Бо Онест
Списъкът (5)

4

„Никой не е казвал, че ще е лесно“ — обикновено с тези думи започват занятията си инструкторите, които обучават малкото откачалки, успели да започнат тренировки в САС, английският и много по-зловещ вариант на нашите червени барети. По принцип, за да изкара подготовката си там и накрая да влезе в полка, на човек трябва нещо да не му е наред, нормални хора нямат място в този род войски, а и те надали биха въобще завършили курса?

Въпреки разнородната пасмина събрана там от кол и въже, едно може да се каже със сигурност — в групите цари пълна дисциплина и обикновено операциите им по целия свят завършват с успех. Много анализатори, търсещи причините за тази ефективност са стигнали до един извод — тези хора си вършат добре задачите, защото работят в екип. Освен убийствените тренировки, всеки разчита на другия, има му пълно доверие и резултатите са налице.

Това важеше с пълна сила и за нашите трима герои, решили по техния си начин да направят България едно по-добро място за живеене. Навярно много хора биха се възмутили, че методите им са антихуманни, жестоки и брутални и никой, дори престъпниците не заслужават подобно отношение. Тези критици обаче, подобно на защитниците на озверелите бездомни кучета, обикновено живееха в свой собствен свят и никога не се бяха сблъсквали с истинските неща от живота. Ако например, на някой от тях все пак се случеше да изнасилят дъщеря му, да отвлекат за откуп близък член от семейството и после да го получава на части, парче по парче, тогава запяваше друга песен, но вече беше късно. Когато реалният живот нахлуеше и в техните домове и детето на някой природозащитник биваше обезобразено за цял живот от глутница подивели кучета, тогава тези хора много бързо променяха възгледите си. Трябваше някои сериозно да пострадат, за да разберат, че „око за око“ е по-добре от „ако даде Бог“! Вземи нещата в свои ръце и ще имаш някакъв шанс да получиш справедливост, довериш ли се на институциите, си оставаш само с надеждата! Накажи бандита по бандитски и едва тогава ще почувстваш удовлетворение, чакаш ли да го осъдят адекватно, има да си чакаш вечно!

Нашите приятели, които вече се приготвяха за настъпващия ден, бяха разбрали, и то по трудния начин, че в съвременния свят лошите диктуваха правилата и Темида бе много по-благосклонна към богатите си спонсори. Бяха стигнали до заключението, че една работа се върши най-добре, когато си я вършиш сам. Политиците си каканижеха заучените фрази за законност, но на тях това им бе работата, а иначе хората отдавна се бяха убедили, че в нашата страна такова чудо нямаше.

В къщата цареше голямо раздвижване, двата екипа грижливо се подготвяха за задачите си.

Ромът беше извадил специфичното си оборудване върху една покривка и сортираше нещата по многобройните джобове на якето си, а Иво проверяваше паметта на фотоапарата и ще има ли достатъчно мощност батерията за предстоящите снимки.

Робинзон си бе намазал косата с гел и приличаше на някой бос от Камората, сега пред огледалото изпробваше различни модели тъмни очила, та да избере най-подходящите за разговора си с Братанов.

Командо, както винаги невъзмутим, подрънкваше с ключовете от колата си, днес той щеше да е само шофьор.

Бяха станали рано и време не им липсваше, а за да няма издънки, изпипваха всичко прецизно.

Скоро Робинзон беше готов, с Командо се качиха в колата и отпътуваха към училището, а Асен и Иво ги последваха с пежото, но подкараха към канторите да чакат Маринов. Иво искаше да се убеди, че той е дошъл на работа, чак тогава можеха да проникнат в дома му и спокойно да направи снимките.

След двайсетина минути пристигнаха, спряха срещу входа и зачакаха.

В това време и техните партньори стигнаха до Руската църква и тъкмо наближаваха гимназията, когато Братанов се плъзна с луксозния си автомобил и спря, за да слязат децата. Отново ги придружи до самия вход и докато им заръчваше да са послушни и да внимават в час, Робинзон ловко се вмъкна в колата му, тихо притвори вратата и зачака.

Съдружникът на Буров не се бави много, че сделки го чакаха, сбогува се с момчетата и спокойно се приближи до немското бижу. Мислеше си за свои неща, навярно кого може още да изработи и заради тонираните стъкла още не бе видял неканения си пасажер.

