово право да се отпусне. Но е интелигентно момче, чак ме изненада колко правилно разсъждава. Кажете сега вие какво свършихте!

— Най-важното е, че Командо успя да ме снима как разговарям с децата на измамника.

— При тези мерки за сигурност как успя да се добереш до тях?

— Видях, че имат физическо в двора и докато аз наблюдавах там, твоят съученик отиде и купи една хубава футболна топка. Това ми беше претекстът да вляза в двора на училището, а после вече бе лесно. Той снимаше, а аз отидох направо при момчетата да ги попитам тяхна ли е топката, а после им я подарих. Безценни кадри! Учителката малко се изнерви, но като си тръгнах спокойно продължиха със заниманията си. След това убивахме времето, чакахме те да се обадиш и чак тогава да посетим баща им. Така и стана, и по-добре, защото когато си тръгвах от офиса му той започна да звъни някъде, предполагам, че на Маринов, за да го предупреди. Мога да кажа, че доста го стреснах, като видя Желев клюмнал в колата си, целия пребледня. Още едно-две подбутвания и ще подпише.

— Сега какви са ни плановете?

— Днес ти рискува най-много, но всъщност за всички беше напрегнато. Дайте да си направим една хубава вечеря, да се отпуснем малко и от утре пак. Трудното мина, ако той не ми замисли нещо зловещо или не се обади на полицията, ще продължа с натиска. Наред са снимките с Маринов, а децата му ще ги оставя за накрая, финални акорди, така да се каже.

Досега Командо обикаляше мълчаливо наоколо, режеше салатата и се занимаваше с домакинските си задължения, но като чу за рисковете пред Робинзон се намеси:

— Знаеш ли, ти си прав. Представи си, че в последен опит да спаси парите си, Братанов извика полиция и те закопчаят! Нямаш лична карта и никакви документи, нямаш и адресна регистрация, като те питат къде живееш, какво ще им обясниш?

— Какво предлагаш?

— Нека утре аз да отида при него, тъкмо ще види, че не си сам. Иво, ти какво ще кажеш?

— Подкрепям те, шефът ни е много ценен и без него сме заникъде. Ние поне имаме документи! И да ни задържат, след време ще ни пуснат, но с него не е така, той направо идва от нищото.

— Прави сте, момчета, утре той ще е подготвен и може да ми спретнат някоя хайка. Добре, Командо ти ще отидеш, но не влизай вътре със снимките, че са доказателство срещу теб, в началото само поговорете, а ще ги внесеш след това!

— Окей, решено, утре аз ще действам, а сега заповядайте на масата!

Седнаха и се поотпуснаха, заради постоянното напрежение през деня вечерните часове бяха безценни за тях. Вдигнаха наздравица, Иво се чукна с безалкохолното си и заговори:

— Без да искаме сме фрашкани с пари, от миналата година ми е тръгнало като убия някоя гад и все намирам по нещо. Ето къде са парите на обикновените хора — при бандитите. Робинзон, крайно време е и ти да се замислиш за собствен дом, вече не върви да живееш в оная пещера. Признавам, че при определени обстоятелства човек може да избере такъв начин на живот, но ти вече не си сам, имаш приятели, а си и на възраст. Виж сега на Командо колко му е добре, въпреки че е далеч от нас, си има покрив над главата и не мисли за квартири. До моята вила се продават 2–3 имота, избери си нещо и ще го купим. Пари имаме и за ремонти, и за екстри, крайно време е и ти вече да се цивилизоваш. Твоята бабичка само чака да й предложиш и ще дотича, не забравяй, че старини идват! Разделям парите на три, всеки да прави с частта си каквото желае, но за теб съм категоричен, купи си нещо, а после ако искаш пак живей по горите.

— Добре, нека да свършим тук работата и като се приберем в Х. ще си избера някоя къща. Прав си, старини идват, достатъчно живях като отшелник. Командо, ти какво ще правиш с твоя дял?

— Отдавна съм замислил да сложа един ветрогенератор на двора, та да съм независим откъм електрическата енергия. Ненапразно на запад повечето частни къщи имат алтернативни източници. Тук винаги духа вятър и грее слънце, с генератора и няколко соларни панела ще си реша проблемите. Искам и една сонда за вода да бия, от недрата на земята тя ще е по-чиста и напълно безплатна. Парите са много, ще мога да подсиля и охранителната система.

