Бо Онест
Списъкът (12)

11

На няколко десетки километра оттам, в старата столица на България почти целия личен състав на трите полицейски управления вече бе на крак, днес отново очакваха от София да пристигне главният секретар на МВР. Залата, в която го бяха посрещнали и предния път, още вчера бе лъсната до блясък и столовете бяха подредени в няколко реда, а сега низшите чинове разнасяха каси с безалкохолно. Началникът на управлението Петър Петров бе малко по-спокоен отпреди, защото този път имаше с какво да се похвали. Неговите колеги успешно бяха разрешили случая с убийството на студентката по право и понастоящем предполагаемият убиец беше в ареста и чакаше делото си. Той сам бе попаднал в ръцете им, когато с дебитната карта на момичето бе опитал да тегли пари от банкомат в Горна Оряховица и това, че сам се бе издал не омаловажаваше усилията им — все пак го бяха пипнали. Освен това началникът прилежно бе изпълнил заповедта на секретаря и преди няколко месеца проведе така наречения „Купър“, задължителния спортен тест, за който преди това дори не бе чувал. Резултатите бяха отчайващи, ако изключим 2–3 нови момчета никой от останалите не успя да покрие изискванията, но все пак бе положено някакво начало. Сега, като наблюдаваше подчинените си как се въртят в залата той се убеждаваше, че главният секретар е бил напълно прав, повечето му служители бяха с наднормено тегло и то доста над стоте килограма. Как ще ти пробягат трите километра за норматив като те дори трудно ходеха? Замисли се дали пък да не отдели най-дебелите и да ги пусне в неплатен отпуск за днес, защото височайшите гости от столицата неминуемо щяха да ги забележат. Май това бе добра идея. На вратата мярна Гемижев, наперен служител от другото управление и с жест го повика при себе си.

— Гемижев, ще ви сложа на първия ред, вие поне сте в нормите! Имате ли напредък в някои от вашите случаи?

— Напоследък в града не са ставали тежки престъпления ако изключим студентката, но при нея арестувахме извършителя. Имаме разкрити няколко дребни кражби и един обир от апартамент, това показва, че все пак отчитаме дейност.

— А около онова убийство на колегата ни Пеев има ли нещо ново?

— Този случаи го затворих и го пратих в архивите. Явно е настъпил нечии интереси и са го гръмнали, това е закономерно. Аз още отначало нямах желание за работа по убийството му, този ренегат е срам за нашата професия и който го е пречукал добре е направил. Ако накажат по подобен начин още двама-трима колеги, за които знам със сигурност, че престъпват закона, системата поне малко ще се прочисти.

— Какви ги говорите, мислех, че сте един от нас?

— Дошъл съм на работа в тази институция да боря престъпността, не да я поощрявам. Вие сам си спомняте, че предния път главният секретар се изказа благосклонно за екзекуцията на Пеев, цялото висше ръководство в столицата си е поставило за цел да изчисти системата от корупция, а доколко успяват, е друг въпрос. Според мен наказанието е най-добрият метод, видно е, че само превенцията и празните приказки не дават резултат.

— Ясно, разбирам възгледите ви и мога да споделя, че донякъде ги подкрепям. Но само донякъде! Ако от трибуната ви задават въпроси, говорете, без да се притеснявате, навярно вашите отговори ще им харесат.

Около 10 часа той слезе да посрещне гостите и залата утихна. Шефовете влязоха, поздравиха се и заеха местата си на подиума. Главният секретар взе думата:

— Искам да ви се извиня, че срещата ще продължи само половин час, но предполагам, че всички вие сте чули какво се случва в София, затова ще съкратим престоя тук. Трябва довечера лично да рапортувам на министъра. Петров, от последното ми идване има ли някакъв напредък при вас?

— Тъй вярно, г-н главен секретар! Както знаете само след 72 часа заловихме убиеца на студентката, а всеки ден ми докладват за разрешаването на различни други криминални случаи.