Натрапникът, който не искаше да го плаши още в началото, спусна автоматично прозореца и заговори:

— Здравейте, г-н Братанов! Извинявам се за проявеното нахалство, но се налага спешно да споделя нещо с вас. Моля ви, влезте при мен и ме изслушайте!

Нарцис Братанов имаше железни нерви, не се става милионер ако си един от стадото и той не се стресна, по-скоро му се възбуди любопитството.

Влезе в колата и въпросително изгледа непознатия.

— За какво искате да говорим, ако е за бизнес можеше да дойдете в офиса?

— Наистина става дума за бизнес, но разговорът е личен, а и няма да ви задържам дълго. Тук съм да ви направя приятелско предложение, на пръв поглед неизгодно за вас, защото ще изгубите много пари, но пък ще запазите живота си.

Бизнесменът се досети, че нещо ще го изнудват и притеснено се размърда, погледът му издайнически се насочи към жабката в купето и Робинзон интуитивно разбра, че там сигурно има скрито оръжие.

— Успокойте се, само ще ви разясня нещата, няма нужда от грубости.

— Тогава говорете!

— Работата е там, че преди известно време сте откраднал фирмата на един мой близък приятел, по-точно само неговия дял и сега „Рос-Одессос“ вече е изцяло ваша.

— А, това ли било?

— С това свое действие вие напълно сте го разорил, но по-лошото е, че и аз съм потърпевш. Бях заел известна сума на Буров и редовно си получавах отчисленията, докато вие не го измамихте.

— Как казахте, че е името ви?

— Не съм се представял, това не е нужно. Вие по-добре вникнете в ситуацията, не сме тръгнали на среща, та да се запознаваме.

— Не мислите ли, че е малко нагло да ми нареждате какво да правя?

— Напротив, дори ви давам избор. Ето какво ще ви предложа, давам ви пет дни, броено от днес, да оправите нещата, само, че този път вие ще прехвърлите и вашия дял на него.

— Как ли пък не!

— Нали сте чували поговорката „С вашите камъни, по вашата глава“? Или пък „Каквото почукало, такова се обадило“! Тези мъдрости са създадени точно за хора като вас, които се мислят за недосегаеми. Сигурно имате доста скътани пари, като прибавим този хубав автомобил и луксозното ви жилище, няма да останете съвсем без нищо, все ще има от какво да живеете. Вие сте умен и находчив човек и след време пак ще си стъпите на краката. Вярно, трудно ще ви бъде, но пък ще сте жив.

— А бе вие луд ли сте, знаете ли колко е цената на цялата фирма?

— Знам я, разбира се, той и Буров я знаеше, но вие му я присвоихте. Разберете ме, не ви притискам! Аз ви казах каквото имах да ви казвам и за да не съм голословен, от днес нататък всеки ден ще ви давам по едно доказателство колко съм сериозен. А когато изтече отпуснатият ви срок и в агенцията по вписванията няма промяна, ще ви убия.

— Моля? Вие добре ли сте?

— И аз понякога се чудя. Някои казват, че съм си наред, други като вас се съмняват, но то кой ли в днешно време е съвсем в релсите? Според мен съм си добре, вярно, малко недодялан и нелустросан, но пък не съм мошеник като вас. Те и вашите действия не са били нормални и всъщност това е причината да съм тук. За да ви накажа! Да, брутално звучи, но това е истината. Приятен ден и гледайте по-бързо да задвижите нещата, защото времето ви бавно, но сигурно изтича!

След тези думи той излезе от колата и остави слисаният тарикат невярващо да гледа след него.

Първата крачка беше направена, часовникът вече неумолимо отброяваше последните часове на измамника.

* * *

Пред кантората Иво и спътникът му търпеливо чакаха своята жертва и скоро бяха възнаградени — Маринов, отново с такси, пристигна и слезе. Разплати се с шофьора и бързо се запъти към кабинета си, тази експедитивност им говореше, че е замислил някоя нова далавера.

Двигателят на пежото тихо забоботи и колата се отправи към кв. „Владиславово“, защо богат човек като адвокатът живееше в такъв мизерен блок, Иво все още не можеше да си обясни.