— Някакъв бизнес няма ли да започнеш?

— Не, но имам предложение от бившия си работодател. Когато се срещнах с него и обещах да му помогна, той ми предложи при благоприятен завършек да ме направи шеф на охраната си. Докато му бях бодигард проявяваше голяма щедрост, а сега като шеф на цялата охрана, ще ме позлати. Това беше само разговор, още нищо не съм решил, а и не сме свършили работата.

— Все пак накъде клониш?

— Дори да приема, ще му кажа, че започвам от есента, лятото съм го определил за теб Иво. Нали ще ме водите по София.

— Това е много добро предложение, аз те съветвам ако всичко свърши благополучно да го приемеш. Той ще ти е толкова задължен, а и малко уплашен от теб, че ще те накара сам да си определиш заплатата. Ти си такъв човек, че бездействието ще те убие, затова сериозно помисли върху това предложение!

— Сигурно така ще направя, остава Братанов да кандиса и Буров на ръце ще ме носи. Добре де, нека шефът да каже утре как точно ще процедираме, нали аз ще съм изпълнителят!

— По принцип единствената ни задача е да се срещнем с него и да му покажем снимките, друго няма. Можем да го направим по всяко време, така че ти избираш часа. Ние с Иво ще се навъртаме отвън, в случай че ти потрябва помощ, все пак сме ти задължени. Нали помниш миналата година как ни спаси от полицаите в търновския бар, сега може да ти върнем услугата. Снимките с децата ги оставяме за вдругиден и предполагам, че той ще е дотам, вече ще е адски уплашен.

— Питам се него какво ще го правим?

— Когато прехвърли окончателно цялата фирма на Буров, вече ще убием и него, но честно да ви кажа, още не съм решил как. В общи линии това е планът, после се махаме от Варна. В Х., докато Иво умува как ще подходим в столицата, аз ще се огледам за някоя къщичка и само ще я капарираме, за ремонти ще мисля след това, защото от София може и да не се върнем живи.

— Какви ги говориш?

— Налага се перфектно да изпипаме нещата, та да имаме някакъв шанс, знаем, че единият е висш полицай и разполага с огромни служебни ресурси, другият пък е депутат. Но поживьом, увидим, нека сега се съсредоточим върху Братанов, труден и чепат характер е и оставащите дни ще са най-напрегнати.

— Наистина е корав този пич, но страхът е най-древната болест. Добре, разбрахме се, сега ви предлагам да се отпуснем и поне за една вечер да забравим проблемите. Като сме единни и планираме внимателно, шансът да се издъним, е много по-малък.

— Аз обаче искам да ти направя забележка, че много черногледо се изказа за София, какви са тези съмнения дали ще се върнем живи или не? На мен пък ми се струва, че може да се окаже най-лесната ни задача. Решил съм да го направя показно, за да може цялото общество да види какви паразити ни управляват. Влизам, пълня ги с олово и излизам, какво му е трудното?

— И аз искам да е показно, но ако направиш така, медиите ще ги изкарат мъченици, а теб — откачен убиец. И без това повечето вестници са в техни ръце и писарушките им „творят“ под строй. Затова по някакъв начин първо трябва да изкараме далаверите им наяве, та всички да разберат какви са били приживе, тогава ги трепи! Когато ги дискредитираме, твои са! Ще го обмислим и ще видите, че ще намерим решение. Хайде сега, наздраве!

— Наздраве! Когато с Командо разпитвахме оня дилър, Асенов, нали направихме запис. Там той многократно им споменава имената и какво вършат, всъщност от него разбрахме за тях. Имаме записани доста пикантни подробности.

— Това е идеално, ще го използваме по някакъв начин, но е малко. Думите на един наркотърговец винаги могат да се оспорят, още повече че него вече го няма, за да потвърди. Но все пак е добре, че имаме такъв запис.

— Момчета, разбрахме се тази вечер да не говорим за работа. За трудностите в София ще мислим, когато отидем там, а сега сме на прекрасно място край морето. Предлагам ви да се насладим на момента!

— Прав си, наздраве!

— Наздраве!