— Петров, никога не използвайте етикета убиец, преди да се е произнесъл съдът! Когато чуем присъдата едва тогава ще знаем дали това е правилният човек. Давайте нататък! Изпълнихте ли нарежданията ми за спортните тестове?

Началникът започна обилно да се поти, разговорът не вървеше в правилната посока.

— Проведохме тестовете, г-н главен секретар, след месец съм насрочил нови изпити. Някои колеги не успяха да покрият норматива и са получили мъмрене, ако и следващия път се провалят може и да се разделим с тях.

— Не „може“, а при две поредни издънки да си подават молбите! Като гледам тук присъстващите не мога да си представя как някои от тях дори ще се затичат след бандитите, камо ли да ги хванат. На половината от тях, ако не и на две трети инфарктът им е сигурен. Не отлагайте повече и стягайте редиците!

„Ех, хубаво мислеше да разкара дебелаците, откъде се взе Гемижев да го разсейва?“

— Слушам, г-н главен секретар!

— Имате ли напредък при разследването на убийството на оня корумпирания полицай, как му беше името?

— Пеев, г-н главен секретар! С това убийство се занимаваше колегата Гемижев, ето го отпред, нека той сам да докладва!

Николай Гемижев нямаше как да откаже, той се изправи и застана мирно:

— Установихме, че навярно е убит заради неуредени сметки. При мен са показанията на петима разпространители на дрога от низшите нива, които редовно са му правили отчисления. Отделно той е конфискувал пратки, а после ги е продавал на заинтересовани лица на занижени цени. Това са много пари и е закономерно конкуренцията да го е очистила. Имам малък напредък и по случая в бар „Сити“, там ако си спомняте трима юнака обездвижиха и направиха за смях нашите служители, които са опитали да ги арестуват.

Секретарят, видимо развълнуван от тази новина почти се надигна от мястото си.

— Спомням си, първо ги оковаха, а после избягаха със служебната им кола. Гемижев, искам след срещата да се явите с Петров при мен и подробно да ми докладвате! Ако няма друго закривам заседанието, че ме чакат и в София, при нас също имаме гнили ябълки и то на високи постове. Така както сме я подкарали, докъде ще стигнем не знам, не върви и не върви! Под който и камък да погледнеш, все ще намериш някоя държавна мижитурка, която протяга ръчички за подкупи или пък още по-лошо — върши престъпления на едро. Свободни сте, можете да пристъпите към задълженията си!

Залата започна да се изпразва, служителите изчакаха членовете на делегацията да излязат и ги последваха облекчени, че и този път са се отървали леко. Шефът на районното отиде при Гемижев и му зашушна в ухото:

— За какво ли ни вика, дали иска още да ни дърпа ушите?

— Не вярвам, според мен желае да разговаряме насаме за нещо друго, нали знаете, че техните тайни край нямат. Сега ще слезем и ще разберем, нека не го караме да чака!

Двамата напуснаха залата последни, излязоха пред управлението и се качиха в джипа на чакащия ги държавник. Бяха само тримата, липсваше дори шофьорът, който се бе облегнал на стената и допушваше цигарата си.

— Преди да си тръгна трябва да поговорим насаме за пет минути и искам това, което ще споделя да си остане между нас! Гемижев, първо искам да чуя от вас наистина ли сте идентифицирали нападателите от бара!

— Само единият, но не съм 100% сигурен, а и той отрича. Планинец е, от град Х. и въпреки че на записите е с качулка, много прилича на моя познат. Имах честта да се запозная с него преди около година, когато открихме дъщеря му мъртва в двора на Университета и той дойде за разпознаването. Тих, интелигентен, печен и вътрешно много ядосан — това бяха моите първи впечатления от него. Впоследствие се видяхме още 1–2 пъти по работа и добре го запомних, затова мисля, че в бара е бил той.

— Да, ненапразно казват, че тихите води са най-опасни. Но там са били трима, за другите нещо знаете ли?