Стигнаха до кооперацията и още веднъж преговориха какво ще върши Асен. Трябваше да се качат заедно, той да му отключи и после да слезе да го чака в колата, а Иво да си свърши работата в апартамента. Ако бравата се самозаключваше той само щеше да я дръпне на излизане, ако не, Асен отново трябваше да се качи и да заключи. Доста рисковано, но се надяваха повечето хора да са вече на работа и да няма много движение по стълбището.

Спокойно, без да привличат внимание влязоха във входа и взеха асансьора отново един етаж над шестия. Още в кабинката крадецът извади от джоба си два предварително подбрани шперца, тези брави му бяха добре познати и не очакваше големи изненади.

Слязоха тихо на 7-мия етаж и изминаха пешком разстоянието до 6-тия, огледаха се и Асен се захвана за работа.

Скоро бравата прищрака, той бързо прехвърли уменията си върху секрета над нея, не минаха и 20 секунди и входната врата се отвори.

Иво тихо хлътна вътре и започна да снима стая по стая от различен ракурс, а партньорът му взе асансьора надолу. Засега добре! В помещенията нямаше нищо необичайно, типично ергенско жилище с компютър, телевизор и навсякъде разпръснати документи. Кухня, хол, два балкона, той снимаше от всички ъгли, а накрая увековечи и тоалетната. Май беше готов!

Огледа за оставени следи, после тихо отиде до антрето и се ослуша, в коридора шум не се чуваше. Свали си ръкавиците, отвори вратата и се огледа, нямаше никого. Въпреки че това бе само оглед и още нямаше нужда, той реши да се застрахова, избърса бравата отвътре, излезе, дръпна вратата и тя се самозаключи. Изтърка с носната си кърпа и металната топка отвън и спокойно слезе до 5-тия етаж, оттам извика асансьора и след малко вече беше в колата.

— Авер, искам да те поздравя, цар си в твоята област!

— Мерси, бате Иво, лесна работа беше! Повече ще ме затрудни мерцедесът, но и него ще отворя. Сега накъде сме?

— Към центъра, там ще се срещнем с другите, но искам пътем да купя отнякъде джин и минерална вода, така поръча шефът.

Отбиха се в едно квартално магазинче, взеха шише евтин джин и малка бутилка минерална вода и в колата Иво изпълни заръката на Робинзон. Изля водата от пластмасовия съд и догоре го напълни с джин, избърса отпечатъците си и внимателно прибра бутилките в жабката.

Изпълнили точно нарежданията, те бавно подкараха към мястото на срещата, скоро видяха парка и двамата си приятели седнали на закътана пейка.

— Всичко наред ли е момчета — попита ги Командо, — изпълнихте ли заръката на шефа?

— Да, без проблеми, имаме поне 20 снимки.

— Асен как се справи?

— Цар е, всичко стана много бързо, това момче започва да ми харесва. Мълчи си, не разпитва и добре си върши работата. Бат Сали ни е дал най-добрия. Шефе, ти нали се срещна с Братанов? Хареса ли го?

Робинзон, който доволен слушаше разговора отговори:

— Колкото може да ти хареса мигрена! Отвратителен индивид! Много е мазен наистина, с такъв като него не бих си разменял коледни картички.

— Доста си краен!

— Каквито ги виждам, така ги наричам. Но съм доволен, сега каквито и щети да му причиня, няма да ми тежат на съвестта. Сядай сега да обобщим нещата! Асене, извинявай, но се налага да почакаш в колата, за теб най-добре е да не знаеш много.

Крадецът покорно се отдалечи, а те седнаха на пейката.

— Е, деца мои, задвижихме операцията. Братанов все още мисли, че ще се измъкне, но ние ще променим мнението му, още днес ще го накараме да погледне сериозно на моето предложение. Няма къде да ходи, постепенно ще засилваме натиска, докато накрая клекне. Ако му е мил животът, ще вземе правилното решение.

— Да не искаш да кажеш, че тогава ще му простим?

— Не, разбира се, той е интелигентен и е въпрос на време да измами някой друг, такива по-добре навреме да ги заличаваме. Той е като питон в котило с малки зайчета, тия като него са ненаситни. Мога да го сравня и с механизъм, който не подлежи на поправка. А какво правим с дефектните стоки?

— Изхвърляме ги!

— Освен това не забравяй, че той вече влезе в онзи списък! Сдоби се с номер! Братанов обаче ще е последен, нужен ни жив докато подпише и сега дори трябва да се молим нещо да не му се случи.

