Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (20)

И най-сетне…

— Марк Дарси!

— О, благодаря на Бог за това — каза Даниъл, когато те подадох на истинския ти татко. — Не ме разбирай погрешно, Джоунс — побърза да добави той, щом видя физиономията ми. — Той несъмнено е възхитителен и очарователен. Просто си съзнавам слабостите. Нека по-добрият спечели!

Марк те гледаше и се пръскаше от обич и гордост.

— Защо не го попиташ? — прошепна ми.

— Даниъл — казах, — би ли приел да бъдеш негов кръстник?

— О… това е абсолютно… — За миг Даниъл бе неспособен да проговори, после се овладя. — Това е много смело и великодушно предложение. Да, благодаря ви — отвърна Даниъл. — И тъй като моят кръщелник не е момиче, няма да се притеснявате, че ще я подгоня за секс, като навърши двайсет.

— Хайде, достатъчно, нека всички излезем от стаята — подкани доктор Роулингс. — Да оставим мама и… татко… най-сетне насаме със сина им.

— Доктор Роулингс — заговори Даниъл, докато всички се отправиха към вратата. — Мога ли да кажа, че никога в живота си не съм виждал някой да е толкова секси в бяла престилка?

— Ама че си палавник ти — изкиска се лекарката.

— Чакай — казах, когато татко се канеше да излезе. — Ти още не си го държал.

Татко — или вече дядо — докосна бузката ти много нежно.

— Само му крепи главичката — поръча татко, докато Марк много непохватно и притеснено те подаде на него. И тогава татко (моят татко) те погледна в очите, очите на мъничкия му внук.

— Грижи се за него — продума задавено на Марк. — И за нея.

— Господин Джоунс, ако съм и наполовина толкова добър баща, колкото сте вие на Бриджет, ще бъда…

— Той ще бъде най-щастливото бебе на света — довърши татко.

Тогава ти размаха юмручета, натисна ключ на монитора, прекатури чаша с компот от касис, която се строши и навред се пръсна касис. Замигаха светлини, а от машината се изтръгна настойчив шум като предупреждение за въздушна атака.

Доктор Роулингс се втурна обратно в родилното помещение със стреснато изражение, последвана от всички останали.

— На майка си се е метнало синчето — надигна глас Марк над врявата. — Бриджет?

— Какво? — изкрещях.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Джоунс? — провикна се Даниъл и стрелна затворнически Марк. — Като гледам, няма да ми се отвори парашутът за едно последно чукане.

— Да! — беше моят ликуващ, преливащ от възторг отговор и към двама им.

* * *

И ето как, миличък мой, аз станах твоя майка.