— Абсолютно нищо, освен че са приятели. Те са били толкова предпазливи, че повечето време са извън обсега на камерата, снимани са само на влизане и на излизане, защото е нямало как да го избегнат. Но когато тогава разследвахме случая, всички, които гледахме записите единодушно стигнахме до заключението, че имат някаква подготовка, навярно военна, с такава лекота обезоръжиха нашите служители. Всичко при тях бе координирано, те и за миг не се паникьосаха и изглежда целта им е била единствено да не бъдат разследвани от нас, искали са на всяка цена да останат анонимни.

— Точно затова са ми толкова необходими. Ето какво ще ви споделя, но изисквам пълна конфиденциалност, ако този разговор се разчуе ще ви изпратя на военен съд. Преди няколко години по най-висша заръка създадохме специално звено от малки групи хора, които вършат за нас определени задачи. Като казвам нас, имам предвид държавата. Те са като свободни електрони и не подлежат на контрол. Ние им предлагаме 3–4 задачи, те си избират една от тях и напълно самостоятелно работят по нея, докато я изпълнят. Обикновено са по двама човека, а имаме и тройки, но като цяло бройката им не е голяма. Групите не се познават помежду си, инструктираме ги напълно самостоятелно, като това обикновено върша аз, а самоличността им знаем само четирима човека в цялата държава. Оказа се, че този модел работи безупречно, те досега нямат провалена мисия и с каквото са се захванали са го изпълнили успешно.

— Ако не е голяма тайна, какви задачи им възлагате?

— Или връщат бегълци от чужбина, защото ние там сме с вързани ръце или пък действат тук на територията на страната по най-крайния начин, ако ме разбирате какво искам да ви кажа. Дали сме им разрешение да убиват и са под пълен съдебен имунитет, освен това са подчинени единствено на мен, дори в парламентарната комисия по национална сигурност не подозират за тях. Навярно ви прави впечатление, че през годините при някои знакови съдебни дела като „Килърите“, „Наглите“ и две-три други, предимно свързани с убийства и отвличания, част от задържаните биват пускани от съда, въпреки че жертвите им ги разпознават като техни мъчители.

— Е как може такова нещо?

— Може, може! Там играят много пари, помните за какви откупи писаха медиите и обикновено става така, че много малка част от участниците влизат в затвора. Другите успяват по различни начини да се отърват, а това, както се досещате, предизвиква сериозно обществено недоволство. Заради грешните си отсъждания много съдии сериозно забогатяха, но ние сме с вързани ръце, защото законът ни забранява дори да ги разследваме.

— Така си е, и аз съм се изумявал на някои съдебни решения.

— Точно тогава се намесват тези групи, за които ви говоря, когато по новините чуете, че е убит някой доказан бандит и няма задържани, да знаете, че това са те — моите момчета. Досега са допуснали само една съществена издънка, по-миналата година бяха подгонили един бос на организираната престъпност и стреляха по него, но вместо да го убият на място само тежко го раниха. Навярно се досещате за кого ви говоря, сега съпругата му се изявява като веселата вдовица.

— А оня пред съдебната палата?

— Той не беше наша работа, но нека да продължа, че нямам време! С една дума — тези групички са страшно ефективни и вършат всичко, за което ние нямаме правомощия, защото законът ни забранява подобни действия. По тази причина се стремим да увеличим броя им, но сами разбирате, че такива подготвени хора трудно се намират, те са голяма рядкост и за мен са ценни като диаманти. Не търсим само стрелци, такива има под път и над път, аз гледам цялостната картина — бойни умения, интелект, сплотеност и така нататък. Ако говорят и чужди езици вече е джакпот.

— Големи ли са тези бойни единици, ако мога така да ги нарека?