— Че да му назначим охрана тогава!

— Стига си се майтапил, макар че идеята не е лоша! Дай да видя какво си снимал!

Той взе апарата и бавно прехвърли снимките, на някои от тях отдели повече време.

— Значи така, както аз виждам нещата има два по-лесни варианта да очистим Маринов. Виждам, че в кухнята има газова печка, тя си е потенциална бомба и ако гръмне, няма да предизвика съмнение, такива експлозии постоянно се случват. При този вариант обаче, нищо чудно да пострадат и съседните апартаменти и да загине някой невинен, а за нас от морална гледна точка това е недопустимо. Има още един начин, по-безопасен. Чакаме го в жилището му и го хвърляме от балкона, това са 15–16 метра свободно падане, а ако отдолу е асфалт, можеш спокойно да му прочетеш молитвата.

— И да оцелее ще е в инвалидна количка до края на живота си, та да има време добре да осмисли постъпките си.

— Шест етажа са това, едва ли ще оживее!

— Кой да ти каже, имало е случаи и парашутист с неизправен парашут да не се утрепе и от два километра височина. Куриози всякакви! Този е мек, но знае ли човек? Обаче сега говорим за начините. И при двата варианта ще се наложи още веднъж да посетим апартамента, след това вече ще освободим циганчето да си ходи.

— Ако приемем първия вариант, как ще накараме газа да избухне в точно определен момент, ние няма да сме там и ще действаме на сляпо?

— Има много начини, но за да не оставяме следи ще използваме една проста химична реакция. Знаете ли, че когато в калиев перманганат капнете 2–3 капки глицерин, след десетина секунди сместа се самозапалва?

— А стига, бе!

— Не е магия, наука е! И двата препарата свободно се продават в аптеките почти без пари и са един вид химически таймер. Ние обаче се нуждаем от повече време, за да може газът добре да насити пространството в апартамента, десет секунди не са ни достатъчни.

— Значи имаме проблем!

— Съвсем не! Ако например сложиш перманганата в една малка пластмасова чашка от кафе и я покриеш с няколко пласта тоалетна хартия, като излееш глицерина върху пластовете, ще му трябва време да премине през тях. Той е мазен като олио, ще минат поне пет минути докато стигне до перманганата, така, че тоалетната хартия представлява един естествен закъснител.

— Но тогава времето няма да е постоянна величина, ще се наложи да гадаем закъснението!

— Ако на вилата направя няколко опита, ще знам колко точно пласта да надипля и ще засечем времето, другото е въпрос на координация. Ето как може да стане — единият от вас чака пред блока, а другият е горе. Маринов пристига и тръгва към входа, агент 1 се обажда на агент 2 да го предупреди, че има около пет минути време. Агент 2 отваря всички вентили на печката, излива глицерина върху филтъра над чашката и напуска апартамента, но слиза по стълбите. В това време адвокатът се качва с асансьора, отключва си и влиза, времето почти е изтекло. В първия момент той няма да усети миризмата, газът е по-тежък от въздуха и ще се стеле над пода. Човекът затваря и влиза, съблича си палтото и сега вече глицеринът попада върху перманганата, просмуква се, трябват му още няколко секунди и бум.

В това време агент 2 вече е напуснал входа на блока и в колата с помощника си чакат да видят резултата.

— Сложничко ми се струва.

— Тук има много неизвестни — навреме ли ще е асансьорът, няма ли да го заговори някой съсед и така нататък. Най-лошият вариант ще е ако някой влезе да му иска сол например или паричен заем, ето ти невинна жертва!

— Или да се случи друго непредвидено събитие.

— Дори при най-малката засечка Маринов ще оцелее, но Братанов ще получи гръмовно предупреждение и страхът за живота му ще го принуди бързо-бързо да подпише. Ако перфекционистите от Мосад замисляха нещо подобно, щяха да го планират с месеци и да го изпипат идеално, ние обаче нямаме толкова време. Все пак бих казал, че вероятността той да загине от експлозията е 70 на 30 в наша полза.

— Робинзон, не мога да повярвам, че там, в школата, са ви учили на такива работи, като те слушам ти си станал направо като Менделей.

