Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (6)

Пета глава
Кой е извършителят?

Вторник, 26 септември

9:00 ч. Акушеро-гинекологичен кабинет, Лондон.

— В кой от случаите според вас съм забременяла? — попитах с надежда.

— Има ли значение? — отвърна доктор Роулингс, строга жена с делови и рязък маниер.

— Да! Това е специален момент! Искаме да знаем кой точно е, за да го празнуваме.

— Няма как да се знае. Ще се наложи да празнувате и двата.

— Но сигурно едната дата е по-вероятна от другата, а?

— Всъщност едната идва малко рано, а другата — малко късно. Сигурна ли си, че не е имало друг скъпоценен момент помежду?

— Напълно сигурна, благодаря — отвърнах целомъдрено. — Все пак вие на коя от двете бихте заложили?

— Нямам идея. С еднаква сила може да е всяка.

— Направете догадка.

— Не.

— Престорете се, че залагате на кон.

— Не.

— А видеозонът какво казва?

— Десет до тринайсет седмици. Ти си на десет.

— Това не сочи ли кога е станало зачеването?

— Не. Звъни на този номер, за да си назначиш дата за видеозон — каза тя и се изправи. — Ще може да доведеш таткото със себе си, нали?

Ясно я чух да добавя под нос:

— Стига да го знаеш кой е.

— Питам от чисто любопитство… — изрекох внезапно.

— Даааа?

— Ако у някого е налице елемент на колебание кой е бащата…

— Трябва да се вземат проби от тях — кръв, косми, нокти.

— Зъби?

— Не, не зъби, Бриджет — с досада отсече тя. — Косми, нокти, кръв, слюнка. Всичките са за предпочитане пред зъби.

— А как се взема ДНК от бебето?

— Чрез амниоцентеза. Което бездруго е препоръчително, тъй като си гериатрична майка.

— ГЕРИАТРИЧНА МАЙКА?

— Да. Над трийсет и шест годишна възраст технически майката се води гериатрична.

Четвъртък, 5 октомври

— Погледни го откъм хубавата страна — посъветва ме Том, докато той, Шац и Магда ме съпровождаха за амниоцентезата. — Едновременно ще получиш пенсия и детски надбавки.

— Всичко това е толкова стресиращо! — пуфтеше зачервената Магда. — Бриджет, не може да имаш дете без баща. Един баща.

— Не, честна дума, Магда, всичко ще е наред — уверих я и неочаквано усетих порив на гадене.

— Душичке, можем ли да помогнем с нещо? — попита Том.

— Благодаря, Том. Ще ми намериш ли отнякъде печен картоф? О, а също шоколадов кроасан и малко бекон. Уплашена съм. Не искам да вкарат в мен грамаданска игла.

— Всичко това е съвършено излишно — намеси се Шац. — Ако бебето започне да те тегли към всяка що-годе привлекателна жена, която срещнеш, ще знаеш, че е на Даниъл. Ако пък го усещаш, сякаш е глътнало ръжен — на Марк Дарси е.

19:00 ч. Моят апартамент. Тъкмо се върнах, отървала се на косъм от амнио кошмара.

— Е, добре ли е бебето? — попитах доктор Роулингс, която разхождаше по корема ми контактното устройство за ултразвук.

— Напълно здравичко. Не се бой, не си първата, която не е знаела, че е бременна, и е продължила през първите няколко месеца с обичайните подпийвания. Ето, погледни сама.

Тя завъртя екрана към мен и дотам бях. Любов от пръв поглед. Тя беше поразмазана — с кръгла главичка като, като… като на бебче. Миниатюрно човече вътре в мен! Носле, устичка, мънички юмручета край устата! Най-красивото създание, което бях виждала някога.

— Така! — рече доктор Роулингс. Обърна се към мен, хванала гигантска спринцовка. Истинско безумие. Иглата беше поне две педи дълга. — Длъжна съм да те уведомя, че амниоцентезата крие известен риск от спонтанен аборт, особено на твоята възраст, но трябва да се претеглят плюсовете и минусите.

— Не припарвайте до мен! — писнах и скочих от леглото. — Ама какво ПРАВИТЕ? Да не се побъркахте? Ще УБИЕТЕ бебето ми! Ще я пронижете като някой Хамлет иззад гоблена.

Разтревожена установих, че крепя нежно корема си досущ като Самодоволните Майки на кръщенето.

— Искате ли да ми пипнете корема? — попитах.

— Току-що го направих, Бриджет. Тъкмо така видяхме хубавата картина на прелестното бебче, не помниш ли? А сега, ще извършим ли процедурата?

— Не, не, няма нужда — избъбрих, изправих се и си засъбирах нещата. — Без рискове, без ДНК. Просто не доближавайте тази игла до бебето ми.

Събота, 7 октомври

58 килограма и 960 грама. (Все пак съм бременна, нали така? Уютно ми е в кулинарния свят като на стрида във вода. Без стриди обаче, токсични са за бебето.) Печени картофи: 3. (Калий или целулоза?) Сирене 240 грама. (Протеини.) (Ала никакво козе сирене — меките сирена са токсични за бебето.) Броколи: 3 цветчета. (Отлична засищаща храна, само дето не се брои, мигом ги повърнах — бебето не обича броколи.) Картофи със сирене: 3. (Бебето обожава картофи със сирене, а неродените бебета инстинктивно са наясно от какво имат нужда.)

16:00 ч. Тъкмо се прибирам, след като пазарувах за бебето. Купих абсолютно сладуранско прасковено гащеризонче и лента за глава на цветя от „Обичам разкоша“. Подредих ги на показ върху леглото като истинско момиченце. Хрумна ми дали не мога да си купя кукла бебе, та да тренирам обличане, но се замислих не е ли твърде откачено. Адски съм възбудена и в същото време се чувствам необичайно ленива, леко успана и отнесена, почти все едно съм малко дрогирана. Трябва да се погрижа никой в службата да не научава още. Може би засега няма да кажа и на мама. Освен това сериозно ще поразсъждавам по казуса с бащата. Определено ще го сторя.

Но първо ще си дам минута да се насладя колко е прекрасно. Ще имам бебе!