— Това не ти влиза в работата, но ще ти отговоря. Най-оптималният вариант е когато групите са от един, двама или трима човека, но не повече, психолозите предупреждават, че при по-голяма бройка възникват вътрешни конфликти между самите тях. Когато изгледах записите от бар „Сити“ разбрах, че сме попаднали на точните хора, те отговарят на всички условия, но за съжаление и до днес не успяваме да ги идентифицираме и да им отправим предложение.

— Вие сте гледали само записите пред заведението, където обезвреждат полицаите, но истинският екшън е бил вътре. Според очевидците само единият от тях, и то човек не в първа младост е помлял 6–7 футболисти от градския отбор, все яки и тренирани момчета. Другите двама въобще не са се намесили там, те явно са знаели какъв ще бъде изходът от мелето и са си траели, но навън са се сплотили, според мен, за да не ги приберем и да не им разкрием самоличността. Това ми говори, че са единаци в сянка, не търсят известност и не обичат да се показват. Интересна тройка са, но оттогава от тях ни вест, ни кост.

— Може и да не са от града, дошли са само временно, да разпуснат. Сега ще ви оставям, че трябва да тръгвам за София, но в общи линии ме разбрахте, ако попаднете на следите им ги искам в нашите редици, като пълноправни членове на елитния ни отряд. Паричните бонуси, които ще получават не са за подценяване, повечето потърпевши от бандите са богати хора и дават мило и драго престъпниците, които са се гаврили с тях да бъдат подобаващо наказани.

— Имат ли нещо общо баща и син Кирови, ловешкия бизнесмен Ангел Бончев и оня богаташ от Правец — бащата на отвлеченото в студентския град спортистче?

— И да имат, сами знаете, че няма как да ви кажа, но финансиране не ни липсва. Сега покрай КТБ отделно ни отпуснаха огромен бюджет, част от ужилените с удоволствие отделиха средства, за да могат виновниците да си получат заслуженото. Взе се решение, щом бягат и се крият от закона ще опитаме по другия начин!

— Аз ще поговоря с предполагаемия участник в сбиването, мога ли да му съобщя това, което чух от вас?

— Ако се увериш, че е той „да“. Кажи му, че ако се присъединят, държавата добре ще се погрижи за тях — отлично възнаграждение, ранно пенсиониране с огромна пенсия и никакво наказателно преследване от наша страна, дори ако сгазят някъде лука. Всички знаем, че хора с такива умения съвсем не са били кротки шахматисти и им предлагаме пълна амнистия и за стари провинения ако имат такива, с една дума ще имат статут дори по-добър от този на премиера.

— Слушам, г-н главен секретар, ще направим каквото можем! Само ще му спестя това, че за тях ще се погрижи държавата, защото тогава може и да откаже. Имам чувството, че той вече не вярва в държавата, по-точно в хората, които я управляват.

— Защо, разочарован ли е?

— Разочарован е слабо определение, по-скоро вече им няма вяра.

— Едва ли е единственият! Добре, действайте както намерите за добре и се надявам да ме зарадвате, това ще извади Търново от черния ми списък! Ако пък си се объркал, инструктирайте колегите си, ако трябва да изпълнят квотата си за тормоз, но да издирят точните хора!

Той кимна на шофьора, а Петров и Гемижев излязоха от колата, те още не можеха да повярват на чутото.

След няколко секунди процесията пусна лампите и джиповете се изнизаха към столицата без пътниците в тях да подозират, че и тамошните събития са предизвикани от хората, за които току-що бяха разговаряли.

Началникът на полицията изчака колоната да завие зад ъгъла и забързано заговори на своя подчинен:

— Нали го чу какво каза, ако го зарадваме ще бъдем поощрени. Моля те, дай всичко от себе си, но открий тези три нинджи, записани на камерите!

— Ще се опитам! Още тези дни ще се чуя с моя фаворит и ще му определя среща, там ще поставя картите на масата.

— Действай! Освобождавам те от всички текущи задачи, още сега ще се обадя на прекия ти началник, нека това ти е приоритет!

— Слушам, г-н Петров!