— Какво да се прави, при моя занаят се налага да имаш и такива познания, не знаеш кога ще ти потрябват. Обикновено тази смес, за която ви споменах, се използва за предизвикване на пожари, магнезият също е незаменим, защото развива висока температура и не оставя следи, но можем да използваме свойствата им и в нашия случай.

Иво се обади:

— Това, което си замислил е хитро, но прекалено сложно, нещата излизат от нашия контрол и чакаме на случайността. Бих казал, че идеята ти има много достойнства, но и куп недостатъци. Освен това тя направо ми намирисва на тероризъм. Както и ти каза преди малко, при такъв взрив като нищо ще пострада и някой друг, за разрушенията да не говорим. Там живеят бедни хора, които ще останат без жилища. Да не мислиш, че са ги застраховали?

— И да са, докато от дружествата им изплатят парите, хората ще са измрели.

— Или ще ги затрупат със съдебни дела, та накрая потърпевшите да се съгласят и на минимално обезщетение. Застрахователните дружества са като банките, правилата се определят единствено от тях. В парламента имат толкова много лобисти, че обикновения човек няма как да получи справедливост.

— Не само лобисти, някои депутати са направо в управителните им съвети. И при най-безсрамния закон, няма как да гласуват против своите!

— Много наивно разсъждавате, момчета! Тези далавери не се вършат така. Първо, и застрахователните дружества, а и повечето банки са чужда собственост, те не са български. Така, че в управителните им съвети няма как да се намърдат нашите лакомници.

— Тогава?

— Други са игричките там! Дружествата пак подкупват силните на деня, но с по-фини и не толкова лесно доказуеми методи. Банките им дават огромни кредити на минимална лихва, застрахователните дружества пък им предлагат супер изгодни застраховки, например с минимална месечна вноска, застрахователното покритие е огромно, например няколко милиона. Строителните фирми пък се отплащат с луксозни жилища на цената на една гарсониера и така нататък! Ето ти го легалния подкуп, за който простолюдието научава само ако нещо в заверата се издъни.

— Затова аз залагам на другия вариант — чакам го вътре, скършвам му вратлето и го мятам през балкона. След такъв удар в земята, после при аутопсията един счупен врат няма да изглежда подозрително.

— Съгласен съм, така ще го направим, но го зашемети по друг начин, не искам да му чупиш врата! После намери в барчето му някакво пиене, налей му колкото можеш в гърлото и го хвърляй!

— А защо да не му счупя врата, тази хватка, която ни я показа с чучелото е много подходяща?

— Идеална е, но този начин го пазя за нотариуса, ако и на адвоката се случи същото, вече става подозрително. Днес ще помогна на Желев да се пренесе в отвъдното точно като му счупя врата.

Сега пък се намеси Командо:

— Чакайте, чакайте, стига сте ме игнорирали, аз само отстрани ли ще гледам?

— И искаш да се докажеш както е в мафията, така ли?

— Сега вие рискувате заради моя човек, нека и аз да свърша нещо! Робинзон, кажи какво точно си решил за Желев и аз ще го осъществя. Ти си води преговорите с Братанов и остави на нас грубата работа, нали затова си ни обучавал.

— Добре! Щом настояваш, така да бъде! Ето как мисля да го извършиш.

Тримата доближиха глави и зашепнаха:

— Ти каза, че нотариусът последен си тръгва от кантората, което улеснява нашата работа. Няма да има много хора, всеки бърза да се прибира вкъщи и няма да е така любопитен. Той пък ще е уморен и със заспали сетива.

— Дотук и ние сме на твоето мнение.

— Благодаря! Ще изчакаме основния поток от служители да отмине и около 17:30 Асен ще отключи колата му. Ти ще влезеш отзад и ще се свиеш на пода, все ще устискаш в това положение известно време, докато дойде шофьорът. Исках аз да го направя, че съм по-дребен, но хайде, от мен да мине! Ще ти трябват ръкавици, по-добре гумени, защото за тази хватка се изисква прецизен захват, двете бутилки с джин, по-дълбока зимна шапка и тъмни очила.

— Дори и дегизиран, все някой ще ме види.

— Така е! Ако е минувач не се притеснявай, зрителната памет прави какви ли не номера! С електрониката е друго, на сградата има камери, които неминуемо ще те запишат, така, че много не вири глава, а гледай в земята!

— Ясно! А после?

