Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bridget Jones’s Baby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 2016

Редактор: Деница Колева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-952-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3732

История

  1. — Добавяне

Единайсета глава
„Не“

Понеделник, 20 ноември

19:30 ч. Още в тоалетните на „Гледай, Британия“.

— Чуй, милата ми — каза татко по телефона. — Не можеш да прекарваш времето си в усилия да угодиш на всички околни. Сега имаш бебе, за което да се грижиш, и това трябва да правиш. Едно от най-хубавите неща, на които можеш да се научиш в живота, е как да казваш „не“. Или още по-добре „категорично не“.

— Да, но какво ще стане с…

— Сега си изтощена. Длъжна си да обърнеш внимание на себе си и на бебето. А как ще го сториш, ако слушаш дрънканиците на Даниъл за книгата му, помиряваш Том и Шацър, утешаваш Магда за бавачката и мъжа й и присъстваш на онзи кошмар на майка ти с кралицата? Да шофираш бременна и сама на такова разстояние, че да се изложиш на грубостите на околните, дето са затънали в своите си грижи и ще ти задават трудни въпроси? Да изпълняваш прищевките на нелепата Пери Кампос?

— Не.

— Само „не“ ли?

— Категорично не.

— Точно така. Категорично не.

 

 

19:45 ч. Офисът на Пери Кампос. Влязох и заварих Ричард Финч да седи там с покрусено изражение, докато Пери Кампос нареждаше:

— Закъснява, дезорганизирана е, постоянно кисне в тоалетните и ми съсипва проклетото предаване. Що е то? Бриджет Джоунс!

— Това е несправедливо — възрази Ричард. — Бриджет Джоунс е гръбнакът на „Гледай, Британия“ още от…

— Млъкни, Ричард, иначе ти ще си следващият.

— Ще ме уволниш ли? — попитах.

— Не, обич моя — измърка тя. — Няма да те уволня. Ще си получа стойността за пропилените по теб пари. Ще бъдеш на линия тук всяка сутрин в осем часа. Ще изчиташ таблоидите, клюкарските рубрики, забравяш за всякаквите там местни общински избори и африканци с мухи в очите и ще набавяш страшни секси материали, които наистина да карат хората да ни гледат и, ако щат, да крещят, ако щат, да мастурбират, само да не заспиват. Устройва ли те това?

— Не — отсякох. — Категорично не.

— Бриджет, овладей се — обади се Ричард и погледна тревожно към корема ми.

— „Гледай, Британия“ има дълга история на отразяване на сериозни новини — заявих надменно.

— Да, изгледах разни стари материали — каза Пери Кампос. — Как се изкачваш по пожарникарска стълба и демонстрираш пред нацията прашките си. Как се приземяваш в пречиствателно съоръжение.

— Е, предаването не е лишено от някой и друг, често непреднамерен, лековат елемент — признах.

— А и рейтингът ни скочи до небето с онези прашки — вметна Ричард. — Адски готино дупе има.

— Да мълчиш — скръцна му със зъби Пери Кампос.

— Но пък през своята дълга история — продължих аз, като заимствах реторичния стил на Адмирала — „Гледай, Британия“ винаги е била бастион на сериозни национални и международни новини, на каквито нацията разчита, така че нямам намерение да се впускам в някаква си нелепост да ровя за пикантни клюки и изчанчени феномени, нито пък да обръщам съвършено смислени заглавия в кошмарни гатанки.

— Значи ли това, че напускаш?

— Да — отвърнах, при което мигом изпаднах в паника.

— Отличен резултат постигнахме — заключи Пери Кампос, а Ричард Финч ме гледаше с неподправен ужас.

— Орязване — заяви Пери Кампос. — Орязването е велика концепция, защото води до възобновена свежест.

— Възобновена свежест? Това не беше ли името на анален лубрикант? — попита Ричард.

Вторник, 21 ноември

21:00 ч. Моят апартамент. Тъкмо проведох серия от телефонни разговори.

— Но, миличка, вече съм казала на всички, че ще дойдеш, и те уверявам, че всичко ще е наред. Изяснихме цялата история в селото, казахме, че е било грешка, и… Моля ти се, Бриджет, имам нужда от теб тук.

— Стига бе, Бридж. Толкова скучна си станала. Все повтаряше как никога няма да се превърнеш в Самодоволна Майка, а виж се сега. Няма да си единствената, която не пие. И алкохолиците са така.

— Но, Бриджет, задължително е да направиш предварително празненство за бебето. С Уони, Мъфти, Каролайн…

— Непременно трябва да си дойдеш у дома за Коледа! Ще спиш в стаята за гости. Уна и Джефри ще дойдат и…

— Ама, Джоунс, ти винаги си присъствала в съзнанието ми, винаги си ми била дълбока резерва. Никой не ме приема на сериозно. Напълно съм обезсърчен. Имам нужда от жена и деца да ме гледат на стари години. Иначе ще съм изтупан бонвиван на средна възраст, който се опитва да докаже още живата си сексуална мощ, като задиря дъщерите на приятели.

— Не — отвърнах на всички тях. — Категорично не.