Бо Онест
Списъкът (15)

14

В следобеда на същия ден Буров бе зад бюрото си в офиса, тъкмо се бе привел над финансовите отчети от последната седмица и бе много доволен от резултатите. Въпреки че заради ембаргото, наложено от Европейския съюз търговията с Русия бе замряла, печалбите на „Рос-Одессос“ бяха ударили тавана, а тези дни му предстоеше да сключи още една изгодна сделка с украински контрагенти. Вече бе 14 часа, когато телефонът му иззвъня, той погледна дисплея и видя, че го търси шефът на охраната му. Златен се оказа този мъж, ако не беше той, сега още щеше да си седи беден вкъщи на фотьойла и да се чуди как е допуснал да го изиграят така.

— Здравей Командо, какво има?

— Шефе, няма да мога да се видя и да говоря с Братанов.

— Някъде е заминал ли?

— Много далеч, днес сутринта някой го е очистил.

— Така ли? — Буров едва не изтърва скъпия си телефон. — Сигурен ли си, откъде разбра?

— Пуснете си телевизора на местния канал, от обед все за това говорят! Застреляли са го в центъра, на някакво кръстовище.

— Виж ти, съдбата отново ми помага и няма да се налага да го сплашваш отново.

— Така е, май стана по-добре, вече и вас няма да притеснява.

— Прав си, лош човек беше! Добре направи, че ми се обади, сега ще си пусна новините.

— Дочуване! Ще се видим през септември, но ако има нещо, обаждайте се!

Буров прекъсна връзката, облегна се назад в удобния стол и се замисли. Остана така няколко минути, но по някое време се сепна и на лицето му засия усмивка. Дали бе възможно? Ех, този негов бодигард, тази хитра лисица, дали пък той не бе помогнал на измамника да се пренесе в отвъдното?

Остана още известно време замислен, после поклати глава и отново се наведе над документите.

* * *

На почти 250 километра от Варна Иво и Робинзон тъкмо се връщаха от разходка в гората, техният ден също бе започнал рано. Сега си правеха планове за следобеда, бяха решили днес да поръчат мебелите за имението на горянина и на масата във вилата ги чакаше дебел каталог с предложения. Двамата тъкмо обсъждаха предимствата на боровия и на дъбовия материал, когато телефонът на Иво му подсказа, че е получил съобщение. Той прочете текста и в първия момент не можа да повярва на очите си, наложи се отново да го погледне за втори път.

— Шефе, имаме вест от Командо.

— Знаех си аз, вчера замина и вече му липсваме.

— Не е това, информира ни, че е приключил с оня измамник Братанов. Последният от списъка!

— Така ли, че кога успя, това не е толкова лесна работа?

— Явно го е направил, не вярвам да се шегува с такива неща.

— Тогава браво на него, удържа на дадената дума!

— Е, ние не сме се и съмнявали в това. Хайде да вървим и да изберем обзавеждането ти, че довечера имаме повод да празнуваме!

— Така си е, обади се на някое от твоите момичета, а аз ще поканя моята изгора, че тя, горката, отдавна не ме е виждала.

— Ще го направя, нашите задачи приключиха и е крайно време да обърнем повече внимание на любимите си хора.

— Има ли още от онова вино, което го докарахме от Варна?

— Половината кашон е пълен.

— Е, аз довечера мисля да променя това съотношение.

— Не се и съмнявам, всички знаем, че твоите възможности са безгранични!

Двамата приятели се прегърнаха и се запътиха да подготвят къщата за гостите, техният нов живот тепърва започваше.