— Значи, влизаш в колата и се притаяваш, никакви телефони в джобовете и никакви дезодоранти по тялото. Ако му замиришеш или случайно ти звънне телефонът го губим задълго, ще се уплаши и ще се покрие. Дори пърденето е забранено!

— Ще пазя пълна тишина!

— По някое време той ще дойде и ще седне на шофьорското място, за да потегли и тогава ти ще се задействаш. Тихо се изправяш зад него, пресягаш се и даваш най-доброто от себе си, оня ден видях, че го правиш без грешка. Чупиш му врата, той се отпуска, а ти вадиш малката бутилка и започваш да му наливаш джин в гърлото. Правиш го бавно, а не да го олееш, защото той остава жив известно време и по рефлекс ще преглъща.

— Нататък?

— После оставяш голямата, стъклената бутилка с останалия джин на видно място до неговата седалка, погрижи се отпечатъците му да бъдат по нея, а малката я прибираш в теб! Да не я забравиш някъде по пода!

— Няма!

— Ще гледаш да погълне повече алкохол, после тия от КАТ ще мерят промилите и трябва да е достоверно. Продължавам нататък! Ако вече си е сложил колана го разкопчай, отвори му прозореца отвътре и превключи лоста на свободна предавка, а после си сложи шапката и очилата! Спокойно слизаш, затваряш задната врата и се навеждаш през неговия прозорец в колата все едно му говориш нещо, та ако някой гледа, това да си помисли. Всъщност тогава ти ще изправиш волана, ще засилиш леко автомобила и ще го пуснеш по инерция. Това е! Гумените ръкавици са с телесен цвят и никой няма да ги види, но непременно трябва да си с тях. Като свършиш всичко това, тръгваш по тротоара в обратна посока, завиваш край сградата и под втория кестен се привеждаш в нормалния си вид, вече се уверих, че там няма записващи устройства. После правиш пълен кръг на цялата сграда и пак излизаш на булеварда, колата на Желев вече трябва да се е блъснала някъде. Ние с Иво ще сме там, за да направим няколко снимки, колкото по-отблизо, толкова по-добре. После изчезваме.

И двамата приятели смаяно загледаха ментора си.

— Шефе, службите са проявили крайно безхаберие като са те пуснали да си ходиш, лишили са се от много ценен кадър. Сериозно да ти кажа, в никакъв случаи не искам да съм ти враг, ти си напълно безскрупулен. Как ги измисляш тези сценарии?

— Докато вие спите или си мечтаете за Петя, Роси, Нели или Даниела, аз мисля за друго. Е, и на мен понякога циците на Петето са ми пред очите, но какво да се прави, природа. Иначе планирането не ме затруднява. Винаги има няколко варианта и обикновено избирам най-простия. В този случай много по-лесно щеше да бъде да го гръмнем с пистолета на Командо и да се скатаем, но когато загине и Маринов, нещата вече стават подозрителни. Ако и Братанов се оплаче в полицията за рекет — край, връзката е направена и Буров се превръща в основен заподозрян, малко ще му трябва да те натопи, че си се заел с работата.

— Логично е така да предположим!

— Така едно малко камъче преобръща колата, а сега всичко е ясно. Шофьорът е видимо пиян, бутилката е до него, не е могъл да овладее мощната машина и се блъска. Без колан тялото му се люшва напред и вратът му се скършва — от ясно, по-ясно. Жалко за човека, Бог да го прости и това е, никакви въпроси. Тук има само един малък недостатък — колата ще е на свободна скорост и някой после може да се зачуди защо е било така, но се надявам при огледа да пропуснат този факт. Представете си обаче как ще се почувства Братанов след моите заплахи, особено като види снимките с края и на двамата си съучастници, а и после тези, на които някакъв непознат чичко замечтано милва децата му по главичките.

— Това последното ще го съсипе.

— Така е, за да пречупиш някой, трябва да преминеш границите! Никой нормален човек няма да издържи на този натиск, но дори и това да се случи, аз съм му приготвил още изненади. Уверявам ви, че този измамник вече е подписал, само дето още не го знае.

— Теоретично е точно така!

— Хайде да вземем Асен и да ходим някъде да хапнем, че до 17:30 има много време! Командо, внимавай какво ще си поръчаш, когато говорехме за ароматите не се шегувах!

— Ще избягвам шкембе чорбата!

— Мастиката също!

