Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта (5)

Четвърта глава
Преход към климактериума

Три месеца по-късно

Неделя, 17 септември

20:00 ч. Моят апартамент. Всичко е от ужасно по-ужасно. Не мога да повярвам, че това е… Ох, майчице! Звъни се на вратата!

23:00 ч. Бяха Шацър, Том и Миранда. Нахлуха у дома фиркани до козирката.

— Душичке! Ти си жива! — възкликна Том.

— Какво става, да му се не види? — пожела да узнае Шац.

— Какво да става?

— Не отговаряш на обаждания, на есемеси, на имейли и изобщо на нищо през целия уикенд. В пълен техно-ступор си.

— Я да видим какво издирва в Гугъл.

Хвърлих се към лаптопа и го изтръгнах от ръцете им.

— Преход към климактериума! През последните седем часа е ровила за предменопаузата. Регистрирала се е в goreshtivalni.com.

— При някои жени менопаузата настъпва още на трийсет и пет — смънках. — В бъдеще всички жени автоматично ще замразяват яйцеклетките си, ще градят кариера, после ще ги притоплят в микровълновата и… пито-платено, но засега…

— И защо реши, че си в предменопауза?

Погледнах ги сконфузена.

— Да не би цикълът ти да е станал нередовен? — осведоми се Шацър.

Кимнах почти разплакана.

— И вече е налице разплуването на средната възраст. Наложи се да си купя с един размер по-големи дънки.

Посочих им корема си. Ала вместо да покажат съчувствие, те взеха да се споглеждат многозначително.

— Ъ-ъ… Бриджет — подзе Том. — Хрумна ми нещо. Ей така, случайна мисъл…

— Направи си тест за бременност, нали? — попита Шацър.

Потреперих. Как можеше тя да е толкова жестока.

— Вече ти казах, безплодна съм — отсякох. — Няма как да съм бременна, защото съм в преход към климактериум, не мога повече да имам деца.

Миранда имаше вид, сякаш едва сдържа смеха си.

— Помниш ли онези епизоди през лятото с твоите бивши, които „не се броят“? Марк и Даниъл? Използва ли кондоми?

Това вече не се търпеше.

— Да! — подвикнах вече силно ядосана. — Естествено, че използвах кондоми. — Бръкнах в чантата си и ги извадих. — Тези кондоми.

Пликчето мина през ръцете на всички им, сякаш беше улика в „От местопрестъплението: Маями“.

— Бриджет — обърна се към мен Шацър. — Това са еко кондоми, щадящи делфините при изхвърляне в океана, и още преди две години им е минал срокът на годност.

— И какво от това? — възразих. — Тия срокове на годност ги слагат само за да продават повече продукти, нали така? Не са действителни, да речеш.

— Това, че са щадящи за делфините, означава, че след известен период се дезинтегрират — поясни Миранда.

— Вижте какво — изправи се Шацър и взе да си облича палтото, — да забравим за шибаните делфини и да идем до някоя денонощна аптека.

Докато пътувахме по улиците към денонощната аптека, имах чувството, че шофирам през гробището на моите детеродни години — ето го дървото, на което Даниъл метна гащите ми след коледното празненство в Пергамон Прес; ето го ъгъла, където с Марк се целунахме за пръв път под снега; ето го и входа, пред който Марк Дарси ми каза: „Обичам те каквато си“.

Вече бяхме обратно в апартамента и Шацър думкаше по вратата на банята.

— Кротко де, все пак отнема две минути — подвикнах й.

— Ами ако е бременна и от двамата? С близнаци? — чух Том да шепти гръмко.

— Невъзможно — изсъска му подпийналата Миранда. — Първата сперма блокира втората или нещо от този род.

— А как става така, че единият близнак е бял, а другият — черен?

— Яйцеклетките са различни, а спермата е една и съща.

Не така си бях представяла този момент. Щеше да е споделен с мъжествения ми любим в ремонтирана фермерска къща в Котсуолдс — подове с излят бетон, рустикални килимчета, най-вероятно декорирана от Джейд Джагър.

— Що за абсурд. Една жена не може да има и черни, и бели яйцеклетки — изпъшка Шацър.

— Петнисти яйца може би? — изказа предположение Том, когато се появих от банята.

— Вижте, държи пръчицата.

— Дай я тук.

Шацър и Том едновременно се хвърлиха към пръчицата и я избиха от ръката ми. Гледахме я зяпнали как се превъртя във въздуха и тупна меко на килима, после се втренчихме в нея. В малкото прозорче се виждаше непогрешима синя линийка.

— Не е възможно да си…

— … малко нещо бременна — довърши Том.

— Супер! Щуро! Иха! — промълви Миранда.

Не можех да повярвам.

Чувах някъде отдалеч бъбренето на приятелите ми.

— Ама тя си пие и пуши.

— Олеле, имаш право, убила е бебето.

— Бебето е мъртво.

— А тя и не знае кой е бащата.

— Какво да правим?

* * *

Но приказките им изобщо не стигнаха до съзнанието ми. Чувах тържествени тромпети и нежни арфи. Облаците се разделиха, помежду им бликна слънчева светлина, птички зачуруликаха радостно. Щях да имам бебе.