Обядваха в непретенциозно ресторантче, после се разходиха по улиците и накупиха дрехи, обувки и подаръци за децата на крадеца, а той не можеше да си намери място от радост.

Командо пък използва времето и си купи вълнена шапка и чифт гумени ръкавици, очила си имаше.

Когато наближи 17 часа той и Асен влязоха в колата да се подготвят, а Робинзон и Иво отново седнаха на пейката, та да са наблизо в случай на нужда. Не говореха много, но се познаваха отдавна, затова мълчанието им не беше потискащо. Предстоеше сложна задача с много неизвестни, която на думи изглеждаше лесна, но при изпълнението й много неща можеха да се объркат, а и все пак това си беше убийство. Един човек, какъвто и да беше той, щеше да изгуби живота си.

Около 17:10 служителите започнаха масово да напускат сградата, дано и Желев не се появеше по-рано, че щяха да изкарат в чакане още цял един ден. В 17:30 кабинетите опустяха, но колата на нотариуса си седеше отпред, самотна и открояваща се с перфектните си форми.

Редките минувачи си вървяха по пътя, засега нищо необичайно.

Асен излезе първи, носеше някакъв уред, подобен на тухла с бутони и оглеждайки се, бавно мина край луксозния автомобил. Нищо! Nada! На ъгъла той спря, поигра си с апарата и се върна обратно, този път джаджата сработи, фаровете премигнаха и колата се отключи.

Неговата задача тук приключи, той се качи в едно такси и отпътува към вилата, а двамата наблюдатели от парка напрегнати изчакваха за второ действие.

Ето, Командо на свой ред излезе от автомобила, дегизиран с вълнената шапка и с тъмните очила, в ръце държеше двете шишета, досущ като бездомник.

Докато следяха обстановката, Иво попита приятеля си:

— Аз така и не разбрах защо бяха нужни две бутилки, нали можеше да ползва и само оригиналната?

— Вярно е, но малката е по-къса и по-удобна в затворени пространства, плюс това е пластмасова. Ако тялото още се гърчи в конвулсии, със стъклената може и зъбите да му счупи, а така ще му е по-лесно. Чакай сега да внимаваме, че е важно!

Третият им партньор стигна до колата на Желев, най-спокойно си отвори и влезе отзад, бе по-хладнокръвен и от хирург по време на операция. За миг купето се разклати, после всичко се успокои.

Времето течеше кошмарно бавно, но около 18 часа нотариусът най-после излезе от входа, носеше кожено куфарче и видимо бързаше. Подтичвайки стигна до колата, вероятно отиваше на важна среща и не беше особено бдителен, а това му изигра най-лошата шега в живота. Забързано си отвори вратата и влезе вътре, но автомобилът си остана на мястото и не тръгна, след секунда, две само леко се залюля.

Нашите хора предположиха, че неканеният пътник вътре се е задействал, какво друго би могло да е?

Минаха пет дълги минути и най-сетне предното стъкло бавно се смъкна, това вече бе дело на приятеля им.

След малко той слезе, отиде отпред и завря главата си в прозореца, в този момент оправяше волана и с лек натиск помагаше на колата да ускори. Който не знаеше какво се случва в действителност, щеше да реши, и то не без основание, че двамата си говорят, още повече че пешеходецът след миг се отдръпна, помаха с ръка и се качи на тротоара.

Великолепно изпълнение, дори и да прегледаха записа от камерите, пак не биха се усъмнили в нищо, една приятелска раздяла между двама познати, макар и от различни социални прослойки.

Иво и Робинзон нямаха време да гледат повече, колата бързо ускоряваше и ако искаха да направят красноречиви снимки, трябваше да са близо до нея в момента на сблъсъка. Изправиха се и тръгнаха към кръстовището, беше въпрос на време постоянно ускоряващия автомобил да срещне нещо по пътя си.

Мерцедесът навлезе в насрещното, като по чудо се размина с бял товарен микробус и с глух трясък се заби в един стълб за улично осветление. Колата бе тежка и стълбът поддаде, но удържа на жестокия натиск и не падна.

Заприиждаха хора, нашите приятели също пристигнаха с готов фотоапарат и Робинзон започна да снима. Направи няколко кадъра на купето, та ясно да се види номерът, после Иво с кърпичка си отвори вратата, уж да окажат първа помощ.

Вътре Братанов беше полегнал настрана, до главата му се търкаляше бутилката с джин, а ръцете и краката още потрепваха. От удара шишето се бе изляло и вонеше ужасно на алкохол, но така заблудата беше още по-пълна.

След малко фотографът го дръпна настрана:

— Хайде да изчезваме към нашето превозно средство, приключих със снимките и мога да те успокоя, че твоят съученик добре го е подредил!

Вече се чуваха първите сирени, тълпата при катастрофата растеше, а те с бавна крачка приближаваха колата си. Отзад, на двайсетина метра се тътреше виновникът за инцидента, още не излязъл от ролята си.

Стигнаха до автомобилите си, Иво се качи в своя и подкара към вилата, Робинзон и Командо влязоха в другия и го последваха. Тук бяха приключили.

В колата се поуспокоиха, отдъхнаха си и Командо заговори:

— Стана като по учебник, оказа се, че хич не било трудно.

— Е, не беше чак идеалното решение, но ставаше. Добър ученик си, затова нямаше засечки, а и трупането на опит винаги се отплаща. Ако беше някой аматьор и досега щеше да дърпа и да извива врата му. Ха честито за сефтето!

— Малко ми е кофти да ми честитят за подобни изпълнения.

— Съветвам те цялата история да я изличиш от ума си, той беше доказано лош човек и заради него не си струва да си разваляш съня!

— Успяхте ли да го снимате?

— Имаме няколко безценни кадъра, тази вечер ги извади на принтера, че за утре ще ми трябват! Сега на вилата пред Асен нито дума, като хапнем той нека да си ляга, а ние ще се качим горе да обсъдим плана за утре.

Пристигнаха, паркираха колата и приготвиха бърза вечеря, но май само ромът яде. Тримата още бяха развълнувани от случката, все пак току-що бяха отнели човешки живот. После крадецът остана долу да гледа телевизия, а те се качиха в една от спалните и насядаха.

— Командо, изчакай го да заспи и извади на принтера по няколко екземпляра, има 2–3 много зловещи кадъра. Ще атакуваме копелето именно с тях. Утре сутрин още около 6 часа един от вас ще ме закара до офиса на „Рос-Одессос“, по-добре Командо, че знае къде се намира. По това време още е безлюдно, искам да залепя няколко снимки на вратата на фирмата му, а по-късно ще му отида на посещение да разбера доколко е омекнал.

— Ще те закарам!

— Иво, налага се да ускорим нещата с адвокат Маринов, защото Братанов може да му се обади и да го предупреди да внимава. Докато ние с Командо сме в града, ти тук се подготви, помисли какво ще ти е необходимо и следобед идете с Асен пак да ти отключи апартамента! Още преди това се разплати с него, дай му и за такси до Самоков, а багажа му и инструментите натоварете в твоя багажник! После, когато ти отключи, ти оставаш вътре, а той си взема нещата от колата и хваща някое такси! Бъди по-щедър, така му затваряме устата, а и бат Сали ще бъде доволен!

— Той дали ще му се похвали колко сме му платили?

— При този етнос, на патрона всичко се казва.

— Ясно! Значи аз влизам и после действам!

— Ти се закотви в апартамента и чакай Маринов ако ще и цяла нощ, важното е да свършиш работата качествено! Когато го изхвърлиш от балкона и слезеш долу и непременно направи няколко снимки с телефона си! Те няма да са толкова качествени, но все ще свършат работа!

— Мога да взема апарата и да снимам с него.

— Той ще е нужен на мен, искам Командо да ме снима с децата на Братанов и навярно ще се наложи да го направи отдалеч. След като говоря с него ще отидем до училището и преди той да ги е взел оттам, ще трябва да измисля някакъв начин да ги доближа. Гимназията е елитна и сигурно разполага с охрана, но все ще измисля нещо. Имате ли някакви въпроси?

— Май не, всичко е ясно. После вечерта направо тук ли ще се видим?

— Да, вече ще сме само тримата и малко ще се отпуснем. Командо, има ли още от онова вино?

— Пазя няколко бутилки, дано и утре всичко да мине добре, че да имаме повод за почерпка. Днес рискувах аз, а утре и на Иво няма да е лесно. Хайде да спим, вече си знаем задачите и дай Боже утре вечер тук да сме отново в пълен състав!